Определение по дело №292/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Н. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], чрез адв. Т., против Заповед № РД 09-60/07.02.2025г. на кмета на район „Западен“ - община Пловдив, с която на основание чл.195, ал.5, предл. първо от ЗУТ във връзка с § 17 от ЗУТ вр. с чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), собственикът П. Н. Т. е задължен да премахне за своя сметка обект-сграда с [идентификатор] по КК и КР на гр.Пловдив, едноетажна, с площ 17 кв.м., находяща се в ПИ с ИД 56784.511.322 по КК и КР на гр.Пловдив, за който е отреден [УПИ] обществено обслужване от кв.42 – нов, кв. 11а-стар по ПУП-ПР на [жк], гр. Пловдив, представляваща обект, разположен в имот частна общинска собственост по реда на отм. чл.120, ал.4 ППЗТСУ, получил временен устройствен статут по § 17 от ЗУТ поставен по реда на отм. чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Определен е 3-дневен срок от връчване на акта за доброволното му изпълнение и е допуснато на основание чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на заповедта.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Освен това, с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на П. Н. Т. на 07.02.2025г., а жалбата срещу процесната заповед е подадена на същата дата, т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, като съобразно правилото на чл. 217, ал. 1, т. 9 от същия закон, подадената жалба не спира изпълнението й. В случая не е необходимо изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение, каквото е включено в оспорената заповед и не е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. Предварителното изпълнение на процесната заповед издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е по силата на законовата норма (чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ), поради което искането за нейното спиране следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, при наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК.

От своя страна, с разпоредбите на чл. 217, ал. 2 от ЗУТ и чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест в случай на предварително изпълнение по силата на закона е върху адресата на заповедта, за разлика от изпълнение настъпило по разпореждане на административния орган по чл. 60 от АПК, тъй като определените от закона хипотези изброени в случая в чл. 217, ал. 1 от ЗУТ презумират наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускането му.

По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

От страна на жалбоподателя са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, но не са ангажирани никакви доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по делото заповед би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В искането за спиране е посочено, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще доведе до значителни и неоснователни при евентуалната отмяна разходи за сваляне и демонтиране на находящи се в обекта електроуреди, демонтиране на преместваемата метална конструкция, която е трайно прикрепена към земята и ще се наруши нейната цялост.

От страна на оспорващия не са представени доказателства за евентуално установяване по вид и размер на вредата, за да се обоснове категоричен извод за нейната значителност или непоправимост до степен, която да бъде противопоставена по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв.

При евентуална отмяна на заповедта, оспорващият разполага с изрично уредена в ЗОДОВ възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД 09-60/07.02.2025г. на кмета на район „Западен“ - община Пловдив е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № РД 09-60/07.02.2025г. на кмета на район „Западен“ - община Пловдив, с която на основание чл.195, ал.5, предл. първо от ЗУТ във връзка с § 17 от ЗУТ вр. с чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), собственикът П. Н. Т. е задължен да премахне за своя сметка обект-сграда с [идентификатор] по КК и КР на гр.Пловдив, едноетажна, с площ 17 кв.м., находяща се в ПИ с ИД 56784.511.322 по КК и КР на гр.Пловдив, за който е отреден [УПИ] обществено обслужване от кв.42 – нов, кв. 11а-стар по ПУП-ПР на [жк], гр. Пловдив, представляваща обект, разположен в имот частна общинска собственост по реда на отм. чл.120, ал.4 ППЗТСУ, получил временен устройствен статут по § 17 от ЗУТ поставен по реда на отм. чл.120, ал.4 от ППЗТСУ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.