Решение по дело №1435/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261743
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20191100501435
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    гр.София, 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                                                                                           ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдията  Кюркчиев ч. гр. д. № 1435 по описа на СГС за 2019г., за  да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община, конституирана в качеството на взискател по изпълнително дело № 20127810400029 съгласно описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 при КЧСИ, срещу Постановление с изх. № 16973/29.11.2018г.,             с което съдебният изпълнител е отказал извършване на изпълнително действие – налагане на запор върху банкови сметки и вземания към трети лица.

Жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваното постановление, за което моли да бъде отменено, мотивирайки тезата си с твърдение, че не са били налице никакви процесуални пречки пред възможността - да бъде наложен поискания запор върху банковите сметки на длъжника по изпълнението. Липсата на конкретизация на банката, при която са открити сметките на длъжника не била пречка да бъде наложен запорът, доколкото съдебният изпълнител бил овластен изрично да извършва изпълнителни действия в хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ, неконкретизираното с оглед на конкретна банка искане било направено именно по този начин, не поради грешка или пропуск, а  в съответствие с предоставените на съдебния изпълнител правомощия. Другият мотив на съдебния изпълнител, да откаже поисканото изпълнително действие, според жалбоподателя също бил напълно несъстоятелен - доколкото взискателят многократно бил заявявал пред съдебния изпълнител, че длъжника по изпълнението няма задължения, попадащи в хипотезата на чл.171, ал. 2 от ДОПК,  а взискателят не претендирал задължения, възникнали преди 2008г. По изложените съображения, жалбоподателя моли да бъдат дадени указания на ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие.

В законоустановения срок е постъпило възражение срещу жалбата от страна на конституираното в качеството на длъжник по изпълнението дружество „И.Д.“ ООД. Във възражението се поддържа становището за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител, да наложи запор върху банковите сметки на дружеството. Тази теза е аргументирана със становището, че не е налице годен изпълнителен титул, указващ конкретния размер на пъричното притезание, за което се реализира принудително изпълнение. Независимо от изложеното,  по същество се поддържа тезата, че притезателното право, което взскателят се домогвал да реализира чрез принудително изпълнение, в действителност на съществува.                Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище до съда - съдебният изпълнител поддържа тезата за допустимост на жалбата, както и становище по същество - относно нейната неоснователност.

Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20127810400029 съгласно описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 при КЧСИ, установи от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Столична община. Предмет на изпълнителното производство е парично притезание, произтичащо от публично общинско вземане за данъци и такси .

В молбата от 23.03.2017г. се съдържа изрично волеизявление, посредством което взискателя овластява съдебния изпълнител за действията по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.

В хода на изпълнителния процес са извършени изпълнителни действия.

С молба от 20.11.2018г. /на стр.201 от настоящото дело/взискателят сезира съдебния изпълнител с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и/или други вземания на длъжника към трети лица.

С постановление, обективирано в писмено изявление с изх. № 16973/ 29.11.2018г., съдебният изпълнител е отказал извършване на изпълнително действие – налагане на запор върху банкови сметки и вземания към трети лица. Отказът е мотивиран с нередовно осъществено изпълнително действие – доколкото взискателят не посочил банката, в която са открити сметките на длъжника по изпълнението, а независимо от това- поради факта, че изготвената по възлагане на съдебния изпълнител съдебно- икономическа експертиза мотивирала извода, че е погасен онзи дълг, за чието събиране било образувано изпълнителното производство.

Това постановление е обжалвано от длъжника по изпълнението и е предмет на настоящото частно гражданско дело.

Жалбата, с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като предметния й обхват попада в изчерпателно установените от чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.  

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По аргумент от разпоредбата на чл. 426, ал.1 от ГПК – изпълнителното производство се образува по молба на заинтересованата страна, на основание изрично нейно волеизявление.

Според ал. 3 на чл. 426 от ГПК - редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство се проверява по реда на чл. 129 от ГПК.

Логическото и систематическо тълкуване на препращащата разпоредба на чл. 426, ал.3 от ГПК вр. с ал.1 мотивира обоснован извод, че съдебният изпълнител действително не би следвало да пристъпва към принудително изпълнение - ако/докато констатираните нередовности в молбата за образуване на изпълнителното дело не бъдат надлежно отстранени.

Същото се отнася и до хипотезите, в които съдебният изпълнител е сезиран с искане за извършване на изпълнително действие, което той /съдебния изпълнител/ прецени за формално нередовно.

В конкретния случай, обжалваното постановление за отказ да бъде извършено конкретно изпълнително действие очевидно не представлява молба за образуване на изпълнително производство, но логическото и систематическо тълкуване на разпоредбите на закона - дава основание, при сезиране на съдебния изпълнител с искане за извършване на конкретно изпълнително действие, разпоредбата на чл. 101 от ГПК да се приложи по аналогия на закона и в изпълнителния процес.

Това означава, че ако съдебния изпълнител е констатирал нередовност във формата или съдържанието на искането за извършване на определено изпълнително действие, както в конкретната хипотеза – той преди всичко е бил длъжен да даде указания, насочени към формално отстраняване на тази нередовност, както и да определи разумен срок за изпълнение на тези указания.

Внимателният преглед на осъществените от съдебния изпълнител процесуални действия сочи, че за съжаление, това не е било сторено. По тези съображения, съдът намира за незаконосъобразен отказът да бъде извършено исканото конкретно процесуално действие, само поради констатираната формална нередовност – непосочване на банката, в която са открити сметките, до които се отнася искането за запор.

Второто, посочено от съдебния изпълнител самостоятелно основание за отказ да бъде извършено изпълнително действие също не е налице. Това е така, доколкото в мотивите на обжалваното постановление, съдебният изпълнител е бил длъжен да посочи много по- конкретно онези юридически факти, на които той самият е основал изводите си за приложното поле на чл. 171, ал.2 от ДОПК.

Липсата на „..категорично и ясно становище..“ /цит./ от страна на взискателя Столична община по този въпрос, осъществява юридически факт с правно значение, но сам по себе си, този факт не би могъл да бъде единствено основание за отказ да бъде извършено поисканото изпълнително действие.

След отмяна на обжалваното постановление – на съдебния изпълнител следва да бъдат дадени указания, но не такива - насочени към извършване на конкретното изпълнително действие, поискано от взискателя, а такива - които са насочени към отстраняване на процесуален пропуск, който бил дал възможност за коректна преценка, дали поисканото конкретно процесуално действие следва да бъде извършено.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление с изх. № 16973/29.11.2018г., по изпълнително дело № 20127810400029 съгласно описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 при КЧСИ                с което съдебният изпълнител е отказал извършване на изпълнително действие – налагане на запор върху банкови сметки и вземания на длъжника по изпълнението „И.Д.“ ЕООД с ЕИК 17507660  към трети лица, по молба на взискателя Столична община с адрес – гр. София, ул. „******.

 

УКАЗВА на съдебния изпълнител за необходимостта да даде на взискателя конкретни писмени указания, насочени към отстраняване на констатираните формални нередовности в молбата за извършване на конкретното изпълнително действие и съответен срок за отстраняването им – след което - да прецени предвидените в закона предпоставки за извършване на поисканото изпълнително действие.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                      

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                          

                                                                                                                             2.