Р Е Ш Е Н И Е
№171
гр.
Велико Търново, 10.07.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана И., като разгледа докладваното
от председателя адм. дело №122 по описа на Административния съд за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на П.П.Б. ***, чрез процесуалния му представител ***А.И.
от САК, предявена срещу ответника Областна дирекция на МВР – Велико Търново. С исковата
молба, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира осъждането
на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 300 лв., представляващо
имуществени вреди, претърпени с оглед заплатен адвокатски хонорар за защита по АНД
№1526/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд, по повод обжалването
на издаден електронен фиш от ответника, впоследствие отменен напълно като
незаконосъобразен по съдебен ред.
Видно
от обстоятелствената част на молбата, според ищеца с решение № 504 от 11.11.2019
г. по посоченото АНД е отменен електронен фиш серия К, №***на областната
дирекция на МВР във Велико Търново за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система.
Ищецът,
чрез представителя си аргументира, че са налице кумулативните условия за
уважаване на предявения иск. Сочи, че е налице незаконен електронен фиш за
налагане на глоба, издаден именно от ответника по иска. Намира и, че е
установено наличието на претърпяна вреда от този незаконосъобразен електронен
фиш, като тази вреда представлява заплатеното на ***възнаграждение за
реализираната пред съда процесуална защита срещу последиците, предвидени в
електронния фиш. Твърди се и, че е налице изискуемата се от закона причинно –
следствена връзка между незаконосъобразния електронен фиш и вредоносния
резултат. В това отношение се сочи, че въпреки наличието на договор за правна
помощ, защитата, реализирана от ***е била дължима, тъй като акта на ответника е
предивзикал неоснователно правен спор, причинил заплащането на адвокатското
възнаграждение. Най – сетне, досежно
размера на претенцията се поддържа и, че възнаграждението за адвокатска защита
е императивно дължимо от засегнатото лице според чл.36 от ЗА, като това
възнаграждение следва да се уговори с договор. В крайна сметка претендира се
обезщетение от 300 лв., като е налице акцесорна претенция за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считана от датата на влизането на решението, с
което електронния фиш е отменен, в сила,
сиреч от 13.12.2019 г. до момента на окончателното и изплащане.
Ответникът
по иска Областна дирекция на МВР - Велико Търново в открито заседание не се
представлява, като по делото е постъпил писмн отговор на исковата молба, в
който основателността на исковете се отрича. Алтернативно се иска от настоящият
съд да намали претендираното от ищеца възнаграждение по настоящото дело с оглед
сложността му.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Прокурорът поддържа,
че липсват доказателства, че по приобщеното понастоящем АНД на Районен съд
–Велико Търново е ангажирана адвокатска защита и заплатен адвокатски хонорар,
който следва да се обезщети. Сочи в този контекст, че нито в представеното пълномощно,
нито в договора за правна помощ е отбелязано изрично по кое АНД ищецът е
защитаван или кой именно електронен фиш обжалва.
По допустимостта:
Исковата
молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от твърдян като отменен като незаконосъобразен електронен фиш, издаден по
реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП от ОДМВР – Велико Търново, като адресат на
неблагоприятните последици, предвидени от този електронен фиш, е именно настоящият
ищец.
От
друга страна искът, обективиран в предявената искова молба, е предявен срещу
надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК, предвид специалната разпоредба на чл.189, ал.4
от ЗДвП и с оглед установеното по АНД №1526/2019 г. по описа на ВТРС досежно
мястото на извършването на нарушенията. Предявеният иск е допустим и с аргумент
от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като е налице отменен електронен фиш, като същият
при влизането си в сила според фикцията на чл.189, ал.11 от ЗДвП има
последиците на наказателно постановление.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че към момента на провеждането на последното
открито съдебно заседание по АНД № 1526/2019 г по описа на ВТРС, не е била в
сила разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /нова, ДВ бр.94 от
По
същество исковата претенция съдът намира за неоснователна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
Безспорно е по делото впрочем, че след проведен съдебен процес, издадения
от ОДМВР Велико Търново електронен фиш, серия К, №***е отменен със съдебно
решение, постановено по АНД №1526/2019 г. по описа на Великотърновският районен
съд, като решението е влязло в сила. Отмяната на електронния фиш е станала по
жалба срещу него на настоящият ищец, като видно от приложеното дело на ВТРС, в
производството пред този съд тях ищецът е бил защитаван от процесуален
представител – адвокат, като е представено едно пълномощно /л.8 ат делото на ВТРС/,
което е приложено към жалбата срещу конкретния електронен фиш. По делото пред ВТРС
е представен договор за правна защита и съдействие, според съдържанието на
който /вж. л.45 от АНД №1526/2019 г. на ВТРС/ адресатът на електронния фиш и
настоящ ищец упълномощава *** А.И. от САК да осъществява процесуално
представителство, защита и съдействие изразяващо се в изготвянето и подаването
на жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба и образуването на дело.
Договореното възнаграждение за така уговорената правна помощ е от 300 лв., като
е отбелязано, че тази сума е изцяло внесена от защитаваното лице.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има
деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е
обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата
носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по
повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №
2/14 г. на ВКС и ВАС.
Предвид последиците на влезлите в сила електронни фишове по чл.189, ал.4
от ЗДвП, които законът фингира към последиците на влезлите в сила наказателни
постановления, непосредствено посоченото досежно характера им е приложимо и за
тях.
При това във фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно,
предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Както се отбеляза, електронният
фиш, чийто адресат е бил ищеца, е отменен от съда изцяло като незаконосъобразен.
Не са налице обаче кумулативните изисквания на закона за причинена вреда
от незаконен акт, която да е в пряка причинно следствена връзка с незаконния
акт, който в случая е незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба.
Както съдът вече отбеляза, няма спор по делото, че пред районният съд
настоящият ищец е упълномощил да го защитава адвокат. Извън подаването на
жалбата и представянето на писмена защита, процесуалния представител на
жалбоподателя не е извършвал никакви процесуални действия пред ВТРС. Представил
е с писмената защита договор за правна защита и съдействие, който не е
съобразяван от районния съд, нито е подложен на правна оценка, тъй като към
момента на провеждането на откритото съдебно заседание не е действала
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и
съответно в жалбата, респ. в писмената защита не е направено искане за
присъждане на разноски по административно-наказателното дело. В случая за
районният съд е било приложимо правилото на чл.93 от НПК.
Представеният и пред настоящата инстанция договор за правна защита
съдействие, който се съдържа и в АНД №1526/2019 г. по описа на ВТРС, не
установява заплащането на възнаграждение на ***по повод на процесуални
действия, извършвани от последния по това административно-наказателно дело. При
това липсва и изискуемата се по закон причинно следствена връзка между
незаконосъобразността на съответния акт и причинените чрез него на адресата му
вреди. Предметът на договора за правна
помощ касае представителство, защита и съдействие чрез изготвяне на жалба срещу
електронен фиш и образуване на административно – наказателно дело, като следва
да се отбележи, че делото се образува от съда, а не от процесуален представител
на страна. В договора не е посочен номера на делото, по повод на което е
уговорена правната защита и съдействие, нито е посочен конкретния номер на
електронния фиш за налагане на глоба, за да може да се свърже предмета на
договора с процесуалните действия на страната по конкретното дело на ВТРС.
Обстоятелството, че договорът е приложен към писмената защита на жалбоподателя
/настоящ ищец/ не е достатъчно, за да запълни тази празнота в предмета на
договора. Така оформеният договор може да послужи за претендиране на вреди по
повод на всеки издаден на ищеца електронен фиш за налагане на глоба, стига
издаването му да е на дата, следваща датата на съответния електронен фиш, тъй
като в договора не е уговорено пред кой именно районен съд следва да се
осъществи правната защита и съответното правно съдействие. В това отношение е
достатъчно да се отбележи, че съдът обяви на страните в открито заседание
служебно известното му обстоятелство, че настоящият ищец е бил жалбоподател по
други административно-наказателни дела, разглеждани и от Районен съд –Велико
Търново и от Районен съд –Горна Оряховица.
Процесуална тежест на ищеца е да установи при условията на първоначално
пълно доказване всички елементи на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
арг. от чл.154, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.203 от АПК. В случая
ищецът не представя доказателства, от които да следва несъмнения извод, че
вредата, представляваща за него заплатено на процесуален представител
възнаграждение, е свързана с обжалването на електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с АТСС, серия К, №***на ответника и то пред
Великотърновския районен съд.
Следва исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Според чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата обаче е приложима при спазване на диспозитивното начало, т.е. ако се
претендира посоченото възнаграждение от ответника. В случая липсва искане за
разноски, поради което съдът не присъжда такива за ответника, въпреки изхода на
спора.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на П.П.Б. ***, ЕГН **********, с които се претендира осъждането на
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени вреди от незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба,
серия К № ***и лихва върху това обезщетение, дължима за периода от 13.12.2019
г. до момента на окончателното изплащане на обезщетението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: