РЕШЕНИЕ
№ 860
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330120022 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че на
28.08.2019 г. на *****, след отбивката за Ц., автомобил „****“ с рег. № ****,
управляван от М. А. И., при движение с позволена скорост в лентата си, е
реализирал ПТП в серия от неравност на пътното платно – несигнализирани и
необезопасени дупки и неравности, вследствие на което гръмнала задна дясна
гума на автомобила и били нанесени щети, респ. имуществени вреди за
собственика на автомобила. Вредите били описани подробно в описа на
щетата и се изразявали в гръмнала задна дясна гума, при което са настъпили
и увреждания на калник заден десен, калобран заден десен, стоп десен,
контролно табло хидравлика - управление на падащия борд. За настъпилото
ПТП били представени декларации от водача на автомобила и свидетел, като
в тях били отразени обстоятелствата, причините и условията за ПТП. При
настъпване на произшествието лекият автомобил е имал имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при ищеца, със ЗП № *****, със срок
на действие от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г. В застрахователното дружество е
1
постъпило заявление от собственика „Терекс Транс“ ООД, с което било
поискано изплащане на застрахователно обезщетение по покрит от
застраховката риск /клауза „Пълно Каско“ от ОУ/ за причинените
имуществени вреди по автомобила. Образувана е щета № *****, като бил
съставен опис на претенция с реф. № **** г. и били направени снимки на
увредените детайли на автомобила. Твърди се, че собственикът на автомобила
е предприел ремонт и възстановяване на щетите, като представил пред
застрахователя разходни документи. С доклад ищецът определил
обезщетение в размер на 444,59 лева, като същото било изплатено на
собственика на увреденото имущество с преводно нареждане от 14.08.2020 г.
Ищецът сочи, че произшествието е настъпило поради несигнализирано
препятствие на пътното платно на автомагистрала „****“ в пътния участък на
к*****, след отбивката за Ц. Поддържа, че ответникът осъществявал
дейностите по изграждане, поддържане и ремонт на републиканските пътища,
поради което ищецът изпратил регресна покана за заплащане на сумата.
Ответникът получил поканата на 21.06.2021 г., но не изпълнил доброволно
задължението си. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Агенция Пътна инфраструктура със становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва настъпването на процесното ПТП по описания в
исковата молба начин. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като намира, че претендираният размер на вредите не отговаря на
реално претърпения. Оспорва наличието на възникнало валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил, респ. право на застрахователя да се суброгира в правата на
увредения и да предявява регресна претенция спрямо ответника, доколкото не
била изпълнена посочената в ОУ на процесната застраховка процедура за
образуване и разглеждане на преписката за щета. Моли за отхвърляне на иска
и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на
събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.08.2019г. следобяд при движение в ясно време на *****,
2
настъпило ПТП с участник товарен автомобил марка „****”, модел „*****” с
рег.№ ****, собственост на „Терекс транс“ ООД и управляван от свидетеля
М. А. И.. Автомобилът се движел в посока запад – изток.
При движението си на горепосочената дата товарният автомобил
преминал през неравност на платното за движение, следствие на което по
него настъпили материални щети.
Към датата на настъпване на ПТП автомобилът имал сключена
застраховка „Каско стандарт” с ищцовото дружество, въз основа на писмена
застрахователна полица № *****г. със срок на покритие от 00:00 часа на
31.07.2019г. до 00:00 часа на 30.07.2020 г.
За настъпилото ПТП управляващият процесното МПС – св. М. И. на
30.08.2019 год. депозирал заявление пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и декларация, като бил избран начин на
обезщетяване – серзиз, посочен от застрахователя. В декларацията св. И. и
пътуващия с него Т. Т. подробно описали механизма на настъпилото ПТП.
Ищцовото дружество завело щета № *****, извършен бил опис на
претенция № ***** год., в който били описани констатираните повреди по
процесния автомобил. След извършения ремонт на дружеството –собственик
били издадени фактури, въз основа на които ищцовото дружество изплатило
на дружеството – собственик на товарния автомобил сумата от 444.59 лева.
На 15.06.2021 г. ищцовото застрахователно дружество отправило
покана до ответника АПИ ОПУ гр. П., като отговорно за ПТП лице да
изплати сумата от 444,59 лв., заплатена от застрахователя за възстановяване
щетите на МПС-то. Поканата била получена от ответника на 21.06.2021г.
В хода на производството е разпитан свидетелят М. И., управлявал
процесното МПС по време на настъпилото ПТП. От показанията му се
установява, че на 28.08.2019 год. при преминаване по *****, в следствие
преминаване през необозначена неравност на пътното платно „гръмнала“
предна дясна гума на товарния автомобил. Увредите по автомобила освен
гумата били калник, контролно табло на хидравличен блок, счупен стоп.
Установява се и че гумите са били в отлично състояние, с период на
експлоатация малко над една година, с необходимото налягане. Установява
се и че автомобилът е превозвал товар с маса около 9 тона. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като те се подкрепят от изготвената повторна
3
САТЕ, от приложените от ищцовото дружество документи, свързани със
заведената щета и най-вече от декларираното от този свидетел и пътуващия с
него Н. Т. относно механизма на настъпилото ПТП.
В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че към м.септември 2019 год. на мястото на настъпване на ПТП не са
установени неравности на пътното. Според вещото е налице сепарация
(отделяне) на пояса (протектора) на пукнатата гума като причината за това е
прекомерното нагряване на гумата, което се получава при експлоатация с
недостатъчно налягане, претоварване, неправилна поддръжка и други
подобни причини, които нямат общо със състоянието на платното за
движение. Подобна сепарация (отделяне) на пояса (протектора) може да се
получи и при внезапна загуба на налягане по време на движение, когато
гумата продължава да се търкаля докато автомобила спре. В случая обаче
няма условия за внезапна загуба на налягане поради състоянието на пътя, тъй
като на посоченото място на *****, към м. Септември 2019 г., няма дупки,
които да са съизмерими с височината на гумите на товарен автомобил, която е
над 20 cm и които да са в състояние да причинят удар и разкъсване на гумата.
Пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по
автомобила към датата на настъпилото ПТП е 550,80 лв.
Назначена е и повторна съдебно автотехническа експертиза с поставен
въпрос за наличие на причинна връзка между причинените вреди на
процесното МПС и описания механизъм на ПТП.
Вещото лице по така назначената повторна експертиза също заключава,
че е настъпило отделяне на протектора на гумата (сепарация), който
процесънастъпва при значително нагряване на гумата следствие на
недостатъчно налягане при контакта и с пътната настилка, претоварване
неправилна поддръжка и др. Отделяне на протектора на автомобилна гума
може да се получи след изпускане на сгъстения въздух от балона на
автомобилното колело и продължително време на движение без достатъчно
сгъстен въздух. Вещото лице сочи още, позовавайки се и на събраните гласни
доказателства, че от техническа гледна точка при изминаване на сочената
дистанция от свидетеля е напълно възможно да настъпи установеното
отделяне на протектора на гумата, какот и че при сочената от свидетеля
4
скорост от около 85-90km/h изпускане на въздуха от балона на колелото е
възможно да настъпи при удар на пневматичната гума при преодоляването на
подобно препятствие и това да е настъпило и при нормалното износване в
процес на използване по предназначение на гумата, т.е. от техническа гледна
точка само от обстоятелството и наличието на неравност - гума не може
еднозначно да се определи дали е налице причинно- следствена връзка между
увреждането на гумата и най- вероятния механизъм на настъпилото ПТП. В
случай че гумата е била на по-малко цикли или конкретното препятствие е с
по-малко амплитудно отклонение „височина- дълбочина“, при преминаване
през същото е възможно да не се изпусне въздуха от балона и увреди
автомобилната гума. Налице е и фактът, че ако го нямаше наличното
препятствие, увреждането на автомобилната гума щеше да се отложи за
неопределен период от време.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства и доказателствени средства по
делото.
Съдът кредитира заключението на изслушаната по делото повторна
съдебна автотехническа експертиза, като неоспорено от страните и изготвено
от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да
се съмнява, а чието заключение кореспондира и с показанията на разпитания
по делото свидетел. Съдът кредитира заключението на вещото лице по
повторната експретиза, тъй като експертът е работил след като по делото
освен събрания писмен доказателествен материал е събран и гласен такъв,
неоспорен от страните и на който съдът дава вяра. В заключението на вещото
лице по назначената първоначална съдебна автотехническа също се посочва,
че отделяне на протектора на гумата може да се получи и при внезапна загуба
на налягане по време на движение, когато гумата продължава да се търкаля
докато автомобила спре, но вещото лице е заключило, че тъй като на място
към момента на огледа няма дупки, няма условия за внезапна загуба на
налягане, поради състоянието пътя. Съдът намира, че с оглед показанията на
свидетеля И. се установява безспорно че такива неравности са съществували,
още повече че огледът и приложените снимки от вещото лице не са
5
извърщени към датата на настъпване на ПТП и други обективни данни освен
показанията на свидетеля за състоянието на пътното платно към процесната
дата по делото не са приобщени.
Заключението на първоначалната експертиза съдът кредира относно
стойността на причинените вреди, както и в частта в която вещото лице сочи,
че сепарация на протектора на гумата е могла да се получи и при внезапна
загуба на налягане поради състоянието на пътя.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410 КЗ, вр.чл.49
ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу
причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на
служители на ответната АПИ, ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на
застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно
обезщетение.
В конкретния правен казус се установи с категоричност наличие на
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество застраховател
и собственика на автомобила участник в ПТП по застраховка „Каско
стандарт”, валидна към датата на настъпване на събитието – полица полица №
****г. Заплащането на застрахователното обезщетение се установи
посредством платежно нареждане от 14.08.2020 г. на стойност 444.59 лв. към
собственика на увредения автомобил. По делото не се установи, всъщност
няма и такива твърдения ответната АПИ да е заплатила на ищеца такава сума.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „Гражданска
отговорност” на автомобилистите да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.
Застрахователят, платил обезщетението встъпва в правата, които
застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да
се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
6
гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Установи се в производството по несъмнен начин, че водачът на МПС
товарен автомобил марка „****”, модел „****” с рег.№ **** М. Т. в резултат
от преминаване през неравност, находяща се на платното за движение по
автомагистрала ****, предизвикал ПТП с материални щети. От събраните
гласни доказателствени средства и писмените такива /заключението на
вещите лица, изготвили съдебната авто-техническа експертиза, декларация и
заявление за обезщетение/ се установи механизма на настъпилото ПТП и
причината за него, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно.
Пътят, в който е настъпило ПТП е част от Републиканската пътна мрежа
на страната ни, известна още като ****, в чийто участък е настъпило
произшествието /съобразно Решение № 945/01.12.2004г. на МС за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл.10, ал.4 ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища, обн. ДВ бр.109/14.12.2004г./.
Този път е изключителна държавна собственост / чл.8, ал.2 ЗП/ и се
управлява и поддържа от ответника / чл.19, чл.29 и чл.30 ЗП/. Така ответната
АПИ съобразно чл.3, ал.1 ЗДвП, като лице стопанисващо републиканските
пътища, вкл. и процесния пътен участък има задължение за поддържането им
в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организира движението по тях така, че да осигури ,словия за бързо и
сигурно придвижване.
Отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
7
възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно допуснал
съществуване на необезопасена и несигнализирана неравност, намираща се
на платното за движение.
За ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД е достатъчно
да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на
нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на
най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се
установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е
установяване въобще виновно поведение на служители, без да се
разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно
неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.
Установи се и наличие на причинно следствена връзка между
противоправното бездействие на служителите на ответната АПИ, натоварени
с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и
вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.
Установените в процеса материални щети, посредством заключението
на вещото лице от първоначално назначената експретиза са на стойност
550.80 лева, която сума е дори надвишава сумата заплатена от ищеца за
ремонт на автомобила на увреденото лице – 444.59 лева.
Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице за неоснователно. Не се
установи водачът на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост
за съответния пътен участък или да е допуснал друго нарушение на правилата
за движение, за което да му е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Освен това в процеса се установи от гласните
доказателствени средства, че водачът не е възприел неравността на пътното
платно, тъй като била несигнализирана и необезопасена.
Относно възражението за липсата на задължение за заплащане на
обезщетението, поради неизпълнение на Общите условия на договора
сключен между собственика на процесното МПС и застрахователя, то съдът
намира, че същото е ирелевантно, доколкото наличието или липсата на
предпоставките за изплащането на обезщетение касае отношенията между
страните по договора и не рефлектира нито върху факта на причинна връзка
между настъпилото ПТП, увредата и неравността на пътното платно,
8
стопанисвано от държавната агенция „Пътна инфратруктура“, нито върху
върху другата предпоставка за предявяване на настоящия иск - ищцовото
дружество да установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на
застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно
обезщетение. За пълнота на изложението, видно от Общите условия по
договора – глава трета, т.6 при щети, настъпили от ПТП, когато съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото
на събитие /какъвто безспорно е настоящия случай, тъй като не се установи
наличие на някоя от предпоставките на чл. 25 от ЗДвП, изискваща
задължителното посещение на мястото от службите на контрол на МВР/,
застрахователят обезщетява щети /сред които и процесните/, на база на
декларативните показания на водача, каквато декларация в случая е
депозирана.
С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за
основателна и доказана в пълния претендиран размер от 444.59 лева и като
такава следва да се уважи изцяло. Върху тази сума следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
09.11.2021 г. до окончателното изплащане.
Въпреки, че по делото е представена покана до ответника за заплащане
на изплатеното застрахователно обезщетение, в конкретния правен казус
няма предявена претенция за обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение – чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което съдът не следва да се произнася.
С оглед изхода на спора и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК ответната АПИ следва да
понесе отговорността за деловодни разноски, сторени от ищцовото
дружество, като заплати същите в размер на 780 лв., от които 50 лв. платена
държавна такса при завеждане на иска, 250 лв. – платен депозит за вещо лице
по първоначалната експертиза, 150 лева депозит за вещо лице за повторна
САТЕ, 30 лева – платен депозит за разпит на свидетел и 300 лв.- платен
адвокатски хонорар. Заплатените разноски за банкови такси, които се
претендират с представения списък по чл. 80 от ГПК не следва да се възлагат
на ответника, тъй като начинът на плащане – дали такъв предполагащ
заплащането на допълнителни такси за банков превод или не, зависи от
ищеца, поради което и този разход следва да тежи върху него.
9
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, ЕИК *********, чрез Областно пътно
управление - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, сума в размер на 444.59 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на
имуществени вреди, причинени на товарен автомобил марка „*****”, модел
„****” с рег.№ ****, собственост на „Терекс транс“ ООД и управляван от
свидетеля М. А. И., следствие настъпило ПТП на 28.08.2019 год.. в област
*****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2021 год..
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, чрез Областно пътно
управление – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” с ЕИК *********, сума в размер на 780.00 лева
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
10