Р
Е Ш Е Н И Е
град София,
10. 02. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. дело № 6829 по описа на
Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление *** Б (въззивник)
чрез упълномощения представител юрисконсулт Р.С., срещу решение № 298113, посановено
на 10. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. дело № 27099 по описа за
2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд изцяло е отхвърлил кумулативно
съединените искове за установяването на съществуването на вземания за главница
за стойността на топлинна енергия, за главница за стойността на услугата дялово
разпределение, както и за две обезщетения за забава (мораторни лихви) с правни
основания по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД. Всеки един от
исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва решението с твърдения, че то е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Във връзка с
мотивите към обжалваното решение, че ответницата е купила топлоснабдения имот
от трети лица, които са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване,
заявява, че още преди завеждането на делото е констатирал, че въпросните трети
лица са починали. При тази обстановка прави извод, че ответницата е задължено
лице като собственик на процесния имот. Оспорва извода на първата инстанция, че
не е доказал качеството „клиент на топлинна енергия“ на ответницата. Иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното производство М.И.Т., ЕГН **********, адрес *** (въззиваема). Оспорва въззивната жалба и твърди, че
обжалваното решение е изцяло правно мотивирано, правилно и законосъобразно. Заявява,
че ищецът не е представил категорични доказателства, че тя (ответницата) е
потребител на топлинна енергия при изрично оспорване на това обстоятелство, във връзка с
което развива подробни доводи. Твърди, че липсват доказателства в подкрепа на
въззивната жалба. Поддържа, че съгласно константната съдебна практика
потребител е вещният ползвател на имота. Намира, че е недопустимо да се правят
доказателствени искания пред въззивната инстанция, при положение, че не са били
направени в първоинстанционното производство. Иска от въззивния съд да отхвърли
изцяло въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец „Т.С.“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, ул.
„проф. ********, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
След като
прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският градски съд
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. При това положение въззивната жалба е допустима.
При служебна
проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността му и предвид изложените от страните доводи
приема следното.
Предмет на делото са четири обективно и субективно
съединени осъдителни искове за стойността на предоставяната топлинна енергия,
за стойността на услугата дялово разпределение и за обезщетения в размер на
законовата лихва за забава върху главницата за стойността на предоставената топлинна
енергия, съответно върху главницата за стойността на услугата дялово
разпределение. Претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия през
периода 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2017 г. (процесен период) спрямо следния
топлоснабден имот: апартамент с абонатен номер 016095, находящ се в град София,
ул. „********, ет. 2 (топлоснабден имот).
В тежест на въззивника-ищец е да установи при условията
на пълно и главно доказване елементите от правопораждащия фактически състав.
Началният елемент от въпросния състав е наличието на валидно облигационно
отношение между страните, по силата на което в процесния период и спрямо
процесния топлоснабден имот въззивникът-ищец е доставял на
въззиваемата-ответница топлинна енергия.
Въпросното облигационно отношение възниква или по силата
на закона с придобиването на право на собственост или вещно право на ползване
върху имот в сграда-етажна собственост, която е присъединена към абонатна
станция или самостоятелно отклонение на абонатна станция (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
при условията на пряко договаряне между облигационния ползвател на такъв имот и
топлопреносното предприятие и откриване на индивидуална партида (в този смисъл
Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд). Макар и
да не е налице отговор на исковата молба, чрез който въззиваемата-ответница
своевременно да е оспорила наличието на валидно облигационно отношение (указанията
на въззивния съд във връзка с неподписания отговор на искова молба останаха
неизпълнени), въззивникът-ищец продължава да носи тежестта на доказването на
облигационното отношение, както правилно му е указал и първостепенният съд с
определението по чл. 140 ГПК.
Във връзка с доказването на облигационното отношение
между страните ищецът е представил с исковата молба заверен препис от
нотариален акт, който е достатъчно четлив. Според него на 11. 11. 1994 г. третите
лица Ц.Г.Т.и И. Т. Т. прехвърлят процесния топлоснабден имот на
въззиваемата-ответница. При прехвърлянето обаче третите лица са учредили в своя
полза пожизнено и безвъзмездно право на ползуване върху имота (т. 2 от
нотариалния акт). Вещното право на ползване върху една вещ има приоритет пред
правото на собственост върху нея. Така нареченият „гол“ собственик не може да
ползва вещта без съгласието на вещните ползватели. Затова при учредено вещно
право на ползване облигационното отношение по предоставянето на топлинна
енергия върху топлоснабдения имот възниква по силата на закона между
топлопреносното предприятие и вещните ползватели, а не между топлопреносното
предприятие и голия собственик, каквато се явява въззиваемата-ответница. Освен
това, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, въззивникът-ищец нито
твърди възникването на облигационното отношение при условията на пряко
договоряне с въззиваемата-ответница, нито е представил съответни доказателства
(например заявление за откриване на индивидуална партида).
Действително, вещното право на ползване е лично. Затова
когато то е учредено безсрочно, какъвто е настоящият случай, погасяването му
настъпва със смъртта на съответните носители. От друга страна обаче,
въззивникът-ищец въвежда доводи за смъртта на третите лица Ц.Г.Т.и И. Т. Т.
несвоевременно, едва с въззивната жалба. Подобни твърдения не се съдържат нито
в заявлението за издаването на заповедта за изпълнение, нито в исковата молба.
Те не са били направени и първото открито съдебно заседание пред районния съд.
Затова тези аргументи следва да се приемат за преклудирани. Отделно от
обстоятелството, че са преклудирани, въззивникът-ищец не е направил и
доказателствени искания, нито е представил доказателства относно тези твърдения.
Смъртта на физическите лица не може да се приеме за ноторен факт. Съдът не може
в нарушение на диспозитивното начало по собствена инициатива да проверява за
настъпването ѝ. Освен това данните от регистрите на Националната агенция
за приходите, на които въззивникът-ищец се позовава без да ги представя, не
биха могли да послужат за пълното доказване на смъртта на физически лица.
Необходими са други доказателства за провеждането на подобно пълно доказване.
При това положение правилно и законосъобразно в
разглеждания случай първостепенният съд е приел за доказано, че между
въззивника-ищец и въззиваемата-ответница липсва твърдяното облигационно
отношение по предоставянето на топлинна енергия, съответно отхвърлил е изцяло
предявените искове. Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея
решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемата възниква право да ѝ бъдат присъдени
сторените във въззивното производство разноски. Тя своевременно ги е
претендирала. От друга страна обаче, по делото липсват данни въззиваемата да е
сторила каквито и да е разноски (тя не е ползвала услугите на процесуален
представител). Затова и в крайна сметка разноски не следва да ѝ бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298113, посановено на 10. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. дело № 27099 по описа за
2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, ул. „проф. ********.
Председател: Членове: 1. 2.