Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Велико Търново, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10217/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Г.С.Л. *** обжалва Решение № 311 от 26.06.2019 г. по НАХД № 319/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-1275-001942/21.11.2017 г. Според касатора решението е неправилно, а въззивният съд не е съобразил събраните по делото доказателства. Развива подробни доводи, че НП е издадено в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, предвид съставянето на АУАН след изтичане на три месечният срок от връчването му. В тази връзка твърди, че авторът е бил ясен още в деня на нарушението, тъй като процесният автомобил към него момент е бил собственост на „Г. Груп“ ЕООД, а управител на дружеството е била Г.С.-Л.. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 311 от 26.06.2019 г. по НАХД № 319/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е потвърдено Наказателно постановление № 17-1275-001942/21.11.2017 г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Велико Търново, с което на Г.С.Л., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновския районен съд е приел за установено, че на 22.07.2017 г. в 10.45 часа в гр. Велико Търново, ГП І-4 (София-Варна), км.126+010 Западен пътен възел в посока към гр. Варна жалбоподателят управлява лек автомобил ****с рег. № ****, собственост на „Г. груп“ ЕООД със скорост 116 км/ч, при ограничение за населено място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11. Наказуема скорост след приспаднат толеранс от 3% (допустима грешка при работа в полеви условия) – 113 км/ч. Превишението е от 63 км/ч. Нарушението е установено с мобилна система TFR1-M с фабричен № 514. Водачът се е посочил в декларация по чл.188 от ЗДвП. Явил се на изпратена и получена покана № 52/2/-6204/514 от 22.07.2017 г., като АУАН № 1776 от 03.11.2017 г. бил съставен в негово присъствие в сградата на Сектор ПП при ОДМВР В. Търново. При тези фактически установявания, въззивният съд е изложил доводи, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена. Правилно наказващият орган е определил приложимите материални разпоредби, като е приел, че е налице нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят в нарушение на изричната забрана се е движил в рамките на населено място със скорост надвишаваща разрешената от 50 км/час, а именно с 113 км/ч.
При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е възражението на касатора, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 34, ал.1 ЗАНН. В действителност, извършителят е установен от контролните органи, едва след представяне на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, в която касаторът сам се посочва като ползвател на датата, на която е заснето нарушението. Същата е станала достояние на служителите на Сектор ПП при ОДМВР - В.Търново на 03.11.2017 г. и от този момент е започнал да тече срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН. За да се изчерпат в пълнота възраженията, релевирани с касационната жалба, следва да се уточни, че от съществено значение е да се установи водачът на МПС извършил нарушението, което се осъществява чрез уведомление на собственика на МПС и представяне от негова страна на декларация по чл. 188 от ЗДвП. Едва при непредставяне на такава декларация, възниква алтернативната отговорност на собственика на МПС по силата на предвидената в закона презумпция. Обратното тълкуване, че извършителят е установен още на датата на която е направена разпечатка от масивите на КАТ за собственика на МПС, би довело до превратно тълкуване и злоупотреба с право. На последно място, не се подкрепя тезата на касатора, че покана му е връчена още на 22.07.2017 г., доколкото видно от съдържащата се на л.10 от преписката покана, същата е връчена на 03.11.2017 г., а Г.Л. саморъчно е отбелязъл това. Очевидното объркване на Л., вероятно се дължи на отбелязаните номер и дата на самата покана, които в действителност имат практическото значение за деловодната отчетност и документооборотът в ОД на МВР-Велико Търново, но не отразяват датата на получаване на поканата от лицето до която тя е адресирана.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311 от 26.06.2019
г. по НАХД № 319/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.