№ 3965
гр. Варна, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110108356 по описа за 2023 година
Ищецът Д. Н.К. твърди, че по силата на договор за дарение обективиран
в нот.акт №97 т.ІІІ, д.№797/10.03.1987г. той е придобил първи етаж на
жилищна сграда в гр.В. ул..... /сега ул. ..../ №4, състоящ се от спалня, хол,
кухня с ниша, стая, антре, баня и тоалет, сутеренен етаж, състоящ се от три
стаи, коридор и подстълбище, гараж в двора, заедно с 1/2ид.ч. от правото на
строеж върху държавна земя, представляваща парцел ІІІ-4 в кв.989 по плана
на 5 подр. на гр.Варна, цялото с площ от 420кв.м. По действащата КККР
имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.303.1.1 на първи етаж на сграда с идентификатор 10135.2556.303.1
в ПИ с идентификатор 10135.2556.303 при
съседи:ПИ10135.2556.307,10135.2556.304,0135.2556.294,10135.2556.295 и
10135.2556.302. Дарителите Н. Д. К. и С. П. К.а са притежавали имота по
силата на поделителен протокол от 14.03.1960г. с нот. заверка на подписите с
рег. №1024/14.03.1960г., вписан т.1, №70/14.03.1960г., с който С. Н. Ф., С. П.
С.ва и Н. Д. К. са прекратили съсобствеността си върху построената от тях
двуетажна жилищна сграда, изградена по силата на отстъпеното им от ГНС
право на строеж върху държавна земя-урегулирано място от 470кв.м. в парцел
II кв.989 в м. "Лозовия разсадник" с договор от 27.10.1959г. и издаден билет за
строеж 1 №660/05.06.1959г. на ГНС. Съгласно поделителния протокол Н. Д. К.
заема първия етаж от сградата със застроена площ от 104кв.м, състоящ се от
спалня, хол, кухня с ниша, антре, баня, тоалет, три стаи от избата, коридор и
подстълбище, а С. Н. С.в и С. П. заемат втория етаж на сградата със същата
площ и разпределение, заедно с две стаи и подстълбище в избата и целия
таван, който е необитаем. Двуетажната сграда е с два административни адреса,
като жилището на първия етаж на сградата е с адрес ул."......" №4, а това на
1
втория етаж с адрес ул."......" №4а. С договор №2075/13.09.1999г., сключен на
основание §1 от ПЗ на ПМС №235/96г. Д. Н. К. е придобил 1/2ид.ч. от правото
на собственост върху дворното място, представляващо парцел ІІІ-4 в кв.989 по
плана на 5 подр. на гр.Варна. Съгласно одобрените на 20.11.1958г. от ОНС
проекти по част „Архитектура" жилищната сграда е проектирана като
двуетажна с изба под цялата застроена площ на сградата. Входът за първия
етаж е разположен от северозападната фасада към ул."......" през двураменно
вътрешно стълбище, а входът за втория етаж от североизточната фасада към
двора през вътрешно двураменно стълбище, което спира до това ниво. Над
втория етаж е предвидено подпокривно пространство с надзид с височина
0,45м., чийто под е покривен гредоред с долен пояс от дъски върху подложни
столици. Покривната конструкция е дървена четирискатна с височина при
билото от 2,90м. Проектите не предвиждат достъп до подпокривното
пространство от стълбищата за първия и за втория етажи, нито отвор за
достъп до него от втория етаж. Не е предвидено и осветяване на това
пространство и прокарването дотам на електрическа и ВиК инсталации.
Площта на подпокривното пространство е равна на застроената площ на
сградата от 104кв.м. Сградата е била завършена и въведена в експлоатация
през 1960г. изцяло според предвижданията на одобрените проекти, с
изключение на стълбището от североизточната фасада, което е било
продължено до подпокривното пространство. По проект и фактическо
изпълнение подпокривното пространство на сградата представлява общ
неизползваем обем, служещ по естеството си единствено за изолация между
гредоредната конструкция над втория етаж и покрива на сградата, поради
което представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС и
принадлежи общо на етажните собственици при части, съразмерни на
съотношението между стойностите на първия и на втория етажи към момента
на възникване на етажната собственост, които в случая са равни. Поради това
поделителният протокол от 14.03.1960г. не е произвел действия в частта, с
която С. Н. С.в и С. П. С.ва получават в дял и целия неизползваем таван. Обща
част на сградата е и стълбището от североизточната фасада на сградата, което
е било продължено до подпокривното пространство. С договор за продажба,
сключен с нот.акт №113, т.ІІ, рег.№3637/25.07.2016г. на нотариус рег.№335 на
НК, вписан вх.рег.№17852, т.LVII, акт №78 на СВ Варна, П. С.в Ф. и Е. С.ва М.
продават на Н. П. М. втори 2 етаж от жилищната сграда в гр.Варна, ул. ....
№4а, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.303.1.2 с площ от 104кв.м., с посочено в акта разпределение,
заедно с две изби и подстълбище и целия таван, както и 1/2ид.ч. от дворното
място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.2556.303 с площ от
459кв.м. Тъй като подпокривното пространство на сградата представлява
обща част, договорът е произвел действие само до размер на притежаваната от
продавачите идеална част съобразно чл.38 във вр. с чл.40 от ЗС. Към датата на
договора ответника е в брак с Анг.Ат.К., поради което имотът е придобит от
тях в съпружеска имуществена общност. След придобиването на
2
собствеността върху втория жилищен етаж ответниците Н.М. и Анг.К. са
започнали ремонтни дейности в подпокривното пространство, изразяващи се в
поставяне на дървена подова настилка върху съществуващия гредоред.
Същевременно те оспорват правата на ищеца върху подпокривното
пространство, като обща част, позовавайки се на съдържанието на договора за
продажба от 2016г. и поделителния протокол от 1960г.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответиците, че ищецът е собственик на 1/2ид.ч. от
подпокривното пространство с площ от 104кв.м. на сградата с идентификатор
10135. 2556. 303.1 ул. "....." № 4,4а и от стълбището от североизточната фасада
на тази сграда, представляващи общи части на сградата, както и да осъдите
ответника да предаде на ищеца владението върху тях, на основание чл.108 от
ЗС и да се присъдят сторените по делото разноски. Размерът на претенцията е
изменен по реда на чл.214 от ГПК в хода на делото от 50%ид.ч. от посочените
обекти на 50.51%ид.ч.
Ответниците Н.М. и А. К. в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор, в
който сочат, че оспорват изцяло претенцията, като неоснователна и
недоказана. Ответниците сочат, че са собственици на подпокривно
пространство, наречено „Таван" с площ от 104кв.м. на сградата с
идентификатор 10135.2556.303.1, ул. .... № 4, 4а, а и на стълбището от
североизточната фасада на тази сграда, съгласно нот.акт №38, том XLVII, дело
№9912, дв.вх.рег.№17694, вх.рег.№17852/25.07.2016г. на Сл.Вп. Варна.
Поделителният протокол от 1960г., посочен от ищеца, представлява и
разпределение на ползване по чл.32, ал.2 от ЗС на общите части на
двуфамилната двуетажна сграда между лицата, които имат качеството на
съсобственици на съответните общи части. Считат, че поделителният
протокол от 1960г., в тази си част, която се отнася до общите части на
сградата, има значението на договор за разпределение на ползването по
смисъла на чл.32, ал.1 от ЗС, в което са обхванати и другото стълбище на
сградата, а така също и избения етаж. Поделено е ползването на стълбищата
между собствениците на двуфамилната сграда, съответно едно за фамИ.та,
собственик на жилището на първия етаж, и едно за фамИ.та, собственик на
втория етаж, докато неравното разпределение на площите за ползването в
избения етаж между двете фамилии е компенсирано с целия таван, който е
необитаем, но не неизползваем, а като функционално обслужващ като
складово помещение само самостоятелното жилище, разположено на втория
етаж, поради което и извън общите части на сградата на основание чл.38, ал.2
от ЗС, какъвто статут има и стълбището от североизточната фасада на тази
сграда, защото то също функционално обслужва само самостоятелното
жилище, разположено на втория етаж. Огледално, другото стълбище в
сградата, като функционално обслужващо само самостоятелното жилище на
първия етаж, също не представлява обща част на сградата. Таванът има
нужната височина, пространство и обем за изграждане на таванско складово
помещение, като обект, посочен в чл.63, ал.1 от Наредба №5 за правила и
3
норми по териториално и селищно устройство (отм. 26.07.1995г.), поради
което не е обща част по смисъла на Тълкувателно решение №34/15.VIII.1983г.
по гр.д.№11/83г., ОСГК. От поделителния протокол от 1960г. и до настоящият
момент, фактическата власт върху тавана, както и върху стълбището от
североизточната фасада се упражнява от праводателя на ответниците и от тях
лично, считано от датата на нот.акт №38, том XLVII, дело №9912, дв.вх.рег.№
17694, вх.рег.№17852/25.07.2016г. на Сл.Вп. Варна. Още при строителството
на сградата и към момента на изготвянето на поделителният протокол от
14.03.1960г., родителите на праводателите на ответниците са участвали в
разходите за построяването на сградата с повече парични средства спрямо Н.
Д. К., поради което и за същия е оставен по-малък дял от правото на
надстрояване на сградата. Споразумението по поделителният протокол от
14.03.1960г., относно разпределение на ползването на общите части на
сградата и дворно място е запазило действието си и обвързва последващите
приобретатели, т.е. ищеца и доверителите ми. След построяването на сградата
през 1960г., в нея са били извършени множество промени, довели до
отклонение от първоначалния проект. Незаконни строителни работи в имота
са извършвани и от ищеца, но същите са били установени от контролните
органи на Район „Приморски"-Общ.Варна с Констативен акт №02/01.03.2023г.
Издаден е бил и Констативен акт №04/11.04.2023г. от длъжностните лица към
Район „Приморски" – Общ.Варна на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Предвид
обстоятелството, че при построяването на сградата, делът от общите части от
сградата, принадлежащи към всяко едно от двете самостоятелни жилища е бил
равен, то следва, че разпределението на площта в избения етаж е следвало да е
поравно за всяко едно от жилищата. Тъй като от поделителният протокол от
14.03.1960г. се установява неравно разпределение на избената площ между
двете жилища, която е уравнена с площ от тавана, то следва извод, че избеният
етаж е имал еднакъв статут с тавана, т.е. или избеният етаж и тавана са били
общи части на сградата или са представлявали прилежащи площи към всяко
едно от двете самостоятелни жилища в сградата, поради което не са
представлявали общи части на сградата и счита за вярно последното. Избата
(мазето) няма самостоятелен статут - тя по общо правило е прилежаща част
към жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключена от
гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни
части на недвижимите имоти. Избата може да се придобива самостоятелно
само ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието
й като самостоятелен обект. Такъв е статута и на процесния таван, тъй като
той се явява прилежаща част към самостоятелното жилище, разположено на
втория етаж на сградата, което понастоящем е собственост на доверителите
ми. Процесният таван няма самостоятелния характер на таванския етаж, нито
е била извършвана промяна в предназначението на тавана. Предназначението
на таванския етаж и стълбището от североизточната фасада не е променено,
поради което те представляват принадлежност към жилището, намиращо се на
втори етаж на процесната сграда по смисъла на чл.37 от ЗС, поради което
4
следват собствеността на главната вещ - жилището на основание чл.98 от ЗС.
На следващо място, дори да се приеме тавана на сградата за обща част
едновременно за двете самостоятелни жилища в сградата, то същият е
придобит по давност на основание добросъвестно владение по чл.79, ал.2 от
ЗС, считано от датата на нот.акт №38, том XLVII, дело №9912, дв.вх.рег.№
17694, вх.рег. №17852/25.07.2016г. на Сл.Вп. Варна, евентуално с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, по чл.79, ал.1 от ЗС,
присъединявайки владението на своите праводатели, считано от
поделителният протокол от 14.03.1960г. до подаването на исковата молба в
съда на 28.06.2023г. Оспорват твърдението на ищеца, че поделителният
протокол от 14.03.1960г. не е произвел действие в частта, с която С. Н. С.в и С.
П. С.ва получават в дял и целия неизползваем таван. Разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗС е с непроменено съдържание от приемането и обнародването й във
вестник Известия, бр.92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г. и към
настоящия момент, съгласно която е можело да се уговори, частите на
сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или
части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Поради което поделителният протокол от 14.03.1960г., съставен на основание
разрешеното от закона, е произвел действие по отношение на тавана,
неправилно посочен от ищеца, като неизползваем, вместо необитаем, както е
бил квалифициран в поделителният протокол от 14.03.1960г. Функционалното
му предназначение на тавана е било постигнато още през 1960г., чрез
продължението на стълбището от североизточната фасада на сградата до
тавана, така, че да обслужва единствено жилището на втория етаж. Молят, да
се отхвърлят исковете и да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.108 от ЗС.
Страните по делото се легитимират като настоящи собственици както
следва:
ищецът Д. К. с обективирано в нот.акт №97, т.III, нот.д.№797/1987г.
дарение по силата на което на 10.03.1987г. е надарен от Н. К. и С. К.а с първи
етаж от жилищна сграда находяща се в гр. В., ул...../ново име „.....“/ №4,
състоящ се от спалня, хол, кухня с ниша, стая, антре, баня и клозет, сутеренен
етаж, състоящ се от три стаи, коридор и подстълбище, а също така и гараж в
двора, заедно с 1/2ид.ч. от правото на строеж върху държавната земя на която
е застроена сградата, представляваща парцел III-4, в кв.989 по плана на 5
подрайон на гр.Варна, цялото с пространство от 470кв.м.
ответниците Н. П.М. и съпругата му с обективиран в нот.акт №113, т.II,
рег.№3637, нот.д.№259/2016г. договор за покупко-продажба от 25.07.2016г. с
който първият ответник по време на бракът му с ответницаат придобива втори
етаж на жилищна сграда в гр.В, ул. .... № .... и .... с идентификатор
10135.2556.303.1.2 намиращ се в сграда едно разположен в ПИ с
идентификатор 10135.2556.303, с предназначение жилище, апартамент, брой
5
нива едно, с площ от 104кв.м. състоящ се от:спалня, хол, стая, кухня с ниша,
антре с баня, тоалет, при съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия
етаж – няма, под обекта 10135.2556.303.1.1, над обекта – няма, ведно с две
обитаеми избени стаи с площ от 25кв.м. от избата и подстълбище намиращи се
в североизточната част на сградата и целият таван ведно с припадащите се
ид.ч. от общите части на сградата и 1/2ид.ч. от дворното място
представляващо ПИ с идентификатор 10135.2556.3030.
По делото е представен поделителен протокол от м.март 1960г. по
силата на който след осъществен групов строеж собствеността върху
построената е разпределена както следва:
първи етаж от сградата с площ от 104кв.м. заедно с три стаи, коридор и
подстълбище от избата с площ от 41.57кв.м. всички намиращи се в
югоизточната страна на сградата с отделен вход се придобиват от Н. Д. К.,
чиито правоприемник е ищеца Д. Н. К.
втори етаж от сградата с площ от 104кв.м. и две стаи и подстълбище от
избата с площ от 25кв.м. и целият таван, който е необитаем всички с отделен
вход и заемащи североизточната част на сградата се придобиват отС. и С. Ф.и
праводатели на ответниците.
По делото са приети СТЕ по първата от които тази от27.02.2024г. вещото
лице изрично е отговорило на въпроса колко обекта има в сградата, като е
посочило, че обектите са два, като съдът приема, че това са съответно първият
и вторият жилищни етажи. По отношение на подпокривното пространство
вещото лице е посочило, че то не отговаря на нормативните изисквания за
жилищно помещение нито по височина в най-ниската си част нито по процент
на височина от минимум 2.30м., а също така по проект не е предвидено
естествено осветление. Това вещо лице е посочило и, че междуетажната
констукция над втория етаж е гредоредова и каратаван, а достъпа до
подпокривното пространство е проектиран с външно стълбище, но самото
стълбище не е изградено по одобрените инвестиционни проекти. Вещото лице
по втората СТЕ от 30.05.2024г. е посочило, че в обяснителната записка към
одобрения проект по част архитектура от 20.11.1958г. етаж „таван“ не
фигурира. Това вещо лице също така сочи, че от чертежите на „подпокривна
конструкция“ се установява, че не е бил предвиден отвор за достъп до
подпокривното пространство, същото е с височина от 0.45м. на надзида по
периферията, а по проект „Електрическа инсталация“ не е предвидено
ел.захранване за подпокривното пространство. Вещото лице в о.с.з. заявява, че
при запознаване със строителните книжа сградата завършва с с необитаемо
покривно пространство до което няма достъп, то е посочило, че извън
одобрените проекти са изградени две стълбищни рамена от втория етаж до
подпокривното пространство и е осигурен достъп до него, но това е извън
учреденото право на строеж и одобрените книжа.
Съгласно нормата на чл.37 ЗС етажи или части от етажи, заедно с
придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат
6
на отделни собственици. Законът (чл.38, ал.1 ЗС) определя като обща част
всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. По отношение на подпокривното пространство (таванът) като обща
част следва да се съобразят постановките на ТР № 34/ 15.08.1983 г.,
постановено по гр.д. № 11/ 1983 г. на ОСГК на ВС. По аргумент от т.3 на
същото съдът намира, че в настоящия случай таванското помещение предмет
на спора е обща част по естеството си, то не подлежи на преустройство нито
на придобиване по давност. Вещото лице при изслушването си пред съда
изрично е заявило, че таванската част отделяща втория етаж от
подпокривното пространство е изградена от дървени греди, като
конструкцията няма необходимата носеща здравина дори за да бъде
разглеждано таванското помещение като складова въпреки, че към момента
върху нея са положени допълнителни дървени плоскости. Процесното
подпокривно пространство няма нужните височина, площ и обем, нито има
достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация
между последния етаж и покрива и за излаз към него. Предназначението му не
може да се променя. Подпокривното пространство (таванът), което е обща
част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителна сделка и делба,
нито да се придобива по давностно владение, докато не бъде променено
предназначението му.
Горното обуславя извода за основателност на претенцията на ищеца за
признаване правото му на съсобственост върху тавана като обща част.
Съставът по отношение на обема на съсобствеността на страните в тавана
намира, че той следва да бъде определен на по 50.51%ид.ч. за ищеца и
49.49%ид.ч. за ответника съобразно заключението на вещото лице в
експертизата от 30.05.2024г.
По отношение на иска за съсобственост върху външното стълбище, то
следва да се има предвид, че същото не е упоменато в поделителния протокол
от 1960г. Вещото лице по експертизата от 30.05.2024г. в отговора си на втори
въпрос е посочило изрично, че процесното външно стълбище по
североизточната фасада е изградено за да обслужва единствено вторият
жилищен етаж на сградата, като причината за съществуването му е
преграденият достъп на ответниците към жилището им от към вътрешната
стълбищна клетка, като това преграждане както и външното стълбище са
незаконосъобразни. Съставът намира, че стълбището изградено за обслужване
на втория етаж представлява обща част, тъй като то с влизането с в обема на
сградата на ниво втори етаж всъщност дава достъп до общата част-стълбищна
клетка. При това положение следва да се приеме, че външното стълбище
представлява обща част и да се признае съсобственост на ищеца в нея при
посочените вече квоти от 50.51%ид.ч.
Предвид извода за основателност на исковете ответниците следва да
понесат разноските по водене на делото възлизащи на 7 925лв. и да ги
заплатят на ищеца.
7
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищеца Д. Н. К.
ЕГН********** от гр.В., ул..... № ..., ет. ... и ответниците Н. П. М.
ЕГН********** и А. А. К. ЕГН********** и двамата от гр.В., ул..... №...., ет.
..., че ищецът е собственик на 50.51%ид.ч. от подпокривно пространстро
цялото с площ от 104кв.м. на сграда с идентификатор 10135.2556.303.1 на
адрес гр.В, ул. .... № .... и .... и от външно стълбище на североизточната фасада
на сградата и ОСЪЖДА ответниците да предадат владението върху
посочените идеални части на ищеца, на осн. чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Н. П. М. ЕГН********** и А. А. К. ЕГН********** и
двамата от гр.В., ул..... №...., ет. ... да заплатят на Д. Н. К. ЕГН********** от
гр.В., ул..... № ..., ет. ... сумата от 7 925лв. разноски по делото, на осн. чл.78 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8