Решение по дело №10228/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№185

гр. В. Търново, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА  ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ   ДИАНКА  ДАБКОВА

 

при секретар	м.н.	и с участието
на прокурора	СВЕТЛАНА ИВАНОВА	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10228 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, гр. София, представлявано от ***Г.Г. от САК, срещу Решение №228/08.05.2023г. по НАХД №964/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №2825/14.07.2022г. на заместник председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, временно изпълняващ длъжността председател на ДА ДРВВЗ, с което на касатора за нарушение на чл. 15, ал. 5 от Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси (НУРОДДРВВЗ), вр. чл. 31, ал. 1 пр. 2 от Закон за държавните резерви и военновременни запаси (ЗДРВВЗ) на основание чл. 31, ал. 1, пр. 1 от ЗДРВВЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Заместник председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез ***В.Д., в представени по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за претендираното от представителя на касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище са неоснователност на подадената жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №228/08.05.2023г. по НАХД №964/2022г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление потвърдено Наказателно постановление №2825/14.07.2022г. на заместник председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, временно изпълняващ длъжността председател на ДА ДРВВЗ, с което на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД за нарушение на чл. 15, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ на основание чл. 31, ал. 1, пр. 1 от ЗДРВВЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушението от страна на касатора. Съставеният за това АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, като в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е намерил за неоснователни и опровергани от събраните по делото доказателства наведените от „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД възражения, че за него задължение за подаване на изискуеми ведомости и отчет за състоянието на държавни резерви и военновременни запаси не съществува, доколкото дружеството няма качество на съхранител по смисъла на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ. Въззивният съд е извършил преценка за приложението на санкционната разпоредба и за нормативно определеното по вид и размер наказание. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното НП. 

Така постановеното решение е правилно.

 

При разглеждането да делото съдът правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. От обективна страна по делото е прието, че на основание Заповед №РД-10- 95/05.04.2022г. на директора на ТД ДР гр. Велико Търново е извършена проверка за състоянието на военновременни запаси, съхранявани в складово пространство на „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД на адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I" № 82, Район на бивше поделение 58950. Проверката е извършена от служители, определени за осъществяване на контролни функции със Заповед №РД-258/26.11.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ, съгласно чл. 27. ал. 2 от ЗДРВВЗ. Установено е, че „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД не е подало изискваната от НУРОДДРВВЗ ведомост за движение на наличностите съгласно приложение №2 от НУРОДДРВВЗ и отчет за тяхното състояние а законоустановения срок – до 31.01.2022г. Същото е потвърдено и след направена справка в автоматизираната информационна система на деловодството на ТД ДР гр. Велико Търново. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол №40-07-1259/08.04.2022г. В АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено на 01.02.2022г., а като място на извършване на нарушението е посочено ТД ДР гр. Велико Търново, на адрес: гр. Велико Търново, ул.„Христо Ботев" № 86, където „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД е следвало да подаде изискваните документи. От нарушението не са претърпени имуществени вреди. При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ, вр. чл. 31, ал. 1 пр. 2 от ЗДРВВЗ, поради което на основание чл. 31, ал. 1, пр. 1 от ЗДРВВЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че по същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение. Направените изводи от фактическа страна от въззивния съд са последователни, логични и обосновани от доказателствата, поради което се споделят от настоящата инстанция. Не следва да се преповтарят и правните изводи на съда и мотивите, изложени по повод поддържаните и понастоящем възражения, тъй като те са правилни и обосновани от гледище на доказателствата и на закона.

Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване, че дружеството няма качеството на съхранител по смисъла на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, съответно за него не съществува задължение за подаване на изискуеми ведомост и отчет за състоянието на държавни резерви и военновременни запаси. На това възражение, въззивният съд е отговорил подробно и обосновано, като изложените от него мотиви са в съответствие с разпоредбите на ЗДРВВЗ и ЗЗД, и константната практика на АСВТ по идентични казуси. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

За пълнота на изложението, следва да се уточни, не се оспорва, че по силата на Договор за съхранение на военновременни запаси №977 от 06.03.2008г. в складовете на дружеството са предадени на съхранение – стомана двойно „Т“ образна /пайнерови греди/ в количество 29,592 тона и не са били освободени по предвидения ред вещите предмет на договора за съхранение на ВВЗ. Съгласно чл. 24, ал. 6 (Предишна ал. 4, доп. ДВ бр. 65/2020г.) от ЗДРВВЗ до реализацията и преместването на освободените военновременни запаси търговците, предприятието или организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им. Дружеството жалбоподател, е придобило качеството на съхранител на ДР и ВВЗ при възлагане на съхранението на вещите предмет на договора, но независимо от споровете между страните относно действието на последния и заявлението от касаторът, че е прекратил едностранно договора, алтернативно, че договорът е недействителен предвид нормите на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, последният е съхранител на тези материали до момента на освобождаването им по съответния ред.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №228/08.05.2023г. по НАХД №964/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, кв. Илиянци“, ул. „Кирил Благоев“ №14, да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, сумата от 80/осемдесет/ лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ :                   1.

 

 

2.