Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
град
Шумен, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
Кремена Борисова
при
секретаря В.Русева
като
разгледа докладваното от административен съдия Борисова адм. дело № 113 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от
Административно – процесуален кодекс (АПК), във връзка с чл.220, ал.1 от Закона
за митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба с рег.№32-31750 от 29.01.2020г. по описа на Агенция
„Митници”-ТМУ-Варна от „Ф. ”ООД,ЕИК ...... с адрес за кореспонденция гр.София
п.к.1124 бул.»Ц.Ш.»№47А,Полиграфия офис център ет.4, представлявано от К.А.К.и Ж.А.К.,
действащи чрез пълномощника си-адв.М.Р.от САК, против Решение №32-346462 от 02.12.2019год. на С.Д. Директор на
Териториална дирекция «Северна Морска» при Агенция «Митници»,потвърдено с
Решение№Р-16/32-8858/10.01.2020год. на Директора на Агенция «Митници».
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт,поради постановяването му в нарушение на материалния
закон,в противоречие с целта на закона и при допуснати съществени процесуални
нарушения,обуславящи неговата отмяна.На първо място в жалбата се сочи
,че неправилно и необосновано митническият орган е приел,че не била доказана
идентичност на декларирания с процесните митнически декларации натриев сулфат
със стоката,описана в решение ОТИ№BG/2014/000034,респективно със
стоката,за която е прието Мнение 2530.90/2,в каквато връзка,неправилни и
необосновани били твърденията на органа,че отмяната на решение ОТИ№BG/2014/000034
и прилагането на освободения от мито ТАРИК код не са приложими за процесния
внос.Твърди се ,че е налице пълна идентичност на стоките,за които се иска
възстановяване със стоките по отменената ОТИ№BG/2014/000034 и че същата ги обвързва.На
следващо място и доколкото Регламентът не сочи изрично с какви документи се
доказва идентичност на внасяните стоки със стоките по решение ОТИ,митническите
органи е следвало да разгледат и извършат преценката си на база представените
от дружеството документи и информация,издадени при или по повод на процесния
внос,което не било сторено.Релевира се довод,че доколкото митническите органи
не са посочили конкретни аргументи за
игнориране на представените от дружеството доказателства,твърденията им за
недоказана идентичност на внасяната стока със стоката по ОТИ са напълно
необосновани и недоказани.Твърди се,че макар в решението си митническите органи
да излагат твърдения за недоказаност идентичността на внасяната стока-натриев
сулфат със стоката по ОТИ,същите нито в хода на митническия контрол при осъществяване
на процесния внос,нито в хода на разглеждане на искането за възстановяване на
митата не са изисквали от дружеството допълнителна информация в съответствие с
чл.15 пар.1 от Регламент (ЕС)№952/2013год..Излагат се и съображения, че при доказана идентичност на
стоките, непосочването на ОТИ в митническите декларации не съставлявало пречка
за прилагане на освободения код.Сочи се,че не са налице основания за прилагане
на облагаемия с 5.5% вносно мито код съгласно Мнение 2833.11/1,тъй като
стоката по Мнение 2833.11/1 е с чистота 98.5%,а
чистотата на внасяния от „Фикосота“ продукт е 99.2%. и
методът на получаване на стоките е различен.Излагат се доводи и че искането за
възстановяване на недължими вносни мита е подадено в срок.Твърдените от
оспорващия допуснати съществени и процесуални нарушения се свеждат до
необсъждането от страна на митническия орган на представените от дружеството
доказателства и аргументи досежно исканото възстановяване,както и
неуведомяването на дружеството за всички мотиви,на които ще се основава
решението му за отказ,в нарушение разпоредбата на чл.20 пар.6 от Регламент (ЕС)
952/2013год.Твърди се,че с тези си действия органът е нарушил правото на защита
на дружеството,доколкото го е лишил от възможността да вземе становище по част
от мотивите и да представи доказателства съобразно позицията си.
Въз основа на изложените аргументи оспорващият
отправя искане съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение№32-346462 от 02.12.2019год. на С.Д. Директор на
Териториална дирекция «Северна Морска» при Агенция «Митници»,потвърдено с
Решение№Р-16/32-8858/10.01.2020год. на Директора на Агенция «Митници» и да се произнесе по същество с решение,с
което да постанови възстановяване в полза на дружеството-жалбоподател недължимо
платената сума за вносни мита в размер на 405 254.37лв.,ведно с дължимата
законна лихва. В съдебно заседание, редовно призовано, чрез процесуалните си
представители адв.Т.Т.и адв.Л.Т., оспорващото дружество поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски,съгласно приложения списък.
Ответната
страна - Началникът на Митница - град Варна, редовно призован, чрез пълномощник
и процесуален представител гл. юрисконсулт М.Р., оспорва жалбата и моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да
присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.Същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5
от ГПК.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
„Ф.“ООД
с ЕИК ...... е дружество, регистрирано и съществуващо съгласно българското
законодателство. Търговската му дейност е свързана с разработка, производство и
дистрибуция на почистващи продукти за дома и за личната хигиена.
Във
връзка с дейността си, дружеството извършва внос на натриев сулфат от
Русия,като гореупомената стока влиза на територията на страната през митнически
пунктове на ТД „Северна Морска“.
В
периода от 2008 г. до 2015 г. включително дружеството не начислява и не плаща
мита за посочения внос на натриев сулфат,тъй като първоначално, до април 2011
г., стоката е класирана в код по ТАРИК **********, за който е приложима нулева
ставка на вносното мито,а впоследствие, от 2011 г. до края на 2015 г., по
инициатива на митническите органи, прилаганият ТАРИК код е променен на
**********,за който код е приложима 5,5% ставка на митото, но „Ф.“ООД ползвала
преференциален режим за освобождаване от мито, чрез представяне на издаван от
компетентните органи на Русия сертификат форма А за руски произход на стоката.Промяната
на тарифния код през 2011 г. е следствие на извършена проверка на вноса на
натриев сулфат, регистриран в периода 01.04.2008 - 01.04.2011 г. в Митнически
пункт „Пристанище Леспорт" с предмет тарифирането на внесените стоки и е
извършена по повод изразено становище на Централно митническо управление ***
(„ЦМУ София"), съгласно което при тарифирането следва да се съобрази
координираната позиция на Европейския съюз („ЕС") и Световната митническа
организация („СМО“), според която произвежданият в Руската федерация натриев
сулфат се класира в позиция 2833, подпозиция 2833 1 1.
В тази
връзка е издадено решение за обвързваща митническа информация № BG/2014/000034
на заместник-директора на Агенция „Митници“ („решение ОТИ №
BG/2014/000034")-л.99 от делото, с титуляр „Ф.“ ООД, с което е определен код по ТАРИК 2833 11
00 00 за стока, описана в клетка № 7 - „Продукт, под формата на бял
ripax-безводен натриев сулфат (динатриев сулфат), с чистота 99.2%“. През
януари 2016 г. посоченият преференциален режим за освобождаване бива нормативно
отменен и вносът на стоки с ТАРИК код ********** от Русия започва да се облага
ефективно с 5,5% вносно мито, поради което дружеството започва съответно да
начислява и плаща митни сборове.
С
Решение № Р-47332-27145/20.09.2018 на заместник-директора на Агенция „Митници“
е отменено решение ОТИ № BG/2014/000034 и на „Ф.“ООД е указано, че за вноса на
натриев сулфат е приложим първоначалният ТАРИК код **********, поради което дружеството
не следва да начислява и плаща вносно мито. Решението е издадено вследствие
публикуваното в Официален вестник на ЕС, серия С, бр. 128 от 22.04.2017 г.
съобщение във връзка с мнение 2530.90/2 на СМО, прието от Комитета по
Хармонизираната система на 58-та му сесия, относно класирането на продукт
безводен натриев сулфат (а именно продукт със спецификите на внасяната от
Фикосота стока) в код по ТАРИК ********** („Мнение 2530.90/2").
За
процесната сума от 405 254,37 лева, представляваща недължимо платени вносни
мита, Фикосота подава искане за възстановяване по реда на чл. 121, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 в ТД „Северна Морска“, заведено в
деловодството на ТД с per. № 32-271989/20.09.2019 г./л.241-254 от делото/. Искането
се отнася за възстановяване на вносни мита за внесена по 79 митнически декларации
(МД) за режим “допускане за свободно обращение“ по опис, стока „естествен натриев сулфат/ CAS No.7757-82-6“, с
деклариран код по ТАРИК **********, подадени в МП Пристанище Варна - BG002005,
през периода 05.01.2016г. - 28.08.2018г..Към искането си дружеството приложило
79 бр. митнически декларации и 79бр.преводни платежни нареждания,писмо от
началника на МП“Пристанище Леспорт“ от 08.04.2011г.,2бр. решения на началника
на МП“Пристанище Леспорт“ от 2011г. и Решение №Р-47332-27145 от 20.09.2018 на
зам.директора на Агенция Митници.
В
искането за възстановяване на вносни мита от „Ф.“ ООД са посочени като
основания разпоредбите на чл. 116, пар.1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013
относно надвзети вносни мита; чл. 116, пар.1, буква в) от Регламент (ЕС) №
952/2013 относно грешка на компетентните органи и чл. 116, параграф 1, буква г)
от Регламент (ЕС)№ 952/2013, в интерес на справедливостта, т.е. едновременно
три хипотези на възстановяване на вносни мита, които са развити съответно чрез
текстовете на чл. 117,чл. 119 и чл. 120 от същия регламент.
В
искането се излага факта, че през септември 2018г., с Решение №Р-47332-27145 от
20.09.2018 на заместник-директора на Агенция „Митници“ е отменено решение ОТИ
№BG/2014/000034, вследствие на публикувано в Официален вестник на ЕС, серия С,
бр. 128 от 22.04.2017г. съобщение, във връзка с мнение 2530.90/2 на Световната
митническа организация (СМО), прието от Комитета по Хармонизираната система на
58-та му сесия.Твърди се, че с цитираното решение за отмяна на ОТИ №
BG/2014/000034 е върнат предходно ползваният от „Ф.“ ООД код по ТАРИК 2530 90
00 00, поради което платените в периода януари 2016г. - август 2018г. вносни
мита в размер на 405 254,37лв. се явяват превишаващи дължимия размер, като се
иска в съответствие с чл.117, пар.1 във вр. с чл. 116, параграф 1, буква а) от
Регламент (ЕС) № 952/2013,същите да бъдат възстановени на дружеството като
недължими в бюджета.Според „Ф.“ООД, също така е налице грешка на компетентните
органи, при тарифиране на внасяните от дружеството стоки, доколкото прилагането
на код по ТАРИК 2833 11 00 00, и начисляването и плащането на вносни мига в
периода януари 2016г. - август 2018г. е резултат от решение на началника на MFI
Леспорт, потвърдено с Решение ОТИ № BG/2014/000034 на заместник-директора на
Агенция „Митници“.Като трето основание за възстановяване на заплатените вносни
мита по 79 бр. митнически декларации, подадени в периода януари 2016г. - август
2018г., в размер на 405 254,37 лв. в искането е посочена разпоредбата на чл.
116, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, в интерес на
справедливостта, доколкото митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства.
Със
съобщение с peг. № 32-301477 / 18.10.2019 г. /л.231 от делото/,изпратено по
реда на чл.22 &.6 от Регламент (ЕС)№953/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на МК на съюза „Ф.“ООД
е
уведомено за мотивите, въз основа на които митническият орган ще обоснове
решението си за отказ за възстановяване на Директора на ТД „Северна Морска“,в
които се посочва, че Искането на Дружеството е неоснователно и ще бъде оставено
без уважение поради следните причини:в митническите декларации за периода 2016-2018
г. не било посочено решението ОТИ № BG/2014/000034, поради което то и неговата
последваща отмяна не били обвързващи за процесния внос на натриев сулфат през
2016-2018 г.;не било доказано, че стоката по процесиите митнически декларации е
идентична със стоката, посочена в ОТИ № BG/2014/000034 и стоката, посочена в
Мнение 2530.90/2.
В
отговор от оспорващия е депозирано Становище по мотивите за отказ, заведено в
деловодството на ТД Северна Морска с № 32-339340/25.11.2019г. /л.92 от делото/,с
което дружеството е представило допълнителни доказателства за характеристиките,
произхода и метода на получаване на внасяния през процесния период натриев
сулфат-Решение ОТИ№BG/2014/000034 на зам.директора на Агенция „Митници“, Декларация
от дружеството изпращач Поратия Лимитед, 5бр. Договори за продажба между
Поратия Лимитед и Фикосота и Сертификат за качество№7781 /л.96л.226 от делото/.
Като не
възприел становището на дружеството административният орган -Директорът на ТД „Северна
Морска“ с Решение № 32-346462/02.12.19. постановил отказ за
възстановяване на платените през 2016-2018 г. вносни мита ,като в частта за възстановяване на мито в
размер на 104 131.37лв.,ведно със законната лихва за забава по 22 бр.
митнически декларации подадени през периода 05.01.2016год.
-14.09.2016год.,поради изтичане на срока,дефиниран в чл.121 &.1
б.“а“ от Регламент(ЕС)№952/2013 митническият орган не удовлетворил
искането на вносителя ,а за останалите 57 бр. митнически декларации за режим “допускане
за свободно обръщение“ за стока „естествен натриев сулфат“ CAS№7757-82-6
с деклариран код по ТАРИК ********** подадени в МП Пристанище Варна-BG002005
в периода 20.09.2016г.-28.08.2018г. с декларатор „Ф.“ООД на осн.чл.116 &.1
б.“а,в ,г“ във вр. с чл.117,чл.119 и чл.120 от Регламент (ЕС)№952/2013 ,оставил
без уважение като неоснователно искането за възстановяване на платени суми за
вносни мита в размер на 301 123лв.,ведно със законната лихва за забава.
Аргументите
на Директора на ТД „Северна Морска“ по същество се свеждат до това,че в подаваните митнически декларации за
периода 2016-2018 г. не била посочена ОТИ № BG/2014/000034,с оглед на което
решение ОТИ № BG/2014/000034 не следвало да се счита обвързващо за тези
стоки,респективно и отмяната му с Решение№Р-47332-27145/20.09.2018год. на
зам.директора на Агенция „Митници“ не е основание за възстановяване на
заплатените от дружеството вносни мита; не била доказана идентичност на
внасяните в този период стоки със стоките по ОТИ BG/2014/000034 със стоките по официалното съобщение на ЕК, с
което посоченото решение ОТИ е отменено; внесените от „Фикосота“ стоки били
идентични с посочените в мнение на Комитета по Хармонизираната система, за
което е публикувано съобщение на ЕК в ОВ на ЕС, серия С, бр. 128/22.04.2017 г.
(мнение 2833.11/1), според което стоките са облагаеми с вносни мита;част от
вносните мита (за първата половина на 2016 г.) били недължими поради изтекла
давност.Решението е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне /л.59 от
делото/ на 04.12.2019год.
В
законоустановения срок „Ф.“ ООД на 18.12.2019г. подава жалба заведена с
рег.№32-370823/20.12.2019год. срещу така постановеното Решение на Директора на
ТД „Северна Морска“, като излага следните аргументи: Независимо, че не е посочено ОТИ в митническите
декларации, ако се докаже идентичност на стоките, за тях трябва да се приложи
освобождаването; представените от дружеството
документи поотделно и в своята съвкупност доказват идентичност на внесените
стоки;Регламентът не предвижда с какви конкретни доказателства се обоснова
тарифирането на стоки и органите не са указали на дружеството с какви
доказателства следва да установи характеристиките на стоките, поради което
неправилно органите не са обсъдили и взели предвид представените от “Фикосота“
доказателства; митническите органи изобщо не са изложили аргументи защо представените
доказателства и аргументи не са взети предвид;към внасяните от „Фикосота“ стоки
не е относимо цитираното мнение на Комитета по Хармонизираната система (мнение
2833.11/1), тъй като процесиите продукти имат различни характеристики и начин
на произвеждане от тези по мнение 2833.11/1;
неправилно е изчислен срокът за тази част от декларациите, за които се твърди,
че е изтекъл давностния срок, тъй като не е взето предвид, че правото на
възстановяване е възникнало при особени обстоятелства; противно на правилото на чл. 22, параграф 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, в Решението са изложени нови мотиви за отказа, за които дружеството
не е било предварително уведомено и съответно е било нарушено правото му да вземе
становище по тях.
Решението
на Директора на ТД „Северна Морски“ е потвърдено с Решение Р-16/32-
8858/10.01.2020 г. на Директора на Агенция „Митници". Решаващият орган се
позовава на същите аргументи, които са наведени и при издаването на
първоначалното решение. Решението е съобщено на оспорващия с известие за доставяне
/л.35 от делото/ на 15.01.2020год.,видно от пощенското клеймо,независимо от
обстоятелството,че в същото ката дата на получаване е вписано 14.01.2020год.
Недоволен
от постановеното от административния орган Решение с рег.№32-346462/02.12.2019год.
на С.Д.Директор на ТД“Северна морска“,жалбоподателят го оспорил пред Административен
съд с жалба с рег.№32-31750/29.01.2020год.. по описа на Агенция „Митници”-ЦМУ
Варна,постановила началото на настоящото съдебно производство.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и
основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по
делото и доводите на страните, с оглед на изтъкнатите отменителни основания по чл.
146 от АПК, приема от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
С депозираната жалба изрично е изразено
несъгласие с решението на митническия орган,с което е постановен отказ по искане за възстановяване
на платени суми за вносни мита в общ размер на 405 254.37лв.,ведно със
законната лихва за забава за внесена по 79 митнически декларации за режим
„допускане за свободно обращение“ по опис стока,съставляваща „естествен натриев
сулфат“ /CAS№7757-82-6,с деклариран код по
ТАРИК **********,подадени в МП Пристанище Варна-BG002005 през периода 05.01.2016г.-28.08.2018год. обективирано в оспорения акт.
Съгласно чл.220, ал.1 от ЗМ, всяко лице може да обжалва засягащи го
решения на митническите органи по реда на АПК.Разпоредбите на чл. 5 от Регламент (ЕС) №952/2013год. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза &1 т.1 определят като „митнически органи“ митническите администрации на
държавите членки,които отговарят за прилагането на митническото
законодателство,както и всички други органи, оправомощени съгл.националното
законодателство да прилагат определени митнически законодателни
разпоредби.Разпоредбите на чл.5 &1 т.39 от Регламент (ЕС)№952/2013 определя като “решение” всеки административен акт,
издаден от митническите органи,отнасящ се до митническото законодателство,с който се извършва произнасяне за конкретен случай, който има правни последици за съответното /ите/ лице /а/. В случая е налице
решение, с което е отказано
възстановяването на внесени вносни мита .Решенията свързани с възъстановяване и опрощаване са такива по прилагане на митническите
разпоредби, пораждат правни последици за техния адресат и представляват административен
акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на
обжалване по реда на АПК. Право на обжалване съобразно разпоредбата на чл.44 от Регламент (ЕС)№952/2013 има всяко
лице,досежно решенията на митническите органи по прилагане на митническото
законодателство,които го засягат пряко и лично,като правото на обжалване може
да се упражни на две нива:първоначално-пред митническите органи и
впоследствие-пред по-висша независима инстанция,която може да бъде
правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно
действащите разпоредби в държавите-членки.
Процесният акт е бил оспорен по
административен ред, но жалбата срещу него е била отхвърлена като
неоснователна.В този смисъл,на обжалване пред съда подлежи първоначалното
решение на директора на ТД“Северна морска“,обективиращо отказ за възстановяване
на суми за вносни мита.
На следващо място, обжалваното
решение е съобщено на „Ф.”ООД, *** на 15.01.2020г., а жалбата срещу него е
депозирана на 29.01.2020г., видно от положения върху същата вх.№32-31750/29.01.2020г.
по описа на Агенция „Митници”-ЦМУ-гр.София. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от
ЗМ решението подлежи на обжалване по реда на АПК ,срокът за обжалване е
14-дневен, което означава, че настоящата жалба е депозирана в законоустановения
преклузивен срок.
При така установеното съдът
намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срок, от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с
наличие на права, засегнати от оспорения акт и срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт.
Разгледана
по същество, същата се явява основателна
и като такава следва да бъде уважена. Оплакванията на жалбоподателя,
касаещи незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването
му в нарушение на материалния закон се преценяват, като основателни. Освен
това, съдът, след като е сезиран с оспорване, извършва служебно и цялостен
контрол върху законосъобразността на административния акт.
Решение №32-346462 от 02.12.2019год. на С.Д. Директор на Териториална
дирекция «Северна Морска» при Агенция «Митници»е издадено от компетентен орган,
в рамките на установената от закона материална и териториална компетентност.
Същото е издадено от С.Д. Директор на Териториална
дирекция «Северна Морска» при Агенция «Митници». Именно в това му качество, и
доколкото процесните митнически задължения по
плащане на вносни мита по 79 митнически декларации за режим «допускане
за свободно обращение» по опис на стока «естествен натриев сулфат» /CAS№7757-82-6 с деклариран код по ТАРИК ********** са
възникнали в МП Пристанище Варна-BG002005
през периода
05.01.2016г.-28.08.2018год., на основание чл.19 ал.4 т.2 от ЗМ във вр. с чл.15 ал.2
т.8 от ЗМ и чл.101 &1 от Регламент (ЕС)№952/2013 , издателят на акта е разполагал с правомощията за
неговото издаване.
Оспореният акт е издаден в
изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал.2
на посочения законов текст реквизити. В акта са изложени подробни
мотиви,обосноваващи решението на административния орган и се съдържат както
фактическите,така и правните основания за постановяването му.
При издаване на административния акт не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В
случая се касае до произнасяне на митническите органи по искане за
възстановяване на надвнесени вносни мита.Относимите разпоредби и правна
регламентация са в раздел трети-„Възстановяване и опрощаване“ от Регламент (ЕС)№952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на съюза / Регламента/.Съгласно разпоредбата на чл.121 от
Регламента,уреждащ Процедурата за възстановяване и опрощаване,заявленията за
възстановяване опрощаване съгласно чл.116 се подават до митническите органи в
сроковете,регламентирани по &1 б.а до б.в,като в случаите на
надвзети вносни или износни мита,на грешка от страна на компетентните органи
или в интерес на справедливостта по
б.а.,срокът за подаване на заявленията е преди
изтичането на три години от датата на уведомяване за митническото задължение.Определените
в ал.1 б.а) срокове се продължават,когато
заявителят представи доказателство,че поради непредвидими обстоятелства или
непреодолима сила е бил възпрепятстван да представи заявление в определения
срок.Същевременно съобразно разпоредбата на чл.22 &.1 и а&.2 от Регламента в
случаите,когато лице поиска решение,свързано с прилагането на митническото
законодателство,то трябва да представи цялата информация,изисквана от
компетентните митнически органи,за да могат последните да вземат това
решение.От своя страна органите своевременно, и не по-късно от 30-дневен срок
от получаване на заявлението за издаване на решение проверяват дали са
изпълнени условията за приемане на заявлението и в случай,че установят,че
заявлението съдържа цялата необходима информация,даваща им възможност на вземат
решение,уведомяват заявителя за приемането му в рамките на гореупоменатия
срок.Разпоредбата на чл.22 &6 от Регламента визира задължение на митническите органи преди постановяване на
неблагоприятно за заявителя решение ,предварително да му съобщят мотивите,на
които ще се основава решението и да му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата на получаване на съобщението за
мотивите,след изтичането на който срок,заявителят се уведомява в подходяща
форма за решението.Съобразно чл.22 &7 от
Регламента всяко решение,което е неблагоприятно за заявителя,трябва да бъде
мотивирано и в него да е посочено правото за обжалване,предвидено в чл.44.
В случая,видно от прил.материали по
административната преписка, на 20.09.2019год. в ТУ на ТД“Северна морска“ е
подадено заявление с вх.№32-271989/с.д. за възстановяване на надвнесени вносни
мита за стока „натриев сулфат“ от „Ф. „ООД-гр.Шумен.,с което се иска
възстановяването на вносни мита по 79 бр. митнически декларации,с които за
периода от 05.01.2016г. до 28.08.2018г. са допуснати за свободно обръщение
стоки с описание „естествен натриев сулфат“ CAS 7757-82-6,с деклариран код по ТАРИК **********.В заявлението дружеството
посочило като основания на искането
разпоредбите на чл.116 &1 б.а) надвнесени вносни или износни мита,б.в.) грешка на компетентните органи и б.г.) в интерес на справедливостта от Регламент (ЕС)№952/2013
и Решение№Р-473/32-272145/20.09.2018год.
на зам.директора на Агенция „Митници“ за отмяна на Решение,отнасящо се до ОТИ№BG/2014/000032,на което дружеството било титуляр.Към искането си приложило и
Писмо от началника на МП „Пристанище Леспорт“ от 08.04.2011г. 3бр. решения на
началника на МП
„Пристанище Леспорт“,79 бр.митнически декларации и преводни нареждания.След
преглед на заявлението и запознаване с мотивите на дружеството,в съответствие
със изискванията на чл.22 &6 от Регламента на дружеството е
изпратено писмо с рег.№32-301477/18.10.2019год./л.231 от делото/ съдържащо
мотивите,на които ще се основава неблагоприятното за заявителя решение на
митническите органи по заявлението за възстановяване на вносните мита.Видно от
известие за доставяне,писмото е получено от дружеството на 22.10.2019год.В
определения от митническите органи 30-дневен срок „Ф.“ООД,чрез пълномощника си
е депозирало становище с вх.№32-339340/25.11.2019год. по описа на ТД „Северна
морска“ по мотивите на решение за отказ
от възстановяване на надвнесените вносни
мита/ л.92-95 от делото/,към което приложил Решение ОТИ ОТИ№BG/2014/000032, декларация от
Поратия Лимитед, договори,сключени между Поратиа Лимитед и Фикосота-6бр. и
сертификати за качество. Това писмено становище на заявителя е обсъдено,но
несподелено от митническия орган при постановяване на административния
акт-предмет на обжалване пред съда.След запознаване със становището и прил. към
него документи С.Д. директорът на ТД „Северна морска“ постановил обжалваното
Решение№32-34462/02.12.2019год.,с което не удовлетворил искането за
възстановяване на вносни мита по митническите декларации,обект на възстановяването
подадени в периода 05.01.2016г.-14.09.2016г.,за които според органа срокът по
чл.121 &1 б.а) от Регламент (ЕС)№952/2013 е изтекъл и оставил без уважение като неоснователно заявлението
за възстановяване на платените суми по останалите митнически декларации.Решението е потвърдено от горестоящия административен
орган-Директора на Агенция „Митници“ с Решение№Р-32-8858/10.01.2020год.
С оглед
гореизложеното съдът намира,че при постановяване на обжалвания административен
акт е спазена разписаната в чл.121 от Регламента
процедура и не са допуснати съществени
процесуални нарушения,опорочаващи акта и обуславящи незаконосъобразността на
същия.Само за прецизност на изложението следва да се добави,че съдът намира за
неоснователно и не споделя релевираното
в жалбата оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на
чл.20 &6 от Регламента,доколкото дружеството
не е било надлежно уведомено за всички мотиви,на които ще се основава решението
му за отказ.Действително в изпратеното в съответствие със сочената разпоредба
съобщение до дружеството не се съдържан
всички изложени в решението за отказ за възстановяване на надвнесени вносни
мита мотиви,но се съдържат основните такива,свеждащи се по същество до това,че в
митническите декларации за периода 2016-2018 г. не било посочено решението ОТИ
№ BG/2014/000034, поради което то и неговата последваща отмяна не били
обвързващи за процесния внос на натриев сулфат през 2016-2018 г.;не било
доказано, че стоката по процесиите митнически декларации е идентична със
стоката, посочена в ОТИ № BG/2014/000034 и стоката, посочена в Мнение
2530.90/2.;че липсвали твърдените от дружеството основания за прилагане
разпоредбите на чл.116 &.1 б.а и б.г във връзка с надвзети
вносни мита.Тези мотиви са подробно обсъдени и доразвити в обжалваното решение
на митническите органи,като са изложени и допълнителни аргументи досежно
недоказаност твърденията на заявителя за възникване на митническото задължение
при наличието на особени доказателства,в каквато връзка органът обосновал
извода си досежно неприложимост в случая на разпоредбата на чл.121 &1 от Регламента и
неуважаване на искането досежно МД в
периода 05.01.2016г.-14.09.2016г. ,поради подаването му извън регламентирания чл.121
&1 б.а от Регламента тригодишен
срок.Изложени са и допълнителни аргументи във връзка с представеното от
заявителя в срока становище по мотивите за отказ от възстановяване на
надвнесени мита.В тази връзка и доколкото с връченото предварително съобщение
по чл.22 &6 от Регламента дружеството е било е уведомено за
основните мотиви,обосноваващи последвалия отказ му е била предоставена
възможност да изрази становище по тях,не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение,още повече,че впоследствие,в хода на административното и
съдебно производство по обжалване дружеството е могло и е реализирано в пълен
обем защитата си,като е изложило подробни съображения по наведените
допълнителни аргументи за отказ.В този смисъл дори е да е налице твърдяното
процесуално нарушение,то същото не е съществено такова,рефлектиращо в
ограничителен аспект върху правото на защита на дружеството и обуславящо
отмяната на акта-предмет на обжалвана на това основание.Противно на твърденията
на оспорващия,в обжалваното решение постановилият го митнически орган е обсъдил
наведените от дружеството,включително и в изразеното становище аргументи за
възстановяването и представените доказателства,но не е възприел същите като
основателни,въз основа на което ,като приел,че не са налице сочените от
заявителя основания за възстановяване,постановил обжалвания отказ.
Съдът намира обаче, че
въпреки формалното спазване на процедурата по издаване на оспорвания акт,
същият е издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.146, т.4 от АПК,
което обосновава извода за неговата незаконосъобразност и се явява основание за
отмяната му, поради следното:
Материалноправните основания за
възстановяване на вносните или износните мита са уредени в разпоредбата на
чл.116 &1 от Регламент (ЕС)№952/2013,съгласно която размерът
на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е от
следните основания:а) надвзети суми за вносните или
износни мита; б) дефектни стоки,които не
съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес
на справедливостта.Разпоредбата на чл.121&1 ал.1 от Регламента въвежда като допълнително условие за уважаване на
искането за възстановяване на вносни или износни мита ограничителен срок,в
рамките на който следва да се предяви заявлението за възстановяване,а именно:а) в случай на надвзети вносни или износни мита,на грешка
на компетентните органи или в интерес на справедливостта-преди изтичането на
три години от датата на уведомяване за митническото задължение,с изтичането на
който се преклудира правото да се иска възстановяване на митата.Съгласно ал.2
на същата разпоредба сроковете,определени в първа алинея б.а) и б.б) се продължават,когато заявителят
представи доказателство,че поради непредвидими обстоятелства или непреодолима
сила е бил възпрепятстван да представи заявлението за възстановяване в
определения срок.
Съобразно
разпоредбата на чл.116&6 от Регламент (ЕС)№952/2013
възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически
органи.
Спорът в настоящото
производство се свежда до наличието или липсата на твърдените от заявителя основания за възстановяване на заплатени
вносни мита по смисъла на чл.116 &1 б.а), б.в) и б.г) от Регламента,с оглед неправилното
тарифно класиране и определяне на код по ТАРИК ********** за процесната
стока-„натриев сулфат“ в Решение ОТИ №BG/2014/000034,за което е дължимо 5.5% ставка на митото, впоследствие
отменено с Решение№Р-47332-2721145/20.09.2018год. на зам.директора на Агенция
„Митници“,в съответствие с публикуваното в Официален вестник на ЕС серия
С,бр.128 от 22.04.2017г. съобщение във връзка с Мнение 2530.90/2 но СМО,прието
от Комитета по Хармонизираната система на 58-мата му сесия относно класирането
на продукт „безводен натриев сулфат“ в код по ТАРИК **********,за който е
дължима 0% ставка мито.В тази връзка спорен е и въпроса досежно идентичността
на декларирания с процесните 79 бр. митнически декларации,представени с
искането продукт „натриев сулфат“ със стоката,описана в решение ОТИ №BG/2014/000034, респективно със стоката,за която е
прието Мнение 2530.90/2,въз основа на което е постановено решението на
зам.директора на Агенция „Митници“ за отмяна на решение ОТИ и прилагането на освободения от мито ТАРИК код
********** по отношение на процесния внос.
В тази връзка административният
орган приел,че не е налице доказана от заявителя за възстановяване на вносни
мита идентичност на внесения по 79бр. митнически декларации продукт със стоката
по решение ОТИ№BG/2014/000034,респективно с
продукта по Мнение 2530.90/2.Този извод митническият орган извел от съдържанието
на представените от заявителя 79бр. МД,в които липсвало вписване на референтния
номер на решението на ОТИ,в съответствие с разпоредбата на чл.20 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015год.,както
и с разпоредбата на чл.15 &2 от Регламент (EС)№952/2013,според който
лицето,подаващо пред митническите органи МД е отговорно за точността и
пълнотата на информацията,предоставена в декларацията, както и за
автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи
декларацията.На следващо място органът приел,че декларираното описание на
стоката в кл.31 „Естествен натриев
сулфат/CAS№7757-82-6 и прил. към МД
анализни сертификати не доказвали съотносимостта на стоките по 79-те митнически
декларации с тази описана в ОТИ№№BG/2014/000034,респективно с продукта по
Мнение 2530.90/2 и че към стоки с това описание и чистота можело да се
отнесе и мнение за класиране 2833.11/1
на Комитета по Хармониризирана система,с код по Комбинираната номенклатура
28331100,за което е дължимо 5.5% мито.Въз основа на това обосновал и извода,че съобразно
описанието на стоката в МД и чистотата на същата съгласно прил. анализни
сертификати,стоката била класирана правилно в код по КН 28331100,за който в
периода,в който са заведени цитираните 79бр. митнически декларации се дължат вносни
мита със ставка 5,5%,за внесените стоки правилно според органа за заплатени и
дължимите по тях вносни мита на стойност
405 254.37лв.
За изясняване на спорния въпрос
по делото е назначена , изслушана и възприета без възражения от съда и страните
съдебно-химическа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно
дадена и съответстваща на съвкупния доказателствен материал по делото.От
заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че внесеният от „Фикосота“ и
описан в 79бр. митнически декларации продукт „натриев сулфат“ е напълно
идентичен с посочения продукт във въпросното ОТИ, в което продуктът е
класифициран с погрешен код, и в Мнение 2530.90/2, в което е определен
правилният код. При извършената съпоставка
на документираното в митническите декларации, всички приложени към тях
документи при вноса (анализни сертификати, спецификация за безопасност, пр.) и
процесното ОТИ и Мнение 2530.90/2 вещото лице установи пълно съвпадение на
данните на продуктите .В тази връзка, вещото лице изрично е посочило, че вида,
търговското наименование и чистотата на продукта съответстват на тези, посочени
в ОТИ № BG/2014/0000/34, както и на тези, съгласно публикуваното в Официален
вестник на ЕС, серия С, бр. 128 от 22.04.2017 г. съобщение във връзка с Мнение
2530.90/2 па СМО, т.е. внесеният продукт притежава характеристиките на продукта
по ОТИ и на акта на СМО, в резултат на който същото ОТИ е отменено поради
прилагане на грешен код към същия продукт.
В член 33 & 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се предвижда, че
доколкото титулярът на ОТИ докаже, че декларираните стоки съответстват във
всяко едно отношение на описаните в ОТИ, то последното се прилага.
Обстоятелството, че с подобно ОТИ е бил определен погрешен код, не може да
постави под съмнение идентичността на продуктите, доколкото внасяният продукт и
неговите характеристики остават непроменени, а единствено са били третирани и
квалифицирани неправилно от митническите органи.
Заключението на вещото лице по
СХЕ опроверга изцяло възприетото от митническите органи,че за процесния „
Естествен натриев сулфат CAS№7757-82-6“,описан в МД било приложимо Мнение за
класиране 2833.11/1 на Комитета на Хармонизираната система,според което същият
се класирал в код **********,тъй като посоченото мнение се отнася до
неорганични химични продукти,а от представените по делото доказателства е
доказано по безспорен начин,че внасяният от „Фикосота“ натриев сулфат е
органичен продукт,неподлежащ на химична преработка,за който е приложим кода за
непреработен натриев сулфат съобразно КН
**********. Експертизата
установи, че продуктът по Мнение 2833.11/1 е с чистота над 98,5%, а чистотата
на внасяния от „Фикосота“ продукт според анализните сертификати е 99,2% .В
потвърждение на горното са и представените от оспорващия декларация от Поратия
Лимитед, договори с Поратия Лимитед, сертификат за качество от Кучуксулфат
Русия, извадка от официалния сайт на Кучуксулфат Русия.Установи се и че е
различен методът на получаване на продуктите съгласно цитираното мнение и
настоящия случай. Така, продуктите, обхванати от Мнение 2833.11/1, се получават
вследствие топене (отстраняване на вода), центрофугиране и процеси на сушене
(вж. т. 4.2 от заключението), през каквито процеси внасяният от Фикосота
натриев сулфат не преминава (вж. т. 3.1 от заключението, декларация от Поратия
Лимитед). Последният се получава единствено чрез механично събиране на
тенардит, който поради ниските зимни температури кристализира от натуралния
солеви разтвор на натриев сулфат (смес от мирабилит и тенардит) в езерото
„Кючук“.
В потвърждение на горното е и представеното
по делото и коментирано от експертизата Становище на лабораторията
SpetslnterProject Оу, Хелзинки, Финландия, сертифицирана като единствен
представител по REACH (Регламент /ЕС/1907/2006), съгласно което продуктът
„Естествен натриев сулфат (NC12SO4), по начина по който е произведен от
Кучуксулфат АД по установения геотехнологичен процес е в съответствие с
дефиниция на алинея 39 от член 3, както и в съответствие с Параграф 7 от
Приложение V на REACH". Според това становище самата сертифицирана към ЕС
лаборатория определя процесния натриев сулфат като природно вещество, което не
е химически променено и е непреработено или е преработено само по ръчен,
механичен или гравитационен начин.
Възприетото от митническите
органи становище досежно приложимостта на Мнение 2833.11/1 по отношение на
процесната стока е не само неправилно,но и вътрешно противоречиво,доколкото
органите от една страна сочат,че липсват доказателства за характеристиките и чистотата
на внасяния от „Фикосота“ продукт,обосноваващи идентичността на същия с
продукта по решение ОТИ №BG/2014/000034,впоследствие
отменено поради квалифициране на продукта с неправилен код,а от друга
страна,при всеки осъществяван внос митническите органи са приели за доказано
съответствието на характеристиките на внасяния от дружеството продукт с
продукта по въпросното решение ОТИ и са го класирали под облагаемия с 5.5%
вносно мито ТАРИК код.
При липсата на посочени в
приложимия за случая Регламент (EС) №952/2013 и Регламент (EС) 2015/2247 на комисията от 24.11.2015год. за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на (EС) №952/2013 на конкретни
правила или средства за доказване идентичността на внасяната стока със стока по
издадено решение ОТИ,митническите органи е следвало да разгледат и да извършат
преценката си въз основа на представените от дружеството документи и
информация,издадени по повод процесния внос / анализни сертификати,представени
с МД, Декларация от дружеството-изпращач Поратиа Лимитед,
договори между Фикосота и Поратия
Лимитед, сертификат за качество,изд. от производителя Каучуксулфат
Русия,представени със становището, товарителница,представена с
жалбата до адм.орган/. В съответствие с
принципа на истинност,регламентиран в разпоредбата на чл.7 от АПК,митническите органи е следвало да обсъдят всички представени по преписката
доказателства и да извършат преценката си на всички релевантни за спора факти и
обстоятелства и при необходимост да изискат допълнителна такава,което в случая
не е сторено.Игнорирайки част от представените от заявителя доказателства и
изопачавайки съдържанието да други,митническите органи са достигнали до неверни
фактически изводи,обуславящи и неправилната преценка на органа по въпроса за
възстановяването на претендираните като недължимо платени вносни мита.
Цитираната в обжалваното решение
на митническите органи разпоредба на чл.20 от Регламент (EС) №952/2013 относно
задължението на декларатора за вписване на издаденото ОТИ в митническата
декларация касае задължителна процедура по осъществяване на мониторинг във
връзка с прилагането на решения ОТИ,в рамките на който митническите органи
следва да проверят налице ли е издадено ОТИ,изпълнени ли са критериите и
условията относно конкретните стоки от титуляра на решението и съответно да
поискат допълнителна информация при необходимост /вж.чл.23 &5 от Регламента/.В този смисъл и доколкото „Фокосота“ ООД
,на базата на прил. към МД съпътстващи документи е доказало идентичността на
внесения продукт със стоката по решение ОТИ №BG/2014/000034 и с тази по Мнение2530.90/2,формалното
невписване на решението ОТИ в митническите декларации не съставлява съществен
пропуск и пречка за признаване,че внесените стоки следва са се тарифират като
стоките по процесното ОТИ,впоследствие отменено с решението на зам.директора на
Агенция „Митници“ поради грешно определяне на кода.Този извод е в съответствие
и с константната практика на СЕС,според която целта на митническото
законодателство е съобразяването на митническите процедури с действителното
положение,в каквато връзка е допустимо да се представят нови данни от значение
за митническото деклариране и след извършването му и заплащането на дължимото
мито /вж.&30 и 31 от Решение на СЕС по дело
С-156/16 (Tigers GmbH).
В обобщение следва да се посочи, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин, че в случая по делото
е безспорно установено наличието на предпоставките за възстановяване на
недължимо платените мита съгласно член 119, &1 б.а) и б.б) във вр. с
чл.116 &1 б.в) от Регламент (ЕС) № 952/2013, който указва, че възстановяване на вносните
мита се извършва когато, в резултат на грешка от страна на компетентните
органи, първоначално съобщеният размер ни митническото задължение е бил
по-малък от дължимия размер, ако длъжникът не би могъл да открие тази грешка и
е действал добросъвестно. И това е така,тъй като от представените по делото доказателства се
установи,че до април 2011 г., „Фикосота“
класирала натриевия сулфат в ТАРИК код **********, за който е приложима нулева
ставка на вносното мито, съответно Дружеството не начислява и не плаща мита.През
2011 г., по инициатива на митническите органи е извършена проверка на
регистрирания внос, вследствие на която прилаганият код е променен на
**********, облагаем с 5,5% вносно мито, потвърден с решение ОТИ №
BG/2014/000034. Така, през 2011 г. дружеството започва да прилага кода, за
който се предвижда мито, но ефективно започва да плаща мито едва от януари 2016 г., тъй като дотогава ползва
преференциалния режим за
освобождаване чрез представяне на сертификат форма А за
руски произход на стоката. През 2017 г. Европейският съюз прогласява за
неправилна обективираната в процесното ОТИ преценка на българските митници за
приложимост на облагаемия код **********,като приема, че безводният натриев
сулфат се класира в необлагаемия код **********, т.е. приложимо е Мнение
2530.90/2 на Световната митническа организация („СМО“). Изрично ЕС посочва кои
са издадените в разрез с това мнение ОТИ на територията на ЕС и указва същите
да бъдат отменени с изрично съобщение до съответните митнически власти . Сред
тях е и процесното ОТИ на „Фикосота“. В тази връзка през септември 2018 г.,
Заместник-директорът на Агенция „Митници“ издава Решение № Р-
47332-272145/20.09.2018 г., с което отменя процесното ОТИ и указва на „Фикосота“,
че за вноса на конкретния натриев сулфат е приложим първоначалният необлагаем
ТАРИК код **********. Следователно, самите митнически органи определят, че за
периода до 2018 г. е прилаган погрешен код в резултат на техен пропуск. В
решението изрично е отбелязано, че продуктът, описан в отмененото ОТИ следва да
се квалифицира под необлагаемия код **********.Следва да се има предвид,че
според делегираната изключителна компетентност на ЕС в областта на митническото
облагане по чл. 2 вр. чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз,
само ЕС може да приема правно обвързващи актове.При това положение ,правилен и
обоснован с оглед доказателствата е крайният извод,че ако българските
митнически органи не бяха издали погрешното решение за ОТИ,дружеството е нямало
да класира внасяния продукт-натриев сулфат в облагаемия ТАРИК код ********* и е
нямало да начисли и заплати процесните вносни мита,следователно,налице е предпоставка по смисъла на чл.116 &1 б.в) от (ЕС) № 952/2013 за възстановяване на
вносните мита.При това ,доколкото дружеството е действало в изпълнение на
указанията и решенията на българските митнически органи, то е било изцяло
добросъвестно и не е могло да открие допусната грешка преди констатирането й с
последващата отмяна на решението ОТИ въз основа на Мнение2530/90.2.Предвид
разпоредбата на чл.119 &1 от Регламента,неправилни и
несподелени от настоящата съдебна инстанция са релевираните от ответната страна
в писмени бележки доводи досежно невъзможността да се придаде обратно действие
на промяната на кода.Действително според разпоредбата на чл.34 &3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 валидността на решенията
ОТИ не се прекратява със задна дата,но в процесния случай възстановяването се
дължи поради допусната грешка на компетентните органи при определяне размера на
митническото задължение. Да се приеме обратното, би означавало грубо нарушение на правото на ЕС,
както и на основополагащите принципи на ЕС за защита на правната сигурност и
защита на оправданите правни очаквания. В този смисъл е и константната практика
на Съда на ЕС ,съгласно която промяна в правната преценка на компетентните
органи, водеща до различен от първоначално определения размер на митническото
задължение, е безспорно основание за преразглеждане и възстановяване на
надвнесени суми.В този смисъл в &24 от Решение по дело С-427/14 („Veloserviss“SIA) ЕС приел,че ако разпоредбите, които
уреждат съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни
или непълни данни или грешки при тълкуването на приложимото право, митническите
органи са длъжни да вземат необходимите мерки, за да отстранят нередностите,
като отчетат новите данни, с които разполагат. Нещо повече, би се стигнало и до
директно нарушение на принципа на забрана за дискриминация, доколкото оспорващото дружество неоправдано ще бъде
поставено в условия на дискриминация и неравнопоставеност спрямо други
лица,осъществяващи внос на натриев сулфат от Русия със същите характеристики
под горепосочения необлагаем код,тъй
като последните няма да начисляват и да плащат вносни мита.
Доколкото
с постановеното от зам.директора на Агенция „Митници“ Решение №47332-272145/20.09.2018г.
е отменено решение ОТИ №BG/2014/000034 и е върнат първоначално прилаганият от
дружеството ТАРИК код **********, платените в периода януари 2016-август
2018год. вносни мита на стойност
405 254.37лв. се явяват превишаващи действително дължимия размер (0.00.лв),поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.117 &1 във вр. с чл.116 &1 б.а) от Регламент (ЕС) № 952/2013
същите се явяват недължими към бюджета,респективно надвзети такива и подлежат
на възстановяване.
Не на
последно място,в случая съдът приема за установено,че митническото задължение
за плащане на вносни мита в периода януари 2016-август 2018г. е възникнало при
особени обстоятелства,които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна
небрежност от страна на длъжника,тъй като задължението за плащане на митата е
вследствие на грешна преценка на компетентните митнически органи и ако „Фикосота“
не беше получило нарочни указания от началника на МП“Пристанище
Леспорт“,потвърдени с решение ОТИ №BG/2014/000034 да прилага облагаемия ТАРИК
код **********,същото нямаше да начислява и внася
суми за вносни мита,доколкото вносът на натриев сулфат от Русия под правилния
тарифен код 25 30900000,който дружеството първоначално е прилагало е бил
освободен.Следователно,налице е и основание по смисъла на чл.120 &1 във вр. с чл.116 &1 б.г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
възстановяване на вносните мита в интерес на справедливостта.
Неправилно в обжалваното решение митническият орган приел,че за част от
претендираните за възстановяване вносни мита в размер на 104 131.37 лв. по
подробно изброени в решението МД, подадени през периода 05.01.2016-14.09.2016г.
е изтекъл срока,в който „Фикосота“ е имало право да подаде искане за
възстановяване на вносни мита,тъй като в случая органът не е съобразил,че е
налице хипотезата по чл.121 &1 ал.2 от регламента за продължаване на предвидения по
ал.1 б.а тригодишен срок от датата на уведомяване за митническото
задължение,тъй като поради непредвидими обстоятелства заявителят-„Ф.“ООД е бил
възпрепятстван да представи заявлението си в рамките на преклузивния срок по
ал.1.Тези непредвидими обстоятелства се състоят в това,че дружеството не е
могло да предвиди допускането на грешна преценка на компетентните митнически
органи при тарафирането на стоката-предмет на вноса и определяне размера на
дължимото вносно мито,която грешна преценка едва през 2018год. е била отменена
посредством отмяната на решение ОТИ вследствие на публикуваното в Официалния
вестник на ЕС съобщение във връзка с Мнение 2530.90.2. 1. В този смисъл е и Решение на
СЕС по дело С-427/14 („Veloserviss“ SIA), съгласно което грешки, в резултат от активни
действия на органите, дават безспорното право да не се извършва последващо събиране на мита,
съответно да се възстановят погрешно платените такива.
Съблюдавайки разпоредбата на
чл.168 ал.1 от АПК, във вр.с чл.220, ал.1 от ЗМ, съдът приема, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона което е
отменително основание по чл.146 т.4 и
т.5 от АПК.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът намира, че жалбата на “Фокосота ” ООД, град Шумен е
основателна, тъй като оспореният с нея индивидуален административен акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Оспорващият е направил
искане за присъждане на разноските по делото, което съдът намира за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая разноските на
оспорващия са в размер на 12 777.15лева, представляващи внесена държавна такса в размер на
50 лева, депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 600лв. и договорено и платено
възнаграждение в размер на 8 604.49 лева .,договорено и платено
възнаграждение за правно съдействие в
размер на 3 522.66лв.
Възражението на ответната страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн.чл.78 ал5 от ГПК съдът
намира за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2
т.4 от Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн.ДВ
бр.64 от 2004год.,изм. и доп. бр.28 от 28.03.2014год./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Ф. ”ООД,ЕИК ...... с адрес за кореспонденция гр.София п.к.1124 бул.»Ц.Ш.»№47А,Полиграфия
офис център ет.4, представлявано от К.А.К.и Ж.А.К. Решение №32-346462 от 02.12.2019год. на С.Д. Директор на
Териториална дирекция «Северна Морска» при Агенция «Митници»,потвърдено с
Решение№Р-16/32-8858/10.01.2020год. на Директора на Агенция «Митници».
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на Директор на Териториална
дирекция «Северна Морска» при Агенция «Митници» за произнасяне по Искане за
възстановяване на надвнесени вносни мита с
вх.№32 271 989/20.09.2019год. на „Ф.“ООД с ЕИК...... с адрес за
кореспонденция гр.София п.к.1124 бул.»Ц.Ш.»№47А,Полиграфия офис център ет.4,съобразно
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ф. ”ООД,ЕИК ...... с адрес за
кореспонденция гр.София п.к.1124 бул.»Ц.Ш.»№47А,Полиграфия офис център ет.4,
представлявано от К.А.К.и Ж.А.К.“, направените по делото разноски общо в размер
на 12 777.15лева ( дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и
петнадесет ст.) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, град София
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: