Решение по дело №635/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260001
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20202330200635
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  260001/4.1.2021г.

гр.Ямбол, 04.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                    

          Ямболският Районен Съд, Наказателно отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Невена Несторова

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 635 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. С.от гр.Я., в качеството му на ЕТ „*** със седалище и адрес на управление: гр.*** против Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Б.с в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателят на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като по-конкретно се прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като наложеното наказание е прекомерно и не съответства на тежестта на нарушението.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Н. от АК – Я. и  пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Илиева изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е  законосъобразно и обосновано, като извършеното нарушение не представлява маловажен случай и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.10.2019 г. в 13:15 часа свид. М. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършил проверка в търговски обект – книжарница намираща се в гр.Я., ***, стопанисван от ЕТ „***. При извършена контролна покупка на 1 брой химикал на стойност 0.90 лева в 13:06 часа, заплатен в брой на лицето, работещо в книжарницата – свид. С. като продавач консултант, която също е присъствала при проверката, не е издала фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство модел „eltrade A3 KL“. Неиздаването на касова бележка се потвърждава и от електронната контролна лента, от която се установява, че не е регистрирана такава продажба на 15.10.2019 г. в 13:06 ч. в горепосочения обект. Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка № *** г. и на 18.10.2019 г. в присъствието на представляващия жалбоподател и в присъствието на свидетеля Ж. бил съставен АУАН № *** от същата дата за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-*** г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Впоследствие, на 19.02.2020 г., въз основа на АУАН и при идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението, било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетелите Ж. и С., дадени в съдебно заседание и към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

          От процесуалноправна страна наказателното постановление е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочени са точно нарушените разпоредби в АУАН, които са възпроизведени и в наказателното постановление.

          От материалноправна страна, също не са налице основания за отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, действаща към момента на установяване на нарушението, преди да бъде изменена с ДВ бр.68 от 2020 г., за всяко плащане, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Безспорно е установено, че на посочената в АУАН и НП дата в търговския обект, стопанисван от жалбоподателят, при плащане в брой на 1 брой химикал на стойност 0.90 лева, представителят на жалбоподателя, осъществяващ продажбите, не е издал фискална касова бележка от монтираното в обекта, въведено в експлоатация и работещо ФУ, като нарушението е установено и от изисканите документи. С това е осъществен състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, въвеждащ задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата. След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административнонаказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена в чл.185, ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лв. Ето защо, съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.   

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. постановено по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път, не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Съдът намери искането на представителя на въззиваемата страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за НАП/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В случая, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „****, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от М.Л. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЕТ „****“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ж.к.„****, представлявано от М. Л.Стефанов, ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                             

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: