Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 359/10.01.2005 г., постановено по гр.д. № 354/2005 г. Момчилградският районен съд е осъдил Мюмюн Мехмед Хасан с ЕГН **********, и Сенай Мюмюн Хасан с ЕГН ********** и двамата от с.Могиляне, община с.Кирково, област Кърджали, солидарно да заплатят на Юмер Хюсеин Юмер с ЕГН ********** от с.Горски Извор, община с.Кирково, област Кърджали, със съдебен адрес гр.Златоград, ул."Ст.Стамболов" №2, ет.2, офис 1, адвокат Григор Николов Джангалов, сумата в размер на 3898 / три хиляди осемстотин деветдесет и осем / лева, ведно със законната лихва считано от 19.10.2002 година до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Мюмюн Мехмед Хасан с ЕГН **********, и Сенай Мюмюн Хасан с ЕГН ********** и двамата от с.Могиляне, община с.Кирково, област Кърджали са осъдени солидарно да заплатят на Юмер Хюсеин Юмер с ЕГН ********** от с.Горски Извор, община с.Кирково, област Кърджали, със съдебен адрес гр.Златоград, ул."Ст.Стамболов" №2, ет.2, офис 1, адвокат Григор Николов Джангалов, сумата в размер на 661 лева, от която сума 321 лв. разноски по делото и 340 лв. адвокатски хонорар. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Сенай Мюмюн Хасан, който го обжалва като неправилно поради нарушение на закона, необоснованост и постановено при непълнота на доказателствата. В жалбата си сочи, че предявеният иск бил погасен по давност. Искът бил недопустим, тъй като претенцията на увредения следвало да бъде насочена най-напред към застрахователя и след това срещу виновното лице. Сочи се още ,че описаните от вещото лице повреди по автомобила били повече от отразените в наказателното постановление. Не било установено дали повредите са от процесното ПТП или са настъпили в резултат на друга причина. Процесният автомобил не можел да струва 4600 лв. Твърди, че разноските не били определени съразмерно на уважените искове. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Въззиваемият Мюмюн Мехмед Хасан, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на Момчилградския районен съд. Сочи, че не били спазени разпоредбите на чл.407, ал.1 от ТЗ, чл.389, ал.1 от ТЗ и чл.333 от ЗЗД, тъй като законът и практиката сочели като първи платец застрахователя. Законът предвиждал особен ред за заплащането, поради което вредите не можели да се търсят по общия исков ред. Въззиваемият Юмер Хюсеин Юмер, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. В представено писмено становище се сочи, че предявеният иск не бил просрочен, а отговорността на въззивника не била субсидиарна. Деянието било безспорно установено, а щетите определени от вещото лице. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна . От представения като доказателство по делото протокол за ПТП с дата 20.10.2002 г., съставен от РПУ – Подкова, се установява, че на 19.10.2002 г. по пътя с.Бенконски – с.Китна, общ.Кирково, въззиваемият Сенай Мюмюн Хасан, управлявайки лек автомобил марка ВАЗ 2101, с ДК № К 3904 АВ, без да притежава свидетелство за управление на МПС, и при извършване маневра изпреварване, не осигурява достатъчно странично разстояние, вследствие на което се удря в предния ляв калник на изпреварваното МПС марка “Форд Сиера”, с ДК № К 8255 АВ, допуска ПТП, при което са нанесени материални щети на изпреварваното МПС. Автомобилът марка “Форд Сиера” с ДК № К 8255 АВ е собственост на Юмер Хюсеин Юмер, видно от представеното заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС серия “С”, № 879595. След извършена проверка от органите на РПУ – Подкова на въззиваемия Сенай Мюмюн Хасан бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 223/20.10.2002 г. и Наказателно постановление № 223/23.10.2002 г. По делото са представени като доказателства саморъчни писмени обяснения на въззиваемия Сенай Мюмюн Хасан с дата 20.10.2002 г., от които се установява, че същият е взел лекият автомобил марка ВАЗ, с ДК № К 3904 АВ без знанието на собственика. Установява се също, от представеното заверено копие от свидетелство за управление на МПС № *********, че водачът на МПС марка “Форд Сиера”, с ДК № К 8255 АВ, Шабан Хюсеин Юмер е правоспособен водач за съотÔетната категория МПС. От писменото заключение на вещото лице инж. Вълчо Димитров, както и от разпита на същия в двете инстанции, които съдът приема, се установява, че получените по лек автомобил “Форд Сиера”, К 8522 АВ щети са в резултат на настъпилото на 19.10.2002 г. ПТП и възлизат в размер на 2 151 лв. Стойността на лек автомобил “Форд Сиера”, К 8522 АВ към момента на ПТП е 4 600 лв., а стойността на разходите за възстановяване на автомобила в работния му и функционален вид е 3 898 лв. При тези данни съдът намира, че предявеният против Сенай Мюмюн Хасан иск правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан, а решението на Момчилградския районен съд в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че въззиваемият е причинил вреди на лек автомобил марка “Форд Сиера” с ДК № К 8255 АВ, собственост на въззиваемия Юмер Хюсеин Юмер, които са резултат от виновното му и противоправно поведение. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД в случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, но такова доказване не бе проведено успешно, поради което следва да се приеме, че Сенай Мюмюн Хасан е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. В този случай и съгласно заключението на вещото лице инж. Вълчо Димитров по назначената съдебно техническа експертиза въззивника следва да заплати на въззиваемия сумата в размер на 3 898 лв., представляваща стойността на причинените щети, както правилно постановил и първоинстанционния съд. Неоснователни са твърденията, изложени от въззивника, че вредите на автомобила могат да бъдат причинени от друго ПТП. На първо място данни за друго ПТП по делото няма, а освен това вещото лице инж. Вълчо Димитров изрично заявява в съдебно заседание пред въззивния съд, че описаните щети са в резултат на конкретното ПТП. Не могат да бъдат споделени и доводите за субсидиарна отговорност на извършителя на деликта. Действително в сочената от процесуалния представител на въззиваемия Мюмюн Мехмед Хасан разпоредба – чл.407 (отм., действащ към датата на ПТП) от ТЗ е предвиден пряк иск срещу застрахователя, но това е една възможност, която е предоставена на преценката на увредения – дали да потърси правата си пряко от застрахователя или от застрахования, но в никакъв случай не е условие за предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД. Що се отнася до възражението за изтекла давност за предявяване на този иск, то очевидно е, че давността за предявяване на иск за непозволено увреждане е общата петгодишна давност, а не давността за упражняване на права от договор за застраховка, което въобще не е предмет на делото. По отношение на предявеният против Мюмюн Мехмед Хасан иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, то същият е неоснователен. Вредите на процесния автомобил са настъпили в следствие на виновното и противоправно поведение на Сенай Мюмюн Хасан, а не са вреди причинени от вещи. Действително, управляваният от въззивника автомобил е опосредствал причиняването на вредите, но те не са настъпили пряко от вещта или нейните свойства, а под въздействието на човешка дейност – противоправното поведение на ответника Сенай Хасан. Ето защо собственикът на вещта Мюмюн Хасан не отговаря за настъпването на вредите на основание чл.50 от ЗЗД, поради което този иск е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен, но тъй като липсва жалба от Мюмюн Хасан, то решението на Момчилградския районен съд в тази му част е влязло в сила и настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе. Що се отнася до правилността на определените от Момчилградския районен съд разноски пред първата инстанция, то за изменение на решението в тази му част съществува специален ред по чл.192, ал.4 от ГПК. Съдът констатира също, че като дата и година на постановяване на обжалваното решение на Момчилградския районен съд е посочена 10.01.2005 г., което очевидно е техническа грешка, тъй като делото е образувано на 24.10.2005 г., а последното съдебно заседание е проведено на 28.12.2005 г. Тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд по реда на чл.192, ал.2 от ГПК. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 359/10.01.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 354 по описа за 2005 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемия Юмер Хасан Юмер следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 340 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359/10.01.2005 г., постановено от Момчилградския рйонен съд по гр.д. № 354 по описа за 2005 г. на същия съд. ОСЪЖДА Сенай Мюмюн Хасан с ЕГН ********** от с.Могиляне, община с.Кирково, област Кърджали да заплати на Юмер Хюсеин Юмер с ЕГН ********** от с.Горски Извор, община с.Кирково, област Кърджали направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 340 лв. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател:
Членове:1. 2. |