РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110204430 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от И. С. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №433а-89 от
26.05.2022 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1
от Закон за здравето (ЗЗ) на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер 300.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли, същото да бъде
отменено. Твърди, че не е извършил твърдяното нарушенеие, тъй като не е имал защитна
маска, но е носел шал, който покривал устата и лицето му. Навежда и аргументи за
маловажност на твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2022 г. около 11.45 ч., в района на сп. „Трансформатора“, по време на
въведеното със Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. изискване за носене на защитни маски
на закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, въззивникът
И. И. се намирал в автобус рег.№311 по линия 82, където свидетелите С. М. и Б. С. -
служители в сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, възприели, че той няма
поставена защитна маска за лице, при което свид. С. М. съставил спрямо него и му връчил
АУАН №433а-89 от 05.02.2022 г. в който било отразено, че на същата дата и място,
въззивникът няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, с което не е изпълнил задължението по т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от
1
26.11.2021 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.
В законоустановения срок възражения срещу съставения АУАН не били
отправени и на 26.05.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП
№433а-89, в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът се е намирал на
закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице, с което не е изпълнил т.I,
т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4
ЗЗ.
При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че
въззивникът е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в
минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както
от приобщените документи – НП №433а-89 от 26.05.2022 г., писмо УРИ433а-89 от
27.09.2022 г., писмо рег.№442р-27678 от 11.10.2022 г., писмо рег.№365р-12537 от 08.03.2022
г., АУАН №433а-89 от 05.02.2022 г., разписка от 05.02.2022 г., докладна записка от
05.02.2022 г., писмо рег.№УСКОР22000345ВН от 16.02.2022 г. и рег.№УСКОР22000345ВН
от 18.02.2022 г., докладна записка от 25.02.2022 г., справка от извършена проверка, писмо
рег.№365р-9431 от 16.02.2022 г., писмо УРИ36500006082 от 15.02.2022 г., така и от напълно
съответстващите им и кредитирани от съда като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия, непротиворечиви показания на всеки един от
свидетелите С. М. и Б. С.. Всеки от двамата свидетели ясно посочва, че въззивникът е бил
възприет от без поставена маска. При разпита в с. з. свид. Б. С. действително твърди, че
няма спомен, дали въззивникът е имал поставен на лицето шал, но от една страна, липсата за
конкретен спомен за такова обстоятелство след изминал няколкомесечен период е обяснима,
а от друга страна, тази липса на спомен не може да приравни на възприятие за наличие на
поставено предпазно средство. При това, за разлика от свид. Б. С., неговият колега – свид. С.
М. ясно и конкретно посочва, че въззивникът не е носел шал или друго предпазно средство,
което да закрива носа и устата му. Също така, съответни на твърденията на свид. С. М. са и
отразените данни, както в АУАН, така и в другите два приобщени документа – докладни от
05.02.2022 г. и от 25.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на
основание чл.209а, ал. 4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесното НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено е с
нормата на чл.57 ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При
определяне на размера на санкцията наказващият орган се е ръководил от разпоредбата на
чл.209а ЗЗ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
2
С оглед еднозначно заявеното в кредитираните показания от свидетелите Б. С.
и С. М. и съотвестващите им документи АУАН №433а-89 от 05.02.2022 г., докладна записка
от 05.02.2022 г. и докладна записка от 25.02.2022 г., съдът приема за доказано, че
въззивникът не е изпълнил изискването по т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на
Министър на здравеопазването, да носи защитна маска за лице като пътник в автобус на
обществения транспорт. Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 ЗЗ, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 лв до 1000 лв, а при
повторно нарушение - от 1000 лв до 2000 лв. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа, както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
Посочената в НП т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на Министър
на здравеопазването, е била действаща към момента на извършване на нарушението и това е
налагало нейното спазване и от страна на въззивника И. И..
С оглед на изложеното, въззивникът И. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в чл.209а, ал.1 33, при което напълно
правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя застъпеното становище от
наказващия орган. Доколкото е осъществено в затворено пространство в автобус, където
обичайно присъства голямо множество граждани, процесното нарушение крие реален риск
за разпространение на животозастрашаващ вирус. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия
вид, поради което не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".
Доколкото предвиденото наказание глоба е приложено в минималния
установен размер, същото не подлежи на редукция.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер
80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №433а-89 от 26.05.2022г.,
издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което, за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на И. С.
И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на
основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД МВР Варна
сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3
4