РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511375 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.07.2021 г. по гр.д. № 7212/2020 г., СРС, II ГО, 56 състав
е осъдил Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на Главна
дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция
„Жандармерия“, към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „***** ***** да заплати на С.А.И.., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, бул. *******, по иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
/ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ сумата от 1396,40 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.10.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда по пощата -
05.02.2020 г. до окончателното плащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 130,97 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
всяка една от дължимите главници, считано от 26 - то число на месеца,
следващ последното тримесечие на 2017 г., до 04.02.2020 г., както и на
1
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляваща разноски по
делото. Осъдил е Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на
Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция
„Жандармерия“, към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „******** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС
държавна такса в размер на 61,09 лв., както и депозит за възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда,
в размер на 250 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Главна дирекция
„Ж.,С.О. и Б.С Т.“, с адрес: гр. София, ул. „******, представлявана от Главен
комисар Т.Г.-Директор, чрез пълномощника юрисконсулт М. Х., с мотиви,
изложени в жалбата. Сочи се, че съдът е възприел, че е приложима Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, но за да е приложим този
тълкувателен способ е необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт
да не е уреден.
В рамките на исковия период от 10.02.2017 г. до 31.12.2019г. действащи
са ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г.), Наредба № 81213-776 от 29 юли
2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в министерството на вътрешните работи, Наредба № 81213-908 от
2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните
работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности и Наредба № 81213-1059 от
26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. В наредбите идентично са
определени условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители на МВР за: 1. научна степен; 2. полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч.; 3. полагане на труд на официални празници; 4.
времето на разположение; 5. изпълнение на специфични служебни дейности,
2
като за допълнителното възнаграждение при полагане на труд през нощта,
както и за тези по т.З и т.4, изрично е посочено, че трудът през нощта се
отчита по часове и възнаграждението се изплаща за всеки отработен час или
за част от него от 22,00 ч. до 6,00 часа.
Конкретния размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд
се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно
чл.179, ал. 2 от ЗМВР. Със заповед № 8121з-1429 от 23 ноември 2017 г., публ.
ДВ, бр. 98/2017 г. неофициален раздел е определено възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25лв.
Ищецът не отчита, че като държавен служител, полагащ труд по
служебно правоотношение по ЗМВР, възникнало от акт на назначаване
(административен акт) на компетентен орган на държавна власт, определен в
ЗМВР, на подчинение на който е назначения държавен служител с оглед
функциите му да изпълнява държавна служба, не може да се ползва от
уредбата на КТ и издадените за приложението му от министерски съвет, при
предвиденото в § 121 ЗИДКТ, обн. ДВ, бр. 25/2001 г. делегация, подзаконови
нормативни актове, защото ти регулират други правоотношения, по които при
сумарно изчисляване на работното време нощният труд също се отчита
почасово, но при нормативно допустими 7 часа нормална продължителност
(чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро от КТ), за разлика от нощния труд по ЗМВР, който
нормативно е определен да е с продължителност средно до 8 часа за всеки 24-
часов период, при различна нормална продължителност на седмичното
работно време при полагане на дневен и нощен труд по КТ - 40 часа при
дневен и 35 часа при нощен труд (чл. 140, ал. 1 и чл. 136 от КТ) и 40 часа по
ЗМВР при еднаква продължителност на дневното и нощното работно време
от 8 часа и еднаква продължителност на седмичното работно време.
Правото на допълнително възнаграждение за извънреден труд по ЗМВР
възниква не за положен нощен труд над нормалната продължителност на
работното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, а за положен труд въобще, както
дневен, така и нощен, над тази нормална продължителност, отчетен почасово,
и ЗМВР не прави разлика какъв труд е положен при превишаване на
нормалната продължителност на работното време, но регламентира, че щом е
налице превишаване, е налице извънреден труд, който се заплаща с
предвидения в чл. 187, ал. 7 (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм.
3
- ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) размер на допълнително
възнаграждение. Тази специална уредба е императивна и не може да бъде
дерогирана с подзаконов нормативен акт по арг. от чл. 15, ал. 3 от ЗНА, още
повече с такъв, който не е издаден по делегация на ЗМВР.
От специалната уредба на ЗМВР следва, че при работа на смени,
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален
ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за
трансформиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове, тъй
като отношенията, уредени с посочените нормативни актове не са сходни, а
различни и специалната нормативна уредба не предвижда такова
преобразуване.
Наличието на правило за преобразуване на нощния труд в дневен при
сумарно отчитане на работното време в действащ преди процесния период
нормативен акт, издаден в приложение на ЗМВР и отпадането му в
действащите в периода нормативни актове, е израз на новата уредба,
съответстваща на ЗМВР, явяваща се специална спрямо служебните
правоотношения в предмета на регламентацията му, и на проведената от
законодателя реформа при формиране на брутната заплата на лицата,
работещи по служебно правоотношение (държавни служители) и на тези
работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
направените разноски.
Моли, на основание чл. 229, ал.1, т.4, във връзка с чл. 633, чл. 631, ал.1
от ГПК, и във връзка с Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д. №
631/2019г. на IV г.о. на ВКС, настоящата инстанция да постанови спиране на
производството до окончателното произнасяне на Съда на Европейския съюз
по образувано дело С-262/20, поради отправено преюдициално запитване.
Пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-262/20 по въпроси
относно нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари, отношението към нормалната продължителност на нощния
труд за работници в частния сектор и приложимостта на втората към
работници в публичния сектор. Същевременно разпоредбата на чл. 628 от
ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите,
4
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на делото, какъвто е процесния случай. С отправяне на
запитването съдът спира производството по делото съгл. чл. 631, ал.1, изр.1
от ГПК, а след произнасянето на СЕС то се възобновява съгл. чл. 631, ал.1 от
ГПК. Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда,
който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в РБ съгл.
нормата на чл. 633 от ГПК.
Въззиваемата страна С.А.И.., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив,
бул. **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.П. от АК Пловдив,
със съдебен адрес: гр.Пловдив, пл. „********* оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът С.А.И.. твърди, че е работил по служебно правоотношение на
длъжността „старши полицай“ в сектор „Патрулно-постова дейност и масови
мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление - гр. Пловдив. В
периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г. е изпълнявал служебните си
задължения на 12 - часови смени, като е полагал труд и през нощта - от 22.00
ч. до 06.00 ч. Твърди, че поради неизвършване на предвиденото в НСОРЗ
5
преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд не му е било
заплатено дължимото възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.10.2017 г. до 31.12.2019 г. На основание § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР
/в сила от 01.10.2020 г./ надлежен ответник по исковете е Главна дирекция
„Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална
полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1396,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда по пощата-05.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от
130,97 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от
главниците, сформирани на всяко тримесечие, считано от 26 - то число на
месеца, следващ съответното тримесечие на годината, до 04.02.2020 г.
Ответникът Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на
Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция
„Жандармерия”, оспорва исковете по основание и размер.
От правна страна:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от
2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за
положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното:
По делото е безспорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника през процесния период, като е заемал длъжността ,.старши
полицай“ в сектор „Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“ при
Зонално жандармерийско управление-гр. Пловдив, при дирекция
„Жандармерия“ към Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, че работното му
време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период, и че
ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения, като е полагал труд на
смени по график на 12 - часови дежурства.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
6
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.
СГС излага следните мотиви:
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея
се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза
и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя,
нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд
се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се
изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време,
като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение №
14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.
187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона-Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от
7
2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период-чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр.
3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на
РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва
правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал.
1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
8
труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС
по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК./.
Както бе посочено, в настоящия казус се претендира заплащане на
на допълнително възнаграждение за полаган от ищеца нощен труд за периода
10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., които при преобразуването в дневен труд при
прилагане на коефициент 1, 143 се равняват на 1372 часа дневен труд, като
стойността на дължимото и незаплатено възнаграждение за положения от
ищеца преизчислен нощен труд за този период, е в размер на 1396,40 лв., или
претенцията е за заплащане на сума в размер на 1396,40 лв., представляваща
главница за незаплатено възнаграждение за положен нощен труд, се явява
основателна.
Относно акцесорния иск за претендираната мораторна лихва върху
главницата в размер на 130,97 лв., настоящата инстанция приема следното:
В чл.33, ал.1 от приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ
отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във
финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че извънредният
труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена
нормалната продължителност на положения труд през отчетния период. В
случая, положеният от ищеца и незаплатен извънреден труд е следвало да се
заплаща на 25-число на месеца, поради което ответникът дължи лихва за
9
забава на 26-то число от месеца, следващ последното тримесечие на 2017 г. до
04.02.2020 г. и възлиза на сумата от 130,97 лв.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2021 г. по гр.д. № 7212/2020г.
на СРС, II ГО, 56 състав
ОСЪЖДА Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, с адрес: гр. София, ул.
„******, представлявана от Главен комисар Т.Г.-Директор, чрез
пълномощника юрисконсулт М. Х. да заплати на С.А.И.., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. *********, чрез пълномощника по делото адвокат
С.П. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, пл. „*********
направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10