РЕШЕНИЕ
№651
гр. Хасково, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №664 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Д.Д. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №Ц1012-26-239-1 от 17.07.2020
г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-00767496/11.06.2020
г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че административният орган правилно установил периодите,
през които жалбоподателката била регистрирана като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, но незаконосъобразно били кредитирани критерии, които не
били правно значими – относно реалното осъществяване на дейност, за която се
дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Подаването на
декларация от самоосигуряващите се лица по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ по
своята същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61-63
от КТ. Задължителните предписания за заличаване на данни били недопустими, тъй
като данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като
земеделски производител, а не били правопораждащ или правопроменящ юридически
факт. Заличаването на данни по Декларация №1 - Данни за осигурено лице, относно
самоосигуряващото се лице за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2020г., но без да
е заличена ОКД – 5, както и заличаване на Удостоверение Приложение №9 към БЛ означавало
заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителни вноски и
регистриране на законово регламентирана дейност. Предписанията явно превишавали
пределите на компетентност на длъжностните лица и били противоконституционни.
Разпоредбите на Наредба №3/29.01.1999г. на МЗХ кореспондирали единствено с НООСЛБГРЧМЛ,
но не и с другите законови и подзаконови актове, посочени от административния
орган. В Инструкция №1/03.04.2015г. на Управителя на НОИ било регламентирано,
кои са нормативните документи по обществено осигуряване, т.е. с решението си
директора на ТП на НОИ Хасково потвърдил нищожни задължителни предписания,
издадени от некомпетентен орган. В заключение се моли за отмяна на оспореното Решение
№Ц1012-26-239-1/ 17.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на
НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания
№ЗД-1-26-00767496/11.06.2020г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира оспорвания административен
акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото Анкетна
карта за регистрация на земеделски стопанин, се установява, че М.Д.Д. е
регистрирана в Министерство на земеделието и храните, като земеделски стопанин
на 21.02.2020г., с място на извършване на дейността с. Г., общ. Хасково и с дейност отглеждане на домашни птици,
кокошки носачки – 15 бр.
Видно от представената справка от
регистъра на самоосигуряващите се лица, М.Д.Д. е регистрирана в ТП на НОИ като
самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“
с начало на осигуряването 01.03.2020г., а съгласно изготвена към 28.05.2020 г.
справка – разпечатка от Регистъра на НОИ по период на осигурителните вноски от
януари 2020 г. до май 2020 г. е внесла осигурителни вноски за фонд ДОО в общ
размер 122.98 лв.
Жалбоподателката е представила на 01.05.2020
г. до Директора на ТП на НОИ гр.Хасково Болничен лист за временна
неработоспособност № Е 20201186717, издаден от МБАЛ Хасково АД, АГО, с период
на временна неработоспособност от 21.04.2020г. до 23.05.2020г., с диагноза
патологична бременност.
С писмо изх.№Ц9101-26-501/08.05.2020
г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)
– Хасково информация относно налична регистрация за животновъдния обект, в
който Д. отглежда домашни птици, като регистриран земеделски стопанин, във
връзка с определяне правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност от фондовете на ДОО на същата. Изискал е справка от базата
данни на Системата за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ) дали животновъдният обект е такъв, в
който се отглеждат животните с цел добив на суровини и храни за лична
консумация – тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара – тип ферма,
регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД).
В отговор с писмо изх.№I-1148/14.05.2020 г. Директорът на
ОДБХ – Хасково уведомил ТП на НОИ Хасково, че след извършена справка към
13.05.2020 г. в Интегрираната информационна система – ВетИС на БАБХ е
установено, че М.Д.Д. няма вписан/регистриран животновъден обект.
Във връзка с така установеното, от
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите до Началника на отдел
КПК при ТП на НОИ – Хасково е изпратен Сигнал №Ц 1043-26-100/19.05.2020г. за
извършване на проверка на самоосигуряващото се лице М.Д.Д. – дали същото е
упражнявало трудова дейност в качеството си на земеделски производител и
отговаря ли на условията на чл.10 и чл.48а от КСО, за да има право на парично
обезщетение.
По повод сигнала е извършена проверка
и от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково са издадени
Задължителни предписания №ЗД-1-26-00767496/11.06.2020г., с които на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО на М.Д.Д. е предписано в срок от 14 работни дни от
получаването им, да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация
образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице М.Д.Д.,
съдържащи заличаващи данни за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., като
се посочи в т.12 (вид осигурен) – код 13, като подадените данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО за лицето следва да бъдат заличени.
В мотивите на Задължителните
предписания са цитирани относими нормативни разпоредби и е посочено, че за да
бъде Д. осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ е необходимо да
бъдат изпълнени кумулативно следните условия: – да произвежда растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по
установения ред; – да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; – да е
започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която се
декларира, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“ и – да е
внесла дължимите осигурителни вноски. Установеното, че Д. няма вписан/регистриран
животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3 от 29.01.1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, това доказвало, че
последната не попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не
подлежи на осигуряване. От получения отговор от БАБХ било очевидно, че М.Д. не
произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което
същата не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за
регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО. Посочено е също, че предвид
това лицето няма основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и
направената регистрация по реда на Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като
самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на
ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО.
Прието е, че към датите на настъпване на риска „общо заболяване“ – 21.04.2020г.
същата не е осигурено лице по КСО.
Недоволна от издадените задължителни
предписания Д. е оспорила същите пред Директора на ТП на НОИ Хасково.
С Решение №Ц1012-26-239-1 от 17.07.2020
г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково на основание чл.117, ал.3 от КСО, е
отхвърлил жалбата на М.Д., срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00767496/11.06.2020
г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково. В решението си директорът на ТП
на НОИ – Хасково е възприел констатациите на контролния орган от извършената
проверка и е изложил съображения, че земеделският стопанин няма
вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3/29.01.1999
г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което
доказвало, че жалбоподателката не попада в обхвата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО, тъй като няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни
по аргумент на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, поради което не
подлежи на осигуряване.
Решението е изпратено на адреса на пълномощника
на жалбоподателката в административното производство, видно от Известие за
доставяне ИД PS 6300 012B7U 5 и е получено от адв. Ч. на 21.07.2020
г. Жалбата срещу решението е подадена на 27.07.2020 г. чрез ТП на НОИ –
Хасково, където е заведена с вх.№Ц1012-26-239-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ
гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.
Като правно
основание за постановяване на задължителни предписания
№ЗД-1-26-00767496/11.06.2020 г. е посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е
предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при
изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за
спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността,
възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор,
че издалият Задължителните предписания главен инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Хасково има качеството на контролен орган. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения административен акт,
който е
издаден от компетентен орган,
в предписаната от закона форма,
подписан от издателя си и не се установяват други съществени
пороци, които
да обосновават нищожност
на акта.
Обжалваното
решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което
го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена
законосъобразността му.
В жалбата срешу него не са наведени твърдения за нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на акта и съдът не
констатира допуснати съществени такива.
Основният въпрос в
настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания,
потвърдени с оспореното решение са законосъобразни. Съдебната инстанция по
същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на
основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те
действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по
силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността
на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него,
които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се
издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния
случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното
решение са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката
относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е
съобразена с материалния закон.
В случая няма спор за
регистрацията на жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на
работа в чужбина и морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин, както няма спор и за периода и на регистрация. Не се спори и относно
регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и
относно определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство,
а не като ферма. Не е спорна и извършваната от жалбоподателката дейност –
произвеждана животинска продукция. Спорният въпрос се свежда до това дали осъществяваната
от жалбоподателката продажба на продукция от земеделското ѝ стопанство е относима
при преценката на качеството ѝ като осигурено лице.
Съгласно §.1, ал.1, т.5
от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред. Към
Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър
на земеделските стопани – чл.7 от Закон за подпомагане на земеделските
производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ
бр.31/2015г./. Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие по постоянния адрес на
физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни
формуляри, попълнени от земеделския стопанин,
като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта.
Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици,
в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството,
където е направено разграничение по отношение на животновъдния обект – чл.13,
ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично
стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените
в обекта суровини и храни, а тези, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на
пазара, се определят като ферми. В закона за животновъдство – §.1, т. 46
и 47 се дава легално определение на "ферма" - животновъден обект, в
който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на
пазара, както и на "лично стопанство" е животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
Съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди
изменение и допълнение от ДВ бр.13/2020г., собствениците
или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за
регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Следва да се
отбележи, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6
от Наредба №44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти, тъй като същата не е била действаща към момента на
регистрация. Така за жалбоподателката следва да се приеме, че е била
регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ
животновъден обект съгласно изискванията на чл.137 от ЗВМД. При безспорно
установеното между страните, че този обект не представлява ферма, то не може да
се приеме, че земеделският стопанин М.Д. – като собственик на животновъден
обект, е регистрирана по съответния ред, както и не е налице другото условие,
изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – да се произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба.
По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, за които на първо
място се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и
да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се
счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №3/29.01.1999г. земеделски
стопанин, който е собственик/ползвател на
животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД и
този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо
обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била
продавана, доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с
предназначение продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид
стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана
на пазара.
Поради изложеното съдът
счита, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и
към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява
самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4
от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр. ОКД-5 като
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и
следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. В
този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този извод относно
спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ – 100.00 лева.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Д.
***, против Решение №Ц1012-26-239-1 от 17.07.2020 г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-00767496/11.06.2020 г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ Хасково
направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: