Р Е Ш Е Н И Е
№260092
гр. Пазарджик, 16.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на пети ноември……………….....………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 672 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 496/25.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 993/2019 г. Пещерският районен съд е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Дондуков“ № 59, представлявано
от адв. М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД, да заплати в полза на ищеца Н.И.Д., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законна представителка И.Н.Д., ЕГН********** ***, сумата
от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие телесни увреждания,
причинени му от водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел “Б…“ с д.к. № СВ…АН,
с валидно сключена при ответника застраховка "Гражданска отговорност"
по полица № BG/01/118001868757, валидна от 28.07.2018 година до 27.07.2019 г., при ПТП от 05.10.2018
г., настъпило по ПП-1-8 км.39 посока К, община Б., ведно с лихва за забава от
20.05.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като до размера на
8000 лева е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Осъдил е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв. Я.Д. член на САК адвокатско
възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца в размер на
380 лв. съобразно уважената част от заявената претенция.
Осъдил е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД да заплати по
сметка на Районен съд гр. Пещера д.т и разноски за вещо лице в общ размер от
406 лева.
Осъдил е Н.И.Д. чрез неговата майка и законна представителка И.Н.Д. да
заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД съобразно
отхвърлената част от заявената претенция деловодни разноски в размер на 476.50
лева.
Против така
постановеното решение в осъдителната му част в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ЗАД“Алианц“ чрез техния процесуален пълномощник с оплаквания
за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно
и необосновано първоинстанционният съд приема, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Напротив, видно от доводите в
решението съдът не бил достигнал до правилни изводи относно противоправното
поведение и вината на деликвента, ангажиращи отговорността му по чл. 45 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд не бил достигнал до правилни изводи относно това кой от
двамата водачи с действията си е предизвикал процесното ПТП, както и кои от
конкретните им действия са в нарушение на правилата за движение. В своето
решение съдът бил описал механизма на ПТП, но не бил посочил по чия вина е
настъпило произшествието и кои са били конкретните противоправни действия на
водача на л.а. „Пежо Б.", въз основа на които е ангажирал отговорността му.
В тази връзка счита, че решението е неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения и постановено в противоречие с материалния закон, които
пороци обуславят основание за неговата отмяна.
Жалбоподателят
счита, че вина за настъпване на процесното ПТП носят противоправните действия
на водача на л.а. „БМВ", доколкото водачът на л.а. „Пежо" единствено
е допринесъл за инцидента. Съгласно приетото и неоспорено заключение по САТЕ се
установило, че непосредствено преди произшествието процесното МПС л.а. „БМВ …
Д" се е движило със скорост от 119 км.ч. при разрешена скорост за участъка
от 90 км.ч., като водачът но л.а. БМВ бил заел лявата лента по посоката си на
движение и дистанцията на автомобила от мястото на удара е била около 100
метра. При преминаването от дясна в лява пътна лента водачът на л.а. „БМВ"
не е подал съответния светлинен сигнал, с което допълнително е заблудил водача
на л.а. „Пежо Б.. Поведението на водачът на л.а. „БМВ" било първопричина
ударът между двата автомобила да бъде непредотвратим. Конкретно водачът на л.а.
„БМВ" бил нарушил разпоредбите от ЗДВП, подробно изброени във въззивната
жалба.
Според
експертизата пътнотранспортното произшествие е било технически предотвратимо от
водача при условие, че лекият автомобил БМВ се е движил със скорост до 90
км.ч., тъй като в рамките на дистанцията от която реално той е възприел
опасност, технически е било възможно скорост до 90 км.ч. да намали скоростта и
да спре преди мястото на удара.
В
с.з. от 02.06.2020 г. вещото лице е заявило, че ако водачът е бил останал в
дясна лента, ПТП-то е щяло да бъде предотвратено, тъй като времето за напускане
на дясната лента от микробуса е по - малко от времето за достигане до мястото
на удара, т.е. дори и с превишена скорост водачът е можел да предотврати удара,
ако не е преминал в лява лента. В.л. заявява още, че ако автомобилът е бил в
дясната лента, изобщо е нямало да има пресичане на траектории. Не можели да
бъдат подкрепени твърденията на ищеца, че водачът на л.а. „Пежо" е
заблудил другия водач за предприетата маневра „обратен завой". Водачът на
л.а. „БМВ" е имал възможност да забележи тази маневра от разстояние не по
- малко от 100 метра, което се потвърждавало от в.л. Т.е. на разстояние 100
метра преди произшествието водачът на л.а. „БМВ" е можел да различи
маневрата на другия л.а. и да продължи движение в дясна лента, а не да
преминава в лява.
Предвид
всичко изложено по-горе жалбоподателят счита, че причина за настъпване на ПТП е
високата и несъобразена с пътните условия скорост, включително и неправилната
маневра за преминаване в лява лента от страна на водача на л.а. „БМВ". Относно
предприетата от водача на л.а. „Пежо" маневра „обратен завой" следвало
да се съобразят разпоредбите на ЗДВП в Раздел VIII, на Правилника за прилагане
на ЗДВП в раздел III и задълженията на водача за сигнализиране в чл. 78, ал.1
от правилника. Водачът на л.а. „Пежо" е предприел маневра след
сигнализиране с необходимия светлинен сигнал и съобразявайки се с видимостта и
положението на другите автомобили на пътя. В случай че водачът на л.а.
„БМВ" се е движел с разрешената за пътния участък скорост, водачът на л.а.
„Пежо" щял да завърши маневрата си без опасност за движението.
Искането
е първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната му част, вместо
което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
При
условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът е доказал вината и
противоправното поведение на водача на л.а. „Пежо Б.", жалбоподателят счита
решението за неправилно, тъй като исковата претенция била недоказана по размер.
По делото не се установили безспорно и при условията на пълно и главно
доказване видът и обемът на търпените от ищеца неимуществени вреди.
По
отношение на получената травма в областта на главата, която в.л. определя като
„Повърхностна травма на други части от главата (фронтална област - чело)”, бил
наличен единствено един медицински документ - Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 195831. Липсата на други медицински документи водела до извода, че
травмата не е била продължителна, възстановяването е протекло без допълнителни
усложнения и в кратки срокове. Съгласно експертизата от травмата ищецът е
изпитвал болка в рамките на 7-14 дни, като възстановяването е пълно. Фактът, че
процесното ПТП е станало на 5.10.2018 г. - петък, а ищецът в понеделник е бил
на училище (видно от показанията на свидетеля в с.з. от 14.01.2020 г.) бил
достатъчно ясно доказателство, че както физическата, така и психическата травма
не са били с висок интензитет. В противен случай на пострадалия би му било
предписано домашно лечение (а и допълнителни прегледи, медикаментозно лечение,
рехабилитация и т.н.).
На
следващо място жалбоподателят счита, че съдът неправилно е кредитирал в цялост
свидетелските показания. Твърди се, че показанията не кореспондират с
останалите доказателства по делото и с изслушаната експертиза, още повече че
свидетелят бил пряко заинтересуван от изхода на делото като баща на ищеца. В
тази връзка не можел да се приеме доводът на съда, че ищецът е изпитал уплаха и
страх от случилото се като негативните психически и емоционални изживявания не били
преодолени в пълна степен, тъй като все още изпитвал страх при пътуване в
автомобил. Ищецът бил на възраст, която позволявала бързо да забрави
изживяното, още повече, че единствената травма била натъртване по главата,
което можело да се случи дори и при детска игра. Липсата на доказателства в
обратен смисъл оборвали тезата, че ищецът не се е възстановил от изживяното и
все още търпи вреди.
Твърди,
че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение съобразно разпределената
доказателствена тежест, да установи ясно и конкретно вида и обема на твърдените
от него неимуществени вреди, което на самостоятелно основание било причина за
отмяна на решението.
На
следващо място се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение при
постановяване на решението си като не е обсъдил всички възражения на ответника,
в случая възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Видно
от заключението по КСМАТЕ, ищецът не бил поставен в система за обезопасяване на
деца, което било нарушение на чл. 137в, ал.2 от ЗДвП. Същевременно дори и да
бил с поставен предпазен колан, същият е бил неефективен, както посочвало в.л.
в с.з. от 26.02.2020 г. В случай че ищецът е бил в обезопасителна система, то е
нямало да получи същата травма. Травмата била получена от удар в твърд предмет
(задната страна на предната седалка), което сочело, че не е имало какво да
задържи ищеца неподвижно към седалката. Нарушението от страна на ищеца било
причина за настъпване на травмата, поради което жалбоподателят счита, че
процентът на съпричиняване на вредоносния резултат е размер на 40 %.
Съдът
не бил приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, което водело до порок на
съдебното решение. В тази връзка искането е да се отмени първоинстанционното
решение, като се намали присъденото от съда обезщетение на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
Искането
е да се отмени решението в осъдителната му част и вместо него се постанови
друго, с което да се отхвърли иска на Н.И.Д. като неоснователен, а при условие
на евентуалност се намали присъденото от съда обезщетение за неимуществени
вреди. Претендират се разноски по представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
В
законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Н.И.Д., представляван
от И.Н.Д., чрез процесуалния представител адв. Я.Д.. Счита решението на съда за
правилно, а въззивната жалба на ответника за неоснователна.
Твърди
се, че съдът е приложил правилно критериите, залегнали в чл. 52 от ЗЗД.
Правилно съдът бил отчел настъпилите травми на ищеца, същите били потвърдени от
вещото лице. Уврежданията на ищеца се установили както от неоспорената по
делото и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, така и от показанията на
свидетеля, описващ търпените от ищеца болки и страдания. Стресът за дете на
възрастта на ищеца, който претърпява пътен инцидент със скорост от 79 км./ч.
към момента на удара и същевременно с това вижда б. си майка в б. на предната
седалка, оставял трайни последици върху крехката детска психика. Твърдението на
въззивника, че ищецът бил на възраст, на която бързо забравял изживяното,
граничело с цинизъм, доколкото именно психичните травми при неформирана
подрастваща психика можели да доведат до доживотни фобии и тревожност.
По
отношение на твърденията за недоказана вина на водача на л.а. Пежо, счита
същите за неоснователни. Вината му била доказана, доколкото първопричината за
настъпването на ПТП била предприетата от водача па л.а. Пежо маневра „обратен
завой“ при наличие на двойна непрекъсната линия (М2) между двете платна за
движение. Ако не била предприета тази неправилна маневра, нямало да се стигне
до процесното ПТП.
Съдът
правилно бил приел, че приносът на водача на лекия автомобил за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
пътуващите в него лица.
По
отношението на съпричиняването счита доводите на ответника за обжалване за
изцяло неправилни. Вещото лице посочвало, че детето е било прикрепено към
седалката най-вероятно със стандартния колан, тъй като в противен случай същото
при тази скорост на движение и последвал удар, щяло да получи много по-тежки
увреждания. Свидетелските показания събрани по делото също подкрепят това
заключение.
Счита,
че правилно е определен размерът на обезщетението необходимо за репариране на
вредите.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против ЗАД“Алианц“ ищецът Н.Д. чрез своята майка и законна
представителка И.Д. е твърдял, че на 05.10.2018 година около 21:00 часа по ПП-1-8 в
дясна лента, с посока на движение К, се е движил лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Б.“ с рег. № СВ….Н, управляван от лицето К.А. Г. като в района на 39-ти
километър, поради предприемане на маневра обратен завой става причина за
реализиране на ПТП с правомерно движещия се в същата посока в лява лента лек
автомобил марка „БМВ“ модел „.“Д с рег.№ СО … ВМ, управляван от лицето А. К. К.
При инцидента е пострадало детето Н.И.Д. в качеството си на пътник в лек
автомобил марка „БВМ“ модел „… Д с рег.№ СО ….. ВМ. Твърдял е, че ПТП е било
посетено от мл. автоконтрольор КПД-ГПА при ОДМВР – София, който е съставил
констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 66, в който били описани
обстоятелствата и причините за инцидента. Веднага след настъпилото ПТП
пострадалото дете посетило спешен кабинет по н… и лчх в УМБАЛМС „Н.И.Пирогов“ с
оплаквания силни болки в г.. и о..на ч…. При извършените прегледи била
поставена диагноза повърхностна т….на други части от г…., като след дадена
терапия пострадалият бил освободен за домашно лечение. Получената вследствие на
ПТП травма причинила на Н.Д. болки и страдания, които били със значителен
интензитет 2-3 седмици след ПТП, като е следвало да спазва щадящ режим и това
довело до промяна в нормалното протичане на ежедневието на детето. Изпитваните
силни болки и неразположение го карали да се чувства н., което пречело и на
съня му. Полученото нараняване на г… дало отражение върху пострадалия – той
страдал г.и з., които можели да са индикация за късни прояви на усложнения. Досежно
психологическите последици от инцидента – и. с. д. с. - щели да съпътстват
пострадалото лице до кроя на живота му. Лекия автомобил марка „Пежо“ модел „Б.“
с рег.№ СВ ….Н имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество Алианц“АД
със застрахователна полица № BG/01/… със срок на действие от 28.07.2018 година до 27.07.2019 година, като по
повод на претърпения инцидент представители на ищеца се свързали със
застрахователното дружество с претенция за изплащане на обезщетение – вх.№
200-00-724 от 20.02.2019 година на основание чл. 429, ал. 1 от КЗ. С оглед
характера и степента на полученото травматично увреждане отправили искане до
застрахователното дружество за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди под формата на болки и страдания в размер на 8000 лева. Към
момента на депозиране на исковата молба нямало произнасяне от застрахователя. Твърденията
са, че на ищеца са причинени увреждания в резултат на ПТП, които се оценяват на
сумата от 8000 лева. Искането е да се постанови решение, с което да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се физически болки и душевни страдания,
ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 година до окончателното й
изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове изцяло по основание и размер и
моли същите да се отхвърлят. Твърдял е, че ищецът не бил посочен в протокола за
ПТП като пострадало лице, като липсвали доказателства същият да е бил участник
в описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие на посочената дата.
Не било изобщо описано в исковата молба на коя седалка е пътувало лицето и при
какъв механизъм са настъпили травматичните увреждания. Оспорил е и описания в
исковата молба механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване. Оспорил е и
твърдението, че вина за настъпилото ПТП има водачът на товарен автомобил „Пежо
Б…..“. Твърдял е още, че е налице съпричиняване от страна на ищеца поради
извършено нарушение на ЗДвП, а именно неизползване на обезопасителен колан съгласно
изискването на чл.137, ал.1 от ЗДвП.
В представения писмен отговор ответната страна е
оспорила вида и обема на вредите, търпени от ищеца, включително и причинно-следствената
връзка между събитието и травмата. Оспорила е главния иск по размер, а по
отношение на акцесорния се сочи, че към претенцията не е била представена
банкова сметка *** Н.Д., поради което застрахователното дружество не било
изпадало в забава.
Установява се от събраните по
делото писмени доказателства, че детето Н.И.Д. е родено на *** година, ЕГН**********,
от майка И.Н.Д. и баща -неизвестен. Установява се още, че на 05.10.2018 година
е съставен Констативен протокол № 66 за ПТП № 2018-1026-1065 от мл. инспектор
КЛД-ГПА към ОДП при ОДМВР София, за настъпило на 05.10.2018 година около 18:45
часа ПТП на път ПП-1-8,39 км. посока Б., община Б., между МПС „Пежо Б.“ с ДК №
СВ …. АН, управлявано от водач К. А. и МПС „БМВ“ …0Д с ДК № СО ….ВМ, управлявано
от водач А. К.. В протокола са посочени обстоятелствата за възникналото ПТП, а
именно „при движение по ПП-1-8 в района на 39-ти километър с посока Б., МПС
„Пежо Б.“ се движи в дясна лента, като предприема маневра обратен завой и
реализира тежко ПТП с движещия се в същата посока в лява лента МПС „БМВ“ …. Д.
Видно от останалите
доказателства на 05.10.2018 година в 19:24 часа в лечебно заведение МБАЛСМ“
Н.И.Пирогов“ - гр.София, в спешен приемно-консултативен кабинет по
неврохирургия и лчх е приет пациент Н.И.Д. с диагноза „п. т. на д.ч.от г.“ – о.
на ч., като са назначени изследвания - . на ч. ФАС ПА и ЛЯВ профил н.к.
На 20.02.2019 година И.Н.Д. в качеството си на законен
представител на малолетното си дете Н.И.Д. е отправила писмена застрахователна
претенция по реда на чл.308 от КЗО до ответното дружество, в която е заявила
пред „Застрахователно акционерно дружество Алианц“ АД гр.София претенция по
полица „ГО“ на автомобилистите № GO/01/…… за настъпилото на 05.10.2018 година ПТП и е претендирала обезщетение в
размер на 8000 лева за претърпените неимуществени вреди, като изрично е
посочила банкова сметка ***.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.К.К.,
който е управлявал автомобила, в който се е возел Н.Д., се установява, че на
05.10.2018 година с И.Д. и детето Н.Д. се движели в посока Б., защото живеели в
с. Х.. Било преди 8 часа вечерта. Свидетелят установява, че навлязъл в пътен
участък с ограничение на скоростта на движение от 60 км./ч. Излязъл от
ограничението и забелязал, че отдясно на платното, в банкета, имало микробус,
който бил спрял с включени аварийни светлини. Свидетелят предприел маневра и му
освободил дясното платно, защото предположил, че е аварирал, като преценил, че
трябва да се отдалечи от това превозно средство. След ограничението от 60
км./ч. започнал да ускорява до максималната скорост от 90 км./ч., която била
позволена. Около 30 метра преди да стигне въпросния микробус, водачът му
предприел маневра, като завил пълен ляв и направил обратен завой на участък,
който бил с 2 непрекъснати линии. Застанал напряко пред автомобила на
свидетеля. Това се случило на около 30 м. от техния автомобил - микробусът
изведнъж предприел маневра да направи обратен завой. Свидетелят се опитал да
избегна удара, но било невъзможно в рамките на оставащото разстояние това да се
случи, при което автомобилите се ударили. Според свидетеля водачът на микробуса
спрял буквално пред автомобила му. Управляваното от свидетеля МПС се ударило
челно, а микробусът при сблъсъка бил странично ударен. В резултат от сблъсъка
бусът се обърнал в канавката, а автомобилът на свидетелят се завъртял и спрял
на средата на пътя в посока София. След удара свидетелят нямал видими
увреждания, нищо не чувствал, можел да се движа. До него стояла ищцата И.Д., с
която живеели на семейни начала. Тя била без предпазен колан, защото в момента
на ПТП била бременна в 6-ти месец и затова пътувала без колан, но по лекарско
предписание, тъй като имала проблемна бременност. Синът им – Н.Д. - стоял отзад
в дясната страна на автомобила с поставен с предпазен колан. След сблъсъка
свидетелят слязъл от автомобила и извадил първо сина им, сложил го на безопасно
място след канала на пътя в тревата. Върнал се за жена си. Взел я и я сложил до
детето. И двамата били в с. Синът му говорел, а жена му плачела, защото била с.с..
Детето разговаряло със свидетеля, който забелязал, че то има ц. на г., с.-л.,
около 2 – 2,5 см. Ударът между автомобилите бил силен, чул се трясък и колата
се завъртяла. По негова преценка не се е движел с повече от 90 км/ч. От самия
удар автомобилът се завъртял на обратно. Това много с. детето, защото то се
страхувало като се вози. След това детето заплакало, викало и било много с.
Извикали линейка, която дошла след няколко минути и качила детето и майката.
Детето било отведено за преглед в Пирогов. На свидетеля били направени
изследвания за наркотици и алкохол, които били отрицателни. На детето били
направени изследвания, които продължили около 2 часа и половина. То било много
уплашено, но в Пирогов вече се успокоило. Лекарите казали, че няма сериозни
травми. Препоръчали им щадящ режим - да си почива, да не гледа телевизия, да
лежи, да не си напряга г. Направили му с.на г., както и с. на ц. т. за с. и н.,
който не отчел сериозни травми. Детето било прегледано от .д и к. х. До ПТП-то Н.
ходел редовно на училище, като след това също ходел редовно на училище. Събота
и неделя си почивал, а в понеделник заявил, че желае да отиде на училище, тъй
като по негови думи се чувствал добре. Свидетелят обаче забелязал промяна в
него – бил и., а., оплаквал се, че го п. г. В часовете по физическо не го
поскали да посещава заниманията. В училището били уведомени за случая и те не
го допускали в тези часове. Това продължило около 3 седмици. По преценка на
свидетеля Н.Д. бил общително дете, но след катастрофата се затворил, не общувал
много, не излизал с приятели, искал да стои вкъщи, да си почива, да си лежи.
Разговаряли много за случая и му обяснявали какво точно се е случило. През тези
3 седмици детето имало г., будило се често от сън. От Пирогов ги предупредили,
че г. ще изчезне постепенно, защото детето имало лека т.а на г., която била
видима. През 3-седмичния престой детето било неспокойно и преживяло ситуацията трудно.
Детето знаело, че рисковата б. на майка му се коментирала в семейството и се
притеснявало за нея. Сега вече се било възстановило, но въпреки това изпитвало
лек у. когато се возело в автомобил.
За изясняване на спора от
фактическа страна пред районния съд е назначена и изслушана медицинска
експертиза която установила, че в следствие на процесното ПТП на Н.И.Д. е
причинена повърхностна травма на други части от г. (ф. о. –ч.) МКБ-10. Описаното
травматично увреждане се дължало на удар на тялото с и/или върху твърди тъпи
предмети, каквито са частите от автомобилната кабина (задната повърхност на
облегалката на предната седалка). Разположението на травматичното увреждане – челно
според вещото лице сочело, че ударът на пострадалия е бил отпред. Същият не е
бил с голяма сила предвид липсата на разкъсно-контузна рана, на меките тъкани
на челото или счупване на подлежаща кост. Травматичното увреждане е причинило
на пострадалия болка и страдание. Според вещото лице по своята същност болката
представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес
на болката. Описаното телесно нараняване на Н.Д. можело да бъде получено така,
както се съобщава в материалите по делото, поради което можело да се допусне
наличие на причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В конкретния случай
през възстановителния период в рамките на 7-14 дни пострадалият Д. е изпитвал
физическа болка, като в първите 5-7 дни тя е била с по- голям интензитет. Възстановяването
при тази травма на меките тъкани било пълно. В с.з. вещото лице е заявило, че
по описанията на майката детето е било с предпазен колан за възрастни без
допълнителни приспособления. Констатирал е, че в медицинската документация няма
описани белези за следи от предпазен колан. Детето е седяло на втория ред
седалки, като вещото лице допуска, че е имало поставен предпазен колан с оглед на
това, че ударът, нанесен в областта на ч., не е бил силен. За това говорел и
фактът, че няма р. а само н.. Това според вещото лице е и. б., по който съди,че
нещо е възпрепятствало детето да полети напред към предното стъкло. Базирайки
се на авто-техническата експертиза и скоростта на движение, според вещото лице по
детето би трябвало да има по–сериозни травми в случай, че е липсвал предпазен
колан. С оглед възрастта, ръста и килограмите на детето, стандартният колан за
възрастни на задната седалка на автомобил не бил ефективен. Според вещото лице
било необходимо да има допълнителни приспособления за задържане, тъй като при
удар на автомобила е възможно тази система да се откачи изцяло или коланът да
изпусне. От значение било и как е облечено детето. Категорично заявява, че
такава травма не можела да се получи при изваждане на детето от автомобил. Експертът
не можел да предположи при евентуално падане на детето -например спъване и
падане върху пътна настилка - възможно ли е да се получи такъв вид нараняване.
По делото пред ПРС е
изслушана и техническа експертиза, в която се сочи, че процесното ПТП е
възникнало на път І-8 км-39 към 18:49 часа на 05.10.2018 година в община Б. в
посока Б.. Пътното платно било
с обща широчина 14 м. - с две платна за движение от по 7 м., отделени с двойна
непрекъсната линия (М2). Всяко от платната се състояло от по две пътни ленти,
всяка със ширина 3,5 м. Пътните ленти били отделени с прекъсната линия (МЗ). Зоната
на ПТП в участъка в посока гр. С. бил без действие /зона/ на вертикална пътна
маркировка.
Пътната
настилка е била суха като произшествието е протекло в светлата част на деня при
благоприятни пътни условия в прав участък и настилката от асфалт, еднородна и
без неравности. Максимално допустимата
скорост на движение на МПС за категорията на пътя 1-8 в този участък е 90 км/ч.
Лек
автомобил БМВ … Д - фабрично имал монтирани два предпазни колани на предните
седалки и три на задната седалка. Предпазните колани на предните седалки били
т.н. интегрирани предпазни колани. Интегрираните предпазни колани можели да
намалят силата върху пътника при удар с до 50%, в сравнение с конвенционалните
предпазни системи. На задната седалка монтираните три броя предпазни колани били
триточкови инерционни. Всеки един от тези колани бил захванат при използване на
три места, за да предпазват пътниците заели правилна позиция на седалките и
поставили предпазните колани. Поставен в режим на ELR (механизъм
за аварийно блокиране) триточковия колан не изисквал регулиране на дължината и
позволявал свобода на движението, когато автомобилът се движи с постоянна
скорост. При внезапно или рязко спиране обаче, или по време на силно ускоряване
или забавяне, предпазният колан блокирал автоматично, за да задържи тялото към
седалката. Коланите били конструирани и изработени така, че да издържат
човешката тежест плюс моментното ускорение на тялото напред, за да не се нарани
главата в предната седалка, елементи от вратата или разположените отпред
елементи от автомобилния интериор. Обезопасителните колани, монтирани в
автомобила задържали тялото и пасажера към облегалката при наличие на
отрицателно ускорение по направлението на движение - при фронтални сблъсъци
(челни удари).
Скоростта
на движение на лекия автомобил „БМВ … Д" преди произшествието била в
диапазона Va1 -117-119
км/ч.
Скоростта
на л.а.БМВ … Д в момента на удара е била около 79 км/ч.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „Пежо Б. "преди произшествието е била около
20 км/ч.
Времето
за движение на лекия автомобил „Пежо Б. "до момента на удара е около 3,5
секунди.
На
местопроизшествието към мястото на удара били намерени две успоредни черни
следи с разстояние 1,30 метра една от друга. Лявата по-дълга следа била
измерена на местопроизшествието с дължина 57,50 метра. Следите с голяма
вероятност са били оставени от гумите на лекия автомобил БВМ …Д при режим на
осъществено аварийно спиране.
Според вещото лице Ф. при условие, че лекият автомобил
БМВ 530 Д се е движел със скорост до 90 км/ч, пътнотранспортното произшествие е
било технически предотвратимо от водача, тъй като в рамките па дистанцията, от
която реално той е възприел опасност, технически е било възможно при скорост до
90 км/ч да намали скоростта и да спре преди мястото на удара. Вещото лице е описало механизма на процесното ПТП по следния
начин: На 05.10.2018 година на път І-18-39 км. към 18:45 часа в общ. Б. в
посока Б. се е движел лек автомобил „БМВ…Д" с рег.№ СО … ВМ управляван от лицето Ал. К…. Движението е било на дневна
светлина, като видимостта е била добра, пътната настилка - суха и със запазен
асфалт. В посочения автомобил водачът К. е бил с ищцата И.Д., пътуваща на
предната дясна седалка и детето Н.Д. на задната дясна седалка. Малко след Б. и
разклона за с. Х. и К., водачът на автомобила забелязва пред себе си, върху
десния банкет на пътя, спрял друг автомобил - бял микробус с включени аварийни
светлини. Върху северния банкет на пътя е спрял лек автомобил - микробус „Пежо
- Б." с рег. № СВ…АН, управляван от К. .. Автомобилът му е бил насочен в
посока запад към Б., а водачът му е включил аварийни светлини и наблюдаващ
трафика в двете посоки с намерение за извършване на завой на ляво с цел
обръщане на посоката на движение към Б.. В един момент, преценявайки дистанцията и скоростта на
приближаване на автомобилите в двете посоки, предприема маневра „завой на ляво
и обръщане посоката на движение".
В този момент водачът на л.а.БМВ е заел лявата лента
по посоката си на движение и дистанцията на автомобила от мястото на удара е
била около 100 метра, а скоростта
на автомобила в този момент е била 117 до 119
км/ч. В момента на потегляне и навлизане на микробуса в дясната
лента, водачът на БМВ инстинктивно отклонява на ляво автомобила и реагира на
аварийно спиране. През времето за реакция и задействане на спирачките л.а. БМВ
изминава дистанция от около 56-58 метра.
Дистанцията между двата автомобила се е оказала недостатъчна и след 42-44 метра в спирачен път последвал удар
между двата автомобила странично с прав ексцентричен удар. Лекия автомобил БМВ …..Д
СО …. ВМ е ударил лекия автомобил- микробус „Пежо Б." СВ…..Н челно в
предната му странична лява част със скорост в момента на удара около 79 км/ч.
В момента на конфликта скоростта на микробуса „Пежо Б."
е около 20 км/ч. За кратко време
при сблъсъка и голямата кинетична енергията на удара и относителната скорост,
този тласък отблъсква микробуса напред и на ляво, като го преобръща. Той се
завърта около вертикалната си ос, преобръща се и спира напълно в левия банкет
на пътното платно преобърнат на лявата си страна с насочена предна част на
север.
След удара лекият автомобил БМВ…0Д се занася странично,
завърта се около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка
и спира напълно върху средата на пътното платно на около 21-22 м от мястото на
конфликта, насочен в североизточна посока. Според вещото лице причините за ПТП
са от субективен характер: Водачът на микробуса „Пежо Б." с рег.№ СВ….АН е
предприел маневра „обръщане посоката на движение" на място и по време,
когато не е било безопасно, т.е. не е преценил правилно дистанцията и скоростта
на движение на попътно и насрещно движещите се автомобили, а водачът на лекия
автомобил БМВ …Д СО … ВМ е допуснал скорост на движение 117-119 км/ч, по-висока
от максимално допустимата за пътния участък от 90 км/ч , което го е поставило в
невъзможност да намали скоростта и да спре до мястото на конфликта.
Заключенията са приети в с.з. и не са оспорени от
страните, поради което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и
изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Независимо, че в писмения отговор ответното дружество е оспорило факта, че ищецът Н.Д. е бил пострадал от процесното ПТП, пред въззивния съд този факт не е спорен , тъй като такова възражение не е поддържано от жарлбоподателя. Оспорени са изводите за вината на водача на автомобил „Пежо Б.“ и размерът да определеното обезщетение с оглед претърпените вреди, като се поддържа възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.
С оглед
събраните по делото доказателства следва да се приеме, че вина за настъпването
на ПТП имат и двамата водачи: водачът на „Пежо Б.“ – затова, че е предприел
обратен завой при наличието на пътна маркировка от две непрекъснати линии и при
неправилно преценка за интензивността на движението в този момент, а водачът на
БМВ – затова, че е управлявал автомобила със скорост над максимално
допустимата. Виновното поведение на водача на БМВ обаче не може да доведе до
извод за съпричиняване от страна на пострадалия, защото за да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият
трябва лично да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на самия пострадал и настъпилия
вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице – в този смисъл е константната практика на ВКС. В случая следва
да се вземе предвид, че пострадалият към момента на възникване на ПТП е бил на
8 години и не е извършвал никакви действия, които се намират в причинна връзка
с настъпилото ПТП. Неправомерното поведение на водача на автомобила, в който
пострадалият е пътувал, не може да обоснове автоматично вина на самия пострадал
за настъпването на произшествието, поради което това възражение на жалбоподателя
се явява неоснователно. Отговорността на водача на БМВ може да бъде ангажирана
само, ако против него е предявена искова претенция, каквато в настоящия случай
липсва.
Неоснователно е и твърдението за несъответствие на определения от
районния съд размер на обезщетението с вида и интензитета на болките и
страданията, претърпени от Н.Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни
факти и на индивидуална преценка за стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Принципът на справедливост изисква да се обезщетят
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. Когато дадена вреда
не може да бъде сведена до пряка последица от неправомерното действие или
бездействие, това води до изключването й от кръга на подлежащите на
обезщетяване вреди.
Присъденото
обезщетение за контузиите на ищеца и претърпените във връзка с това болки и
страдания е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Налице е сериозна
психическа травма – силен стрес, причинен вследствие на претърпения инцидент.
Следва да се посочи, че ниската възраст на детето не следва да се разглежда
като утежняващо обстоятелство и в никакъв случай не дава основание претърпените
от него болки и страдания да бъдат пренебрегнати само поради факта, че то е
малко, а физическите увреждания – незначителни, поради което може да се
предположи, че детето ще се възстанови без никакви последствия от психическата
травма. От показанията на свидетеля К. безспорно се установява, че детето все
още се страхува да се вози в автомобил, а към настоящия момент са изминали 2
годи от катастрофата, което означава, че психическата травма все още не е
отзвучала напълно. Наред с това е безспорно установено, че детето е получило и
физически наранявания, като болките, свързани с тях, са отзвучали за около 2
седмици. Като е определил обезщетение в размер на 4000 лв., районният съд се е
съобразил напълно с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Като
е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд се присъединява изцяло към
мотивите, изложени в решението на районния съд и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Тъй
като едната от страните е търговец по занятие, следва да се приеме, че
настоящият спор е търговски по своя характер и тъй като цената на иска е под
20 000 лв., решението няма да подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. На съда е известен фактът, че по този въпрос има
образувано тълкувателно дело пред ВКС, но по него все още няма произнасяне.
С
оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат рисъдени деловодни
разноски за тази инстанция в размер на 510 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА
във връзка с чл.75, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /300 лв. + 7% за горницата над 1000 лв./.
Като
взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 496/25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 993/2019 г. по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Дондуков“ № 59, представлявано
от изпълнителните директори О. Ц. П. и А. Б. А., да заплати на адв. Я.Д. от
САК, със съдебен адрес ***, пълномощник на Н.И.Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законна представителка И.Н.Д., ЕГН********** ***, адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: