№ 399
гр. Стара Загора, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530201712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Г. Е. А., гражданин на Република
Гърция, подадена чрез адвокат А. М. против Заповед за задържане на лице с
регистрационен № 311/17.06.2022 година, издадена от полицейски орган – С.
К. Г..
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се иска
нейната отмяна. Излагат се подробни съображения, свързани с допуснати при
издаването й съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, довели до необосновано ограничаване на правата на
жалбоподателя.
В съдебно заседание Г. Е. А. не се явява, като се представлява от
адвокат М., който заявява, че поддържа жалбата, като прави анализ на
събраните в хода на производството доказателства. Претендира направените
по делото разноски в размер на 500 лева.
Ответникът по жалбата С. К. Г. – полицейски орган – служител
при Второ РУ – Стара Загора, не изразява отношение към постъпилата жалба,
като заявява, че е задържал лицето поради данни за извършена кражба.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
1
доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалваната Заповед за задържане на лице с регистрационен №
311/17.06.2022 година, издадена от С. К. Г. – полицейски орган – служител
при Второ РУ – Стара Загора е постановено задържане за срок от 24 часа на
лицето Г. Е. А., ЛЧН ********* в помещение за задържане на Второ РУ –
Стара Загора, считано от 16:10 часа на 17.06.2022 година. Заповедта е
издадена на основание чл.72, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, като от
фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по
чл.72, ал.1 ЗМВР е обосновано само с „кражба на пари от фитнес“.
По делото са приети следните писмени доказателства: Заповед за
задържане на лице с регистрационен № 311/17.06.2022 година, издадена от С.
К. Г. – полицейски орган – служител при Второ РУ – Стара Загора, с която е
постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Г. Е. А., ЛЧН *********
в помещение за задържане на Второ РУ – Стара Загора, протокол за
полицейски обиск на лицето, Декларация от Г. Е. А., ЛЧН ********* от
13.03.2021 година, Разписка за върнати пари и вещи от задържаното лице,
липсва каквато и да е представена Докладна записка на полицейския орган
извършил задържането.
От представените и приети по делото оскъдни писмени
доказателства се установява, че на 17.06.2021 година старши полицай към
Второ РУ Стара Загора, С. К. Точев във връзка с упражняваните от него
служебни задължения същите е задържал гръцкия гражданин Г. Е. А., ЛЧН
*********, за кражба на пари от фитнес зала, като в тази насока не се
представиха никакви доказателства по делото, дали е образувано досъдебно
производство, дали има последващо задържане на лицето, дали има негови
самопризнания и т.н. Никакви други данни не се събраха в настоящото
производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 АПК
намира, че жалбата е основателна.
2
Упражняването на правомощието за налагане на принудителна
административна мярка по чл.72 ЗМВР от страна на полицейския орган е в
условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския
орган възможност да прецени, дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки, да наложи или не принудителната
административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при
оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, обхваща
преценката дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на
чл.146, т.1 АПК, тъй като обжалваният административен акт – Заповед за
задържане на лице е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1
ЗМВР в кръга да предоставените му от закона правомощия.
Съдът обаче намира, че е допуснато нарушение на чл.146, т.2
АПК, тъй като не е спазена законоустановената форма на административния
акт.
В чл.74, ал.2 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които
следва да съдържа заповедта по ал.1. В случая е допуснато нарушение на т.2,
тъй като са вписани правните основания за задържане на лицето - чл.72, ал.1,
т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
В заповедта е посочено само, че е издадена поради „кражба на
пари във фитнес зала.“, като липсва описание на каквито и да било конкретни
фактически обстоятелства. Европейският съд по правата на човека в своята
константна практика приема, че не е достатъчно заповедта за задържане да
съдържа само приложимите законови разпоредби, без посочване на
специфичните обстоятелства или действия на задържаното лице, наложили
задържането му, тъй като в противен случай не би могло да се гарантира
спазването на принципа за защита на лицата от произвол.
Непосочването на конкретните фактически основания за
задържане на лицето поставя съда в невъзможност да прецени налице ли е
съответствие между посочените от полицейския орган фактически и правните
основания.
Иначе казано от фактическа страна обжалваният акт е обоснован
3
само с кражба на пари и са посочени нормите от ЗМВР и НК. В този смисъл
не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/ бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на
фактически основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че при
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да
е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и
обективни данни, сочещи че лицето, спрямо което е постановено
задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, че действително е извършил кражба
и по какви данни и доказателства.
От друга страна е нарушена нормата на чл.72, ал.3 от ЗМВР, тъй
като лицето е чужд гражданин и в заповедта за задържане не е упоменато тя
да е изготвена в присъствието на преводач за да може лицето да разбере за
какво е задържано, както и не му е предоставено правото на практика да
реализира правото си на защита, като упълномощи веднага адвокат при
задържането си.
Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. В
случая приложената ПАМ освен фактически необоснована от гл.т наличието
на материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, се явява и
несъответна на целта на закона, както бе посочено по - горе. Съдът, намира че
е нарушен е един от основните принципи на административния процес,
регламентиран в чл.6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при
упражняването на административните правомощия. Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането
на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано,
4
че за изпълнение на конкретни полицейски правомощия реално е било
необходимо и оправдано налагането на принудителната административна
мярка „задържане за срок от 24 часа” в хипотезата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
На следващо място разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират
като проявление на принципа за съразмерността, че административните
органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От
доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването
осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не
надхвърля необходимото за постигането на тази цел. В този смисъл Решение
№ 397 от 01.10.2020 година постановено по к.а.н.дело № 474/2020 година по
описа на Административен съд град Стара Загора.
С оглед изложеното по-горе съдът намира че подадената жалба
против Заповед за задържане на лице с рег. № 311/17.06.2022 година,
издадена от полицейски орган – С. К. Г. е основателна и следва да бъде
уважена.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 500 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. Е. А., ЛЧН *********, гражданин на
Република Гърция, Заповед за задържане на лице с регистрационен №
311/17.06.2022 година издадена на основание чл.72, ал.1, т.1, във връзка с
чл.194, ал.1 НК, издадена от полицейски орган – С. К. Г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на Г. Е. А., ЛЧН
*********, гражданин на Република Гърция, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща направените от него разноски по делото – възнаграждение за
ползвана правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
5
страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6