РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Добрич , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20203230102176 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2176 по описа за
2020г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано възоснова на искова молба от
„Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** с
която срещу Р П. П., ЕГН: **********, от гр. ***, е предявен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на следните суми, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д№223/2020г. по описа на районен съд Добрич:
-162.63 лв. (сто шестдесет и два лева и 63 стотинки), представляваща
главница за ел.енергия по фактури издадени в периода 10.03.2017 г. -11.07.2017 г.
за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***;
-44.13 лв. (четиридесет и четири лева и 13 стотинки) представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.01.2020 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *** към същата
дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество сочи, че Р
П. П. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: ***, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб.№: ***, находящ се на адрес гр. ***. Тези облигационни отношения се
1
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране(КЕВР към момента). За задълженията на абоната са издадени
*** с неплатен остатък 56.18 лв., ***. на ст-ст 52.69 лв., ***/ 12.05.2017г. на ст-ст
42.50 лв., ***/13.06.2017г. на ст-ст 8.21 лв. и ***/ 11.07.2017г. на ст-ст 3.05 лв.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /0УДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал.
6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от
Закона за енергетиката на 23.01.2020 г. в Районен съд Добрич е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р П. П., в резултат на което
е образувано ч.г.д. 223/2020г по описа на РС Добрич.
Въз основа на указания, дадени от заповедния съд получени от ищеца на
28.07.2020, в срока по чл. 415 ГПК е предявявен настоящия иск. Ищцовото
дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира
нормите на чл.17т.2, чл.26 ал.6 и чл.38 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез надлежно упълномощен адвокат
депозира отговор на исковата молба. Исковете са намерени за допустими, но
неоснователни.
Релевантни възражения на ответника:
-Посоченият обект на потребление заведен с абонаментен аб.№*** е
апартамент с административен адрес: *** общинска собственост и общинското
дружество „Жилфонд - инвест“ ЕООД град Добрич го е отдало под наем.
Ответникът бил настанен в този апартамент и го ползвал със семейството си като
*** до 16.05.2008г. От тази дата ответникът и семейството му освободили
апартамента. Ответникът не разполага с данни за последващи ползватели и ***и
на обекта. За удостоверяване на това свое твърдение представя Служебна бележка
от „Жилфонд - Инвест“ ЕООД, град Добрич и Приемателно-предавателен
протокол. В издадената ми служебна бележка е записано: „Жилфонд - Инвест“
ЕООД, гр.Добрич, издава настоящата на Р П.с П. в уверение, че лицето е
освободило и предало общинския имот на 16.05.2008г. с адрес: ***, за което е
съставен протокол.“
2
-Ответникът не е пасивно материално-правно легитимиран да отговарям по
предявените искове, тъй като за търсения период аз няма качеството на купувач
на електрическа енергия, не е страна, по валидно договорно отношение с ищеца и
нямам качеството на потребител на доставената от ищеца електрическа енергия.
Искът следва да бъде насочен към собственика на недвижимия имот или към
ползвателя му за процесния период. Ответникът не е потребител по смисъла на
зокан, тъй като не е собственик, ползвател на жилището с административен адрес:
***.
-Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния такъв.
По повод възраженията си ответникът сочи съдебна практика.
С отговора се претендират сторените по делото съдебно деловодни
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца,
както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че обектът на адрес гр. *** е присъединен към
електрическата мрежа.
Видно от извлечение от сметка Р П. П. е вписан като клиент, титуляр на
партида при "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: ***, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб.№: ***, находящ се на адрес гр. ***, като за периода 10.03.2017 г. -
11.07.2017 г., от крайния снабдител са издадени следните фактури:
Фактура № *** от 10.03.2017г., с падеж 03.04.2017г., за сумата от 105.12 лв.,
с неплатен остатък в размер на 56.18 лв., за периода от 26.01.2017г. до
25.02.2017г., лихва към 13.01.2020г. в размер на 15,56лв., като общата сума
за плащане възлиза на 71.74 лв.
Фактура № *** от 11.04.2017г., с падеж 02.05.2017г., за сумата от 52.69 лв., с
неплатен остатък в размер на 52.69 лв., за периода от 26.02.2017г. до
26.03.2017г., лихва към 13.01.2020г. в размер на 14,42лв., като общата сума
за плащане възлиза на 67.11лв.
Фактура № *** от 12.05.2017г., с падеж 01.06.2017г., за сумата от 42.50 лв., с
неплатен остатък в размер на 42.50 лв., за период от 27.03.2017г. до
25.04.2017г., лихва към 13.01.2020г. в размер на 11.29 лв., като общата сума
за плащане възлиза на 53.79 лв.
3
Фактура № *** от 13.06.2017г., с падеж 03.07.2017г., за сумата от 8,21 лв.,
с неплатен остатък в размер на 8,21 лв., за период от 26.04.2017г. до
26.05.2017г., лихва към 13.01.2020г. в размер на 2.10 лв., като общата сума за
плащане възлиза на 10,31 лв.
Фактура № *** от 11.07.2017г., с падеж 01.08.2017г., за сумата от 3,05 лв.,
с неплатен остатък в размер на 3,05 лв., за период от 27.05.2017г. до
26.06.2017г., лихва към 13.01.2020г. в размер на 0.76 лв., като общата сума за
плащане възлиза на 3,81 лв.
Видно от справка за потребление за енергоснабдения период, за периода от
26.01.2017г. до 26.06.2017г. в обекта е консумирана електроенергия.
Относно количеството консумирана електроенергия и математическите
изчисления на цената и по одобрени цени от КЕВР ответната страна изрично
заяви, че няма оспорвания.
По делото са представени общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР /с протокол №12/28.06.2007г. Съгласно чл.4 ал.1 от
Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Продажби" АД.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал.
6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Относно обстоятелството дали ответникът е потребител по смисъла на
параграф1 т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за този обект ответната
страна представя служебна бележка изх.№ /16.11.2020г. от „Жилфонд –Инвест”
ЕООД, видно от която енергоснабдения имот, като общински е освободен и
предаден на 16.05.2008г., за което е съставен протокол. Приложен е и самия
предавателен протокол, в който е вписан договор за наем от 18.03.2005г. за
отдаване под наем на общинско жилище, с изявление, че ***ят предава, а
наемодателят приема общинското жилище.
С допълнително изявление до ищеца, „Жилфонд –Инвест” ЕООД сочи, че Р
П.с П. е ползвал процесното жилище в периода 07.04.2000г. до 16.05.2008г. За
исковия период 27.01.2017г.- 26.06.2017г. общинския имот е ползван от лицето
Евгений Йорданов Генчев.
Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК-
ч.гр.д№ 223/2020г. по описа на районен съд Добрич. В заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът в заповедното
производство е депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК. На заявителя са
дадени указания за предявяване на установителен иск. В едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи: Искът за установяване дължимост на парично вземане
е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, обусловен от
проведено заповедно производство по ч.гр.д.№223/2020 година по описа на
Районен съд Добрич, по което има издадена заповед за изпълнение срещу
ответника Р П.. Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Указанията на съда за предявяване на иск са връчени на
заявителя на 28.07.20г. Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
28.08.20г.
Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.422, ал.1 от
ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД за неоснователен.
В производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е да
5
установи претендираните вземания по основание и размер при условията на пълно
и главно доказване, като установи наличието на твърдяната облигационна връзка
между страните, по силата на която би възникнало задължение за ответника да
заплати начислената ел.енергия. В случай на оспорване качеството потребител
ищцовата страна има задължение да проведе пълно и главно доказване за
обстоятелството.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа
енергия.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че
общите условия са били публикувани и произвели действие.
Спорът между страните се свежда до това дали ищецът е имал качеството
потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т.43 ЗЕ (в сила към момента на
исковия период) и чл.4 от ОУ за обект находящ се на адрес гр. ***. Съобразно
посочените разпоредби, „потребител на електрическа енергия за стопански
нужди” е ФЛ или ЮЛ, присъединено към електроразпределителната мрежа, което
купува електрическа енергия за стопански нужди.
Чл.4 ал.2 от ОУ сочи, че, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Систематичното тълкуване на понятието
„ползвател “ ни води до извода, че това лице следва да притежава или да ползва
правомерно обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Именно в този смисъл са и всички изисквания в общите условия за
удостоверяване на правото на собственост или ползването на друго основание на
обекта. Всяко лице, което не отговаря на тези изисквания, няма качеството на
ползвател на мрежата.
6
Нормата на чл.6 от ОУ визира и други лица, които могат да имат качеството
на потребител: според ал.2 и ал.3, и в случаите на потребление на ЕЕ за битови и
за небитови нужди, потребител може да е и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред
"Енерго Про Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да
бъде потребител за определен срок; в този случай за задълженията към енерг.
дружество собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен
заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
В случая безспорно бе установено, че собственик на имота е „Жилфонд –
инвест”ЕООД, а ответникът е бил *** на жилището за периода 07.04.2000г. до
16.05.2008г., след което договорът за наем е прекратен, а имотът – отдаден под
наем на трето лице. В общите условия не се съдържа конкретна регламентация
относно отношенията по повод наемни правоотношения. Тук вече е налице един
договор за снабядване с електроенергия, сключен между соственика „Жилфонд –
Инвест” и крайния снабдител. За да възникне облигационно отношение между
***ят и крайния снабдител не е достатъчно простото отдаване на имота под наем,
но и отправяне на заявление до оператора /арг.чл.17/, към което се прилага
съответното доказателство за правно основание за ползване на имота.
Простото вписване в партидата на този абонатен номер имената на ***я не
създава облигационно отношение с ***я. Ищецът не представи доказателства на
първо място, че ответникът, нито пък собственикът са предприели подобни
юридически действия. Но дори и да се приеме, че ответникът все пак е придобил
качеството „потребител”, неизпълненото задължението на потребителя на имота в
30-дневен срок да уведоми крайния снабдител за всяка промяна в данните по
чл.12, съгласно чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия, може да породи
само вземане за обезщетение на вреди, но не и вземане за цена за консумирана
електроенергия.
Това правоотношение е възникнало на основание ЗЕ, а Законът го обвързва
с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор
между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на
електроенергия в същия имот. След изгубването на ползването на имота на
основание наемен договор, тази доставка обективно не обслужва „собствените
битови нужди“ на бившия ***, а тези на новия.
7
Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в жилище и за
период, който следва с години датата на изгубеното от ответника право да ползва
процесния имтот. Вземането по издадената заповед за изпълнение не съществува,
а искът, предвиден в чл. 422 ГПК, е неоснователен. В този смисъл е
произнасянето и в решение №205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело
№439/2018г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. ВКС е
дал отговор на въпроса „кой, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода
след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик,
независимо, че не ебило налице уведомяване по смисъла на чл.17 ал.3 от ОУ.
Противното разрешение би довело до неоснователно обедняване на бившия
ползвател до неограничен и непридвидим размер, което противоречи на добрите
практики и на основен правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване .
С оглед констатациите на съда за неоснователност на иска по отношение на
главното задължение, неоснователен се явява и акцесорния иск за установяване на
мораторна лихва в размер на 44.13 лв.
Относно разноските в производството:
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените съдебни разноски в размер на 100лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу Р П. П., ЕГН: **********, от гр. ***,
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№223/2020г. по описа на районен
съд Добрич:
-162.63 лв. (сто шестдесет и два лева и 63 стотинки), представляваща главница за
ел.енергия по фактури издадени в периода 10.03.2017 г. -11.07.2017 г. за обект на
потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***;
-44.13 лв. (четиридесет и четири лева и 13 стотинки) представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.01.2020 г.,
8
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Р П. П., ЕГН: **********, от г*** сторените
разноски в установителното производство в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9