Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2222 03.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18390 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник *** К.А., е предявил против Н.В.И., ЕГН: **********,***, иск за осъждането му да заплати следните суми: главница в размер на 116, 34 лева- стойност на консумирана ел. енергия в обекти на потребителя, находящи се в *********************и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 04.04.2018 г.- 15.08.2019 г., лихва за забава в размер на 9, 87 лева за периода 12.05.2018 г.- 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по частно гр. дело № 17285/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в- 24.10.2019 г. до окончателното плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът бил краен снабдител по чл. 98а от ЗЕ, като продавал ел. енергия при публично известни общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР и надлежно публикувани. Според чл. 104а от ЗЕ потребителите използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Клиентите, чийто обекти били присъединени към мрежата, заплащали всички мрежови услуги, включително и цената за достъп на крайния снабдител- чл. 28 ал. 1 от Правилата за търговия с ел. енергия, които представлявали общи условия и обвързвали потребителите. Услугите по достъп и пренос по мрежата се заплащали независимо от това чия собственост са присъединените съоръжения, като цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност и се начислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът имал качеството на небитов клиент по смисъла на параграф 1 т. 33а от ДР на ЗЕ. Цените на мрежовите услуги се заплащали съобразно решенията на ДКЕВР, поради което в случая нямало свобода на договаряне. Ответникът имал клиентски номер *****и бил собственик на два снабдени с ел. енергия обекти, до които му били предоставени мрежови услуги- магазини *** и ***, находящи се **************, съответно с ИТН: ******и ИТН: ******. Клиентът бил задължен за изпълнява задълженията си по снабдяване с ел. енергия- чл. 11 т. 1 от ОУ, като при неплащане в срок дължал лихва за забава- чл. 27 ал. 1 от ОУ. Ответникът имал неплатено задължение в общ размер на 126, 21 лева, ведно с лихва, за което били издадени съответни фактури. За събиране на сумите било образувано частно гр. дело № 17285/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в, но заявлението било отхвърлено и в този смисъл се предявявал настоящият осъдителен иск за съответните суми. Моли и за разноски.
Ищецът чрез пълномощника си в първото съдебно заседание моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от документи за откриване на партида на абоната, клиентска сметка на ответника и фактури за ел. енергия.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 30.01.2020 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на основание чл. 41 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за
тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер
на 75 лева (лист 33) и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които
разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, главница в размер на 116, 34 (сто и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки) лева- стойност на консумирана ел. енергия в обекти на потребителя, находящи се в *********************и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 04.04.2018 г.- 15.08.2019 г., лихва за забава в размер на 9, 87 (девет лева и осемдесет и седем стотинки) лева за периода 12.05.2018 г.- 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по частно гр. дело № 17285/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в- 24.10.2019 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 75 (седемдесет и пет) лева- за държавна такса и на сумата от 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД