Решение по дело №1755/2019 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 3.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично съдебно заседание проведено на 6 октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 1755 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

                 С влязло в сила Решение №74/16.0,3.2020 г., постановено по гражданско дело №1755/2019 г. по описа на ЛРС,  е допуснато извършването на съдебна делба между :   

Г.Г.М. – 1/3 ид.ч.

„ ****“ ООД –  2/3  ид.ч.

на  съсобствени  недвижим имот: находящ се в землището на с.С*, обл.М*а:

-         нива с площ 25,048 дка., ІV категория, местността “Човик.драка”, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 68756.18.7/ номер по предходен план 018007/ по картата на землището при съседи: поземлени имоти: 68758.18.8, 68758.18.22, 68758.14.21, 68758.14.20 и 68758.18.6.

ПРИ КВОТИ: посочени в решението, по закон.

                 В хода на настоящето производство, ищцата е починала и съдът е конституирал, наследниците й по закон, за съделители по нататък.

                 Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                 I.По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл.346, вр. с чл.30 ал.3 от ЗС, вр. с чл.93 от ЗС.

                  В законоустановения срок новоконституираните ищци, са предявили по отношение на ответника претенция по сметки за процесната нива.

                  Ответната страна не оспорват претенцията. Считат, че азвокатският хонорар е завишен.

                 От ангажираните от двете съделителки писмени доказателства в т.ч и ССЕ, приети и приобщени по делото по надлежния ред, се установява, че за периода на ползване на процесният имот , за стопанските 2017 до 2020г. , ответното дружество дължи на ищците 2087 лв.

 

      От правна страна:

    В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а под “тежести” – разноските за вещта.

    Правната теория разграничава два вида “плодове”, които могат да се получат от една вещ :

    1. Естествени плодове, представляващи вещите, които се отделят от една вещ и чрез отделянето си придобиват самостоятелно съществуване. Тези вещи, в момента на отделянето си, също придобиват статут на съсобствени вещи и всеки от съсобствениците има право върху такава идеална част от тях, която съответства на дела му в съсобствеността върху вещта – “майка”. Възможно е съсобствената “плодоносна” вещ да се използва само от един съсобственик, който получава и събира естествените плодове от нея и ги продава на трети лица. В тази хипотези останалите съсобственици имат право, вкл. чрез иска по чл.30, ал.3 от ЗС, да претендират от ползващия съсобственик припадащата се на частта им в съсобствеността парична равностойност на продадените плодове, еквивалентна на правото им на участие в ползите от вещта.; и

    2. Граждански плодове, представляващи възнаграждението, което се получава от вещта при предоставянето й за ползване на трето лице – несобственик по силата на договор, сключен от съсобствениците. Поради режимът на съсобственост всеки съсобственик има право на част от реализираното възнаграждение /доход/ от вещта, съразмерно на неговата идеална част. Най – често срещан в практиката случай е предоставяне на общата вещ за ползване по силата на договор за наем на трето лице. Ако наемът се получава само от един от съсобствениците, напр. поради обстоятелството, че само той е сключил договора с третото лице – наемател, всеки от останалите съсобственици има право и може да претендира от този съсобственик припадащата му се част от получения наем, съразмерно на дела му в съсобствеността. В този смисъл решение № 87/10.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 803/2008г., ІІг.о., решение № 512/15.09.1987г. по гр.д. № 515/86г.,Іг.о., решение № 891/03.04.1970г. по гр.д. № 317/70г., Іг.о. и др./.

     Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове.

            В конкретния случай се претендират гражданските плодове от имота предмет на съдебна делба. Не се спори между страните, че ответното дружество е ползмало имота.     Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОС на ГК на ВКС, използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията ѝ и да накърнява свойствата ѝ. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

        От представените по делото доказателства, беше установено, че октветника е ползвал процесния имот, а ищците - не, нито са получавали наем от него равен на собствените им идеални части от него.

        В този смисъл съдът намира, че се доказа хипотезата на чл.30 ал.3 от ЗС и исковата претенция следва да бъде уважена

        По отношение на разноските:

 На основание член 71 от ГПК, ответника  следва да заплати по отношение на уважената претенция по сметки на ЛРС в полза на бюджета на съдебна власт държавна такса в размер на 83,61 лева, а на ищците 300 лв. общо, за платения от тях адвокатски хонорар по фаза сметки по това производство.

                    Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, „***“ ООД ЕИК ******** да заплати на:

1./  П.Р.М.  ЕГН ********** сума от 695,66 лева

2./ С.П.В. с ЕГН ********** сума от 695,66 лева

3./ Е.П.Р. ЕГН ********** – 695,66 лв.

 представляваща обезщетение за ползите от които са били лишени по отношение на

          - нива с площ 25,048 дка., ІV категория, местността “Човик.драка”, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 68756.18.7/ номер по предходен план 018007/ по картата на землището при съседи: поземлени имоти: 68758.18.8, 68758.18.22, 68758.14.21, 68758.14.20 и 68758.18.6.

 

  ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ********, да заплати по сметка на ЛРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 83.61 лева.

            ОСЪЖДА „****“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на П.Р.М. ,С.П.В. и Е.П.Р. /солидарно/, за платения от тях адвокатски хонорар по фаза сметки по това производство в размер на 300,00 лв.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщаване на страните.

                                                          

 

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :