РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110109354 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Х. Ю.,
чрез пълномощник срещу „Б. П. П. Ф. С. А.“, чрез „Б. П. П. Ф. С. А., клон Б.“
КЧТ и „К. И. И. Б.“ ЕАД, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответницитте сумата 1250.00 лева – част от претенция, цялата в размер на
3070.25 лв., представляваща главница по изпълнителен лист от 08.03.2011 г.,
издаден по ч. гр. д. № 3323/ 2010 г. по описа на Районен съд – Шумен.
Претендират се и разноски
В исковата молба се излага, че по гр. д. № 3323по описа на ВРС за 2010
г., ищцата е осъдена да заплати на първия ответник сумата от главница в
размер на 3070.25 лв. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20178760400911. Производството по това
изпълнително дело е прекратено по силата на закона. Въз основа на искане от
втория ответник, легитимиращ се като кредитор въз основа на договор за
цесия, на 04.11.2021 г. е образувано ново изпълнително дело - №
20218940401814. Твърди се още, че вземането, предмет на това изп. дело е
недължимо, поради погасяването му по давност. Позовава се на кратката,
тригодишна погасителна давност, а в условия на евентуалност – на общия,
петгодишен срок.
Ответникът – „Б. П. П. Ф. С. А.“, чрез „Б. П. П. Ф. С. А., клон Б.“ КЧТ,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения
1
за недопустимост на иска спрямо дружеството поради липса на интерес.
Позовава се на извършено прехвърляне на вземането към втория ответник
преди образуване на настоящото производство. Отправя искане за
прекратяване на производството и за присъждане на разноски.
Ответникът – „К. И. И. Б.“ ЕАД, депозира писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който излага съображения за неоснователност на иска. Позовава
се на предприети в процесния период изпълнителни действия, имащи за
последица прекъсване на давността. Отправя искане за отхвърляне на иска и
за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
В случая страните по делото не спорят, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3323/ 2010 г. на Районен съд - Шумен, в
полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 08.03.2011 г. за
сумите от 3070.25 лв. – главница, 1645.17 лв. – договорна лихва от 10.11.2008
г. до 10.06.2011 г., 603.29 лв. – лихва за забава от 10.12.2008 г. до 10.18.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата от 3070.25 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, дружеството - кредитор е
депозирало молба вх. № 10368/ 28.11.2011 г. и съответно е образувано
изпълнително дело № 2573/ 2011 год. по описа на ЧСИ А. Т., рег. № 877, с
район на действие Шуменски окръжен съд.
Въз основа на молба вх. № 5389 от 20.07.2015 г., „К. и. и.“ ЕАД е
конституирано като взискател по това изпълнително дело.
По делото е депозирана молба от 05.05.2016 г. от взискателя,
обективираща искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника.
Въз основа на молба от 11.08.2017 г. от „К. и. и.“ ЕАД, обективираща за
запор върху банкови сметки на длъжника.
Приобщени към материалите по изпълнителното дело са съобщения за
налагане на запор върху банкова сметка на длъжника от 22.08.2017 г. и за
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника от 25.07.2018
г.
С Постановление на ЧСИ от 08.10.2021 г. изпълнително дело №
20178760400911 е прекратено, на основание чл. 433, т. 8 ГПК.
Въз основа на молба вх. № 33544 от 10.11.2021 г. от „К. и. и.“ ЕАД, по
описа на ЧСИ Д. З. за 2021 г., е образувано изп. дел № 1231.
Въз основа на искане на взискателя, изпълнителното дело е
прехвърлено на ЧСИ с рег. № 894, с район на действие Окръжен съд – гр.
Варна, като е образувано изпълнително дело № 1814/ 2021 г.
2
Приобщени към материалите по изпълнителното дело са съобщения за
налагане на запор върху банкова сметка на длъжника и за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника, всички от 01.02.2022 г.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
По отношение на допустимостта на производството:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Предмет на иска е наличие
на изпълняемо вземане в полза на взискателя срещу длъжника. Касае се за
отрицателен установителен иск, като по аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК,
същия следва да се основава единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза, длъжникът оспорва изпълнението с твърдения,
че кредиторът, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, е прехвърлил
вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е конституирал цедента като взискател на мястото на
кредитора по изпълнителния лист, позовавайки се на погасителна давност,
изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая надлежни
ответници по иска са както новоконституираният взискател, така и
първоначалният взискател по изпълнителното дело. Този извод се налага до
колкото правният интерес от иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не се изчерпва със
създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело, а
обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за
изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска
връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.
Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително
изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и
срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист него (в случай, че се
установи, че погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да упражни
правото на принудително по друго изпълнително дело. В този смисъл е и
Определение № 262 от 09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 586 по описа за 2020 г.,
ВКС, ГК, ІV отд.
По изложените съображения са налага извод за наличие на правен
интерес за ищеца от успешно провеждане на предявеният отрицателен
установителен иск, както срещу първоначалния кредитор по изпълнителния
лист, така и срещу цесионера на вземането и новоконституиран взискател по
изпълнителното дело.
По отношение на основателността:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи претендиране от страна на взискателя на процесните суми, предмет
3
на изп. дело № 20218940401814; съществуването на новонастъпили факти,
след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението,
даващи основание последното да се оспорва.
В тежест на ответника е да установи изпълняемост на процесното
вземане.
В конкретния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която освен изпълнителна сила, има и присъщите
на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост
и стабилитет, тъй като всички възражения на длъжника, че вземането не
съществува, се преклудират след влизането в сила и могат да бъдат
релевирани единствено посредством извънредни способи. Поради което по
отношение на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Давността се прекъсва с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а от
момента на влизането на заповедта в сила започва да тече нова 5-годишна
давност.
Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по ОСГТК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ). Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
като по време на изпълнителното производство давност не тече.
Горепосоченото Тълкувателно решение няма обратно действие. Извършената
с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага
от тази дата /26.06.2015 г./ и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства. В този смисъл е и Решение № 170/
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о. на ВКС.
4
В настоящата хипотеза, с образуването на изпълнително дело № 2573/
2011 година по описа на ЧСИ с рег. № 877 на КЧСИ давността за процесното
вземането се счита за прекъсната, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. По
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла
да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.
115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Спирането на давността следва да се счита
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 год.
извършена с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/
2013 год. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, видно от материалите по изпълнителното дело №
2573/ 2011 г., в последствие преобразувано изп. д. № 911 по описа на ЧСИ с
рег. № 876, последното изпълнително действие – налагане запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, датира от 25.07.2018 год.
Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 08.10.2021г. С
молба от 10.11.2021. е поискано от същия ЧСИ образуване на нова
изпълнително дело по същия изпълнителен лист, което в последствие е
прехвърлено на ЧСИ с рег. № 894 на КЧСИ, като е образувано изп. д. № 1814/
2021 г. Предприетите изпълнителни действия по това дело са от 01.02.2022 г.,
когато са наложени запори върху трудовите възнаградения и банкови сметки
на длъжника.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че към датата на
предявяване на настоящия иск – 18.07.2022 год., петгодишният давностен
срок, приложим спрямо съдебно установеното вземане на ответника, по
аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, не е изтекъл.
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде
отхвърлен, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78,
ал. Ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, в полза на всеки от ответниците следва да бъдат
присъдени извършените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. С., ул. „*“ № *, * срещу „Б. П. П. Ф. С. А.“, чрез „Б. П. П. Ф.
С. А., клон Б.“ КЧТ, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С. * и
„К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., *, иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответниците сумата 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева –
част от претенция, цялата в размер на 3070.25 лв. (три хиляди и
седемдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница по
5
изпълнителен лист от 08.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 3323/ 2010 г. по
описа на Районен съд – Шумен, поради погасяване на вземането по давност,
на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул.
„*“, № *, *, да заплати на „Б. П. П. Ф. С. А.“, чрез „Б. П. П. Ф. С. А., клон Б.“
КЧТ, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С. *, сумата от 100.00
(сто) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул.
„*“ № *, *, да заплати на „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6