Р Е Ш Е Н И Е
№ 1789
град Бургас,
27.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 5314 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ****, **** чрез адв. З.Ц.,*** против С.М.М.,***. В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 03.11.2016г. Съгласно тях е предоставен за ползване мобилен № **** и
мобилен телефон /устройство/ „Lenovo B
Black“. Сочи се , че общата цена на
лизинговата вещ в 183.77лева с ДДС. За стойността на устройството страните се
били уговорили, че ответникът ще заплати 23 броя месечни вноски, всяка по
7.99лева, които следвало да се фактурират с месечните сметки за ползване на
мобилните услуги. На 05.12.2016г. било подписано допълнително споразумение към
договор за мобилни/ фиксирани услуги № ********* , като с него за посочения
мобилен номер е предвиден нов абонаментен план. Сочи се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по четири броя фактури : фактура № **********/15.12.2016 г., фактура №
**********/15.01.2017 г., фактура № **********/15.02.2017 г. и фактура №
**********/15.04.2017г. Описани са отделните задължения по всяка фактура и
тяхната стойност. Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите
между „Теленор България“ ЕАД и С.М.М. по вина на ответника поради изпадането му в забава, е била издадена Фактура
№ **********/15.04.2017 г., която
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги за процесния номер ****
в общ размер на 726.46 лева и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство „Lenovo В Black“ в общ размер на 151.81лева. Неустойката и
нейният размер се мотивира с разпоредбите на допълнителното споразумение между
страните. От посочената неустойка се претендира частично сумата от 102.48лева.
Претендира се и пълния размер на дължимите суми по договора за лизинг на
мобилния телефон в размер на 151.81лева. Ищецът твърди, че поради липса на
доброволно изпълнение на задължението е образувано ч.гр.д. № 9243/ 2018г. на
БРС и е издадена Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение.
Претендира се да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
509.74лева по посочените четири броя фактури, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноските по настоящото
дело и тези направени в заповедното производство. Направени са доказателствени
искания.
Ответникът
С.М.М.,*** , не е установен на постоянен и настоящ адрес. Няма актуален
работодател, чрез който да се призове. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК се
представлява от назначения му особен представител – адв. К.Т.,***. В срока за
депозиране на отговор е постъпило становище от особения представител.
Предявеният иск се счита за допустим , но неоснователен. Твърди се, че същите
не отговаряли на стойността на проведените от ответника разговори. Твърди се,
че ответникът не бил водил разговори в чужбина. Нямало данни М. да е получавал
посочения мобилен телефон. Оспорват се разноските за адвокатското
възнаграждение в заповедното производството. Претендира се за отхвърляне на
иска.
Предявените
искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал.
1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с
подадения писмен отговор от особения представител на ответника. Претендират се
разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от явилия се особен представител
адв. К.Т.,***. Депозираният писмен отговор се поддържа.
По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице М.Д.. В заключението се сочи,
че издадените от ищеца фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Незаплатеното задължение по посочените фактури е в общ размер на 1133.72лева.
Вещото лице е е анализирало и посочило вида и стойността на ползваните от
ответника услуги, съобразно издадените фактури. Отразено е , че дължимата
неустойка от страна на ответника е в размер на 686.51лева, като от нея ищецът е
претендирал частично сумата от 102.48лева. Посочени са и дължимите лизингови вноски.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са били сключени и са
действали Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2016г.
Първият договор в последствие е бил изменен на 05.12.2016г. с подписано
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/ фиксирани
услуги. Не се спори между
страните, че са били налице валидни облигационни отношения по предоставяне на
мобилни услуги от страна на ищеца към ответника. По делото са приложени копия
на посочените договори. От тях се установява, че по първият С.М. е приел да
ползва услугите на оператора по тарифен план „Нонстоп 24.99 с неограничени
национални минути” с предпочитан номер № ****. Посоченият договор е за срок от
24месеца , считано от 03.11.2016г. На същата дата между страните е сключен и
Договор за лизинг по заявка № *********, с който ищецът е предоставил на
ответника мобилен апарат „Lenovo B Black”. Видно от чл. 4 на договора , ишецът е предал на
ответника посоченото устройство, което М. е получил. Уговорената цена в
договора е била 183.77лева, платима на 23 равни вноски, всяка по 7.99лева. С
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 05.12.2016г.
страните са уговорили, че се променя абонаментния план , като приложим става
„Нонстоп 30.99 Промо”. Срокът на договора е удължен до 05.12.2016г. По делото
са представени четири броя фактури сочещи задължението на С.М. - фактура №
**********/15.12.2016 г. за сумата от 178.27лева, фактура №
**********/15.01.2017г. за сумата от 217.27лева, фактура №
**********/15.02.2017г. за сумата от 217.27лева и фактура №
**********/15.04.2017г. за сумата от 1133.72лева. Спрямо договора за мобилни
услуги и договора за лизинг са приложими ОУ , които са предоставени на
ответника и същият е бил запознат с тях.
По делото е приложено ч.гр. д. № 9243/ 2018г. на РС
гр. Бургас, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в
полза на ищецът е била издадена заповед № 4805/20.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумите 509.74лева/петстотин и девет лева и седемдесет и
четири стотинки/ , представляваща изискуемо задължение по Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2016г., Допълнително
споразумение „Заедно” към договор за мобилни / фиксирани услуги № 13094482/
05.12.2016г. и фактури издадени в периода м.12.2016г. до м. 04.2017г., ведно
със законна лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 385.00лева разноски по делото, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение за производството.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите, т.е. че е осигурил възможност
и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги, както и стойността на продадените устройства, размера на
претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето на
неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията
визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора
да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по посочения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, който е бил
изменен от допълнителното споразумение, както и по договора за лизинг на
посоченото устройство мобилен телефон.
По силата на този договор ищецът се е задължил да предоставя на
ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги по см. на § 1, т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях
основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план. От своя страна абонатът е
поел задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента такса, както
и допълнителни услуги. С отделен договор за лизинг е закупен мобилен телефон и
цената на устройството е калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца. От
страна на особения представител на ответника се направи възражение за
недължимост на посочените суми, но не се ангажираха доказателства в тази насока.
Конкретно възражение се направи за ползвани разговори с абонати извън страната,
но същото не се конкретизира. Отделно от това не бяха оспорени и самите
фактури, а от заключението на вещото лице се установи, че счетоводството на
ищеца е редовно водено и няма съмнение за точността на записванията в
издадените документи. По договора за предоставяне на мобилни услуги и по
лизинговия договор не са оспорени подписите положени в тях. По делото няма
данни ответникът М. да е заплатил начислените му услуги, които са ползвани,
както и да е заплатил стойността на мобилния телефон. По тези съображение
следва да се уважи претенцията на ищеца за заплащане на останалите незаплатени
лизингови вноски в размер на 151.81лева, както и за сумата 255.45лева за
ползваните от ответника услуги по Договор за мобилни услуги № *********/ 03.11.2016г.
и Допълнителното споразумение от 05.12.2016г.
Претенцията за дължимите неустойки за прекратяване на договора на осн.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за
недействителността на договора поради нарушаване на добрите нрави и без да е
релевирано възражение от страната.
Посочената неустойка от страна на ищеца е в общ размер на 726.46лева, от която
той претендира само сумата от 102.48лева. Неустоечната клауза ще е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор
се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на
абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги
заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е осигурен достъп
до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя
мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е
уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма
никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. Следователно така уговорената с договора неустойка при предсрочно прекратяване на
договор излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно обогатяване на
първия и за нарушаване принципа за справедливост. Направеният извод важи и в настоящия случай, въпреки
претенцията на ищеца само за сумата от 102.48лева, която се явява размер на три
месечни такси дължими от ответника. Претенцията е частична, но видно от
исковата молба ищецът е начислил по – голяма сума като неустойка по
договора.
Независимо от гореизложеното, дори да се направи констатация за
валидност на клаузите за неустойка, по делото не се
доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди,
без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. За да възникне
вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице
кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на абоната
и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера на неустойката
се определя като сбор от месечните абонаментни такси дължими за периода от
датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок. Основанията
за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в приложените
по делото Общи условия, като съгласно чл. 19б, б. „в” операторът може едностранно да прекрати договора за
мобилни услуги, поради неплащане от страна на потребителя на дължими суми. Не се спори, че ответникът е в неизпълнение по
отношение на ищеца за заплащане на дължимите месечно суми, т.е. за последния е
налице право да прекрати договора на това основание. Прекратяването на договора на посоченото основание се подчинява на общите правила на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за
прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава
подходящ срок за изпълнение. По делото няма
доказателства ищецът писмено да е отправил изявление, което да е достигнало до
ответника, че разваля договора между тях, преди
изтичането на крайния му срок. Липсата на надлежно прекратяване на договора
препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради
прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
Следва, съобразно решението и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично отхвърлен ,
разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното такова да бъдат
уважени съразмерно на това. По настоящото дело ищецът е сторил разноски за
доплащане на държавната такса в размер на 25.00лева, за особен представител в
размер на 300.00лева, за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00лева,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лева. Съобразно уважената
част на иска, следва да се присъди в полза на ищеца и сумата от 747.02лева.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство – внесена е
сумата от 25.00лева за държавна такса и сумата от 360.00лева за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част на иска следва да се присъди в
полза на ищеца сумата от 307.60лева. Общо за двете производства следва да се
присъди сумата от 1054.62лева разноски за водене на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД, че С.М.М.,*** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ****, ****, сумата от 407.26лева/четиристотин и седем лева и
двадесет и шест стотинки/ , представляваща изискуемо задължение по Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2016г., Допълнително
споразумение „Заедно” към договор за мобилни / фиксирани услуги № 13094482/
05.12.2016г. и фактури издадени в периода м.12.2016г. до м. 04.2017г., ведно
със законна лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена Заповед № 4805/20.12.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9243/ 2018г.
на РС гр. Бургас, като за сумата от 102.48лева/ сто и два лева и четиридесет и
осем стотинки/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги до пълния претендиран размер от 509.74лева/ петстотин и девет лева и
седемдесет и четири стотинки/ ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА С.М.М.,***
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ****, ****, сумата от 747.02лева/седемстотин
четиридесет и седем лева и две стотинки/ разноски по настоящото производство и
сумата от 307.60лева/триста и седем лева и шестдесет стотинки/ разноски по
ч.гр.д. № 9243/ 2018г. на РС гр. Бургас или всичко в размер на 1320.00лева/хиляда
триста и двадесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.