РЕШЕНИЕ
№ 3354
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110213538 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-673/31.08.2021 г., издадено от председателя на
КФН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000
лева на жалбоподателя , на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС за
нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.).
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл. чл. 9,
ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) в срок от три работни дни от сключване на
договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. № 05000КР-АА-1789 от
15.12.2020 г. с „Централна кооперативна банка“ АД да уведоми Комисията за финансов
надзор относно банката – кредитор. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр.
София, на 19.12.2020 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя чрез
изпълнителния директор в която са релевирани доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че дружеството – жалбоподател не е извършило вмененото
му административно нарушение, тъй като е представило пред КФН уведомление по чл. 9, ал.
6 от ЗДСИЦ (отм.), съдържащо изискуемата информация съгласно изречение второ от
посочената законова разпоредба. Сочи се, че в случая актосъставителят е извършил
недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.),
поради което неправилно е приел същата за нарушена от страна на дружеството. Наведени
са съображения и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление. В тази връзка се посочва, че НП е издадено от некомпетентен
орган, тъй като съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДСИЦДС постановлението е следвало да бъде
издадено от заместник-председателя на КФН, съответно от ресорния заместник-
председател. Отделно от това се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН поради
1
маловажност на нарушението. Предвид това се моли обжалваното НП да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски по
делото в полза на дружеството – жалбоподател.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Й.,
която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на НП, като
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – КФН /доколкото съдебното следствие е приключило преди
влизане в сила на изм. в ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. 109/2020 г./, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт , оспорва жалбата и изразява становище, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Допълнителни съображения за
потвърждаване на НП са изложени в писмен вид. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
е вписано под № в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни
книжа, воден от КФН, притежава статут на дружество със специална инвестиционна цел
(ДСИЦ) и като такова е адресат на разпоредбите на Закона за дружествата със специална
инвестиционна цел (ЗДСИЦ) /отм., бр. 21 от 12.03.2021 г./, съответно на ЗДЦИЦДС /обн. в
ДВ бр. 21 от 2021 г./
В сградата на КФН, находяща се в гр. , ул. „, свидетелката Л.И., на длъжност „старши
експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със
специална инвестиционна цел”, Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при
КФН, извършила документна проверка на В хода на проверката било установено, че във
връзка със сключен на 15.12.2020 г. договор за инвестиционен кредит с писмо с вх. от г.
дружеството е представило в КФН в срок уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ, съдържащо
изискуемата информация съгласно изр. второ от посочената разпоредба, а именно:
информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите,
срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по
лихви и главници. Св. И. също така констатирала, че подаденото уведомление обаче не
съдържало информация относно банката – кредитор съгласно изискването по чл. 9, ал. 6,
изр. първо от ЗДСИЦ (отм.).
С писмо с изх. № от била изискана информация за насрещната страна по сключения на
15.12.2020 г. договор за кредит. В отговор, с писмо с вх. . дружеството – жалбоподател
предоставило в КФН копие от договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф.
от което било видно, че насрещната страна по договора е „Централна кооперативна банка“
АД. Въз основа на представената информация св. Л.И. приела, че в законоустановения срок
от три работни дни от сключването на договора за кредит (от 15.12.2020 г.), но не по - късно
от 18.12.2020 г. включително, е следвало да представи в КФН информация относно банката
– кредитор, но дружеството не е сторило това. Поради това св. И. преценила, че
дружеството – жалбоподател е извършило нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл.
първо от ЗДСИЦ (отм.) на 19.12.2020 г. в гр. София.
С писмо с изх. № г. изпълнителният директор на „бил поканен да се яви в КФН за
съставяне и връчване на АУАН в срок от три дни от получаване на писмото. Писмото било
изпратено на обявения в адрес на управление на дружеството, както и на електронната
поща на дружеството. Видно от известието за доставяне, писмото било получено на
08.03.2021 г. на адреса на управление на дружеството. В указания в поканата срок в КФН не
се явил представител на „
С оглед изложеното АУАН . е съставен от св. Л.И., на длъжност „старши експерт“ в
2
отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел”, Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при КФН, в
присъствие на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи, и в отсъствие на
представител на нарушителя. Съставеният АУАН бил изпратен на община Варна за
предявяване и подписване от нарушителя. С писмо с вх. актът бил върнат в КФН, надлежно
връчен на изпълнителния директор на „ на 25.03.2021 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с писмо с вх. № 91-01-253/29.03.2021 г. в КФН
постъпили писмени възражения срещу АУАН съдържащи доводи, сходни на тези в
жалбата.
Въз основа на г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна
квалификация, на 31.08.2021 г. председателят на КФН издал НП № с което на основание чл.
53, чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДСИЦДС и чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) е наложено на жалбоподателя административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 6, изр.
първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.). НП е връчено на представител на дружеството срещу
подпис на 07.09.2021 г., като дружеството е депозирало жалба срещу него в КФН на
14.09.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства - гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото
свидетел – Л.И., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото
писмени доказателства. Съдът не кредитира представените от дружеството – въззивник
писмени доказателства, а именно уведомления, подадени в КФН на 23.06.2020 г., 24.11.2020
г., 07.12.2020 г., доколкото същите са неотносими към предмета на доказване по настоящото
административно-наказателно производство и предхождат сключването на процесния
договор. Съдът кредитира изцяло останалите писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви
в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Л.И., тъй като същите са подробни, непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката посочва, че
лично е извършила проверка на дружеството въз основа на предоставеното уведомление,
като е установила, че дружеството – жалбоподател не е уведомило КФН за банката –
кредитор в срок от 3 работни дни от сключване на договора за кредит от 15.12.2020 г., което
обстоятелство се доказва от приложените по преписката писмени доказателства, в това
число и писмо с вх. № РГ-05-1255-14 от 18.12.2020 г., ведно с уведомление по чл. 9, ал. 6 от
ЗДСИЦ до КФН. От самото уведомление е видно за какви обстоятелства е уведомена КФН,
съответно и че не е уведомена за банката-кредитор. Това обстоятелство фактически не се и
оспорва от жалбоподателя, който излага преимуществено равни доводи срещу НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) и Заповед № З-
90/16.04.2020 г. на председателя на КФН), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
3
спазване на процесуалните правила и материалния закон. АУАН и НП са подписани от
съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Ясно е описано извършеното от
нарушителя административно нарушение от фактическа страна, като правилно е посочена и
съответната му правна квалификация.
На следващо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението –
гр. , където е седалището на Комисията за финансов надзор, пред която е следвало да се
представи уведомлението по чл. 9, ал. 6, изр. първо от ЗДСИЦ (отм.). Доколкото
нарушението е извършено чрез бездействие, за място на извършването му се приема
мястото, където законовото задължение е следвало да бъде надлежно изпълнено. Съдът
приема за правилно определена и датата на извършване на нарушението, като е взета
предвид датата на сключване на договор за банков кредит с променлив лихвен процент с
реф. № 05000КР-АА-1789, а именно 15.12.2020 г. Следователно, срокът от три работни дни
от сключването на договора за кредит за уведомяване на КФН за банката – кредитор е
изтекъл на 18.12.2020 г. и нарушението е извършено на първия ден след изтичане на срока
за изпълнение на задължението по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.), а
именно на 19.12.2020 г.
Съдът намира за неоснователни релевираните възражения от жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон при издаване на обжалваното НП. Последното е издадено от
председателя на КФН, който съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) е материално
компетентен да налага административни наказания за нарушения на ЗДСИЦ (отм.), вкл. по
силата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДСИЦДС (в сила от 16.03.2021
г.). В случая с налагането на административно наказание на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС административно-наказващият орган не е иззел чужди правомощия,
а е приложил актуалната процесуална законова уредба. В тази връзка съдът приема за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че обжалваното НП е издадено от
некомпетентен орган с оглед приемането на ЗДСИЦДС. По отношение на останалите
наведени в жалбата възражения, които са идентични на тези, съдържащи се в подадените
срещу АУАН № Р-06-206/12.03.2021 г. писмени възражения и подробно обсъдени в НП от
председателя на КФН, съдът изцяло споделя становището на административнонаказващия
орган, като намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. В случая е спазена и
процедурата по съставяне на АУАН, като жалбоподателят е надлежно поканен да се яви в
КФН, но не е изпратил свой упълномощен или законен представител и актът е съставен в
присъствието на двама свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6, изр. първо и второ от ЗДСИЦ (отм.) в срок до
три работни дни от сключването на договора за кредит дружеството уведомява комисията и
банката-депозитар относно банката-кредитор. Уведомлението съдържа най-малко
информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите,
срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по
лихви и главници.
По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят в законоустановения срок е
представил в КФН уведомление с информацията по чл. 9, ал. 6, изр. второ от ЗДСИЦ (отм.),
касаеща реквизити на договора като неговия вид, размер, валута, лихвен процент, срока на
кредита, обезпечения и други. В случая според жалбоподателя сред изискуемата
информация по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) не попада тази за банката – кредитор, а при
ангажиране на административно-наказателната му отговорност е допуснато разширително
тълкуване на закона. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, като приема, че
систематичното тълкуване на чл. 9, ал. 6, изречение първо и изречение второ от ЗДСИЦ
(отм.) води до извода, че уведомлението, което се представя в КФН, е едно и то следва да
4
съдържа както информация за банката – кредитор, така и всички останали реквизити на
договора за кредит, посочени във второто изречение на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.).
Очевидно информацията за банката – кредитор е основен реквизит на уведомлението,
негово минимално установено съдържание, изведено на първо място, преди всички останали
реквизити на уведомлението по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.), като при липсата на
информацията относно банката – кредитор не би било възможно упражняването на
своевременен и ефективен надзор от страна на КФН, включително извършване на преценка,
дали за съответното ДСИЦ следва да се прилага изискването по чл. 9, ал. 5 от ЗДСИЦ (отм.).
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на 18.12.2020
г. дружеството – жалбоподател е представило в КФН уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ
(отм.), което обаче не отговаря на изискването на изр. първо от цитираната разпоредба, тъй
като в него не е било посочено коя е банката – кредитор, с която на 15.12.2020 г. е сключен
договорът за кредит. е следвало в срок от три работни дни от сключването на договора за
кредит, а именно до 18.12.2020 г. включително, да представи в КФН информация относно
банката – кредитор, но дружеството не е сторило това. По този начин, чрез бездействието
си, на 19.12.2020 г. в гр. дружеството е извършило нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо,
предл. първо от ЗДСИЦ (отм.). Този извод е съобразен и с принципа на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН,
съобразно който за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му. Следва да се има предвид, че в случая не е
последвало приемане на по-благоприятна разпоредба, доколкото същото задължение по чл.
чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) е възпроизведено в сега действащата
разпоредба на чл. 19, ал. 5, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦДС.
Цитираните разпоредби сочат като субект на нарушението ДСИЦ, каквото е и
процесното, следователно правилно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. Процесното нарушение е формално, поради което е без значение фактът, че
липсват доказателства за настъпили от същото вредни последици.
Доколкото е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо
лице и на основание чл. 83 от ЗАНН, не следва да се изследва субективният елемент на
административното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДСИЦ (отм.) /в актуалната
редакция към датата на нарушението/ за нарушение на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) се
предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лева. Към датата
на издаване на оспореното НП обаче е била приета по-благоприятна за нарушителя
разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно тази на чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т.
2 от ЗДСИЦДС, която предвижда, че наказанието за неспазване на чл. 19, ал. 5 от ЗДСИЦДС
(установяващ същото правило за поведение) следва да е в размер от 10 000 до 20 000 лева,
т. е. предвижда се по-нисък минимален праг на имуществената санкция. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган правилно и в съответствие с
изискването на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е определил и приложил санкционната разпоредба на
чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС. Доколкото на дружеството е наложена
имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 10 000 лева, то е
безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007
г., ОСНК на ВКС, съдът следва да извърши проверка дали в конкретния случай са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не
може да се приеме, че поради липсата на общественоопасни последици извършеното
нарушение е с ниска степен на обществена опасност, тъй като се касае за формално
нарушение и законът не изисква вредоносен резултат. В случая по делото безспорно е
установено, че в законоустановения срок (до 18.12.2020 г.) дружеството не е уведомило
5
КФН коя е банката – кредитор, с която на 15.12.2020 г. е сключен договорът за кредит, като
това е сторено едва на 12.03.2021 г. Закъснението е съществено и предоставянето на
информация за банката – кредитор е извършено след започване на проверката от страна на
КФН и едва след отправяне на изрично запитване до дружеството в тази насока.
Действително, процесното административно нарушение е първо от своя вид за дружеството,
но това обстоятелство е взето предвид от наказващия орган, който е наложил имуществена
санкция в минималния предвиден в закона размер. Липсват каквито и да е обективни пречки
дружеството да изпълни своето задължение и да посочи в уведомлението банката-кредитор.
Като липсата на тази информация е довела до затруднение в изпълнението на контролните
правомощия на КФН и се е наложило изискване на допълнителна информация от страна на
органа. С оглед на изложеното се налага извод, че процесното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия
вид и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Воден от изложените съображения, съдът счита подадената жалба за неоснователна,
като обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на КФН в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се
присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Що се отнася до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
същото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-673/31.08.2021 г., издадено от
председателя на КФН, с което е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лева на жалбоподателя „, на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗДСИЦДС за нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.).
ОСЪЖДА жалбоподателя с ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ
НАДЗОР сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6