О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 1218
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, пети въззивен състав
На тридесети април, две хиляди и
двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа в.гр.дело №486 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Белева,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“
№ 26, представлявана от кмета Димитър Николов, против Решение №3203 от
25.11.2019г. по гр.д.№5447/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
С решението Община
Бургас е осъдена да заплати на „ДОРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ж. к. Владиславово, бл. 10,
вх. 1, ет. 2, ап. 18, сумата от 9340,19 лева, представляваща причинени вреди от
лишаване от правото на приспадане на данъчен кредит върху платените такси за
експлоатиране на девет рекламно-информационни елементи, поставени в общински
поземлени имоти, по разрешения № 2505/15.06.2016 г., № 2506/15.06.2016 г., №
2507/15.06.2016 г., № 2508/15.06.2016 г., № 2509/15.06.2016 г., №
2510/15.06.2016 г., № 2511/15.06.2016 г., № 2512/15.06.2016 г. и №
2513/15.06.2016 г., издадени от директора на дирекция „Икономика и стопански
дейности“ при Община Бургас, за периода от 15.06.2016 г. до 03.04.2019 г., за
които не са издадени поисканите данъчни фактури, заедно със законната лихва
върху сумата от предявяването на иска- 08.07.2019 до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1454,00 лева.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно, постановено
в противоречие с материалния закон, както и
необосновано.
Излага се становище за необоснованост на лаконичния и
необоснован извод на съда, че публичните вземания са изчерпателно изброени в
ДОПК и процесните такси за поставяне на
рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти общинска собственост не
попадат сред тях. Сочи, че съгласно чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК публични са
държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по
основание със закон. Процесните такси са установени с
нормите на чл.72 и 79 от ЗМДТ, съгласно които се дължат такси за ползване на
тротоари, площади, тържища и др., както и
терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Така
посочените законови такси са възприети от Общински съвет Бургас в Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на територията на
Община Бургас и в Тарифата за местните такси от ЗМДТ. Редът за издаване на
разрешенията за поставяне на РИЕ върху недвижими имоти е уреден в Наредбата за
рекламната и информационна дейност на територията на Община Бургас, приета на
основание чл.56, ал.2 от ЗУТ. Твърди, че този вид такси за общински вземания
имат публичен характер, като се прави аналогия с местните данъци, които се
определят от общинските съвети въз основа на законова делегация за това – чл.9
от ЗМДТ.
Въззивникът навежда доводи,
че правоотношенията межди общината и ищцовото
дружество са административно-правни, тъй като възникват от административен акт
– разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи, в които се
отразява, че вземането е за такса, т.е. с публичен характер, а не се основава
на договор за наем.
Изразява се несъгласие и с извода на съда, че процесните такси не са освободена доставка и че общината се
явява данъчно задължено лице. Според въззивника, в
случая не става дума за рекламни услуги, както е посочил съдът, тъй като
разпоредбата на чл.3, ал.5, т.1, б.“к“ от ЗДДС се отнася за изградени от
държавата или местните органи площи /пана, билбордове и др./. Разрешението за
РИЕ се издава за поставяне на рекламна площ, собственост на лицата, получили
разрешение, т.е. рекламните услуги не се извършват от общината, а от лицата,
получили съответното разрешение. Общината не е собственик на
рекламно-информационния елемент, а е собственик само на недвижимия имот, не е
налице наемно правоотношение и общината не е данъчно задължено лице. Съдът не е
съобразил разграничението в Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на
територията на Община Бургас и Тарифата по ЗМДТ: 1.когато общината извършва
стопанска дейност чрез отдаване под наем на собствени рекламни площи –
приложение 3 на горецитираната наредба и 2.когато се
издава разрешение за поставяне на рекламно съоръжение върху терен общинска
собственост – Приложение 6 от Наредбата. Позоваването на чл.26, ал.3 от ЗДДС в
решението е неправилно, тъй като общината не е данъчно задължено лице и
съответно няма задължение да издаде фактура за процесните
такси. Липсва причинно-следствена връзка между действията/бездействията на
общинската администрация, от които се претендира настъпването на вредоносен
резултат и се извежда правото на обезщетение. В противоречие с мотивите си,
според които ищецът не е доказал вредите относно нереализираните възможности за
ползването на процесната сума, съдът е уважил
осъдителния иск срещу общината и е приел сумата от 9340,19 лв. за справедливо
обезщетение за претърпените вреди от лишаване правото на приспадане на данъчен
кредит.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от „ДОРС“ ООД, представлявано от управителя
Стефан Съботинов. С него жалбата се оспорва като
неоснователна, а постановеното решение се възприема като правилно и обосновано.
Според въззиваемото дружество по делото е безспорно
установено, че то експлоатира 9 бр. рекламни съоръжения, за които има издадени
Разрешения за поставяне на РИЕ, като ежемесечно дружеството е заплащало наемни вноски,
определени от общината като местна такса и за които плащания дружеството е
получавало само приходна квитанция и то ако плащането е извършено в брой. Изразява
несъгласие с доводите на въззивника, които са били
поддържани от Общината при всички срещи с нейни представители и ищцовото дружество, в кореспонденцията между страните по
повод опитите за извънсъдебното уреждане на спора.
Цитира писмо на Министерство на финансите, според които когато се отдават
под наем държавни или общински недвижими имоти и сгради, включително за
поставяне на рекламен елемент, то съответния орган има качеството на данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.5, т.1, б.“м“ от ЗДДС. Позовава се и на
становището в друго писмо на МФ за сроковете за упражняване на правото на
данъчен кредит и съответно – за погасяването му, както и че съгласно чл.3,
ал.5, т.1, б.“к“ ЗДДС в посочените в нормата хипотези държавата и общината не
действат като орган на държавна и местна власт, а като равнопоставени
гражданско-правни субекти и имат качеството на данъчно задължено лице по смисъла
на ЗДДС. Анализирана е и практиката в други общини, при което е изведено
заключение, че всички останали общини, с изключение на Община Бургас приемат
доставката за облагаема, независимо от наименованието ѝ- наем, такса,
месечно плащане за РИЕ или РС, и издават фактури с начислено ДДС. Затова
намира, че Община Бургас е нарушила разпоредбите на чл.114 и чл.115 от ЗДДС като
не е издала фактури, поради което с бездействието на Кмета и съответните
длъжностни лица към общината, ищцовото дружество е
било лишено от правото си да приспадне данъчен кредит в размер на 9340, 19 лв.
и съответно е претърпяло вреди в този размер. Счита, че е налице причинна
връзка между нарушението, допуснато от длъжностните лица на Община Бургас и
причинените на дружеството-ищец вреди, понеже неиздаването на фактура е
единствената причина за лишаването му от правото на приспадане на данъчен
кредит и ползването на сумата.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок /въззивникът е уведомен за решението на 10.12.2019г., а
жалбата е подадена в БРС на 20.12.2019г./, от законния представител на въззивната Община, който има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден
своевременно, от законния представител на въззиваемото
дружество.
Страните нямат доказателствени искания.
Мотивиран от
изложеното и на
основание чл.267 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, насрочено за 1.06.2020г. от
10.00ч., за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се връчи на страните, заедно с призовките за
съдебното заседание, след отпадане на мерките относно извънредното положение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.