П Р О
Т О К О Л
Град
София, 11.05.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение – 1-ви
състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Секретар:
Даниела Танева
Прокурор: Михаела Райдовска
сложи за разглеждане докладваното от съдия Борисова НЧД № 1677 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14.06 часа
се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА У.В. –
редовно призован, явява се лично, доведен от Затвора - град София.
В залата
се явява адв. А.С.И. от САК, вписан под № 4658 в НРПП и определен за служебен
защитник на лишения от свобода У.В. по настоящото дело съгласно уведомително
писмо на САК № 54106/2021 г. изх. № 4531/05.05.2021 г.
В залата
се явява Л. Г.Я.-Х. -преводач от български език на език фарси и от език фарси
на български език.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Желая адв. А.И. да ме представлява и защитава по настоящото
дело.
Желая за
преводач по делото да ми бъде Л.Я..*** – редовно призован, се
представлява от Т. Г.Г.– инспектор ИСДВР при Затвора - София, I категория при ГДИН.
Адв. И.:
Запознат съм с материалите по делото и мога да поема защитата на лишения от
свобода В..
СЪДЪТ, с
оглед желанието и становището на лишения от свобода В., намира, че не са налице
процесуални пречки за назначаване на адв. А.И. за служебен защитник по делото,
както и за назначаването на Л.Я.-Х. за преводач по делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
На
основание чл. 94, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 9 НПК НАЗНАЧАВА адв. А.С.И. от САК за
служебен защитник на лишения от свобода У.В. по настоящото дело.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
провери самоличността на лишения от свобода В. съгласно данни, отразени във
формуляр към затворническото досие за лицето при МП-ГДИН със снимка:
У.В. – 39 г., роден на *** *** – Ислямска република Иран, иранец, ирански
гражданин, със статут на бежанец във Федерална република Германия, осъждан, женен, с начално образование – грамотен
съм, мога да чета и пиша и на персийски език, и на немски език, с постоянен
адрес:***, провинция *********, притежаващ паспорт №*********издаден в Германия.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода В..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Разбирам правата си по българския НПК, бяха ми разяснени от съда
и преведени от преводача.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР
Г.: Представям и моля да приемете справка от Затвора – София, от която е видно, че към дата 11.05.2021 г.,
лишеният от свобода В. е изтърпял общо 01 година 09 месеца и 12 дни и остатъкът, който следва да изтърпи, е 01 година
02 месеца и 18 дни. От справката е видно, че лишеният от
свобода не е полагал работа в Затвора – София.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме представената от инспектор Г.справка.
Адв. И.:
Да се приеме справката, представена от началника на Затвора – София.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните,
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА и
ПРИЛАГА по делото справка от Затвора – София, от която е видно, че към дата 11.05.2021 г.,
лишеният от свобода В. е изтърпял общо 01 година 09 месеца и 12 дни и остатъкът, който следва да изтърпи, е 01
година 02 месеца и 18 дни.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА доклад на ИСДВР при Затвора - София и становище на НС ЗО „Казичене“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приемат като доказателства по делото докладваните от съда
писмени документи.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
приемане и прилагане като писмени доказателства по делото на докладваните в
днешното съдебно заседание от съда писмени документи, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА и
ПРИЛАГА като доказателства по делото доклад на ИСДВР при Затвора - София и
становище на НС ЗО „Казичене“.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания по доказателствата.
Адв. И.:
Нямам искания по доказателствата.
ОСЪДЕНИЯТ
В.: Няма какво да представя като доказателства.
С оглед
липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО
СЕ ДОКЛАДВА от председателя на съдебния състав чрез прочитане на молба,
депозирана от лишения от свобода У.В., с която
моли да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“. Моли молбата да бъде уважени предвид
наличие на предпоставките по чл. 70 НК.
Прочете
се.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Поддържам молбата. Нямам искания по доказателствата.
Адв. И.:
Поддържам молбата. Нямам искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата. Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР
Г.: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, с
оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК и
на основание чл. 283 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените и представени по делото писмени доказателства.
Счете
делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. И.:
Поддържам искането за условно предсрочно освобождаване, депозирано с молбата на
лицето. Считам, че са налице основанията на чл. 70 НК, той е изтърпял
половината от наказанието, това не се оспорва и от администрацията на затвора.
Считам, че е налице и второто основание да бъде уважена молбата му,
неформалното основание, което изисква той с добро поведение, с честно отношение
към труда да е дал доказателства, че се е поправил и може успешно да се
реинтегрира в обществото. Тай е чужденец,
в зряла възраст, извършил е престъпление, за което е признат за виновен,
получил е от нашето правосъдие нужното наказание, той го изтърпява. От
справките и доказателствата на администрацията се вижда, че има проблеми поради
езикова бариера за приобщаването му към мероприятията, които се провеждат в
затвора, не се противопоставя на възможността да полага труд, но просто няма
възможност за това. Не е наказван, не е и награждаван. Аз не мога да приема
становището на администрацията, че той с поведението си не е показвал, че е готов
да се върне към свободата и че е демонстрирал зачитане на реда, че се е поправил,
че целите на наказанието вече са постигнати, въпреки че обстоятелствата според
мен са представени обективно в докладите, но генералният извод за това, че му е
рано още да бъде освободен не приемам и се опитвам и Вас да убедя, че каквото
може, с оглед на религията, културата, възможностите, езика, който не познава,
той е направил, остатъкът му не е голям – малко повече от 1 година. Считам, че
целите на наказанието в този вид и с този размер, който към момента е изтърпял,
вече са постигнати и че може да му се гласува доверие и да се освободи условно
предсрочно. Той работи и живее на постоянен адрес, не е непознат, при условията
на международната правна помощ винаги може да се намери начин, ако той не
изпълни евентуално условията на закона за поведение след освобождаването му,
той да получи съответно санкцията от закона. Затова още веднъж Ви моля да приемете,
че по-нататъшният му престой в затвора вече е излишен и да уважите искането,
което е направил с молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознавайки се с материалите по делото нямам основание да се дистанцирам от
становището на началника на затвора и моля да оставите молбата за условно
предсрочно освобождаване без уважение. Осъденото лице е изтърпяло малко повече
от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, остава един
значителен остатък за изтърпяване. Същият, очевидно от докладите, изготвени от
ИСДВР, е с дължимото поведение на затворник, но нищо повече, той дължи такова
поведение, не е награждаван, не е и наказван. Независимо че престъплението, за
което е осъден, и наложеното му наказание нямат отношение към настоящото
производство в такава степен, че да повлияят върху преценката дали същият се е поправил
и превъзпитал, няма как да не отбележим, че той е осъден за контрабанда на 17
кг хероин на стойност над милион и половина лева, като наложеното му наказание
е в предвидения от закона минимум. Независимо от ниския риск от рецидив, който
е отбелязан от затворническата администрация – 21 точки, считам, че остатъкът
от наказанието същият следва да изтърпи в местата за лишаване от свобода
изцяло, защото се чудя, ако бъде условно предсрочно освободен, къде ще отиде
той? Очевидната езикова бариера не ми се струва достатъчно основание за липсата
на желание за работа в затвора. За краткия престой в Затвора – София той не е
изпълнил заложените в плана на присъдата цели и задачи и са налице дефицитни
зони, които повишават значително риска от последващо осъждане – риск от вреди
към обществото. В този смисъл смятам, че към настоящия момент не са налице
основания за уважаване на молбата му, тъй като не са изпълнени целите на
наказанието, наложено иначе в минималния размер, което няма как да обсъждаме в
настоящото производство. В тоя смисъл моля и Вие да се произнесете.
ИНСПЕКТОР
Г.: Становището на началника на Затвора е отрицателно по повод условното
предсрочно освобождаване на лишения от свобода В.. Към момента е налице
единствено формалната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – В. е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание. Същевременно не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка – не са налице достатъчно данни за поправяне
на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. Намирам, че такива
доказателства не са налице, от което следва, че и целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК, не са изпълнени. Прогресивната пенитенциарна система
не е изпълнена в цялост, рискът от вреди към обществото е с непроменени
стойности, има проблемни зони по които работата следва да продължи, рискът от
рецидив не е намален в достатъчна степен, наличен е значителен остатък, целите
и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени.
Адв. И.:
Повечето от съображенията, които бяха изложени от представителя на
прокуратурата, за да мотивира становището си, законът ги е формулирал. Вие
знаете, че размерът на наказанието, остатъкът, видът на престъплението, което е
извършено, не се вземат предвид при решаване въпроса за условно предсрочно
освобождаване, но беше казано нещо, което се различава от доклада. Там
категорично е посочено, че рискът от рецидив е оценен на 21 точки, а той е
нисък. Бяха изтъкнати други съображения, по друг начин беше тълкувана оценката.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.: Поддържам казаното от моя адвокат, разбрах какво казаха прокурорът
и представителят на затвора. Искам и аз да кажа нещо. Моля да проверите пак в
моето досие, за такова количество хероин не се дава 3 години затвор. Те ми
дадоха 3 години, защото аз нито съм го видял тоя хероин, нищо не видях, тъй
като имах само един телефонен разговор и заради него бях осъден, а този човек,
който извърши това, е осъден на 7 години затвор и е в Централния затвор. Аз 18
месеца нямах никаква присъда, докато бъда осъден и пратен в затвора, а там,
където бях задържан, в ареста, нямах право да работя. Когато след 18 месеца ме
изпратиха в „Казичене“, всеки ден писах: „Искам работа!“, „Искам работа!“ и тъй
като нямах право да излизам навън, само вътре в затвора имах право, а вътре в
затвора нямаше никаква работа. Знам, че за 18 кг хероин присъдата е много
по-голяма, а аз само заради някаква телефонна грешка получих тази присъда.
Адв. И.:
Подзащитният ми даде едно писмо, което иска да прочета: „Уважаеми съдии, гражданин
съм на Ислямска република Иран, бих искал да Ви уверя в това, че по време на
престоя ми в затвора осъзнах напълно грешката си и чувствам, че това е урок за
цял живот. Готов съм да продължа живота си напред, отдавайки се на семейството
си, което живее в Германия и има нужда от мен. Искрено се надявам и вярвам в
справедливостта на българския съд и моля да постановите предсрочното ми
освобождаване. Благодаря Ви!“
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА В.:*** си говоря със служителите малко на български език, посещавам
курс в „Казичене“. Не съм наказван. Не съм бил изолиран.
В
Германия съм шофьор на автобус и по принцип съм шофьор по професия. В Иран също
съм бил шофьор.
Никой не
е работил с мен в затвора по някаква възпитателна работа.
Имам
контакт със семейството си. Едната част от семейството ми е в Иран, другата – в
Германия, но заради коронавируса е трудно, говорим си по телефона. Не съм
женен, нямам деца.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА
В.: Искам да бъда освободен от затвора. Майка ми е болна,
жена ми е сама, семейството ми има нужда от мен. Аз достатъчно си взех урок от
този случай и няма да повторя. Жена ми живее в Германия, в Марбург, а майка ми
е в Иран. Майка ми идва в Турция и така се виждаме.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, въз основа на
исканията, доводите на страните, като се запозна с материалите по делото, съобрази
изложеното в молбата на лишения от свобода В. и въз основа на закона, намира
за установено следното:
Производството е по реда на чл. 437
и сл. НПК
Образувано е по молба на лишения от свобода У.В., с която моли съда да постанови съдебен
акт за неговото предсрочно условно освобождаване, а именно от изтърпяване на
остатъка от наложено му наказание „Лишаване от свобода“.
В днешното съдебно заседание от страна на
представителя на началника на Затвора – София се представи справка относно
остатъка, който следва да изтърпи лишеният от свобода В. с оглед
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, във връзка
с одобрено споразумение на 05.02.2021 г. по НОХД № 495/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Хасково, по което същият се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр.
ал. 1 НК, и което е свързано с трафик на високорискови наркотични вещества или
както е в конкретния случай, за трафик на 16.937 кг хероин на обща стойност 1
524 330 лева. В случая лишеният от свобода В. *** на 04.09.2020 г., с начало на
фактическото изтърпяване на наказанието от 29.07.2019 г. при първоначален общ
режим, считано от 12.02.2021 г.
СЪДЪТ в днешното съдебно заседание при своето
произнасяне се съобрази и с представените от затворническата администрация във връзка
с депозираната от лишения от свобода В. писмени документи, приети като писмени доказателства
по делото, а именно доклад, изготвен на 13.04.2021 г. от ИСДВР при Затвора -
София и становище на главен инспектор при НС ЗО „Казичене“ от 13.04.2021 г. Съдът
също така съобрази и изготвения първоначален доклад от ИСДВР при Затвора - София
на 18.02.2021 г., както и Заповед № 21 от 11.09.2020 г.
Съобразявай всички изложени по-горе писмени доказателства,
приети по делото, и становищата на страните, съдът намира молбата на лишения от
свобода В. за допустима, но към настоящия момент за неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение. Действително в конкретния случай лишеният
от свобода В. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 3 години, видно от представената в днешното съдебно
заседание справка от началника на Затвора - София, а именно 01 година 09 месеца и 12 дни.
За да бъде уважена молбата на лишеният от свобода В.
по реда на чл. 70, ал. 2, вр. ал. 1 НК следва не само същият да е изтърпял
половината от наложеното му наказание, но също така следва да са налице и
останалите кумулативно дадени предпоставки за неговото условно предсрочно
освобождаване, а именно лишеният от свобода да има примерно поведение, да има
честно отношение към труда и да е дал доказателства за своето поправяне по
смисъла на чл. 439а, ал. 2, вр. ал. 1 НПК.
В конкретния случай от становището на началника на
Затвора - София и доклада, изготвен от ИСДВР при Затвора - София е видно, че
при лишения от свобода В. все още са налице данни за необходимост от провеждане
на по-нататъшни корекционни дейности с него предвид правонарушението, за което
същият е бил наказателно санкциониран, тъй като при него се наблюдава все още
безразсъдно и рисково поведение, а понякога се наблюдават и импулсивни решения,
тъй като е податлив на влияние на лица с формирани престъпни навици, които са от
неговия приятелски кръг. Според затворническата администрация при него липсва
пълноценно и ясно съзнаване изцяло на последствията от извършеното, т.к. приема
формално присъдата за справедлива и не приема отговорността за криминалното си
поведение, а напротив – същият има самооправдателни нагласи и твърде лесно се
доверява на хора от своето обкръжение. От доклада е видно също така, че при него
са налице рискови зони, които се определят в техните средни стойности, което
налага определено продължаване на корекционните дейности с лишения от свобода В.
с цел изцяло изпълнение на процеса, установен с прогресивната система, свързан
с преодоляване на всички рискови за него зони, независимо че в случая е видно,
че рискът от рецидив при него е в ниски стойности от 21 точки. Независимо от
това обаче е видно, че продължава спрямо лишения от свобода В. да е налице
риска от вреди за обществото, при което и становището на главния инспектор при НС
ЗООТ „Казичене“ е, че при него все още не са налице достатъчно постигнати положителни
резултати от корекционната дейност, за което и целите на наказанието по чл. 36 НК все още не са постигнати в своята пълнота, и това е така, защото лишеният от
свобода В. чрез своето поведение има формална и частична нагласа и мотивация за
промяна. Това е така и защото същият до момента не се е включвал в трудови
дейности.
По изложените съображения по-горе настоящият съдебен
състав намира, че при лишения от свобода В. не е налице в пълна степен и не е реализиран
в пълнота принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието му,
поради което е необходимо да продължи корекционната дейност с него,
осъществявана от пенитенциарните служители, защото все още при него не се
констатира адекватна способност за разпознаване и решаване на проблемите с цел
да преодолее престъпните си нагласи и формално, както и в днешното съдебно
заседание, декларира желание за своето поправяне. Ето защо съдът намира, че към
настоящия момент, и с оглед изтеклия период от време на изтърпяното наказание, лишеният
от свобода В. все още не е готов да живее по установените правила, принципи и
норми в обществото не само в Република България, но и на територия на държава
членка на ЕС. Последното се извежда от твърденията му, че има даден статут на
бежанец в държава на територията на ЕС, както и че желае да се установи на
нейна територия с цел да промени своя начин на живот, независимо от това обаче,
е видно, че лишеният от свобода не се е съобразил и не се е възползвал от така
дадената му възможност, имайки предвид статута му на бежанец, даден му в
Германия, а е извършил престъплението, за което е бил и наказателно санкциониран
на територията на Република България.
По изложените по-горе съображения и предвид липсата
на установена трайна обвързаност за него, както с територията на Германия, така
и с територията на Иран, както се установи в днешното съдебно заседание чрез
данните, изложени именно от лишения от свобода В., които и съпоставяйки ги с
механизма на извършване на престъплението, за което е бил наказателно
санкциониран, който е свързан с трафик на високо рискови наркотични вещества,
то и съдът намира, че молбата му към настоящия момент не може да бъде уважена
като основателна.
Водим от горното СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода У.В., ирански гражданин, със статут на бежанец във федерална република
Германия, притежаващ паспорт №*********издаден в Германия, за условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три години по НОХД № 495/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково.
Определението подлежи на обжалване и протест
в 7-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане на определението в сила
затворническото досие на лишения от свобода В. ***.
Препис от протокола да се издаде на
служебния защитник адв. И. за представяне пред НБПП.
На преводача за извършения превод в
днешното съдебно заседание да се изплати възнаграждение от бюджета на съда в
размер на 150.00 лева.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 15.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: