Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3597 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените в обективно съединени искове са с правно
основание чл.178, ал.1, т.З във вр. чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, и чл.181, ал. З от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са подсъдни на гражданския съд на основание,
доколкото се касае до имуществен спор за неизплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд от държавен служител и специалния закон – ЗМВР не
предвижда различна подсъдност на този вид дела.
Ищецът П.М.В. *** твърди, че е служител на Гранично
полицейско управление - Русе в Регионална дирекция "Гранична полиция"
- Русе, при Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, на длъжност
"старши полицай", със статут на държавен служител. Дейността си във
връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето, представляващ смени
от 12 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. З от ЗМВР.
Заявява, че предвид характера на заеманата от него
длъжност, през периода 03.06.2016г.- 03.06.2019г., е полагал труд и през нощта
/22.00-06.00/, като изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни
смени, съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумирано.
Задълженията си изпълнявал на територията на ГПУ-Русе към РДГП-Русе.
На основание чл,187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. От 03.06.2016г. до настоящия момент са
издавани протоколи от Директора на РДГП-Русе и графици от Началник ГПУ-Русе за
дежурства и отчитане на положения труд при работа на смени на служителите, реда
за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Надвишаването на нормата на работни
часове за периода следва да се заплаща, като извънреден труд. Въпреки
надлежното изпълнение на възложеното му, работодателят му неправилно отчитал и
изчислявал положения от него нощен труд, в резултат на което през посочения
период е положил извънреден труд, част от
който не му е заплатен. Тъй като не пазел фишовете за месечните му
трудови възнаграждения, не можел да посочи с точност размера на претендираните
от него суми.
Наред с горното, за процесния период дължими
незаплатени от страна на работодателя били и суми за непредоставени му ободряващи напитки и хранителни продукти. С оглед на
това за него възниквал правен интерес за предявяването на настоящите искове.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Главна дирекция "Гранична
полиция" при МВР - София, бул, "Мария Луиза" № 46, да му заплати
следните суми: 1548.71лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на общо 228 часа, за периода 03.06.2016г.
до 03.06.2019г., и 196.58лв., представляващи общ размер на дължимата законна
лихва от датите на които сумите са станали изискуеми до датата на подаване на
исковата молба; - сумата от 119.40 лева,
представляващи паричната равностойност на незаплатените му суми за
ободряващи напитки за периода 03.06.2016г. до датата на завеждане на настоящия
иск- 03.06.2019г.; - сумата от 30.00 лева, представляваща паричната
равностойност на незаплатените му суми за хранителни продукти за периода
03,06.2016г. до 03.06.2019г., ведно със
законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на настоящата искова молба
- 03.06.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът ГД "Гранична полиция"–София
оспорва предявените искове. Твърди, че е заплатил положения извънреден труд,
който е различен от претендирания като продължителност, а ободряващите напитки
не могат да се компенсират с пари.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени
доказателства се установява, че за процесния период от 03.06.2016 г. до 03.06.2019
г. ищецът е заемал длъжността "Старши полицай“ в група „Охрана на държавна
граница" в ГПУ- Русе към РДГП -Русе. Ищецът осъществявал дейността по
служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при 12- часови
дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен
период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Страните не спорят, че за посочения в исковата молба
период работодателят не е осигурил на ищеца ободряващи напитки. Липсват
доказателства ищецът да е отправял искане до работодателя да му бъде заплатена
тяхната парична равностойност.
Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
при съобразяване с представените писмени доказателства, отчитане на настъпили
законови промени, както и задължителната съдебна практика, е установила, че
общият брой часове положен извънреден труд по графиците за дежурство за ищеца
за процесния период, които работодателят не е признал и не е заплатил са 228
часа. За тях му се дължи възнаграждение в общ размер 1548.71 лева. Мораторната
лихва от 01.07.2016 г. до 03.06.2019 г. е определена на 196.58 лева.
Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на
ободряващите напитки за периода от 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г. е 119.40 лева,
а левовата равностойност на хранителните продукти, неполучени от ищеца за
посочения период от 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г. е 30.00 лева.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Дефиницията на понятието извънреден труд се съдържа в
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника извън установеното от него работно време. В конкретния случай се
претендира положен извънреден труд при втората хипотеза – с мълчаливо съгласие
на работодателя, по който факт не се спори. Спорен е само вида и размера на
положения от ищеца труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, а за работещите
на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за едномесечен период. Работата извън
редовното работно време за работещите на смени се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Ответникът се позовава на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., която е отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. №
5450/2016 на ВАС. Тъй като съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен
акт имало действие от деня на влизането му в сила, наредбата е била приложима в
процесния период. Съдът не споделя тези аргументи на ответника. В мотивите на
ТР № 8 от 14.11.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГК, ВКС дава тълкуване на
сумираното работно време и правилното му отчитане. В решението е посочено кой е
субектът, който следва да понесе последиците от затрудненото възстановяване на
работната сила при тримесечно отчитане. По КТ това е работодателят, а при
служебното правоотношение- органът по назначението. Съдът намира, че е без
значение наведеното от ответника възражение, че в посоченото тълкувателно
решение се говори за сумарно изчисляване на работното време на 3- месечен период,
а не за едномесечен. Европейското законодателство в областта на изискванията за
безопасност и здраве при организацията на работното време въвежда специално
условие при специфични дейности, каквито са тези на полицията, безопасността и
здравето на работниците да се осигурят във възможно най- висока степен в
светлината на целите на Директива 89/391/ЕИО-
чл. 2, т. 2, пр. 2 от нея-въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения на
здравословни условия на труд. Противоречието с целта на закона води до
незаконосъобразност на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА
нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен. Ако той противоречи на регламент на Европейския
съюз, прилага се регламентът. Според ал. 3, ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по- висока степен,
правораздавателните органи прилагат по- високия по степен акт. При това
положение съдът приема, че положеният извънреден труд следва да се изчислява на
база едномесечен период. Съобразно заключението на вещото лице, служителят е
отработил в повече 228 часа, чието изражение в пари е 1548.71 лева. При
изчисляване на дължимото на ищеца възнаграждение следва да се приложат
разпоредбите на ЗМВР, съгласно посоченото в т. 1.3 от експертизата, тъй като
ищецът е бил със статут държавен служител по смисъла на чл. 142 от ЗМВР.
Следователно искът е основателен.
Върху уважения размер на главницата се дължи законна
лихва от завеждането на иска- 03.06.2019 г.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение, включително
и за извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно.
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, такава следва да
се присъди върху уважения главен иск, която е в размер на 196.58 лева за
забава, считано от първо число на месеца, следващ този, в който е положен труда
до датата на предявяване на иска. Този иск е изцяло основателен, съобразно
допуснатото изменение.
Съдът намира претенцията за заплащане на левовата
равностойност на ободряващите напитки и хранителни продукти за основателна.
След като работодателят не е изпълнил като страна едно свое задължение по
служебно правоотношение, то пътят на защита на ищеца е именно чрез търсене на
парична компенсация на недаденото в натура. Законовата забрана, на която се
позовава ответникът, следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното
правоотношение работодателят не може сам да взема решение и да дава паричната
равностойност, вместо задължителните по закон безплатни ободряващи напитки и
хранителни продукти, но не и да бъде лишен служителят от възможност да бъде
компенсиран за неправомерно недадената престация. Искът следва да се уважи за
сумата от общо 149.40 лева , от които 119.40 лв., дължими за ободряващи напитки
и 30.00 лева, дължими за хранителни продукти, за периода от 03.06.2016 г. до 03.06.2019
г.
Лихва за забава по отношение на това вземане на ищеца
се дължи от деня на предявяване на претенцията към работодателя за плащане, тъй
като вземането е безсрочно и съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана от
кредитора, каквато в процесния случай не се твърди да е отправяна. Предвид
изложеното, сумата се дължи със законната
лихва от завеждане на делото.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за
процесуално представителство в размер на 500 лв.
В тежест па ответника на осн. 78, ал. 6
вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи и държавната такса по дело в
размер на 211,95 лв., както и 218.40 лв. за назначената по делото експертиза.
Мотивиран така
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР с
адрес гр. София, бул. „Княгина Мария Луиза“ № 46 да заплати на П.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. следните суми: 1548,71 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 03.06.2016г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва от
03.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 196,58 лева, представляваща обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.07.2016 г. до 03.06.2019 г .; сумата от 149.40 лева, представляваща паричната
равностойност на неполучените ободряващи напитки и хранителни продукти по време
на нощни дежурства в периода 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г., от които 119.40
лв., дължими за ободряващи напитки и 30.00 лева, дължими за хранителни продукти,
ведно със законната лихва от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 500 лв.-
разноски за производството.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с адрес гр. София, бул. "Мария Луиза" №
46, да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 211,95 лв. държавна такса по делото и 218.40 лв. за назначената по делото експертиза.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: