Решение по дело №46/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Снежана Димитрова Бакалова
Дело: 20192200900046
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   51

 

Гр. Сливен, 03.11.2020 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в

публичното заседание на пети октомври……………..

през две хиляди и двадесета година

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Радост Гърдева……………….…………и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова…………….т.дело № 46 по описа за 2020 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 343 от КЗ.

Ищецът „Вива” ЕООД твърди в исковата си молба, че е търговец с основна дейност - продажба на осветление, като от 1997 г. до момента е създал широка търговска мрежа и осъществявал международни продажби. През м. април 2018 г. бил потърсен контакт по емейл с лице, което се е представило за изпълнителен директор на френското дружество Сабле Дистрибусион СА Франция, с имена Ж.Т., като същият извършил две поръчки за доставка на продукти за осветление. Първата, обективирана в документ от 02.05.18г., а втората заявена в кореспонденция- от 21.05.18г. С ответника бил сключен договор за застраховка на международната продажба на 01.05.2018 г. при специални и общи условия. В изпълнение на изискванията на договора за застраховка твърди, че извършил проверка на надеждността на френското дружество купувач първо в системата на ответника и допълнително, и след като установил, че дружеството е надлежно регистрирано във Франция на същия адрес, извършил доставка по двете поръчки, съответно на 08.05.2018 г. на стойност 34 601.83 евро и издал съответната фактура и втора доставка на 29.05.2018 г. на стойност 49 550.52 евро и издал съответната фактура. Първата от доставките била потвърдена по имейл от 21.05.2018г., но след извършването на втората доставка комуникацията с купувача била прекъсната. Твърди, че тъй като не получил плащане по двете фактури, завел при ответника щета и предявил застрахователна претенция, като в отговора си от 12.11.2018г. ответникът отказал да изплати обезщетение, тъй като твърдял, че ищецът не е проявил достатъчно грижа да установи измама, каквото било неговото задължение по застрахователната полица. Счита, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника и че липсват основания за отказ, тъй като е предприел действия да провери купувача, каквото е било задължението му, а освен това отговорността на ответника следвало да бъде ангажирана въпреки, че е налице измама. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата в размер на 30 000лв., представляваща част от обща дължима сума в размер на 164 587.70 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Претендира и сумата 641.67 лв., представляваща законната лихва за забава, считано от момента на предявяване на претенцията до завеждане на исковата молба. Претендира и разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че ищецът не е спазил разпоредбата на чл.4 от Общите условия на полицата, като не е проявил дължимата грижа и твърди, че не е спазил условията на договора за застраховка. Твърди, че ищецът не е доказал, че лицето, което е поръчало осветителните тела, е представител на френското дружество и не е проверил дали телефонният номер или номера на факса на клиента са реални, поради което не може да иска обезщетение. Твърди, че не са налице условия за ангажиране на отговорността му, тъй като ищецът не е доставил реално на френското дружество стока, съответно липсва неизпълнение на задължението за плащане на цената. Претендира разноски за настоящото производство, представляващи адвокатски хонорар.

          В с.з., ищецът, чрез процесуални си представител поддържа исковете така, както са предявени. Претендира разноски по представен списък.

          Ответниците, редовно призовани не изпращат представител в открито с.з.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 01.05.2018г. между ищеца „Вива“ ЕООД и ответника „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел клон Букурещ“ (Euler Hermes S.A. Bruxelles Sucursala  Bкcuresti), вписан в ТР на Букурещ под № J40/7233/2011, единен регистрационен код 28620754 е сключен договор за застраховка на международни продажби при Общи и Специални условия, полица № 1000111.001.

          В Специалните условия са уговорени държавите за които има застрахователно покритие, между които са България и Франция. Уговорена е максимална отговорност на годишната полица до 75 000 евро. Срокът на действие на полицата е от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. Уговорен е застрахован процент, спрямо рейтинга на купувача, като за рейтинг от 1 до 6 е налице разширено покритие и застрахован процент 90%.

          В раздел А-1 от общите условия е описано, че целта на полицата е възстановяване на загубите, претърпени от застрахования  от неплатени фактури. В т.2 е описано, че се включват фактурите, издадени по време на действието на полицата , издадени в срок от 30 дни от датата на доставката  и купувачът е от държава, посочена в Специалните условия.

          В т. 4 е уговорено, че застрахования следва да упражнява разумна грижа и предпазливост, така както ако не е застрахован, както и защита на всички права спрямо купувача и трети лица и иницииране и осъществяване на всякакви подходящи действия по събиране на сумите.

          В т. С-7 е уговорено, че претенцията за възстановяване на суми по фактури следва да се подаде в рамките на 60 дни от датата на която е следва да се плати сумата.

          В общите условия е използвано понятието „рейтинг на купувача“ и то е разтълкувано, като писмено съобщения рейтинг на конкретния купувач, оценка на неговата кредитоспособност , съобщена от доставчика на услугата за рейтинги на ответника в писмен вид, поискан от страна на продавача.

          Ищецът "Вива" ЕООД е търговец с основна дейност продажба на осветление и консултации, като сключва и договори за международни продажби.

През април месец 2018 г. бил потърсен по имейл от лице, което се е представило като Ж.Т. в качеството му на изпълнителен директор на френското дружество Сабле Дистрибусион СА, Франция, Рут дю Ман, 72300 Солем. След продължителна кореспонденция получил от Ж.Т. (действащ от името на Сабле Дистрибусион) две поръчки за доставка на продукти за осветление. Едната поръчка била обективирана в документ от 02.05.2018 г., изпратен от Ж.Т., а втората поръчка е заявена в кореспонденция от 21.05.2018 г.

В изпълнение на изискванията на ответника, установени в договора за застраховка, ищецът направил двукратна проверка на надеждността на френското дружество – купувач:  веднъж на 08.05.2018 г. и втори път на 27.08.2018 г. Проверката била извършена в онлайн системата на ответника и от негово име.  Ищецът достъпвал системата с дадени от ответника данни за регистрация в системата. При двете проверки на купувача било определен рейтинг съответно 4 и 5.

Ищецът предприел и допълнителни мерки, за да провери надеждността на купувача, като е поискал справка за него от независимата организация Dun & Bradstreet. Извършената проверка от тази организация потвърдила, че Сабле Дистрибусион СА е дружество, надлежно регистрирано във Франция, с адрес на управление съвпадащ с този, посочен в кореспонденцията, и с представител изпълнителния директор Ж.Т., от който изхожда имейл кореспонденцията по повод на направените поръчки за доставка към "Вива" ООД.

          В изпълнение на сключените договори извършил две доставки - първа доставка на 08.05.2018 г. на обща стойност 34 601,83 евро, съгласно поръчка от 02.05. 2018 г. и проформа фактура № 080518_2704 /08.05.2018г.  и втора доставка на 29.05.2018 г. на стойност 49 550, 52 евро, съгласно поръчка от 21.05.2018 г. и проформа фактура № 290518_2704/29.05.2018г. Общата стойност на поръчките била 84 152,35 евро.

Първата доставка била потвърдена по имейл от френското дружество - купувач от 21 май 2018 г., но след втората доставка комуникацията била прекъсната от страна на Сабле Дистрибусион. Първата фактура е следвало да бъде платена на 08.06.2018г., а втората на 29.06.2018г.

Тъй като не получил никакво плащане по двете фактури, завел застрахователна щета и предявил застрахователна претенция пред ответника, която била заведена под № 17346 в съответствие с условията на полицата с искане за плащане на сумите по застрахованите вземания . В отговора си от 12.11.2018 г.ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение, като посочил, че тъй като най-вероятно ставало дума за измама, не може да покрие риска от неизпълнение на претенцията.

На 28.01.2019г. ищецът е изпратил покана до ответника да му заплати обезщетение в размер на стойността по двете фактури в петнадесетдневен срок от поканата, като го е предупредил, че в противен случай ще потърси правата си по съдебен ред.

С писмо от 13.02.2019г. е отказано плащане, като е посочено, че ищецът не е проявил необходимата грижа, като не е взел предвид, че никога до сега не е работил с този клиент; клиента се е свързал него, а не обратно; липсва издаден документ от Сабле Дистрибусион; кореспонденцията е проведена от два различни е-майл адреса, единият от които не е от фирмен домейн; не е проверен адреса на изпращане на продуктите; не е проверено дали телефонът и факсът са посочени от дружеството; не е имало изпратен плик от адреса на купувача. Твърди се, че купувачът Сабле Дистрибусион никога не е получавал стоките, чието плащане се иска.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени доказателства, неоспорени от страните.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Компетентността да разгледа спора е на българския съд на основание чл. 11, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

          Приложимо е българското материално право, съобразно уговореното между страните в чл. 12 а от застрахователния договор – общи условия.

 

 

 

Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Претенцията е предявена частично за сумата 30 000лв. и е доказана до този размер.

Между страните в настоящото производство е сключен в писмена форма договор за застраховка на международни продажби. От тълкуването на разпоредбите на договора, посочени във фактическите констатации става ясно, че обект на застраховането е договорната отговорност  на лицата-купувачи по сключените договори за международна продажба от страна на ищеца. Ищецът е изправна страна по договора. Той е платил застрахователната премия, което не се спори между страните. Преди сключването на договорите е извършил проучване на дружеството –купувач чрез системата на ответника, която е дала рейтинг 4-5 на този купувач. Допълнително, чрез друго дружество, е направена проверка на купувача.

Действително контактите между страните са били осъществявани само по електронна поща, но това не е необичайна практика в международните търговски отношения в наши дни. В голямата си част е-мейлите изпратени от купувача са били изпратени от електронен адрес с домейн  съответстващ на фирменото наименование на купувача. Само един от тях е бил изпратен от личен е-мейл.

В обобщение, ищецът е положил дължима грижа при проверка на купувача по сделките. В този смисъл не е било налице основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество.

Не е налице и второто основание за отказ от плащане, състоящо се по същество във възражението, че обект на застраховане е договорната отговорност и покрит риск е неизпълнението на договорно задължение от страна на купувача, а не и риск „измама“, поради което не се дължи плащане. По принцип възражението на ответника би било основателно, но в конкретния случай се явява недоказано.

Ищецът е доказал положителните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по договора за застраховка. Налице е международна продажба, издадени фактури, извършена доставка и липсващо плащане.

Ответникът е следвало да докаже възраженията си, включително и твърдението, че се касае за измама от страна на лице, което се е представило за представляващ на купувача. Не е представено нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение от страна на ответника. Единствено в кореспонденцията, водена между страните, ответникът твърди, че се касае за измама и че липсва получена доставка от френското дружество, но липсват доказателства.

При изложеното, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Същото следва да бъде определено, като бъдат съобразени специалните условия договорени между страните, а именно – при рейтинг на купувача от 1 до 6 застрахователното плащане следва да бъде в размер на 90% от стойността на поръчката или 90% от 84 152,35 евро = 75 737,12 евро.

          Уговорен е също така и общ застрахователен лимит за срок от една година в размер на 75 000 евро т.е. общия размер на обезщетението не може да надвишава сумата 75 000 евро или 146 685лв., до която сума е основателен иска за цялото задължение.

          Претенцията за мораторна лихва за забава върху главница от 30 000 лв. е основателна за периода от 31.01.2019г. – датата на получаване на поканата за плащане до 17.04.2019г. – датата на завеждане на настоящия иск, в размер на 641.67 лв.

          Законната лихва за забава следва да бъде присъдена върху главницата, считано от 09.10.2019г. – датата на която настоящия ответник е конституиран, като такъв.  

Тъй като при завеждането на делото е било пропуснато събирането на държавна такса върху иска за мораторна лихва следва да бъде осъден ищеца да заплати същата по сметка на Окръжен съд – Сливен в размер на 50 лв.

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски в размер на 6 590лв.

 

Ръководен от изложените съображения, Сливенският окръжен съд

 

Р   Е    Ш    И     :

 

ОСЪЖДА „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел клон Букурещ“ (Euler Hermes S.A. Bruxelles Sucursala  Bкcuresti), вписан в ТР на Букурещ под № J40/7233/2011, единен регистрационен код 28620754, с адрес на управление Румъния, Букурещ, Oregon Park Building B, Pipera road, ) 46D-46E-48, 1-ви етаж, втори район  да заплати на „ВИВА“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б.ш.***, със съдебен адрес ***, офис 7, чрез адв. Е.Д., по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 343 от КЗ, сумата 30 000лв.(тридесет хиляди лева), представляваща част от неизпълнено задължение общо в размер на 146 685лв, за заплащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.10.2019г. до окончателното й изплащане; сумата 641,67 лв. (шестстотин четиридесет и един лев и 41 ст.), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 31.01.2019г. до 17.04.2019г., както и сумата 6 590 лв. разноски.

ОСЪЖДА „ВИВА“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б.ш.***, със съдебен адрес ***, офис *, чрез адв. Е.Д. да заплати по сметка  на Окръжен съд – Сливен държавна такса в размер на 50лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: