Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/………..01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2297 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ЗУТ във вр. чл.145 АПК.
Образувано е
по жалба на Н.К.К. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 062/05.08.2013 г. на
Зам.кмета на община Варна в частта, с която е определена пазарната стойност на
ПИ с идентификатор 10135.2526.818 в размер на 145000лв., съобразно уточнението,
въведено от представителя по пълномощие на жалбоподателя в първото открито
съдебно заседание.
В жалбата
са изложени доводи, сочещи на абсолютна недействителност на обжалвания
административен акт. Нищожността се обосновава с липсата на постановено решение
на комисията по чл.210 от ЗУТ за определяне на пазарната стойност на
новообразувания урегулиран имот към датата на одобряването на плана за
регулация и застрояване на кв.“Свети Никола“гр.Варна и съгласно който 276 кв.м.
от имот № 818 са отредени за изграждане на обекти на техническата
инфраструктура. Според жалбоподателя, без постановено решение по чл.210 от ЗУТ,
кметът на общината е некомпетентен да постанови заповед с разпоредителна част
на процесната. На гореизложения довод, жалбоподателят моли заповедта да бъде
прогласена за нищожна.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от представител по
пълномощие адв.Кр.М., която въвежда уточнение, че поддържа жалбата с твърдение
за нищожност на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът
Зам.кмета на община Варна, чрез упълномощения процесуален представител изразява
становище за отхвърляне на жалбата.
Жалбата
е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, а въведеното като единствено поддържащо се твърдение за
нищожност, обуславя несъобразяването на 14-дневния срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ, срещу подлежащ на
оспорване ИАА по смисъла на чл.214 от ЗУТ, за който е налице правен интерес от
оспорването му.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
Предмет на
проверка за законосъобразност е Заповед № 062/05.08.2013 г. на Зам.кмета на
община Варна в частта, с която е определена пазарната стойност на ПИ с
идентификатор 10135.2526.818 в размер на 145000лв. Постановена е на основание
чл.16 ал.5 от ЗУТ , съгласно одобрен с решение № 2405-10/24/23,24 и
30.06.2010г. на Общински съвет Варна ПУП-ПРЗ за новосъздадения урегулиран
поземлен имот ХХ-818 кв.22 по плана на „Св.Никола“ гр.Варна, идентичен с ПИ
10135.2526.818 по кадастрална карта и кадастрални регистри на район Приморски
гр.Варна. Административното производство по издаването й е започнало по
заявление, подадено от жалбоподателя / л.16/, в което той е отбелязал, че
ПУП-ПРЗ не е обжалван от него в частта на
имот УПИ ХХ-818. Това е потвърдено и в писмо № АУ046489ПР/25.04.2013г. на кмета
на район Приморски / л.18/.
Ответника
не спори, че собственик на имота е жалбоподателя, това изрично е упоменато в
заповедта. Към преписката/ л.10 от делото/ е представен Нотариален акт № 56 от
08.08.1994г., в който е обективирана сделката по покупката на имота от Н. К.К..
Безспорно от страните е също така, че с решение № 2405-10 по протокол №24/23,24
и 30.06.2010 г. на Общински съвет-Варна е одобрен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ План за регулация и застрояване на кв.”Свети Никола” гр.Варна, съгласно
който 276 кв.м. от имот № 818 са публична общинска собственост. Този
устройствен план не бил обжалван от К.
въпреки, че при неговото одобряване не е постановено решение на комисията по
чл.210 от ЗУТ, което да определя по реда на чл.16 ал.4 от ЗУТ пазарната
стойност на имот № 818 преди и след урегулирането му в УПИХХ-818 с площ от 671
кв.м.
След
влизане в сила на ПУП-ПРЗ, е подадена молба от жалбоподателя, за
индивидуализиране на имота. По повод молбата, комисията по отчуждаване и
обезщетяване при община Варна е взела решение № 6-905.07.2013г. за издаване на заповед
по реда на чл.16 ал.5 от ЗУТ. Изготвена е на 12.04.2013г. експертна оценка за
определяне на справедлива пазарна стойност
в размер на 145000лв. на УПИ с идентификатор 10135.2526.818 преди и след
урегулирането му с ПУП-ПРЗ.
Гореизложените
фактически установявания, обуславят следните правни изводи:
Според чл.
16 ал. 5 ЗУТ в релевантната редакция, подробният устройствен план по чл. 16 ал.
1 ЗУТ се ползва с вещнотранслативен ефект, което означава, че разместването на
собствеността настъпва директно въз основа на влезлия в сила план без
законодателят да е предвидил друг елемент от фактическия състав на придобиване
на собствеността като само на основание на устройствените предвиждания на плана от момента на влизането му в сила
собствениците на поземлените имоти по ал. 4 придобиват собствеността върху новообразуваните
с него урегулирани имоти, а общината - собствеността върху отстъпените й части
по ал. 1. Съгласно изричното предвиждане на чл. 16 ал. 5 ЗУТ в същата редакция,
за така придобитото право на собственост върху всеки новообразуван урегулиран
поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед с точно индивидуализиране на имота.
По смисъла
на чл. 16 ал. 5 ЗУТ /в относимата към периода регламентация/ за издаването на
заповед за индивидуализиране на имота не е необходимо сезиране от собственика. Производството по издаване на
заповедта е уредено като служебно задължение на кмета, настъпващо само въз
основа на влезлия в сила план по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Така, защото именно със
заповедта по чл. 16 ал. 5 ЗУТ собствениците на новообразуваните с плана
урегулирани поземлени имоти се легитимират като такива, по аргумент на
изречение последно на чл. 16 ал. 5 ЗУТ, в което изрично е регламентирано, че в
7-дневен срок от влизане в сила на заповедта копие от нея се изпраща на Службата
по вписванията за служебно вписване в имотния регистър. Следователно,
издаването на тази заповед е уредено като един последващ влизането в сила на
плана задължителен процедурен етап, при който новопридобитите с плана вещни
права върху урегулираните имоти се дефинират легално.
Видно от
разпоредбата на чл. 16 ал. 4 ЗУТ, в производството по приемане и одобряване на
плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ при определянето с него за всеки от собствениците на
равностоен урегулиран имот комисията по чл. 210 ЗУТ следва да вземе решение
относно пазарната стойност на имотите преди и след урегулирането. С това
решение се доказва спазването в процеса на приемане на плана на нормативното
изискване пазарната стойност на урегулираните с плана имоти да е не по-малка от
пазарната стойност на имотите преди урегулирането им. Това законодателно
решение обуславя следните изводи: 1/ че определянето на оценката на всеки от
урегулираните имоти предхожда окончателното одобряване на плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ като има пряко отношение към неговата законосъобразност; 2/ че тази оценка
се извършва служебно от комисията по чл. 210 ЗУТ без участието и помощта на
собствениците на имотите.
Същевременно по делото се
установи, че одобреният по чл. 16 ал. 1 ЗУТ ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола” е
влязъл в законна сила в частта за имота на жалбоподателя, урегулиран с плана в
УПИ ХХ-818 в кв. 22, с остатъчна площ след урегулирането в размер на 276 кв.м. Така,
по аргумент от чл. 215, ал.4, изречение първо от ЗУТ,
30 дни след обнародването му планът е влязъл в сила и е стабилизиран и
правопораждащ юридически факт за издаването на заповед по чл. 16, ал.5 от ЗУТ. Обстоятелството, че не е
постановено решение на комисията по чл.210 от ЗУТ преди одобряването му с цел- доказването на факта,
че урегулираният имот на оспорващия е с пазарна стойност не по-малка от
пазарната стойност на имотите преди урегулирането им с правно основание е чл. 16, ал.4 от ЗУТ не влече
извод за нищожност на оспорената заповед.
Действително решението за
определяне на пазарната стойност на имота следва да е постановено преди одобряването на
ПУП. Именно защото процесното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ е изискуемо в
производството по одобряване на ПУП, то фактът на липсата му е релевантен за законосъобразността
на акта, с който е одобрен ПУП и е ирелеватен за законосъобразността на
оспорената заповед, издадена на основание чл. 16, ал.5 от ЗУТ, тъй като
последната се основава на влязъл в сила /неоспорен и неотменен/ акт за
одобряване на ПУП. Условие за законосъобразност на плана е новообразуваните УПИ да имат
пазарна стойност не по-ниска от стойността на имотите преди образуването им,
което се доказва с решение на комисията по чл. 210 на ЗУТ. Липсата на такова
решение прави именно плана незаконосъобразен. Същевременно порокът на плана не
е основание да се приеме, че издадената заповед за индивидуализиране е
незаконосъобразна, защото тя само установява последиците от влезлия в сила
план. Заповедта за индивидуализиране констатира вече настъпили/ породени от
датата на влизане в сила на плана права.
С оглед изложеното, доводите
на оспорващия в този аспект са неоснователни. Произнасянето на съдебен акт по
същество в производство по проверка на заповедта по чл.16 ал.5 от ЗУТ само на
основание – непостановено решение на комисията по чл.210 от ЗУТ преди
одобряването на ПУП-ПРЗ, като функция води до осъществяването на косвен съдебен
контрол върху влезлия в сила подробен устройствен план. След като стабилността
му се констатира безспорно е
недопустимо, пренебрегвайки факта на неоспорване на акта, респ. пренебрегвайки
стабилитета на акта, в настоящото производство по оспорване на заповед по чл.
16, ал.5 от ЗУТ да се упражнява
косвен контрол на административен акт, различен от оспорения. Целта на
заповедта по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ е да
посочи, да индивидуализира кой урегулиран поземлен имот като номер и квартал е
отреден от влезлия в сила ПУП на собственика на недвижимия имот преди
регулацията. Заповедта по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ само отразява,
констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в
сила ПУП. Заповедта по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ не може да
създаде, измени или прекрати права, различни от тези, създадени с влезлия в
сила ПУП, тя е негова проекция.
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да
го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. По аргумент
отново на чл.16 ал.5 от ЗУТ, компетентността да издаде заповед за придобиването
на собствеността на всеки отделен УПИ по плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ
с точно индивидуализиране на имота е на кмета на общината или на упълномощено
от него лице. В случая, оспорената заповед е издадена от зам.кмета на Община
Варна, съобразно Заповед за заместване № 2725/05.08.2013г. / л.9/, т.е.
оспорения административен акт не е нищожен,
като постановен извън законоустановената компетентност. Констатирания порок по
липсата на решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, също не е сред основанията,
сочещи на най-съществения порок-нищожност на заповедта. В конкретния случай по делото
няма спор, че издадената заповед конкретизира имота на вписания собственик в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ. В
този смисъл същата е издадена в изпълнение на предвижданията на влезлия в сила
ПУП, отразява регулационния режим на процесния имот, който е създаден с влезлия
в сила ПУП, като индивидуализира точно новообразувания УПИ с описание на
границите и определяне на идентификатор, съгласно §5, т.12 от ДР на ЗУТ.
Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед съответства на
материално правното основание, въз основа на което е издадена.
Оспореният акт е в съответствие и
с целта на закона – трансформацията на собствеността върху поземления имот при
първично урегулиране по реда на чл. 16, ал.1 от ЗУТ, настъпила
по силата на влезлия в сила план, да бъде констатирана със заповед на
съответния кмет, с която да се индивидуализира имот в съответствие с
конкретните предвиждания на плана.
В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на
оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда съгласно
правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
Предвид
изхода на правния спор и своевременно направеното искане на пълномощника на
ответника за разпределяне на отговорността за разноски, жалбоподателя следва да
бъде осъден да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение за
представляването й по делото от юрисконсулт, определено на 100 лв. по реда на
чл.78,ал.8 от ГПК , във вр. с чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.К. ***, ЕГН **********, срещу
Заповед № 062/05.08.2013 г. на Зам.кмета на община Варна в частта, с която е
определена пазарната стойност на ПИ с идентификатор 10135.2526.818 в размер на
145000лв.
ОСЪЖДА Н.К.К. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Зам.Кмета на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто /лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от
получаването му от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :