Р Е Ш Е Н И Е №260001/4.1.2021г.
гр.Ямбол, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 635
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М. Л. С.от гр.Я., в качеството му на ЕТ „*** със седалище и адрес
на управление: гр.*** против Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник
на Отдел „Оперативни дейности“-Б.с в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на жалбоподателят на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано,
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като по-конкретно се прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като наложеното наказание е прекомерно и не съответства на тежестта на
нарушението.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Н. от АК – Я. и пледира за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Илиева изразява
становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, като извършеното
нарушение не представлява маловажен случай и пледира да бъде потвърдено.
Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
15.10.2019 г. в 13:15 часа свид. М. – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП извършил проверка в търговски обект – книжарница намираща
се в гр.Я., ***, стопанисван от ЕТ „***. При извършена контролна покупка на 1
брой химикал на стойност 0.90 лева в 13:06 часа,
заплатен в брой на лицето, работещо в книжарницата – свид.
С. като продавач консултант, която също е присъствала при проверката, не е
издала фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство модел
„eltrade A3 KL“. Неиздаването
на касова бележка се потвърждава и от електронната контролна лента, от която се
установява, че не е регистрирана такава продажба на 15.10.2019 г. в 13:06 ч. в
горепосочения обект. Констатациите от проверката били отразени в протокол за
извършена проверка № *** г. и на 18.10.2019 г. в присъствието на представляващия
жалбоподател и в присъствието на свидетеля Ж. бил съставен АУАН № *** от същата
дата за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-*** г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Впоследствие, на 19.02.2020 г., въз основа на АУАН и при
идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението,
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М. и на свидетелите Ж. и С., дадени в съдебно заседание и към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
От процесуалноправна страна наказателното постановление е
законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от
закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на
нарушението. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и
съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочени са точно
нарушените разпоредби в АУАН, които са възпроизведени и в наказателното
постановление.
От материалноправна страна, също не са налице основания за
отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, действаща към момента на установяване на нарушението, преди
да бъде изменена с ДВ бр.68 от 2020 г., за всяко плащане, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Безспорно
е установено, че на посочената в АУАН и НП дата в търговския обект, стопанисван
от жалбоподателят, при плащане в брой на 1 брой химикал на стойност 0.90 лева,
представителят на жалбоподателя, осъществяващ продажбите, не е издал фискална
касова бележка от монтираното в обекта, въведено в експлоатация и работещо ФУ,
като нарушението е установено и от изисканите документи. С това е осъществен
състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, въвеждащ задължение за издаване на
фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата. След като правилно е
приел, че административното нарушение е доказано, административнонаказващият
орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена в
чл.185, ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лв. Ето защо, съдът
намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и
в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, както и че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. постановено по
т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни
нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път, не води
автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят
не е наказван за други подобни нарушения, е индиция
за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието.
Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е
достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения,
предмет на регулиране с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив,
деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на
търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Съдът
намери искането на представителя на въззиваемата страна на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
НАП/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. В случая, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателя следва да се присъди
сума в размер на 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „****,
със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от М.Л. С., ЕГН **********
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „****“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ж.к.„****,
представлявано от М. Л.Стефанов, ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция за приходите сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: