Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 460
гр. Русе, 16.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3728 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответницата със заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 по ГПК по ч.гр.дело № 6665/2018 г. по описа на РРС за сумата от
695,25 лв.-главница по Договор за потребителски кредит № **********/29.03.2018
г., 90,50 лв.-договорна
лихва за периода 05.05.-06.07.2018
г., 47,66 лв.-лихва за
забава за времето 05.05.-18.09.2018 г., със законната лихва върху първата
стойност от 01.10.2018 г. и 75 лв.-разноски по делото, като актът бил връчен на
длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На 08.05.2019 г. им било указано
да предявят претенциите си по общия исков ред.
Твърдят, че на
29.03.2018 г. между тях и ответницата бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** за сумата от 655,90 лв.Съгласно чл.7 ал.2 от контракта, съответна
част от средствата се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена, която в процесния случай възлиза
на 611,10 лв., за което била издадена фактура № **********/29.03.2018 г.Според чл.8
от договора, потребителката пожелала да сключи застраховки ”Живот” и
”Безработица” в размер съответно на
22,18 лв. и на 22,62 лв.Съгласно
клаузите на контракта, в този случай средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което клиентът дава изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора.Така общото крайно задължение станало 740,05
лв., а с включена договорна лихва-785,75 лв.,
която сума била разсрочена на 11 погасителни месечни вноски, 10 от които от 71,43 лв. и една последна
изравнителна вноска от 71,45 лв.В чл.9 ГЛП бил определен на 25,17%.
Твърдят, че
ответницата пропуснала да изпълни три последователни падежирали задължения,
съгласно погасителния план към договора-на 05.05., на 05.06. и на 05.07.2018 г.
Независимо, че
в този случай в контракта било предвидено настъпване на автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента (чл.16 ал.2), на последния
било изпратено уведомление, че
кредиторът е в правото си да търси цялото задължение.Според разпоредбите на
чл.25.8-11 (вкл.), страните се съгласили, че взаимната им кореспонденция ще се изпраща
на адресите за контакти, посочени в договора.При промяна на последните, съконтрахентите поели задължение да се уведомят
писмено.Твърдят, че дружеството изпратило до ответницата уведомление за
предсрочна изискуемост, адресирано до адреса, посочен в контракта.Плащане не
последвало.Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 6665/2018 г. по описа на РРС.Претендират
разноски за двете производства.
Ответницата Г.И.И. не се явява в съдебно заседание.Назначеният
й процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6665/ 2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство са били издадени заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за дължимите от Г.И.И. суми
по Договор за потребителски кредит № **********/ 29.03.2018 г. в размер на 695,25
лв. –главница, договорна лихва за периода 05.05.-06.07.2018 г. от 90,50 лв. и
обезщетение за забава за времето 05.05.-18.09.2018 г. от 47,66 лв., със законната лихва от 01.10.2018 г., както и 75 лв.–разноски
за производството.Актът бил връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК, за
което заявителят бил уведомен на 08.05.2019 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 07.06.2019
г.
По делото няма спор относно възникналите между страните отношения по
Договор за потребителски кредит № **********/
29.03.2018 г. за закупуване на стока общо за сумата от 655,90 лева, ведно
с еднократна такса за оценка на риска от 39,35 лв. Според чл.7 ал.2 от
контракта, стойността от 611,10 лв. била преведена по сметка на продавача (л.12).
Видно от чл.8,
ответницата се съгласила да заплати за застраховки ”Живот” и ”Безработица” съответно сумите от 22,18 лв. и 22,62 лв.Условията
във връзка с тези услуги са отразени в документа на л.16 от дело.В договора е
казано, че сумите се превеждат от кредитодателя към сметка на застрахователя,
за което клиентът дава изричното си нареждане и съгласие с полагането на
подпис.Така общото задължение възлязло на 695,25 лв.В чл.9.1 е казано, че
лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, е 25,17 %,
изчислен ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината или лихвен процент за
ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент.В чл.9.4 е посочено, че
при просрочие потребителят дължи и лихва за забава в размер на законната лихва
за периода от ОЛП, определен от БНБ, и 10 пункта надбавка.ГПР е възприет за
42,69 %, а крайното задължение определено на 785,75 лв., разсрочено от
05.05.2018 г. до 05.03.2019 г. на 11 погасителни месечни вноски, 10 от които от 71,43 лв. и една последна
изравнителна вноска от 71,45 лв.
В чл.16.2 е
казано, че при пълно или частично неплащане на три последователни вноски, цялото
непогасено задължение съгласно погасителния план, става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите месечни вноски, без
да е необходимо уведомление за това от кредитора.В чл.25 т.8-т.11 са уредени
правилата относно кореспонденцията между страните, като същите се задължили при
промяна на адресите, вписани в договора, да уведомят надлежно съконтрахента си,
като в противен случай всички книжа се смятат за надлежно връчени.
Приложено е
уведомление от 2018 г., изпратено на адреса на ответницата по договора, с което
тя била известена, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.На 24.08.
писмото било върнато на подателя с отбелязване, че получателят се е преместил
на друг адрес.
В чл.25.13.2
ответницата е декларирала, че й е била предоставена на хартиен носител нужната
преддоговорна информация във формата на СЕО.
Назначената в производството икономическа експертиза, след запознаване
с представените по делото доказателства и извършена проверка при ищеца, се е
произнесла, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-01.10.2018
г., задължението на ответницата към
кредитора, при условие, че предсрочна изискуемост е настъпила на 05.07.2018 г.,
възлиза на просрочена редовна падежирала
главница в периода 05.05.-05.07.2018 г.-174,15 лв., и предсрочно изискуема след
това главница-521,10 лв.
Просрочената договорна лихва върху редовна главница за времето
29.03-04.07.2018 г. е определена на 40,14 лв., а до 04.03.2019 г.- на 50,36 лв.
Обезщетението
за забава върху просрочената главница за периода 06.05.-17.09.2018 г. е 16,06
лв. Експертът е потвърдил, че на 30.03.2018 г. ищецът е изпълнил договорното си
задължение да преведе на продавача продажната цена на закупената от ответницата
стока, както и на 11.04.2018 г.-двете застраховки по сметка на ЗК ”Уника Живот”
АД.Вещото лице е посочило, че от страна на заемополучателката няма внесена нито
една вноска.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и с изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 6665/2018 г. по описа на РРС.Актовете
са насочени срещу Г.И.И. и са за заплащане на суми по договор за потребителски
кредит в размери така, както е заявено по исковата молба.С оглед
обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на
длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК, в указаното му от съда време, заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си, предвид което претенциите са допустими.
Между страните няма разногласие по въпроса, че са били обвързани от
облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за потребителски
кредит от 29.03.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата
сума за закупуване на стока.По делото се установява, че цената на последната е
била 611,10 лв., като към нея заемателката е заявила желание да бъдат прибавени
и стойностите на две застраховки от 22,18 лв. и от 22,61 лв., или се формирал
общ дълг от 655,90 лв.В този смисъл
съдът не възприема тезата на процесуалния представител на ответницата, че върху
последните две суми не трябва да се начислява договорна лихва.Безспорно се
касае до допълнителни услуги, но заплащането им е осъществено от заемодателя,
поради което липсва пречка той да иска връщане на даденото в заем, ведно с
възнаграждение, съставляващо печалбата му по кредита.
По отношение
на процесния договор са относими чл.430 ал.1 от ТЗ, ЗКИ и § 13 т.12 от ДР на ЗЗП.Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ, с банковия договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел,
при уговорени условия и срок, а заемателят-да ползва средствата съобразно уговореното и
да ги
върне след
изтичане на определеното време.Ищцовото дружество има статута на
банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и на
търговец според § 13 т.2 от ДР на ЗЗП.Кредитополучателката от своя страна
отговаря на дефиницията за ”потребител” в §13 т.1 от ЗЗП.Договорът
има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на
кредитната институция-§13 т.12 от ДР на ЗЗП.По отношение на контракта са
приложими и нормите на ЗПК.В чл.10 и чл.11 от него се уреждат формата и
съдържанието на договора на потребителски кредит. Правната норма на чл.22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1
т.7-т.12 и т.20, ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 – т.9, договорът е недействителен.Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -изначална недействителност на договора за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.Съдът намира, че в
процесния случай е нарушена разпоредбата, касаеща елементите на погасителния план.За да е изпълнено
изискването на закона,
в контракта трябва да бъде
вписано по ясен и разбираем
за потребителя начин разпределението на
съответната погасителна
вноска между различните
дължими суми, което
в случая не е
сторено.Нарушен се явява чл.11 ал.1 т.11
от ЗПК.Ответната страна е навела
възражения във връзка с клаузата, касаеща уговорената договорна лихва, които
съдът намира за неоснователни.Не така стои въпросът обаче с ГПР. В чл.19
ал.1 от ЗПК се предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания-ал.2.Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС.В процесния случай вещото лице е изчислило, че
последното изискване е спазено от кредитора.Нарушено е обаче правилото, че
кредитополучателят не трябва да е поставен в положение да не може да разбере
как е формиран ГПР, да е необходимо преценява дали някоя от клаузите не създава
задължение за допълнителни такси по кредита, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл.11 т.10 от ЗПК, поради което процесният договор следва да
се счете за недействителен и на това основание съгласно чл.22 ЗПК.Според чл.23
от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответната
страна досежно включената в главницата сума от 39,35 лв., съставляваща такса за
оценка на риска.Според чл.10а ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е казано, че не може да се
иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.Независимо от използваната в договора формулировка ”такса
за оценка на риска“, съдът намира че се касае до такса за усвояване на кредита.Според
чл.21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за
страните по заемното правоотношение.Сумата от 39,35 лв. следва да се приспадне
от подлежащата на връщане главница.Дори да се приеме, че е спазена нормата на
чл.10а от ЗПК, вземането има естеството на ”такса по кредита”, поради което с
оглед правилото на чл.23 от ЗПК тя няма да е дължима от заемополучателката.
Следващото възражение на
ответницата е, че кредиторът не е упражнил надлежно правото на предсрочна
изискуемост. Според указанията дадени в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, задължителен елемент от фактическия състав,
водещ до настъпване на предсрочната изискуемост на пълния размер на вземането
по кредита, е уведомяването на длъжника от кредитора за сбъдване на условията за
предсрочна изискуемост на кредита, като те трябва да са налице преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В процесния случай има
приложено уведомление от кредитора в този смисъл, но липсват доказателства за връчването
му на ответницата.Върната в цялост пощенска пратка не може да бъде приравнена
на уведомяване на длъжницата, макар и изпратена на обявения от нея адрес.В този
смисъл трябва да се приеме, че към датата на подаване на заявлението-01.10.2018
г., фактическият състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на
предоставения кредитен ресурс и по отношение на непадежиралите
вноски за времето до 05.03.2019 г., е бил недовършен.От друга страна обаче,
съгласно ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, дори ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК.Пояснено е, че дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо
поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежиралите вноски.В процесния случай всички вноски са падежирали-част от тях
преди подаване на заявлението, а останалите до датата на завеждане на исковата молба.Претенцията
за неплатена главница се явява основателна и следва да бъде уважена до
посочения по-горе размер.Съдът намира за основателен доводът на ответницата, че
законна лихва от 01.10.2018 г. може да се присъди само върху падежиралата до него момент главница от
298,15 лв. (пет вноски от по 59,63 лв.).Мораторна лихва върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. на чл.84 ал.2
от ЗЗД, което
в процесния случай се явява исковата молба.
При съобразяване на т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
в исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.С оглед
изхода на спора, на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.И., ЕГН **********,***, с настоящ
адрес:*** и постоянен адрес:***, че дължи на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, ет.6 , сумата от 655,90
лв.– главница по Договор за потребителски кредит № **********/29.03.2018
г., със законната лихва върху пет падежирали вноски от нея към 01.10.2018 г. в
размер на 298,15 лв., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК под № 3573 от 03.10.2018 г. по ч.гр.дело № 6665/
2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-София, ЕИК *********,
срещу Г.И.И., ЕГН **********,***, че
им дължи главница по Договор за потребителски кредит № **********/29.03.2018 г.
над 655,90 лв. до 695,25 лв., договорна лихва за периода 05.05.-06.07.2018 г.
от 90,50 лв. и обезщетение за забава за времето 05.05.-18.09.2018 г. от 47,66 лв., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК под № 3573 от 03.10.2018 г. по ч.гр.дело №
6665/ 2018 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:*** и постоянен адрес:***, да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, ет.6 , по банкова сметка № IBAN: ***, сумата от 413,18 лв.-разноски по делото и 59,03
лв.-разходи по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/