Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                                       Гр..Павликени..........31.10.2016г

 

                        

                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на  тринадесети октомври    през двехиляди и  шестнадесета година в състав:

                                                         Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

 

При секретаря  В.М. и  в присъствието на прокурора...................................,като разгледа докладваното от съдията

ГрД № ...........77.............. по описа за .........2016............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

  Ищецът твърди в исковата си молба,че е потребител на ел. енергия и собственик  на трансформаторен пост със застроена площ 128кв.м., построен в ПИ №******* парцел ** от масив *** по картата за възстановена собственост на с.М., община ***** с площ на имота 564кв.м., отреден за стопански двор, като трансформаторният пост е построен през 1996г със собствени на ТКЗС с.М. средства. ВПК”****”с.***   е призната за собственик на процесния трансформатор с НА от ******г , а през ***** с НА го е продала на ищеца. Ответникът е получил достъп до трансформаторния пост и го използва  като за периода 01.09.2013г-31.12.2015г.  съгласно чл.117 ал.8 от ЗЕ  /ДВ 54/2012г. в сила от 17.07.2012г./ е  посочено, че собствениците  предоставят ползването на съоръженията на оператора след сключване на договор по цена, определена по методика одобрена от комисиаята Ответникът е отказал да сключи договор и е налице правен интерес за ищеца да  търси от ответника обезщетение за използване на трансформаторния пост за процесния период в размер на по 265.32лв. на месец или общо 7428.96лв. / двадесет и осем месеца/ , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира за направени разноски.

    Писмен отговор на ответника  е постъпил. Твърди,че искът е  допустим, но неоснователен. Оспорва че ползва процесния трафопост за  целите на преобразуване и пренос на ел. Енергия до др. Клиенти и твърди, че за процесния период  към трафопоста няма присъединени други потребители, клиенти на  ответнато дружество, а единствен клиент  на ответното дружество присъединен към трафопоста е ищцовото дружество.Твърди,че е изградил нов трафопост  и към този трафопост са прехвърлени  клиентите, които били присъединени към процесния трафопост. Оспорва активната легитимация на ищеца като твърди,че   праводателят на ВПК „******” не е придобила право на собственост върху процесния трафопост, тъй като той е изграден  по време на действие на Закон за електростопанството /ДВ 71/1948г., отм. ДВ бр.95/1975г./ и изведен от гржданския оборот  по смисъла н закона, станал държавна собственост, неразделна част от държавната ел. разпределителна система, съгласно чл.2 ал.1 отЗЕл отм. и липсват данни  да е искано разрешение  от Асоциация „Енергетика” за прехвърляне на обекта. Оспорен е и размерът на търсеното обезщетение. Претендира за направени разноски.

     Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното:

   В исковата си молба ищецът твърди,че  с  НА  за покупко-продажба на  недвижим имот №** том ** рег.**** д.№*****г.  На нотариус ******- нотариус  №*** в НК с район на действие съдебния район на РС ******  ВПК”******” с.М., община *****, представлявана от председатия Н. Х., Н. продава на „А.-Г.” ****** гр.******, представлявано от Х.Б.Р. собствения на коперацията недвижим имот: Трансформаторен пост    продава на ищеца  процесния трансформаторен пост със застроена площ 128кв.м., построен в ПИ №*** парцел ** от масив *** по картата за възстановена собственост на с.М., община ***  с площ 564 кв.м. втора категория при неполивни условия, отреден за стопански двор в местността „*****”, заедно с правото на строеж за него, без собствеността на ПИ, при граници и съседи:стопански двор №***** на *****, местен път №****** на Община ******, пасище, мера №****** на Община ****** за сумата от *****лв. При съставянето  му е представени НА №**** т.***** рег. ***** нот д.№*****г., съгласно който   ВПК”***”с.М. е призната за собственик на НИ, между които и процесния трансформаторен пост .

   По делото е представена писмена покана от управителя на ищцовото дружество  до ответника, получена от последния на **.01.20015г видно от известие за доставяне, ответното дружество да отговори в 30дневен срок от получаването  на отправени покани да изкупи процесния трансформаторен пост като до  обективиране на сделката да се сключи договор  за ползване на съоръжението от ответника по чл.117 ал.8 от ЗЕ п цена, определена от методиката, одобрена от комисията.

   Представена е  справка от счетоводството на ищцовото дружество, съгласно която по сметка ****-сгради за периода 01.11.2015-30.11.2015г.  се води като ДА трансформаторен пост инв.№****.

  По делото е представено разрешение за ползване от **.03.2014г. от ДНСК, съгласно което  е разрешно на възлоителя-ответник по делото  ползването на строеж „МТТ на същствуващ СБС №** от ЕП „*****” 20 kV в ПИ ******** по КВС на с.М., община *****”

  Представни са  КП №**** от **.04.2014г.  за абонат Стопански двор , в който е посочено, че поради преместване на електромер на абонат „*****”КФ от ТП стопански двор с М. в МТТ”*****” с.М. е отпаднала необходимостта от балансов  електромер и КП №****** за аб. №**** на „С.”ЕООД с.М. от същата дата, съглесно който захранването на абоната се осъществява от МТТ „С.” с –М. като съществуващия електромер се премества от ТП стопански двор с.М. без промяна на  абонатния номер.

   По делото е допусната СТЕ и вещото лице дава заклучение, че  процесният трафопост се намира в селскостопанския двор на бившето ТКЗС с.М., община ******, като постройката  е монолитна, построена за нуждите на бившето ТКЗС. При огледа на  място вещото лице през м.септември 2016г.  е констатирало, че в сградата е монтирано  едно СТИ  тип NP ** с фабр. №******, измерващо потребената ел. Енергия на фирма „Р.-*” ООД с абонатен № ******.  На 07.04.2014г. в процесния трафопост  е било монтирано СТИ тип MT-*** №******, измрващо потребената ел. Енергия на фирма „С.” ЕООД с абонатен №*********, като на тази дата  СТЕ е демонтирано от трафопоста и е свързано към друг новоизграден трафопост без промяна на абонатния номер. Процесният трафопост от 2011г до 07.04.2014г. е захранвал с ел. енергия фирма „Р.” ООД и фирма „С.” ЕООД. Дължимата цена на достъп на ел. Енергия за периода 01.09.2013г.-31.12.2015г.  е изчислена по Методиката за определяне цените на предоставен достъп на преносното или  разпределителното предприятие от потребителите през собствените им уреди или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. Енергия   общо  за периода 9809.46лв. като  цената за достъп  за 1 месец през 2013г. е 207.4486лв., а за периода 01.09.2013г.-31.12.2013г. е 829.7946лв., цената за достъп  за 1 месец през 2014г. е 235.9848лв.,  а за периода 01.0.2014г.-31.12.2014г. е 2831.8182лв., цена за достъп  за 1 месец през 2015г. е 512.3209лв., а за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. е  6147.8507лв.

    По делото не се оспори твърдението на ищеца, че процесният трафопост е построен през 1966г.  със средства и за нуждите на бившето ТКЗС с.М.. Към датата  на изграждането  на процесния трафопост е действал Закон за електростопанството /обн . ДВ бр.71 от  27.03.1948г., отм 1975г/, съгласно чл.2 на който всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергия са държавна собственост. Съгласно чл.3 от същия закон е посочено, че държавата може да преотстъпва на кооперации и други обществени оганизации строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди.

    Ответникът твърди, от една страна, че праводателят на ВПК „*********” не е придобила право на собственост върху процесния трафопост, тъй като това съоражение е изведено от гражданския оборот по смисъла на закона и е държавна собственост и от друга страна дори да е  бил собственик, той не би могъл да прехвърли собствеността на трафопоста на други освен на съответното енергийно предприятие.

     Съдът намира, че тези твърдения са недоказани.  Последващата редакция на  Закона за електростопанството обнародван от 1975г. и отм. 1999г./ в чл.2 ал.1  се предвижда, че електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. Енергия са държавна собственост, а с ал.2 на същия чл.  е дадена възможнос на  кооперативните организации с разрешение на Асоциация”Енергетика” да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди. Съдът намира, че в случая не следва да  бъде прилагана тази разпоредба и съответно не следва да е било необходимо издаване на разрешение от Асоциация „Енергетика”, тъй като в параграф 4 от ПЗР на Закона за електростопанството /обн. ДВ бр.95 от 12.12.1975, отм. 1999г/ е предвидено, че кооперативните и други организации, които към датата на влизане в сила на този закон запазват правото си на собственост върху тях, както и  въз основа на факта, че нормата на чл.2 от този закон  няма обратно действие- с нея се уреждат последващи след влизането й в сила правоотношения.  Тя не  регламентира  и принудително отчуждаване  в полза на държавата. Следователно  кооперацията, изградила трафопоста и ползвала го за собствени нужди  при действието на Закон за електростопанството /обн. през 1948г., отм 1975г/ запазва правото си на собственост върху него. Няма приложение в конкретния случая изискването на задължително разрешение от Асоциация „Енергетика”. Правото на собственост върху процесния трафопост е принадлежало на „ВПК *******” с.М. и е преминало чрез  сделка към ищцовото дружество през 2011г.

   Съгласно  параграф 67 от ПЗР на Закон за енергетиката и енергийната ефекивност /обн ДВбр.64 от 16.07.1999г., отм. През 2004г./, отменил Закона за електростопанството от 1975г., е предвидено задължение за изкупуване на  съоръжението от съответното енергийно предприятие в  5 годишен срок от влизане в сила на закона. Съгласно параграф 4 ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката, обн в ДВ бр.107 от 09.12.2003г , действащ и понастоящем, се урежда, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи  от съответната преносна  ли разпределетилна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон, в ал. 2 на същия парараф, в сила от 17.07.2012г.  е посочено, че  преносното, съответно разпределителното, предприятие не е длъжно да изкупи изградените уредби и/или електропроводи - собственост на присъединени към преносната, съответно към разпределителната, мрежа клиенти, към които фактически са присъединени, без договор за присъединяване на нови клиенти. В ал. 5 на същия параграф и посочено, че  задължението  на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти по ал. 1 отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите.  Видно от представената писмена покана от представляващия  ищцовото дружество, неоспорена от ответника между  праводателя на ищеца и ответника  е водена кореспонденция за закупуване от страна ответника на процесния трафопост от праводателя на ищцовото дружество и отвеното дружество е имало бъдещи намерения да закупи от праводателя на ищеца  процесния трафопост съобразно инвестиционната му програма.Видно от представените доказателства по делото безспорно е установено, че  ответното дружество не е изкупило  процесния трафопост и е изградило  друг   като към този трафопост е прехвърлен  клиент  с електромер, намиращ се в процесния трафопост до 07.04.2014г. Неизкупуването на  съоръжението от енергийното предприятие не го прави  изключено от гражданския оборот и  като годен обект трафопостът е  бил предмет на транслативна сделка с НА   за покупко-продажба на  недвижим имот №** том ** рег.**** д.№*****г.  На нотариус *******- нотариус  №*** в НК с район на действие съдебния район на РС ********.

 От представените констативни протоколи и от заключението на СТЕ е видно, че на 07.04.2014г. в процесния трафопост  е било монтирано СТИ тип MT-*** №******, измрващо потребената ел. Енергия на фирма „С.” ЕООД с абонатен №****, като на тази дата  СТЕ е демонтирано от трафопоста и е свързано към друг новоизграден трафопост без промяна на абонатния номер. Процесният трафопост от 2011г до 07.04.2014г. е захранвал с ел енергия фирма „Р.***” ООД и фирма „С****” ЕООД- захранвани са двама външни потребители. В периода  01.09.2013г.- 31.12.2015г.  действа разпоредбата на чл.117 ал.8 от Закона за енергетиката /изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г/,предвиждаща, че собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти като ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията.

   По делото  не се спори, че  собственикът на трафопоста е  изпълнил задължението си да предостави достъп на пренисното, съответно на разпределителното дружество през собствения си трафопост за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Не се спори, че договор  между собственика на трафопоста и енергийното дружество не е сключван, тъй като е регламентирано в чл.117 ал.7  от Закона за енергетиката /ДВ бр.75 2006г./  и ал.8 на същия члев в редакцията  в сила от 17.07.2012г., че  се заплаща цена за предоставения достъп.

   Това обосновава  и правната квалификация на настоящия спор- при липса на сключен договор между енергийното  дружество  собственика за достъп до притежаваните от собствениците  ел. съоръжения, е налице спор за заплащане на ползването им по правилата на неоснователното обогатяване. С оглед на твърдяното в исковата молба съдът е квалифицирал правния спор като иск по чл.59 от ЗЗД: ищецът твърди, че е собственик  на процесния трафопост, за процесния  период ответникът  е имал достъп и го е ползвал като счита, че му се дължи заплащане за това ползване. В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти в исковата си молба: да докаже, че е собствик на процесния трафопост, да докаже, че ответникът ползва трафопоста в процесния период  за предоставяне  за целите на преобразуването и преноса на ел. Енергия до други потребители, да докаже  твърдяното неоснователно обогатяване на ответника, както и размера на претендираното обезщетение. Ищецът в производството успя да докаже релевантните за спора факти и обстоятелства. Ползването на достъп  от енергийното дружество  до притежаваните от собственика ел. уредби и съоръжения  без наличиена постигнато между страните взаимно съгласие, се явява без правно основание и се дължи съответно обезщетение от страна на ползувателя. Това обезщетение  представлява сумата, с която енергийното дружество се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако  е бил сключен договор  по чл.117 ал.8 от Закона за енергетиката и с която собственикът на  на енергийните уредби и съоръжения е обеднял вследствие неполучаване на цената за достъп, ако страните са били сключили договор. За база на  определяне на конкретфния размер на обезщетението е приета от ДКЕВР Методика за  определяне цените на предоставен достъп на преносното или  разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Искът е предявен за сумата от  7428.96лв. за периода 01.09.2013г.-31.12.2015г., като след приемане на заключението на вещото лице е направено  своевременно изменение- увеличение на иска до размера, посочен от вещото лице, а именно:9809.46лв. По този начин предявеният  иск по чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния му размер. Със сумата от 9809.46лв. именно  ответното дружество се е обогатило, а ищцовото дружество- обедняло. Искът за законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 26.02.2016г. до окончателното изплащане  също се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като  искът за  претендирана законна лихва върху главницата  от 15.02.2016г. до 26.02.2016г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен - искът не  е предявен в съда на 15.02.2016г.. Исковата молба е написана на тази дата, но предявяването е извършено по-късно.

   При този изход на делото следва  на основание чл.78  ал.1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски от ищцовата страна, която е представила списък  по чл.80 от ГПК. Направените от нея разноски са  общо 1557.38лв., от които 297.19лв. заплатена ДТ първоначална, 95.22лв. заплатена ДТ върху увеличението на размера на иска, 900лв. заплатено адвокатско нъзнаграждение, 250лв. заплатен депозит за вещо лце, 15лв. заплатена ДТ  при обжалване определениена съда.

  Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

   ОСЪЖДА  „Е.-П. М.” АД, ЕИК****** със седалище и адрес на управление   гр.В. район ******, *****, бул.”*****” , представлявано заедно  от всеки двама от членовете на УС  М. Б., П. В., П. Т. и Р. Г. Ц. чрез юрисконсулт Р.Г. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.59 от ЗЗД на  „А.-Г.” ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”*********” №**, представлявано от управителя Х.Б.Р. чрез пълномощник адв.Н.И. от *** със съдебен адрес ***    сумата 9 809.46лв/ девет хиляди осемстотин и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща  обезщетение за ползването без основание на собствения на ищеца  трансформаторен пост със застроена площ 128кв.м., построен в ПИ №****** парцел ** от масив *** по картата за възстановена собственост на с.М., община *****  с площ 564кв.м. , отреден за стопански двор, за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода 01.09.2013г.-31.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване  на исковата молба в съда-26.02.2016г. до окончателното изплащане на основание чл.86 от ЗЗД,  КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2016г до 26.02.2016г.  като неоснователна.

      ОСЪЖДА „Е.-П. М.” АД, ЕИК****** със седалище и адрес на управление   гр.В. район „******, бул.*****, представлявано заедно  от всеки двама от членовете на УС  М. Б., П. В., П. Т. и Р. Г. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „А.-Г.” ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”****” №**, представлявано от управителя Х.Б.Р. сумата 1557.38лв./хиляда петстотин петесети седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

 

    Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен  срок от съобщението на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

ВМ