Решение по гр. дело №5532/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20251110105532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19031
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110105532 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

22.10.2025 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №5532 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД и по чл.240, вр. чл.79 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от И. Г. С., чрез адв.В. Н. от
САК, срещу ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
Н. П.- Управител, за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за
1
потребителски кредит №......г., на осн. чл.22 от ЗПК с оглед на уговорен ГПР от 65,59 %,
поради което ищецът намира, че е налице накърняване на добрите нрави, като при
евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 от сключения договор,
с която е уговорено заплащане на неустойка за непредоставяне в срок на дог. обезпечение от
1 361,22 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира сторени разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава ОИМ, чрез адв.Х. М. от САК, с който
оспорва ИМ като неоснователна и подава насрещна ИМ за осъждане на ищеца да заплати
непогасена главница от 958 лв. по горния договор за потребителски кредит, приета за
съвместно разглеждане по реда на чл.211 от ГПК с Определение №16935/10.04.2025г.
Посочва, че в периода: 17.06.2024г.- 01.11.2024г. ищецът е заплатил сума от общо 442 лв., с
която са погасени първите 5 погасителни вноски по кредита. Посочва, че не е налице
изпълнение от кредитополучателя и иска присъждане на непогасения размер на главница на
дог. основание, евентуално на извъндоговорно основание. Моли за отхвърляне на главния
иск. Претендира разноски.
В законен срок ищецът подава ОИ, с който оспорва НИМ като неоснователна по
съображения, че кредитното правоотношение е недействително на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.143 от ЗЗПотр., поради включени неравноправни дог. клаузи, неотговарящи на
изискването за добросъвестност. Прави искане за разсрочване на изпълнението по 100 лв.
месечно до пълното погасяване на дълга.
С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между страните
следните обстоятелства:
- между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №......г., по
силата на който отв. кредитодател, е отпуснал сумата от общо 1 400 лв. в полза на ищцoвия
кредитополучател срещу задължението да я върне разсрочено до 01.04.2025г.;
- ответникът по насрещния иск е заплатил сума от общо 442 лв. по кредитното
правоотношение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложен към ИМ е препис на Договор за потребителски кредит №......г., ведно с
погасителен план, за сума от 1 400 лв., платим на 44 седмични вноски, с краен срок за
изпълнение: 01.04.2025г., при ГПР от 65,59 %, с обезпечение: поръчител или банкова
гаранция- по избор на кредитополучателя. В чл.11 от сключения договор е прието, че при
непредоставяне на договореното обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора се
дължи неустойка от 1 361,22 лв., платима разсрочено по съставения погасителен план.
Приложен към ОИМ е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, ведно с искане за сключване на дог. за кредит.
Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което общата изплатена сума, за
периода: 17.06.2024г.- 01.11.2024г., по кредита е 442 лв., при начислени главница от 1 400
лв., дог. лихва от 362,78 лв., дог. неустойка по чл.11 от 1 361,22 лв., както и начислена
неустойка за забава от 25 % в размер на 350 лв. по т.6 от Тарифа на таксите за
допълнителни услуги относно Разходи за събиране на просрочено вземане. По служебно
поставения въпрос вещото лице посочва, че ГПР по кредита с включени в изчислението
задължения за главница, дог. лихви и дог. неустойка възлиза на 145,93 %, а без включена
неустойка- на 30,71 %.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
2
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съд. практика трайно се приема,
че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на дог. неустойка от
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на
искане, такси за извънсъдебни разходи при просрочие или др. подобни водят до
неравностойност на насрещните задължения на страните по договора. Съгласно чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК.
В случая е налице нарушение на добрите нрави при уговаряне на подобни клаузи в
договорите за кредит с потребители, което е трайна практика на отв. дружество.
Включването на начислените неустойки, допълнителни такси за разглеждане на искане и
прочее при изчисление на приложимия ГПР надвишава максималния законов праг на
допустим ГПР по потребителски договори по чл.19, ал.4 от ЗПК. Санкцията за отв.
кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита при
наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане
на скрити неустойки. С оглед на приетото заключение по ССч.Е, евентуалният иск за
прогласяване нищожността на клаузата от сключения договор за кредит досежно
заплащането на дог. неустойка за непредоставяне в срок на дог. обезпечение от 1 361,22 лв. е
изцяло основателен.
Предявен е насрещен осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане, срещу ищеца за
заплащане на главницата по сключения договор за кредит. Договорът за заем е реален
договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи срещу задължението за връщането им. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
последният се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за потребителски кредит представлява разновидност на договора за заем за
потребление по чл.240 от ЗЗД. В случая се установява от приетата ССч.Е и от приетите за
безспорни между страните обстоятелства, че е налице частично погашение от отв.
кредитополучател в размер на 442 лв. за периода: 17.06.2024г.- 01.11.2024г. С оглед на
горното съдът намира за установено предаването на заемната сума на кредитополучателя,
като предявеният насрещен иск е изцяло основателен. Както се посочи по- горе, в тежест на
отв. кредитодател следва да се възложи само чистата стойност на главницата по кредита,
като разликата с частично погасеното по кредита се равнява на размера на предявената
насрещна претенция от 958 лв. Прихващането, извършено от кредитора, за погасяване на
задължения за дог. лихви и неустойки, видно от приетото заключение, е ирелевантно и не
може да ползва кредитора.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е заплатил държ. такса по делото от 70,51 лв.,
депозит за експертиза от 300 лв. и претендира адвокатски хонорар от 450 лв. по представен
3
договор за правна защита и съдействие. Ответникът е заплатил държ. такса от 50 лв. по
насрещния иск и иска присъждане на адвокатско възнаграждение от 480 лв. по договор за
правна защита и съдействие. В случая разноските следва да останат както са извършени от
страните, с оглед на разнопосочния изход на спора по главния и по приетия за съвместно
разглеждане насрещен иск.
При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства, съгласно
чл.241 от ГПК. За да се разсрочи плащането е необходимо да се установят икономически
затруднения или друг релевантен факт. Компетентен да разгледа молбата относно исканата
разсрочка по изпълнение на решението е съдът, който е постановил решението, чиято
разсрочка се иска. Ответникът по НИ е направил искане за разсрочване на изпълнението на
задължението, което е процесуално допустимо. Доказателства за влошено имотно състояние
на кредитополучателя не са налице. Видно от приложеното към ОИМ искане за сключване
на кредит, /стр.57/, ответникът по НИ е декларирал пред кредитодателя приходи от заплата
от 3 500 лв., при дълготрайна във времето трудова ангажираност и семейно положение:
несемеен. С оглед на това съдът намира, че не са налице основанията по чл.241, ал.1 от
ГПК, за да се разсрочи изпълнението на присъдената с решението сума в размер на по 100
лв. месечно до окончателното изплащане на задължението, поради което искането в тази
насока следва да се приеме за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ......, ЕИК:......, със седалище
и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, по иск на И. Г. С.,
ЕГН:**********, клаузата на чл.11 от сключен между страните Договор за потребителски
кредит №......г., регламентираща заплащането на договорна неустойка за непредоставяне в
срок на обезпечение в размер на 1 361,22 лв., поради противоречие с добрите нрави по
чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН:**********, да заплати на ......, ЕИК:......, със седалище и адрес
на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, сума от 958 /деветстотин
петдесет и осем/ лв., представляваща непогасена главница по сключен между страните
Договор за потребителски кредит №......г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на съдебно сезиране с насрещна искова молба- 07.04.2025г. до
окончателното изплащане на вземането.
Присъдената сума по насрещния иск може да бъде заплатена по следната банкова
сметка на кредитора: BIC: ..... IBAN: .....
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на И. Г. С., ЕГН:**********, на осн. чл.241, ал.1 от
ГПК, за разсрочване на изпълнението на дължимата съгласно настоящото решение сума за
непогасена главница по Договор за потребителски кредит №......г., ведно с припадащата се
законна лихва за забава от датата на съдебното сезиране до окончателното й изплащане, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

4

















Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5