Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Русе, 04.08.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично заседание на дванадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7053 по описа на 2019 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове от К.П.К. *** , както следва:
-
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 185.9
часа за периода от 27.11.2016 год. до 27.11.2019 год. в размер на 1215.40 лева с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и
-
обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху тази сума
от настъпване на изискуемостта на вземанията до предявяване на иска- 27.11.2019
год. в размер на 100.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
ищецът не е полагал извънреден труд, а положения такъв на 12- часови смени,
включително нощен труд, е заплатен.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че в периода 09.01.2017 год. до 28.08.2017 год. ищецът е бил назначен като
стажант. Не се спори, че в този период той не е полагал нощен труд. Този факт е
установило и вещото лице. Със заповед рег. № 336з- 1499/29.08.2017 год. ищецът
е назначен на длъжност полицай в група Охрана на обществения ред на сектор
Охранителна полиция към Първо РУ- Русе при ОДМВР- Р* със специфично
наименование на длъжността „младши инспектор“, а през 2019 год. е преназначен
на длъжност старши полицай в същата група.
Ищецът
е осъществявал дейността си
по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при 12- часови
дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен
период, съгласно приложимата редакция на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа
експертиза, вещото лице при съобразяване с
представените писмени доказателства, е
дало заключение, че в процесния период ищецът е положил
общо 1342 часа нощен труд. Той е признат от работодателя като такъв и е
заплатен в размер на 0,25 лева за всеки час. Посочен е размер на незаплатеното
възнаграждение, изчислено при нощен труд по чл.187, ал. 3 от ЗМВР с
продължителност 8 часа и часова ставка по чл.187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР,
начислена на база 50% увеличение върху основната заплати, т.е. без
допълнителните възнаграждения с постоянен характер, каквото е възнаграждението
за прослужено време. Ако се приеме, че положеният нощен труд по ЗМВР (8 часа) е
в размер на 1342 часа, то преобразуваният към дневен такъв, но прилагайки коефициента
по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (1,143), следва да е в размер на 191.906 часа. Така
определеният извънреден труд не е признат като такъв от ответника и не е
заплатен на ищеца. За тези часове се
дължи възнаграждение в общ размер 1398.16 лева. Мораторната
лихва
е определена на 132.13 лева и съгласно Приложение № 2 е за периода от
01.10.2017 год. до 26.11.2019 год., т.е. вещото лице е съобразило факта, че
преди 29.08.2017 год. ищецът не е работил на смени.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието извънреден труд се
съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ. Извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника, извън установеното от него работно време. В конкретния
случай се претендира положен извънреден труд при втората хипотеза – с мълчаливо
съгласие на работодателя, по който факт не се спори. Спорни са само видът и размерът
на положения от ищеца труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 от
ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187
от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна
седмица, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за едномесечен период.
Работата извън редовното работно време за работещите на смени се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на
основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР. Съобразно заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 191.906
часа, чието изражение в пари е 1398.16 лева, като намира приложение
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. При изчисляване на дължимото на ищеца
възнаграждение следва да се приложат разпоредбите на ЗМВР, а не КТ, съгласно посоченото
в експертизата, тъй като ищецът е бил със статут държавен служител по смисъла
на чл. 142 от ЗМВР. До този размер искът като основателен следва да се уважи,
но тъй като ищецът не е направил изменение на иска, съдът е обвързан от
претенцията и следва да се произнесе само за сумата 1115.40 лева.
Върху уважения размер на главницата се дължи законна
лихва от завеждането на иска- 27.11.2019 год.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение, включително и за
извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно.
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, такава следва да
се присъди върху уважения главен иск, която е в размер на 100.00 лева. Този иск е изцяло основателен, тъй
като не е направено изменение на иска, съобразно заключението на вещото лице.
Ищецът желае да му се заплатят
сторените разноски. Същите са в размер на
300 лева, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 01.03.2020
год. Същите му се дължат изцяло.
Ответникът е претендирал възнаграждение
за юрисконсулт, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя на 300.00
лева. Тъй като липсва отхвърлителен диспозитив, разноски не му се следват.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, и доколкото вземането за извънреден труд не съставлява
публично вземане – по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен,
следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважените исков
в размер на общо 100.00 лева, както и 200.00 лева- възнаграждение за вещо лице.
Разпоредбата на чл. 242 , ал. 1 от ГПК предвижда задължение на съда да
постанови предварително изпълнение, когато присъжда възнаграждение и
обезщетение за работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора Т* А* и
пълномощник главен юрисконсулт Т* Й*, да заплати на К.П.К., ЕГН ********** *** сумите: 1115.40
лева за
положен от него извънреден труд от 191.906
часа в периода от 29.08.2017 год. до 26.11.2019 год. включително, 100.00 лева- обезщетение за забава върху
главницата, считано падежа на всяка претенция до 26.11.2019 год. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 27.11.2019
год. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора Т* А* и
пълномощник главен юрисконсулт Т* Й*, да заплати на К.П.К., ЕГН ********** *** сумата 300.00
лева- разноски по делото по
компенсация.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора Т* А* и
пълномощник главен юрисконсулт Т* Й* да заплати по сметка на Русенския районен
съд сумата 100.00 лева –
държавни такси по уважените искове и 200.00
лева- възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от обявяването му на 04.08.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение за работа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: