Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 23.02.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 344 по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба от „Д. ТРАНС-95“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Освобождение“ № 1, подадена чрез пълномощника адвокат А.М., против Ревизионен акт № Р-16002419002558-091-001/ 10.12.2019г, издаден от органи по приходите, в частта, в която е потвърден с Решение № 181/ 10.03.2020г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, за отказан данъчен кредит в размер на 166 033,33 лв. по фактури, издадени от „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД и „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД с прилежащи лихви 32 945,25 лв. и лихви в размер на 100,80 лв. за невнесен в срок деклариран ДДС по СД. В жалбата са изложени оплаквания за нeзаконосъобразност на ревизионния акт поради нарушения на материалноправни разпоредби на ЗДДС и на процесуалните правила на ДОПК. Според жалбоподателя решаващият орган не е взел предвид всички негови възражения и не е обсъдил в цялост релевантните факти, а ревизиращият екип не е приложил принципите за обективност, служебно начало и обективност при преценка на доказателствата. Счита, че РА противоречи на националната правна уредба за доставка и на правото на Европейския съюз относно признаване на правото на данъчен кредит. Според жалбоподателя в случая отказването на право на приспадане на данъчен кредит е направено при неправилна преценка на събраните доказателства и приложимите разпоредби на ЗДДС, защото за процесните доставки са изпълнени общите условия по този закон. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на ревизионния акт в оспорената част и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че органите по приходите обосновано са отказали данъчния кредит с оглед разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на база потвърдения в хода на ревизията доказателствен материал, а констатациите им не се променят от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото. Излага подробни аргументи, че по фактурите, издадени от „ЕЛ–КАР 78“ ЕООД и „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД няма доказателства за получени стоки и дори да се приеме наличието на частични и/ или пълни плащания по част от тях, след като не са извършени облагаеми доставки фактурите не документират реално осъществени такива. Като счита констатациите в РА за необорени, моли за решение, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5512лв. В случай, че РА бъде отменен, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минимума по Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419002558-020-001/18.04.2019г. на началник сектор при ТД на НАП В.А.е възложена ревизия с ръководител Д.Д./главен инспектор по приходите/ и З.Д./главен инспектор по приходите/ на „Д. ТРАНС-95“ ООД с обхват ДДС за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г /т2, л.558/. Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта. Тази заповед е изменяна със Заповеди Р-16002419002558-020-002 / 18.07.2019г, Р-16002419002558-020-003 / 12.08.2019г, Р-16002419002558-020-004 / 13.08.2019г като обхватът на ревизията е останал в същите параметри и със същите ревизиращи лица и е определен срок на завършването й до 19.09.2019г /т.2, л.560-571/. Връчени са на ревизираното лице по електронен път.
В хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки и са присъединени доказателства.
Въз основа на извършената ревизия от определения със ЗВР ревизиращ екип, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № № Р-16002419002558-092-001/ 03.10.2019 г., с който по отношение на ревизираното лице „Д. ТРАНС” ЕООД се предлага да бъдат установени задължения за ДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „ЕЛ – КАР 78“ ЕООД /с предишно наименование „ВАК 09“ ЕООД, „ЕЛИС - ТРАНСАГРО 78“ ЕООД и „ВАК-86 ЕООД“ и невнесен в срок деклариран ДДС в общ размер на 167 778,53 лв. и са начислени лихви в размер на 33 501,97 лв за всеки от данъчните периоди за времето от м.01.2017г до м.06.2018г включително /т.1, л.55-60/. РД е подписан електронно от В.А.и Г.В.. Връчен е на жалбоподателя по електронен път на 20.12.2019г /т.1.л.61/.
При извършване на ревизията е установено, че през ревизирания период дружеството е извършвало дейност търговия на едро с плодове и зеленчуци и извършване на транспортни услуги. За дейността се ползват наети офис и складова база в с. Оризари, общ. Твърдица, обл. Сливен. Основни доставчици на Д. ТРАНС 95 ЕООД през ревизирания период са „ЕЛ-КАР“ 78 ЕООД, „ЕЛИС-ТРАНС АГРО“ ЕООД и „ВАК-86“ ЕООД – доставчици на плодове и зеленчуци. Продажбите са извършвани на крайни потребители - фирми, еднолични търговци, физически и юридически лица. Ревизираното дружество е включило в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните фактури, издадени от :
1„ЕЛ-КАР 78“ ЕООД /предишно наименование „ВАК - 09“ ЕООД с ЕИК *********/
Ф-ра № Дата Предмет на доставка Данъчна основа ДДС лв
8/2.3.2018 доставка по договор 5 000 1 000
9/5.3.2018 аванс по договор 5 000 1 000
11/10.4.2018 доставка левурда 6 000 1 200
12/14.4.2018 доставка ягоди 6 000 1 200
13/16.4.2018 доставка череши 6 000 1 200
14/18.4.2018 доставка вишни 6 500 1 300
16/20.5.2018 аванс доставка череши 35 000 7 000
17/24.5.2018 аванс доставка череши 70 000 14 000
18/27.5.2018 аванс доставка вишни 48 000 9 600
19/30.5.2018 аванс доставка вишни 42 000 8 400
22/1.6.2018 аванс доставка плодове 12 000 2 400
23/1.6.2018 аванс доставка вишни 24 400 4 880
24/3.6.2018 аванс доставка корнишони 24 500 4 900
25/5.6.2018 аванс доставка тиквички 24 800 4 960
26/7.6.2018 аванс доставка моркови 24 600 4 920
27/9.6.2018 аванс доставка домати 24 100 4 820
28/10.6.2018 аванс доставка зеле 24 700 4 940
2. ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД
Ф-ра № Дата Предмет на доставка Данъчна основа ДДС
35/4.10.2016 зак. череши и вишни 0,00 0,00
37/18.5.2017 аванс череши 42 000 8 400
38/20.5.2017 аванс череши 40 000 8 000
39/1.6.2017 аванс череши 24 000 4 800
40/4.6.2017 аванс череши 25 000 5 000
41/5.6.2017 аванс плодове и зеленчуци 23 500 4 700
42/8.6.2017 аванс плодове и зеленчуци 25 000 5 000
43/12.6.2017 аванс плодове и зеленчуци 25 000 5 000
44/15.6.2017 аванс плодове и зеленчуци 24 000 4 800
45/17.6.2017 аванс плодове и зеленчуци 25 000 5 000
46/19.6.2017 аванс плодове и зеленчуци 10 000 2 000
47/21.6.2017 аванс вишни 7 583,35 1 516,67
48/22.6.2017 аванс вишни 7 416,67 1 483,33
48/22.6.2017 изправление -250 -50
49/23.6.2017 аванс вишни 6 333,35 1 266,67
50/23.6.2017 аванс вишни 6 250 1 250
51/24.6.2017 аванс вишни 7 416,65 1 483,33
52/26.6.2017 аванс вишни 5 083,35 1 016,67
1/26.6.2017 аванс вишни 4 915 983
53/27.6.2017 аванс вишни 4 250 850
54/27.6.2017 аванс вишни 4 125 825
55/28.6.2017 аванс вишни 5 625 1 125
56/28.6.2017 аванс вишни 3 291,65 658,33
58/29.6.2017 аванс вишни 4 250 850
57/29.6.2017 аванс вишни 5 375 1 075
2/1.7.2017 кредитно известие -4 915 -983
59/3.7.2017 аванс корнишони 6 625 1 325
60/4.7.2017 аванс корнишони 9 541,65 1 908,33
61/5.7.2017 аванс корнишони 10 650 2 130
62/13.7.2017 аванс плодове и зеленчуци 28 000 5 600
63/17.7.2017 аванс корнишони 30 000 6 000
64/27.7.2017 аванс плодове и зеленчуци 26 500 5 300
3. ВАК-86“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* по фактура № **********/01.08.2017 г. с предмет на доставката череши и с данъчна основа 5 980,00 лв.
По отношение на „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД е установено, че е дерегистрирано по ЗДДС на 13.06.2018 г. по инициатива на орган по приходите, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От дадените писмени обяснение от управителя на ревизираното дружество по повод издадените от „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД фактури се установява, че превозите са извършвани от „Д. ТРАНС 95“ ЕООД. Товаренето на стоките е извършвано от персонал на доставчика. При проверка на представените счетоводни регистри е констатирано, че част от фактурите са осчетоводени по дебит на сметка 402 „Доставчици по аванси“, а други по дебит на сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия“, дебит на сметка 4531 „Начислен ДДС на покупките и по кредит на сметка 401 „Доставчици“ с цялата стойност по фактурите. Не е налице отчитане на фактури по сметка 304 „Стоки“. Предмет на доставките по част от процесните фактури са авансови плащания, като не са констатирани такива по сметките от гр. 50. В кредита на сметка 401 „Доставчици“ за периода 01.01.2018 г.-30.06.2018 г., всички обследвани фактури са отразени в кредитно салдо на сметката. В приложена справка за стоков поток липсват отразени доставени количества стоки по фактурите, издадени от „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД. Приложени са договора за наем на МПС, сключени от Д. ТРАНС 95“ ЕООД на 01.05.2017 г. за наем на товарен автомобил с Р.В.П.с предмет автомобил марка Мерцедес 814Д с регистрационен номер *** и от 01.04.2017 г. за наем на товарен автомобил марка Мерцедес МВ100 с регистрационен номер ***, сключен с Николай Г.К.. Представени са трудови договори с „Д. ТРАНС 95“ ЕООД в периода, в който са издадени фактурите от „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД. При извършени справки в информационните масиви на НАП се констатира, че през периода, в който са издадени фактурите към „Д. ТРАНС 95“ ЕООД, в „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД няма назначени лица, не са изплащани суми на лица по извънтрудови правоотношения за 2017 г. и 2018 г., дружеството няма регистриран ЕКАФП, няма регистрирани МПС в КАТ. От този доставчик не е представена никаква счетоводна отчетност. Въз основа на тези данни е направен извод, че „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД е само издател фактурите без да е налице реално плащане на суми по тях, не е осъществена и доставка на стоки и не е прехвърлена собственост върху стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, няма издадени окончателни фактури за изпълнени доставки.
По отношение на „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД е установено, че е дерегистрирано по ЗДДС от 01.10.2017 г. То представя договор от 15.04.2017 г. за доставка на плодове и зеленчуци за преработка реколта 2017 г., подписан с „Д. ТРАНС 95“ ЕООД – купувач, с предмет продавачът да снабди купувача с плодове и зеленчуци за преработка по предварителна писмена заявка на обща стойност 1 560 700 лв. по вид, количество, единична цена и стойност. В т.II.2 от договора е предвидено на продавача да му бъдат преведени авансови средства с цел подсигуряване на необхоД.те количества плодове и зеленчуци. Срокът за плащане на доставените плодове и зеленчуци е не по-късно от 3 месеца след получаването на стоката. Купувачът е длъжен да осигури транспорт за негова сметка. В т.14 е предвидено прекратяване на договора и сключване на споразумение между страните при забава от страна на купувача за изплащането на издадените фактури за повече от 6 месеца. Към договора са приложени са заявки от 20.04.2017 г., 20.05.2017 г., 28.05.2017 г. и 05.06.2017г. за доставка на плодове и зеленчуци по вид, количество и единична цена. Представено е Споразумение от 01.11.2017 г. между страните, с което е уговорено, че поради недоставянето на определено количество плодове и зеленчуци по договора доставчикът „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД поема задължение да достави всички количества плодове и зеленчуци през календарната 2018 г. по всички обследвани фактури. Купувачът „Д. ТРАНС 95“ ЕООД се задължава да преведе сумите на доставчика „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД в срок от 8 месеца, считано от датата на сключване на споразумението. Споразумението е подписано само от купувача. Към всяка от фактурите с №№37/18.05.2017 г. до 45/17.06.2017 г. включително са приложени копия на ръчни касови бележки, издадени от кочан от „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД за получени суми, като всяка бележка е за сума от 5 000 лв. и 6 000 лв. Към фактури с №№ 47/21.06.2017 г. до 61/05.07.2017 г. вкл., са приложени фискални бонове от ЕКАФП с идентификационни данни № на ФУ DT14597 и № на ФП 02663728, които съвпадат по стойности със стойностите на фактурите, към които са приложени. Фактурите са с предмет авансови плащания за доставки на плодове и зеленчуци, с изключение на фактура № 35/04.10.2016 г., включена в дневник за покупки през м.03.2017 г. с нулеви стойности, като за нея не са представени никакви документи за извършения транспорт и заплащане на услугата.
При извършена проверка в информационните масиви на НАП относно регистрирани фискални устройства на името на „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД е установено, че за периода, в който са издадени фактури от № 47 от 21.06.2017 г. до № 61/05.07.2017 г. вкл. и към които са приложени фискални бонове от ЕКАФП с идентификационни данни № на ФУ DT14597 и № на ФП 02663728, това устройство не е регистрирано. Същото е регистрирано в сървъра на НАП от 23.06.2016 г. и датата на изтичане на контракта съгласно справката в масивите на НАП е 23.06.2017 г. За периода 01.05.2017 г. - 31.07.2017 г. липсват данни за регистрирани обороти, което се установява от справката за Z отчети. При тези данни ревизиращият екип приема, че не са налице доказателства за реални разплащания по фактурите за авансови плащания.
За периода на издаване на фактурите на “Д. ТРАНС 95“ ЕООД 01.05.2017 г. - 31.07.2017 г. от „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД не са подавани уведомления за назначени лица по трудово правоотношение, а според представено писмено обяснение от управителя, че превозите на стоките са извършени от самото дружество, а товаренето им е извършено от персонал на доставчика. Представени са счетоводни регистри за осчетоводяването на всяка фактура, от които се установява, че част от фактурите са осчетоводени по дебит на сметка 402 „Доставчици по аванси“, а друга част по сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия“, по дебит на сметка 4531 „Начислен ДДС на покупките“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“. По фактура № 35/04.10.2016 г. са заприходени стоки по сметка 304, а именно 40 322,40 кг череши с единична цена 0,90 лв. на обща стойност 36 290,16 лв. и вишни 18 418,50 кг с единична цена 0,60 лв./кг обща стойност 11 051,10 лв. Общата сума 47 341,26 лв. е приспадната от сметка 402 „Доставчици по аванси“, от която е извършено сторно със знак минус. Задължението по сметка 401 „Доставчици“ е 0 лв. Осчетоводените доставки на стоки касаят 2016 г., т.е. извън ревизирания период. От приложена справка за стоков поток, изготвена от страна на ревизираното лице, е посочена доставка на стоки с цитираните количества, има и последващи продажби, но през 2016 г.
Към фактура № 48/22.06.2017 г., издадена от „ЕЛИС ТРАНСАГРО 78“ ЕООД с данъчна основа 7 416,65 лв. и ДДС 1 483,33 лв., от страна на ревизираното лице има осчетоводено сторно с данъчна основа 250 лв. и ДДС 50 лв. (по Дт на сметка 4531 в кореспонденция с кредита на сметка 401 – 50 лв., и по Дт на сметка 401в кореспонденция с кредита на сметка 501 – 50 лв.). В дневник за покупки корекцията е отразена през м.10.2017г., но не е представено от ревизираното лице, нито от доставчика „ЕЛИС –ТРАНСАГРО 78“ ЕООД издадено кредитно известие по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС.
Фактурите са за аванси и няма извършено осчетоводяване по сметка 304 „Стоки“ по всяка една от тях на количества, единична цена и стойност. От представените от „Д. ТРАНС 95“ ЕООД счетоводни регистри на сметки 401 „Доставчици“ и 501 „Каса в лева“ се установява, че по издадените фактури от „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД от № 37 до № 46 са осчетоводени частични плащания от по 5 000 лв., а по фактури от № 47 до № 61/2017 г., към които са приложени фискални бонове от ЕКАФП, са осчетоводени плащания в брой за пълната стойност. По фактури №№ 62, 63 и 64 няма осчетоводени плащания. Въз основа на тези данни е направен извод, че „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД е само издател фактурите без да е налице реално плащане на суми по тях, не е осъществена и доставка на стоки и не е прехвърлена собственост върху стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, няма издадени окончателни фактури за изпълнени доставки.
За тези два доставчика ревизиращият екип приема, че установените обстоятелства не потвърждават наличието на посочените във фактурите доставки и възникване на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, поради което на основание чл.68, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на фактурата, издадена от „ВАК-86“ ЕООД, РА е отменен, поради което не се налага обсъждане на данните за този доставчик.
При извършване на ревизията е установено също, че „Д. ТРАНС 95“ ЕООД е декларирало, но не е внесло ДДС за данъчни периоди м.07.2017г в размер на 228.16лв, м.08.2017г – 27.88лв, м.10.2017г – 9.28лв /установен резултат ДДС за възстановяване 40.72лв/, м.03.2018г – 9.84лв, м.04.2018г – 56.32лв, м.05.2018г – 20лв и м.06.2018г – 158.71лв, за което са начислени лихви за забава.
РД е връчен електронно на 14.10.2019г /т.1 л.115/. Срещу него е подадено възражение на 28.11.2019г след надлежно удължаване на срока за това /т.1, л.79-94/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16002419002558-091-001/ 10.12.2019 г издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от В.А.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.В.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка /т.1 л.20-25/ и на оптичен носител /т.2, л.888/. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на стойност 167 778.53 лв. в резултат на констатации, свързани с отказан данъчен кредит и несвоевременно разчитане с бюджета на декларирания от дружеството „ДДС за внасяне“, както и начислени от органа по приходите прилежащи лихви, възлизащи на общата сума от 33501.97 лв. РА е връчен електронно на 20.12.2019г /т.1 л.61/.
РА е обжалван по административен ред на 03.01.2020г пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК с Решение № 118/ 10.03.2020г е потвърден в частта за отказан данъчен кредит в размер на 166 033,33 лв. по фактурите, издадени от „ЕЛ–КАР 78“ ЕООД и „ЕЛИС - ТРАНСАГРО 78“ ЕООД , с прилежащи лихви 32 945,25 лв. и лихви в размер на 100,80 лв. за невнесен в срок деклариран ДДС по СД и отменен в частта за отказан данъчен кредит в размер на 1 196,00 лв. по фактурата, издадена от „ВАК-86“ ЕООД, ведно с прилежащата лихва 271,45 лв. и лихви в размер на 185,24 лв. за периода м.07.2017 г.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допусната е и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че дължимите суми по процесните фактури са различни в счетоводствата на „Д. ТРАНС 95“ ЕООД и неговите доставчици „ЕЛ–КАР 78“ ЕООД и „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД. От данните в счетоводството на жалбоподателя по фактурите, издадени от „ЕЛИС - ТРАНСАГРО 78“ ЕООД, се установява остатък за плащане в общ размер 371 600лв, а по данни от счетоводството на доставчика - 417 600лв. За фактурите, издадени от „ЕЛ–КАР 78“ ЕООД, в счетоводството на жалбоподателя се установява остатък в размер на 15550лв само по фактура № 28/ 10.06.2018г, а при доставчика – 454 320лв. При отчитане на плащанията от този доставчик вещото лице е ползвало касови ордери, които не са представени по делото. Заключението е прието при оспорване от ответника на констатацията за отразено плащане в счетоводството на жалбоподателя на фактурите, издадени от „ЕЛ–КАР 78“ ЕООД. Въпреки дадените указания и възможност жалбоподателят не представи конкретно изисканите от него писмени доказателства в тази връзка.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16002419002558-091-001/10.12.2019 г., в потвърдената му част с Решение № 5118/
10.03.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените
им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /т.1, л.12-19/. В случая издателят на заповедта за възлагане на
ревизия – В.Анегелова, с оглед заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“
в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са В.А.–
възложител на ревизията и Г.В.– ръководител на ревизията, с оглед на което
посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като
негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в
хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по
чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
установяването на данъчните му задължения е направено в нарушение на
процесуалните норми за безпристрастно установяване на фактите и обстоятелствата
в ревизионното производство. В изпълнение на правомощията си органите по
приходите са изискали документи от ревизираното лице и неговите доставчици,
извършили са насрещни проверки и справки в публични регистри, т.е. използвани
са допустими процесуални средства за
събиране на доказателства. Ревизираното лице не е отправяло възражения и
искания за събиране на допълнителни доказателства, включително в жалбата му до
съда не е конкретизирано кои факти и обстоятелства от значение за установяване
и събиране на публичните вземания са останали неизяснени. Субективното мнение
на жалбоподателя за направената от данъчните органи преценка на така събраните
доказателства не може се квалифицира като съществено процесуално нарушение.
При извършената преценка на материалната
законосъобразност на РА съдът взе предвид, че правото на приспадане на данъчен
кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради липса на
доказателства за плащане и реално извършени доставки на стоки чрез прехвърляне
собствеността по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
По делото не е спорно, че предмет на по-голямата
част от процесните фактури, са авансови плащания за доставка на плодове и
зеленчуци. Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за
законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото
на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит.
Съобразно нормата на чл. 154 ал. 1 от ГПК и чл. 170 ал. 1 от АПК получателят по
доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него
положителни факти, т.е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния
данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване
на чл. 167 чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква
установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми
доставки на стоки и услуги. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането,
че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради
вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само
до действително дължимите данъци. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от
решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. 33 от Решение от 6
декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на
условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени
доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност)
се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по
националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по
дело 285/11). право.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1
от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен
кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към
лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното
събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото
на собственост върху стоките бъде прехвърлено, т.е. при реално предаване на
стоките в разпореждане на получателя.
По отношение доставките от „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД /предишно наименование „ВАК - 09“ ЕООД/ не са представени никакви доказателства за възникнали правоотношения с жалбоподателя освен процесните фактури на обща стойност 388 600 лв данъчна основа и ДДС от 77 720лв, поради което остава неизяснен механизмът на доставката. Съдебно-счетоводната експертиза установява по данни от счетоводството му остатък за плащане по фактурите в размер на 454 320лв, докато при жалбоподателя остатъкът е само 15 550лв, но тъй като той не представи документите, удостоверяващи плащанията, съдът не приема този факт за доказан. Отделно от това, доказването на извършено плащане по фактурите не е задължително условие, за да се приеме реалност на доставката, а само индиция за такава реалност. При липса на други доказателства относно договаряне, получаване и приемане на стоките и последващата им реализация, включително в съдебната фаза на производството и след дадени изрични указания на жалбоподателя, реалността на доставките по процесните 17 фактури не може да се приеме за доказана.
По отношение доставките от „ЕЛИС - ТРАНСАГРО 78“ ЕООД също не може да се установи приемо-предаването на стоките, както и използването им за икономическата дейност на ревизираното лице. Съпътстващи доставката документи не са представени нито от доставчика, нито от ревизираното дружество, поради което стоките не могат да бъдат индивидуализирани. Представен е договор за доставка на плодове и зеленчуци за преработка реколта 2017 г от 15.04.2017 г. с предмет череши, кайсии, тиквички, корнишони, сливи, домати, праскови, патладжан, пипер, ябълки, праз и зеле. По договора са направени заявки от 20.04.2017 г. за 175000кг череши, от 20.05.2017 г. за 150000кг кайсии и 30000кг тиквички, от 28.05.2017 г. за 250000кг корнишони, 380000кг сливи, 290000кг домати, 200000кг праскови и 310000кг патладжан, от 05.06.2017г за 400000кг пипер и 250000кг ябълки, от 10.06.2017г за 800000кг зеле и 190000кг праз. Не е посочено място на доставката. Прави впечатление, че нито в договора, нито в заявките фигурират вишни – предмет на процесните фактури № 47-57/ 2017г. Във фактури № 41-64/ 2017г, № 62 и № 64/ 2017г не са индивидуализирани стоки, а общо е посочено плодове и зеленчуци.
По делото липсват достатъчно безспорни доказателства как вещите са били индивидуализирани за всяка конкретна доставка, както и кога, къде и на кого са били предадени - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови разписки, данни за физически лица, извършили отделянето на стоките. В насока реалност на доставките не може да бъде ценено и Споразумението от 01.11.2017 г., с което е уговорено, че поради недоставянето на определено количество плодове и зеленчуци въз основа на сключения договор от 15.04.2017г., доставчикът „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД поема ангажимент да достави всички количества плодове и зеленчуци през календарната 2018 г. по всички описани /процесни/ фактури. От споразумението не става ясно за какви количества и за кой вид стока е неизпълнението, а освен това като подписано само от жалбоподателя не удостоверява волята на другата страна.
От
представените счетоводни регистри на жалбоподателя се установява, няма извършено
осчетоводяване по сметка 304 „Стоки“. Само по фактура № 35/04.10.2016 г. са
заприходени стоки по сметка 304, но от приложена справка за стоков поток с посочена
доставка на стоки в количество 40 322,40 кг череши и вишни 18 418,50 кг, е видно, че последващите
продажби са през 2016 г., т.е. извън ревизирания период. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че тази фактури е анулирана.
Част
от процесните фактури, издадени от „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД, са осчетоводени при
жалбоподателя по дебит на сметка 402 „Доставчици по аванси“, а друга част по
сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия“, по дебит на сметка
4531 „Начислен ДДС на покупките“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“. По фактури
от № 37 до № 46 са осчетоводени частични плащания от по 5 000 лв., но
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза при доставчика няма
осчетоводяване на тези плащания. По фактури
от № 47 до № 61/2017 г. с приложени фискални бонове от ЕКАФП са осчетоводени
плащания в брой за пълната стойност, но фискалното устройство е с изтекла
регистрация и не са подавани данни за регистрирани продажби от него в НАП. По
фактури №№ 62,63 и 64 няма осчетоводени плащания при двете дружества. За
осчетоводеното сторно към фактура № 48/22.06.2017 г. не е представено издадено
кредитно известие по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС.
Анализът на посочените данни в тяхната съвкупност сочи, че фактурите, издадени от „ЕЛИС - ТРАНСАГРО 78“ ЕООД, при липса на съпътстващи и обвързани с тях документи не обективират реални доставки на стоки нит окъм момента на издаването им, нито в по-късен момент. Недоказано остана и извършването на авансови плащания по фактурите. Но дори такова да се приеме, не може само въз основа на плащането да се признае правото на получателя да приспадне данъчен кредит, защото законът не въздига авансовото плащане като данъчно събитие, а само определя изискуемост на данъка. Законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит винаги се свързва с реалност на доставката, което означава да са изпълнени предпоставките по чл. 68, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Плащането само по себе си не представлява предпоставка по чл. 68, ал.1 във връзка с чл. 9, ал.1 ЗДДС за такова упражняване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата на реално осъществени доставки се базира само на констатации за ненадлежно осчетоводяване и непредставяне на документи от доставчиците. Както органите по приходите, така и съдът, извеждат своя извод с оглед липсата на преки и косвени доказателства за установяване на фактическа власт върху предмета на доставките по процесните фактури, а не само техническа, финансова и кадрова необезпеченост на прекия доставчик или негово неизрядно поведение спрямо фиска.
По силата на правилото на чл.170, ал.1 от АПК във вр. §2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест в случая е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необхоД. документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Жалбоподателят при условията на пълно доказване не обори извода на органите по приходите за липса на реално извършени доставки по процесните фактури, а от там и за наличие на предпоставки да ползва право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ЕЛ – КАР 78“ ЕООД и „ЕЛИС - ТРАНСАГРО 78“ ЕООД.
В частта, с която РА за начислени лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС за данъчни периоди м.07.2017г, м.08.2017г, м.10.2017г, м.03.2018г, м.04.2018г, м.05.2018г и м.06.2018г в размер на 100.80лв, е потвърден с Решение № 118/ 10.03.2020г, не са установени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя, не са изложени аргументи и не са ангажирани доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. Затова в тази част РА също следва да бъде потвърден.
По тези съображения съдът намира оспорения ревизионен акт № Р-16002419002558-091-001/ 10.12.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 118/ 10.03.2020г на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, за законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4520лв лева на основание чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. ТРАНС-95“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Освобождение“ № 1 против
Ревизионен акт № Р-16002419002558-091-001/ 10.12.2019г, издаден от органи по
приходите, в частта, в която е потвърден с Решение № 181/ 10.03.2020г на Директора
на дирекция „ОДОП“ Пловдив, за отказан данъчен кредит в размер на 166 033,33
лв. по фактури, издадени от „ЕЛ-КАР 78“ ЕООД за данъчни периоди м.03.2018г,
м.04.2018г, м.05.2018г и м.06.2018г и от „ЕЛИС-ТРАНСАГРО 78“ ЕООД за данъчни периоди м.март 2016г, м.май
2017г, м.юни 2017г и м.юли 2017г с прилежащи лихви 32 945,25 лв. и лихви в
размер на 100,80 лв. за невнесен в срок деклариран ДДС за
данъчни периоди м.07.2017г, м.08.2017г, м.10.2017г, м.03.2018г, м.04.2018г,
м.05.2018г и м.06.2018г, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д. ТРАНС-95“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Освобождение“ № 1 да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ
на НАП сумата 4520 /четири хиляди петстотин и двадесет/ лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: