Решение по дело №512/2018 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 05. 11. 2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                   ДОРА МИХАЙЛОВА

 

при участието на секретаря Цв. ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 512 по описа на съда за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 114 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 511/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград е отхвърлен  предявеният от „И.” АД против Г.И.М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че съществува вземането му, за което е  издадена заповед № 4323 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2016г. по ч. гр. д. № 1549/2016г. по описа на РС – гр. Ботевград, както следва: сумата - главница от 6 500 евро (шест хиляди и петстотин евро), представляваща частично претендирана сума от цяло вземане в размер на 50 000 евро по запис на заповед, издаден на 13.06.2008 г. в гр.София, ведно със законната лихва за забава върху горната сума - главница, считано от 20.12.2016 г. до окончателното заплащане. Със съдебния акт ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - разноски в исковото производство, както и сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) -  разноски в заповедното производство - ч. гр. д. № 1 549/2016 г. по описа на РС – гр. Ботевград.

Така постановеното решение е обжалвано изцяло от ищеца в  първоинстанционното производство с оплаквания за  неправилност и необоснованост. Искането е за отмяна на решението изцяло и за постановяване на друго решение по съществото на спора, с което искът да бъде уважен. Въззивникът поддържа, че районният съд не е изследвал действителната воля страните, постигната в анекс № 1/27.09.2012 г., съобразно уговорките в договора за кредит и изготвения към анекса погасителен план.  Ето защо неправилно бил достигнал до извод, че остатъкът от задължението следва да се престира в лева, а не в евро.

Ответникът по тази жалба я оспорва и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Установява се, че ч. гр. дело № 1 549/2016 г. по описа на РС– гр. Ботевград, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 20.12.2016 г. на „И.“ АД – ищец, срещу ответника в настоящото производство Г.И.М. в качеството му на издател на запис на заповед от 13.06.2008 г. за сумата от  6 500 евро – частично вземане от дълг в общ размер от 50 000 евро, с падеж на предявяване до 26.08.2018 г., както и за законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. На 20.12.2014 г. в полза на банката била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Г.М. депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя на 07.03.2017 г., като настоящият иск е предявен в указания срок.

Видно е от запис на заповед от 13.06.2008 г., че Г.И.М. в качеството си на издател неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на предявяване до 26.08.2018 г. на поемателя „И.“ АД сумата от 50 000 евро. Авалист по ефекта е Ц.П. И. – М.

По делото липсва спор относно обстоятелството, че          записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 040/2008-В от 13.06.2008 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника и на трето за процеса лице (авалиста по ефекта) сумата от 50 000 евро за потребителски нужди за срок от 121 месеца или с краен срок 26.07.2018 година. За обезпечаване на кредита ответникът и солидарният длъжник са учредили в полза на банката първа по ред ипотека на недвижим имот - апартамент, находящ се в Б., видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 16–2008 година.

С анекс №1 от 27.09.2012 г. към договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 040/2008-В от 13.06.2008 г. страните са постигнали съгласие просрочията по главница и лихви по кредита да се отнесат като редовни, в резултат на което се споразумели, че към 27.09.2012 г.  размерът на кредита възлиза на 38 244. 97 лева, платими след изтичане на уговорения гратисен период по главницата на 57 броя месечни анюитетни вноски, всяка една от тях в размер на 832.36 лв., като крайният срок за издължаване на кредита е 26.07.2018 година. Изготвен към анекса е и погасителен план, в който е посочено, че валута по кредита е EUR.

По делото писва спор относно обстоятелството, че на 07.08.2014 г. банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 821/2014 г. по описа на РС-Ботевград срещу солидарния длъжник Ц.И., въз основа на който било образувано е изпълнително дело № 20147930400476 по описа на ЧСИ Н. Д., с район на действие СОС, по което ипотекираният в полза на банката недвижим имот е продаден, а съгласно приложеното разпределение на постъпила сума от публична продан по горното изпълнително дело частният съдебен изпълнител е  изчислил дължими суми в евро при главница от 36 610.76 евро, договорна лихва, лихва за забава, неустойка за забава, комисионна за управление на кредита, такса за обслужване на кредита, дължими застрахователни премии и разноски по ч. гр. д. № 821/2014 г. по описа на РС – гр. Ботевград в размер на 3769.85 лв. или общо дължима сума от 102 968. 42 лв., от които 92 125. 18 лв. са преведени на ищеца.

От заключението по основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. Т., изслушано в производството пред районния съд, които въззивният съд кредитира като компетентно изготвени, се установява, че сумите по кредита са внасяни от ответника в лева и банката служебно ги е превалутирала в евро. Според заключението на вещото лице ответникът е изплатил изцяло дължимите по договора суми в лева.

Съгласно приетата повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. Б. в производството пред районния съд, размерът на задължението по процесния договор за кредит от 13.06.2008 г. към датата на подписване на анекс №1 на 27.09.2012 г. е 38 244. 97 евро. За погасяване на кредита са извършени 49 броя плащания в лева, които банката служебно е превалутирала в евро, за което погашенията по договора и анекса към него са извършени в евро.

Останалите доказателства като неотносими към предмета на въззивното производство съдът не обсъжда.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

Предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1  ГПК е неоснователен.

В настоящия случай ищецът – въззивeн жалбоподател, претендира парично вземане, основано на задължение по запис на заповед.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцовото дружество е следвало да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало менителнично правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането. Поемателят има процесуално задължение (доказателствената тежест) само и единствено да представи валиден менителничен ефект.

Ответникът е следвало да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

В случая ищецът признава по наведеното от ответника възражение, че за обезпечение на породеното първоначално главно парично задължение – за връщане на главницата от 50 000 евро - ответникът е издал процесния запис на заповед с ремитент (поемател) – ищцовото дружество, в който е материализирано парично задължение с идентична стойност (50 000 евро). От договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 040/2008 - В/13.06.2008 г., сключен между страните в настоящото производство, се установява, че е породено облигационно правоотношение, възникнало от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 4 ЗПК (отм.), но представляващ приложимо обективно право през процесния период (този закон е в сила до 12.05.2010 г., т. е. и по време на сключване на договора за потребителски кредит). Ищцовото дружество е предоставило в собственост на ответника сумата от 50 000 евро на 20.06.2008 г., като ответникът се е задължил да върне на 121 месечни разсрочени (погасителни) анюитетни (равни) вноски уговорените парични задължения (заетата сума и уговорената възнаградителна лихва следва да се върне разсрочено за период от 121 месеца), като всяка месечна погасителна вноска е в размер на 654. 80 евро.

С анекс № 1 от 27.09.2012 г. страните са постигнали съгласие за предоговаряне на някои от елементите на договора за потребителски кредит – вида на валутата, в която следва да се извърши погасяването – от евро в лева, срока за това – до 26.07.2018 г., както и начина за изпълнение – уговорен е 12- месечен гратисен период за главницата, през който ответникът поел задължението да заплаща ежемесечно в деня на олихвяване на банката само дължимата лихва по кредита в размер на 315. 52 лева, а след изтичането на гратисния период връщането следвало да бъде извършено на 57 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 832. 36 лева, считано от 26.10.2013 година. В анекса банката и ответникът са постигнали съгласие относно размера на непогасената част от кредита, определяйки го на 38 244. 97 лева.

Съгласно  чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да изменяни, прекратени, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Постигнатото съгласие съгласно чл. 9 ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна. Един от начините страните да се освободят от обвързаност (за цялото или част от дълга) е чрез постигането на ново съгласие - било като прекратят, развалят или отменят сключения договор, било като уговорят други (различни) насрещни права и задължения. Така, както кредиторът може да се съгласи да приеме нещо друго за удовлетворяване на вземането си (чл. 65 ЗЗД), така двете страни могат да уговорят заменянето на някоя от дължимите престации с друга или други престации. В случая страните са предоговорили вида на валутата, в която следва да бъде извършено плащането от страна на кредитополучателя, като са се съгласили, че размерът на дължимото възлиза на сумата от 38 244.97 лева. Обстоятелството, че в погасителния план към анекса сумата е отбелязана като дължима в евро, не променя този извод, тъй като погасителният план сочи реда и начина за изпълнение на уговореното в анекса задължение, прието и от двете страни за дължимо в лева.

Ищецът твърди наличието на порок при изявата на волята от негова страна (формирана да приеме за дължим изписаният цифров и словом остатък в евро, а не в лева) при сключване на анекса, доказателства за което не ангажира. Ето защо при прилагане правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса следва да се приеме, че той е формирал воля така,     както писмено изявления му са обективирани.

С оглед изложеното и при съобразяване доказателствения (фактически) извод на вещото лице М. Т. въззивният съд обосновава извод за неоснователност на предявения иск.

Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, то следва да бъде потвърдено.

Съобразно горния резултат на ответника по въззивна жалба трябва да бъдат  присъдени разноските по водене на делото пред въззивната инстанция, а именно сумата от 1 000. 00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 114 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 511/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.

ОСЪЖДА „И.“ АД, ***, да заплати на Г.И.М., ЕГН: **********,***,  сумата от 1 000. 00 лв. (хиляда лева) – разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                          2.