Р Е Ш Е Н И Е
№
491, гр. Пловдив, 20.03.2013г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ХV-ти граждански състав, в открито заседание
на 28.02.2013г., в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при участието на секретаря К.Н., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 2535 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба с вх.№ 21203/08.08.2012г., предявена от БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********
срещу П.Й.Д., ЕГН ********** ***.
Ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сума в размер на 97 760,35лв. към
09.05.2012г., от които 80 038,41лв.-главница по кредит, 10 495,52лв.
лихви за периода 25.06.2011г.-09.05.2012г., 4 536,66лв.-санкционна лихва
за периода 25.06.2011г.-09.05.2012г., 772,89лв.-заемни такси,
1916,87лв.-съдебни разноски, 1 408лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се разноски. Твърди се в исковата молба, че на 12.02.2008г. е
сключен договор за кредит с ответника, по силата на който и на допълнително
споразумение от 14.10.2010г. му е предоставен кредит в размер на 80 000лв.
Кредитът не бил обслужван редовно и поради това дължимата сума станала
предсрочно изискуема. Били предприети действия за принудително събиране на сумите
по кредита по реда на заповедното производство, за което се образувало ч.гр.д.№
7171/2012г. на ПРС. По него била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми. От страна на ответника постъпило възражение, с
което твърдял, че не дължи. Навежда се довод и, че ответникът е бил поканен да
изпълни задълженията си по договора за кредит. Представя писмени
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения
иск. Оспорва да е налице предсрочна изискуемост на кредита. Твърди да е
изчислен неправилно размера на остатъка по кредита. Оспорва дължимостта на
претендираната редовна лихва, а за претендираната санкционираща лихва твърди
изобщо такава да не е договаряна. Оспорва да са договаряни заемни такси в
размер на 722,89лв. Не ангажира доказателствени средства.
Съдът прецени становищата и
възраженията на двете страни и като разгледа събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Предявен е иск в рамките на заповедното производство по реда на чл.422 от ГПК и с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Видно от приложените копия от
ч.гр.д.№ 7171/2012г. на ПРС, ІVгр.с. е, че по заявление на ищцовото дружество,
подадено по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги на
банката за сумата от 80 038,41лв.-главница по кредит, 10 495,52лв.
лихви за периода 25.06.2011г.-09.05.2012г., 4 536,66лв.-санкционна лихва
за периода 25.06.2011г.-09.05.2012г., 772,89лв.-заемни такси,
1916,87лв.-съдебни разноски, 1 408лв.-юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника П.Й.Д..
В изпълнение указанията на съда
по чл.415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия установителен иск, който с оглед
на изложеното се явява допустим.
Разгледан по същество, искът е
основателен.
Ищецът основава вземането си на договорни
правоотношения, възникнали от договор за револвиращ ипотечен кредит, сключен на
12.02.2008г. и допълнително споразумение към договора от 14.10.2010г.
За установяване на задълженията
по кредита по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице В.К.,
чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, след извършени проверки на счетоводните записвания и на разплащателна
и кредитна сметка на ответника, констатира,че размерът на договорения кредит е
80 000 лева, със срок за издължаване 360 месеца,считано от датата на
неговото усвояване и с гратисен период за издължаване на главницата 84
месеца,считано от датата на усвояване на кредита. Договорена е и лихва,
формирана от базов лихвен процент, който според експерта към датата на
сключване на договора е в размер на 4.19%, стандартната надбавка е в размер на
3.10 процентни пункта,т.е. лихвеният процент по кредита общо е 7,29%.
Съгласно допълнителното
споразумение към договора, условията за погасяване на дълга са изменени, като
не е променен крайния срок за издължаване на кредита. Страните са се съгласили,
че към момента на подписване на споразумението дължимият остатък е в размер на
83 603,10лв. Кредиторът се е отказал от наказателната лихва за периода
17.09.2010г.-14.10.2010г. За този период не се и претендира наказателна лихва.
Установява се от експертното
заключение, че към датата на последното плащане по кредита- 27.10.2011г.,
размерът на дължимата главница е 80 038,41лв., а размерът на
санкциониращата лихва към 09.05.2012г. е 4 536,66лв. Тук следва да се има
предвид датата на изпадане в предсрочна изискуемост, съгласно т.20.1 и 20.2 от
Общите условия и т.1.5 от Допълнителното споразумение. В сумата от
4 536,66 лв. са включени наказателна лихва върху закъснелите месечни
вноски според погасителния план и наказателна лихва от момента на изпадане в
предсрочна изискуемост до 09.05.2012г. Изчисленият размер на редовната лихва е
10 495,52лв. към 09.05.2012г.,в която сума са включени редовна лихва върху
остатъка от главницата на кредита към момента на подписване на допълнителното
споразумение и редовна лихва върху главницата на кредита към момента след
подписване на допълнителното споразумение.
Претендираните заемни такси в
размер на 772,89лв. вещото лице определя, че включват такси за управление на
кредита за последните две години и размера на застрахователната премия във
връзка със сключена имуществена застраховка на обезпечението.
Не
се установи в рамките на настоящото производство, размерът на задълженията по
кредита да е различен от установения чрез експертното заключение.
Недоказани останаха и възраженията на
ответника за това, че не били договаряни санкционираща лихва и заемни такси.
Видно от представените общи условия към договора /т.20.1, 20.2, 24.1/ такива са
договорени.
Ответникът не представя
доказателства за плащане на задълженията си така, че да се променя размерът дължимите
суми.
Неоснователно е и възражението за
липса на настъпила предсрочна изискуемост. Видно от т.20.2 от Общите условия
към договора, които са подписани от длъжника, при забава в плащанията на
главницата и/или на лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. Тоест изискуемостта настъпва автоматично.
Ето защо и с оглед на
гореизложеното, съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото производство
разноски за държавна такса-1 916,87лв. и юрисконсултско
възнаграждение,което е в размер на 2 405лв., съгласно Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Й.Д., ЕГН **********
*** дължи на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление ***********, със съдебен адрес *************,
юрисконсулт Й.П. сумата от 97 760,35/ деветдесет и
седем хиляди седемстотин и шестдесет лева и 35 стотинки/ лв. към 09.05.2012г., от които
80 038,41лв.-главница по договор за револвиращ ипотечен кредит от
12.02.2008г., 10 495,52лв. лихви за периода 25.06.2011г.-09.05.2012г.,
4 536,66лв.-санкционна лихва за периода 25.06.2011г.-09.05.2012г.,
772,89лв.-заемни такси, 1916,87лв.-съдебни разноски,
1 408лв.-юрисконсултско възнаграждение , за които суми въз основа на заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 7171/2012г. на ПРС, ІV гр.с.
ОСЪЖДА П.Й.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********, със съдебен адрес *************, юрисконсулт Й.П. сумата от 4 321,87 лева
разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: