ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260123 / 31.8.2020г.
гр. Перник, 31.08.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в закрито
съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 431 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 439 вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на П.К.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. А.П.,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 901.72
лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2012 г., сумата от 145.86 лева –
законна лихва за забава от 30.05.2010 г. до 19.03.2013 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, която считано от 30.04.2013 г. до ***г. е в размер на
607.46, както и сума в размер на 20.95 лева – разноски за държавна такса и
62.88 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им
по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
Иска се и съдът да
признае за установено, че запор, наложен на ***г. от ЧСИ по изп.д. № ***г. и
направен въз основа на него паричен превод от сметка на ищеца по сметка на ЧСИ С.Б.на
***г. са извършени без правно основание.
В исковата молба се
твърди, че ответникът е титуляр на процесните вземания, които били
инкорпорирани в заповед № 2119/30.04.2013 г., за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 2564/2013 г. на Пернишкия PC. Твърди се и че
последната е частично обезсилена с Решение № 1111/11.11.2013 г. по гр.д. №
3637/2013 г. на Пернишкия PC. В тази връзка се твърди,
че в полза на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от
22.01.2014 г. срещу ищеца П.П..
На следващо място се
твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист по молба на ищеца било
образувано изп.д. № ***г. при ЧСИ А.В.. Същото било прекратено на ***г. с
постановление на ЧСИ на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
На 15.11.2019 г.
ответникът отново подал молба за образуване на изпълнително дело - като било
образувано гр.д. № ***г. при ЧСИ С.Б.3. По последното на ***г. на ищеца бил
наложен запор, като са удържани суми.
Излагат се подробни
доводи, че процесните вземания са погасени по давност, доколкото между датата
на издаване на изпълнителния лист и образуване на второто изпълнително дело,
както и между датата на образуване на първото изпълнително дело и датата на
образуване на второто изпълнително дело все са изтекли повече от пет години. В
тази връзка се твърди, че всички изпълнителни действия по второто изпълнително
дело са незаконосъобразни.
С тези аргументи се иска
предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 03.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете. Претендира разноски в това число
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от доказателствата към
исковата молба и материалите по приложените изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ А.В.
и изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу ищеца. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 2119 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2564/2013 г. по описа на РС
Перник. Срещу последната длъжникът ищец в настоящото производство е подал
възражение. В тази връзка е образувано исково производство – гр.д. № 3637/2013
г. по описа на Пернишкия РС. Последното е приключило с Решение №
1111/11.11.2013 г., с което исковете са уважени за следните суми: сумата от 901.72 лева – главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2012 г., сумата от 145.86 лева – законна
лихва за забава от 30.05.2010 г. до 19.03.2013 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането. Доколкото решението е влязло в сила, по заповедното дело е издаден
изпълнителен лист от 22.01.2014 г. – за вземанията предмет на настоящото
производство. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
27.03.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В., като на последната е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число
изпълнение на парични вземания на длъжника, продан на негови вещи и т.н.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
***г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ – връчена на длъжника лично на 07.04.2014 г. По делото са наложени и два
запора – и двата от ***г. – първият до ***върху трудовото възнаграждение на
длъжника и вторият до НОИ върху пенсията на длъжника. В тази връзка от длъжника
по изпълнителното дело са събрани суми като сумата от общо 266.97 лева / 217.99
лева + 21.28 лева + 27.70 лева/ е изплатена на взискателя „Топлофикация Перник”
АД – видно от отбелязвания на гърба на изпълнителния лист и от приложени
платежни нареждания. Посоченото изпълнително дело е прекратено с постановление
на ЧСИ от ***г. като ответното дружество е изискало изпълнителния лист на
07.08.2019 г.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответното
дружество от 15.11.2019 г. е образувано второ изпълнително дело при ЧСИ С.Б.,
като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника и т.н. В молбата е
посочено, че макар изпълнителното производство да се образува въз основа на
изпълнителния лист от 22.01.2014 г. и за вземанията по него, то от длъжника е
заплатена вече сумата от 300 лева. В тази връзка по второто изпълнително дело е
назначена съдебно счетоводна експертиза. От заключението по същата се
установява, че от длъжника в изпълнение на претендираните с изпълнителния лист
суми са заплатени: сумата от 300 лева – по сметка направо на взискателя, както
и сумата 266.97 лева – чрез ЧСИ А.В. /по предходното изпълнително дело/.
По изп.д. № ***г. на ЧСИ Б.е извършена справка в
регистъра на банковите сметки и сейфове – видно от която длъжникът е имал
банкови сметки в „***и в „***. Върху наличните суми по установените сметки са
наложени запори – и двата от ***г. Отделно
от това е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника като до
същия е изпратена и ПДИ отново от ***г. като няма данни кога същата е връчена.
В ПДИ е посочено, че длъжникът ищец в настоящото производство дължи следните
суми – 283.57 лева – неолихвяема сума, 636.32 лева – главница, 0.53 лева –
лихва, 60 лева – присъдени разноски, 188.50 лева – разноски по изпълнителното
дело, такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в
размер на 127.72 лева в полза на ЧСИ С.Б. и 100 лева – други такси и дължими
суми или общия размер на задължението възлиза на 1396.64 лева / 283.57 лева +
636.32 лева + 0.53 лева + 60 лева + 188.50 лева + 127.72 лева + 100 лева
/.
На следващо място видно от приложено по делото
платежно нареждане от ***г. от интернет банкиране на ***АД /кредитен превод/ по
изпълнителното дело е постъпила сумата от 1398.76 лева. В платежното нареждане
е отбелязано, че наредител е ищецът П.К.П., сумата е платена на ЧСИ С.Б., а
основанието за плащане е изп.д. № ***г. Видно от отбелязване на гърба на
изпълнителния лист – посочената сума от общо 1398.76 лева е изплатена на
взискателя „Топлофикация Перник” АД, съответно на вещото лице и на самия ЧСИ
/1095.13 лева + 1.50 лева + 201.78 лева + 40.35 лева /ДДС/ + 60 лева /за вещо
лице//.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 22.01.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. № 2564/2013 г. по описа на Пернишкия РС и Решение №
1111/11.11.2013 г. по гр.д. № 3637/2013 г. по описа на Пернишкия РС/. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата
молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към
момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания, доколкото същото не е прекратено с изричен акт на
съдебния изпълнител, а и не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По допустимостта:
Настоящият
състав намира исковата претенция – да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 901.72 лева – главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2012 г., сумата от 145.86 лева – законна
лихва за забава от 30.05.2010 г. до 19.03.2013 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, която считано от 30.04.2013 г. до ***г. е в размер на 607.46,
както и сума в размер на 20.95 лева – разноски за държавна такса и 62.88 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по давност – за недопустима
поради липса на правен интерес. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
от страна на длъжника са извършвани плащания, съответно са събрани суми по
изпълнителните дела, които покриват пълния размер на процесните вземания и тези
суми са постъпили при взискателя. В тази връзка още преди образуване на първото
изпълнитело дело длъжникът е заплатил на взискателя сумата от 300 лева /което
се посочва от самия взискател в молбата за образуване на второто изпълнително
дело/, по изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ В.е изплатена на взискателя като
постъпила от длъжника сумата от 266. 97 лева, по изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ
Б.е изплатена на взискателя, вещото лице и ЧСИ, като постъпила от длъжника
сумата от общо 1398.76 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че
постъпилите плащания – от длъжника и по първото изпълнително дело – са отчетени
от ЧСИ Б.по второто изпълнително дело – където вземанията за главница, лихви и
разноски са в намален размер спрямо тези по изпълнителия лист. В тази връзка в
ПДИ от ***г. по изп.д. № ***г. е отбелязано, че общата дължима сума е в размер
от 1396.64 лева. Същевременно към ***г. от ЧСИ е разпределена като постъпила от
длъжника сумата от общо 1398.76 лева.
В
тази връзка съдът приема, че постъпилите плащания – в размер на общо 1965.73
лева са достатъчни да покрият процесните суми общо 1738.87 лева /по петитума на
исковата молба/, както и евентуално начислени суми за такси и разноски по
изпълнителните дела.
Освен
това сумата от общо 1965.73 лева е постъпила при взискателя, съответно при ЧСИ
/за такси/ и възнаграждение на вещо лице – като последните плащания са с дата ***г.
т.е. преди образуване на настоящото дело.
В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по
в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по
в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат
аналогични хипотези на извършено от длъжника погасяване на процесни суми, за
които суми след извършване на плащането от длъжника, съответно на плащането от
съдебния изпълнител към взискателя, се предявява установителен иск за
погасяването им по давност. В тази връзка се обръща внимание, че ищецът няма
интерес от такова самостоятелно установяване, още повече, когато не е налице
предявен наред с установителния иск, осъдителен такъв на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
С оглед
гореизложеното производството в частта по посочената претенция следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че дори претенцията да беше допустима, то същата
е неоснователна, доколкото процесните вземания са установени със съдебно
решение – Решение № 1111/11.11.2013 г. по гр.д. № 3637/2013 г. по описа на
Пернишкия РС в хода на исково производство, а не едиствено след проведено
заповедно производство. В тази връзка и съдебната практика е еднозначна, че
същите са погасяват с изтичането на петгодишна давност. Същата между 25.06.2015
г. /приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е преустановено спирането на
давността по изп.д. № ***г. на ЧСИ В./ и 15.11.2019 г. /образуване на
второто изпълнително дело/ не е изтекла.
Недопустима
е и претенцията съдът да признае за установено, че запор, наложен на ***г. от ЧСИ по изп.д. № ***г.
и направен въз основа на него паричен превод от сметка на ищеца по сметка на
ЧСИ С.Б.на ***г. са извършени без правно основание. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че на първо място с определение № 7056/13.03.2020 г. съдът е
дал указания на ищеца да уточни правния си интерес от посочената претенция и да
конкретизира същата, но тези указания не са изпълнени нито в дадения от съда
едноседмичен срок от получаване на определението, нито впоследствие. Освен това
се касае за претенция заявена като установителна такава, а не за осъдителна
претенция – за въстановяване на удържаните при запора суми. На последно място
дори да се приеме, че се касае за обжалване на наложения запор, то следва да се
отбележи, че исковете за обжалване действията на съдебния изпълнител са
подсъдни на окръжен съд като първа инстанция – чл. 436 от ГПК.
Предвид гореизложеното
производството следва да бъде прекратено и по втората заявена претенция.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ответника.
Ответното
дружество претендира разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на делото същите следва да му бъдат присъдени
изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо
относно иска на П.К.П., с ЕГН: **********,***
АД, с ЕИК: *********, да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника, заради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 901.72
лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2012 г., сумата от 145.86 лева –
законна лихва за забава от 30.05.2010 г. до 19.03.2013 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, която считано от 30.04.2013 г. до ***г. е в размер на
607.46, както и сума в размер на 20.95 лева – разноски за държавна такса и 62.88
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо –
относно иска на П.К.П., с ЕГН: **********,***
АД, с ЕИК: ********* да бъде признато за установено, че запор, наложен на ***г.
от ЧСИ по изп.д. № ***г. и направен въз основа на него паричен превод от сметка
на ищеца по сметка на ЧСИ С.Б.на ***г. са извършени без правно основание –
поради неизпълнение на дадените от съда указания с определение № 7056/13.03.2020
г. по гр.д. № 431/2020 г. на Пернишкия РС и поради липса на правен интерес от
така заявената претенция.
ВРЪЩА изцяло искова молба с вх. № 2518/24.01.2020 г., подадена от П.К.П.,
с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на сумата от общо 100
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА