Решение по дело №103/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 42
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Йордан Дамаскинов
Дело: 20214501000103
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе , 12.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска

Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000103 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Русенският районен съд с решение № 260143 от 18.02.2021г. по
гражданско дело № 6707 по описа за 2019г. отхвърля предявения от „ДМВ
Петрол“ ЕООД с ЕИК:********* против „Никар“ ЕООД с ЕИК:*********,
установителен иск с процесуално-правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2692
/19.09.2019г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5587/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе, за сумата от 20488,80 лева по
фактура N:**********/31.01.2019г., ведно със законната лихва в размер на
1610,65 лева, считано от деня, следващ падежа до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху падежиралата главница по
фактурата от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане.
Със същото решение съдът осъжда „ДМВ Петрол“ ЕООД с ЕИК:*********
да заплати на „Никар“ ЕООД с ЕИК:********* сумата от 2340 лева разноски
по делото.
Делото пред окръжния съд е образувано по въззивна жалба на „ДМВ
1
Петрол“ ЕИК ********* гр. Русе, представлявано от В.И. чрез пълномощник
адвокат В.А., срещу решение № 260143/18.02.2021 по гражданско дело №
6707/2018г. на районен съд Русе. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение
на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателя иска от окръжния съд да отмени това решение и вместо него
да постанови ново, с което да уважи предявения иск като признае за
установено, че „Никар“ ЕООД ЕИК ********* дължи на „ДМВ Петрол“
ЕООД ЕИК ********* сумата 20488,80 лв. по фактура №
**********/31.01.2019г.
Въззивната жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. „Никар“ ЕООД ЕИК
********* гр. Русе, представлявано от управителя Н.И. чрез пълномощник
адвокат Т.В. подава отговор, в който иска от окръжния съд да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на районния съд
като правилно – постановено при спазване на съдопроизводствените правила
и на материалния закон и е обосновано.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие
следното:
„ДМВ Петрол“ ЕООД е предявил иск срещу „Никар“ ЕООД да заплати
сумата 20488,80 лв. по фактура № **********/31.01.2019г. и сумата 1610,65
лв. законна лихва от деня, следващ падежа до датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
2
С молба от 24.07.2020г. ищецът е изменил иска в установителен по чл.
422 от ГПК и е посочил, че претендираната лихва преди предявяване на иска
се отнася за периода от 1.02.2019г. до 10.11.2019г.
Окръжният съд съобразява, че искът по чл. 422 от ГПК има за правна
цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането по
заповед № 2692/19.09.2019г. за изпълнение па парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5587/2019г. на Русенски районен съд.
Заповедта е издадена за сумите 20488,80 лв. главница и 1303,32 лв. законна
лихва за периода от 1.02.2019г.-17.09.2019г. Видно е, че установителният иск
за законна лихва за минало време е предявен в размер по-голям от този по
заповедта и за период по-дълъг от посочения в заповедта. Искът по чл. 422 от
ГПК за сумата над 1303,32 лв. до 1610,65 законна лихва за минало време за
периода от 17.09.2019г. до 10.11.2019г. е недопустим. Решението по същество
в тази част следва да бъде обезсилено.
Страните по делото са били обвързани от договор за наем, сключен на
15.03.2010г., по силата на който „Никар“ ЕООД предоставил ползването под
наем на „ДМВ Петрол“ ЕООД на бензиностанция в гр. Русе, ул. „Потсдам“ №
6Б. Срокът на договора бил 4 години Наемната цена била първоначално 4000
евро месечно, а след анекс от 1.012011г – 6000 лв. Ответникът възразява, че
ищецът като наемателя не е отправял предизвестие за прекратяване на
договора. Окръжният съд приема, че договорът не е прекратен по чл. 12 с
тримесечно писмено предизвестие, а по чл. 11 – по взаимно съгласие.
Свидетелските показания установяват, че след интензивна еднодневна
подготовка на 31.01.2019г. вечерта „ДМВ Петрол“ ЕООД е бил готов да
напусне бензиностанцията, а „Никар“ ЕООД – да я приеме обратно без
възражения от страна на наемодателя.
Ищецът основава иска на твърдение за договор за търговска продажба
на оборудване в бензиностанция, за което представя като доказателства:
фактура № **********/31.01.2019г. и приемо - предавателен протокол от
1.02.2019г.
Посочените две доказателства не установяват търговска продажба като
договор с твърдяното от ищеца съдържание. Приемо - предавателният
3
протокол е подписан за „предал“ от Цветомира Стефанова работила като
управител на бензиностанция при наемателя на бензиностанцията „ДМВ
Петрол“ ЕООД. Тя е разпитана като свидетел и установява, че протоколът бил
подписан на 31.01.2019г. вечерта. Протоколът е подписан за „приел“ от Ц.И.
– майка на Н.И. – управител на „Никар“ ЕООД.
„Никар“ ЕООД възразява, че лицето, подписало този протокол от името
на дружеството, нямало представителна власт. Ц.И. е разпитана като
свидетел. Тя установява, че е подписала протокола за приемане на вещите,
останали в бензиностанцията. Синът й и съпругът й не знаели за това нейно
действие.
Окръжният съд приема, че управителят на „Никар“ ЕООД не се е
противопоставил на действието на своята майка без представителна власт,
поради което на основание чл. 301 от ТЗ действията й по приемане обратно на
бензиностанцията след прекратяване на договора за наем трябва да се считат
потвърдени. В протокола обаче няма никакво писмено изявление за това, че
част от приетите вещи, или вещи, които остават в бензиностанция, се
закупуват от „Никар“ ЕООД на определена цена. Приемо-предавателния
протокол от 1.02.2019г. може да се приеме и като такъв за връщане на целия
обект по смисъла на т. 7.3 от договора (Текстът в началото е: „Наемател описа
и предаде обект – бензиностанция, намираща се на ул. „Потсдам“ № 6б“), но
не и като доказателство за сключване на договор за търговска продажба на
вещи – оборудване в бензиностанцията.
Фактура № **********/31.01.2019г. съдържа изброяване на 10 вещи,
цена на всяка от тях и обща стойност с ДДС 20488,80 лв. и може да се
предположи, че е съставена с цел да оформи стопанската операция по
покупко-продажбата на тези вещи. Фактурата не носи подпис на получател
„Никар“ ЕООД. Фактурата не е осчетоводена в счетоводните регистри на
„Никар“ ЕООД, не е включена в дневниците за покупки по чл. 124 от ЗДДС и
в справки-декларациите по чл. 125 ЗДД –заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Следователно няма установено волеизявление на „Никар“ ЕООД
да се задължи по договор за търговска продажба да закупи вещите по цените
посочени във фактурата. В покана от „Никар“ ЕООД до „ДМВ Петрол“
ЕООД от 11.10.2019г. „Никар“ ЕООД писмено заявява, че не е получил
4
данъчна фактура № **********/31.01.2019г. и не е осчетоводил такава
фактура, тъй като няма постигнати такива договорености и извършени
доставки.
При така установената фактическа обстановка и съответните междинни
изводи, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция
прави следните правни изводи. Обжалваното решение е валидно, допустимо
(с изключение за част от лихвата) и правилно. Неоснователни са направените
във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради
допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на
първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа
обстановка, са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272
ГПК. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за неоснователност
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260143 от 18.02.2021г. по гражданско дело №
6707 по описа за 2019г. на Русенския районен съд в частта, с която се
отхвърля предявения от „ДМВ Петрол“ ЕООД с ЕИК:********* против
„НИКАР“ ЕООД с ЕИК:*********, установителен иск за сумата над 1303,32
лв. до 1610,65 лв. законна лихва за минало време за периода от 17.09.2019г.
до 10.11.2019г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260143 от 18.02.2021г. по гражданско
дело № 6707 по описа за 2019г. на Русенския районен съд в останалата част, с
която се отхвърля предявения от „ДМВ Петрол“ ЕООД с ЕИК:*********
5
против „НИКАР“ ЕООД с ЕИК:********* установителен иск с процесуално-
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 2692 /19.09.2019г. за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5587/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе, за сумата
от 20488,80 лева по фактура N:**********/31.01.2019г., сумата 1303,32 лева
законната лихва за периода 1.02.2019г. – 17.09.2019г., законната лихва от
предявяване на иска и 2340,00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „ДМВ Петрол“ ЕООД с ЕИК:********* гр. Русе, ул. „Христо
Ботев“ № 1, ет.5, представлявано от В.И., да ЗАПЛАТИ на „НИКАР“ ЕООД с
ЕИК:********* гр. Русе, ул. „Търговска“ № 22, представлявано от Н.И.,
сумата 1560 лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6