Р Е Ш Е Н И Е
31.01.2020 г.
Номер 29 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на четиринадесети януари 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия:: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 463 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.
Г.Й.С. *** е подал жалба против Заповед № РД-04-928/30.08.2019 г. на Кмета на Община Дупница, с която на основание чл. 195 ал. 5 и чл. 196 ал. 3 от ЗУТ и съгласно Протокол № 25 от 09.07.2019 г., съставен по реда на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ от комисията, назначена със Заповед № РД-04-344/11.04.2019 г. на Кмета на Община Дупница, е наредил в 2 месечен срок от влизане с сила на заповедта да бъде премахнат от собственика, съществуващ „дървен гараж“, изградена в УПИ ХХVІІ-2851, кв. 10а по регулационния план на гр. Д., с административен адрес: ул.”М.” № *, гр. Д.. При неизпълнение на заповедта строителните мероприятия да бъдат извършени принудително по реда, определен с Наредбата по чл. 196 ал. 5 от ЗУТ за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на община Дупница. Изложени са доводи по същество такива за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответната страна – Кметът на Община Дупница, чрез процесуалния си представител юк. к., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски по делото..
Заинтересованата страна И.Й.С. моли заповедта да се остави в сила..
Допусната и приета като доказателство по делото е и съдебно – техническа експертиза изготвена от в.л. арх. А.А., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което съдът ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Дървен гараж, намиращ се на административен адрес: гр. Д., ул. ”М. ”№ ., изградена в УПИ ХХVІІ-2851, кв. 10а по плана на гр. Дупница е собственост на наследници на П. П. С. и Й. М. С., съгласно нот. акт № 76, том ІІІ, дело № 949/1989 г., което не се оспорва от страните.
Кметът на Община Дупница със Заповед № РД-04-344/11.04.2019 г. назначава комисия на основание чл. 196 ал. 1 от ЗУТ, със задача да се събере на 09.07.2019 г. между 13.00 ч. – 14.00 ч. пред съществуващият гараж, описан по - горе, за да извърши оглед на място и да се произнесе с решение относно състоянието на гаража и необходимите ремонтни и възстановителни работи, както и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ. В изпълнение на същата на 09.07.2019 г. комисията посещава обекта и в протокол приложен по делото констатира, че обект „Дървен гараж“ създава условия за възникване на пожар. Констатира, че в интерес на сигурността, здравеопазването, чистотата, хигиената и спокойствието на гражданите следва да се премахне.
Във връзка с тези обстоятелства, установени от комисията и отразени в протокола, Кметът на Община Дупница издава Заповед № РД-04-928/30.08.2019 г., с която нарежда в 2 месечен срок от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат от Г.Й.С., съществуващ дървен гараж, изграден в УПИ ХХVІІ-2851, кв. 10а, с административен адрес: ул.”М.” № ., гр. Д.
Издаденият административен акт е съобщен на жалбоподателят на 09.09.2019 г., а жалбата е подадена на 19.09.2019 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще го отмени и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК ще върне преписката на административния орган за изпълнение на дадените указания по прилагането на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на Община Дупница. От формална страна, атакуваната заповед съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.
По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съгласно чл. 196 ал. 1 от ЗУТ състоянието на строежа и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195 ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. В конкретният случай не е изпълнено задължението да се призоват и изслушат заинтересованите страни по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ преди вземането на решение за статута на обекта, тъй като не съществуват доказателства за противното. Липсват доказателства по делото /обратни разписки/, че заинтересованите страни са запознати със Заповед № РД-04-344/11.04.2019 г. на Кмета на Община Дупница, с която е назначил комисия във връзка с извършване на предварителен оглед на гаража. На 09.07.2019 г., комисията се събира и съставя протокол, от който се установява, че гаражът е изграден от дъски и греди, като изрично сочи, че същият застрашава сигурността и спокойствието на гражданите. Въпреки че в протокола е отбелязано, че заинтересованите страни са били уведомени в срок за назначената комисия и са присъствали на огледа, доказателства за това не се сочат. Липсват обратни разписки и подписи на страните за уведомяването им. Жалбоподателят е запознат с протокола едва на 09.08.2019 г. /лист 15 по делото/! Дейността на комисията и изслушването на съсобствениците следва да се извършва едновременно, а не същите да бъдат изслушвани впоследствие. В противен случая се обезмисля изслушването на заинтересованите лица, тъй като целта на закона е комисията да се съобрази с техните становища и ги изслуша преди да излезе с решение от извършената проверка и оглед. Нормата та чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна, както бе посочено по – горе, поради което нарушаването й следва да се третира като съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на издадената заповед.
На следващо място, съдът счита, че обжалваната заповед е постановена и в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151 ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигулността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От заключението на в.л. арх. А. се установява следното: „Издадената заповед се основавав на преценката на комисията, която е приела наличието на опасност от пожар, тъй като процесният гараж е изпълнен от дървен материал. Решението е взето единствено въз основа на личните впечатления на членовете на комисията, без да е подкрепено от нормативни основания и без да са обсъждани други причини, освен материалите, от които е изпълнен. Като функция гаражът е допустим в жилищни имоти съгласно Раздел VІІ от ЗУТ. Допустимостта един гараж да бъде изпълнен от дървен материал е обоснована в чл. 656 ал. 1 от Наредба № Із – 1971 за строително – технически правила и норми за осигуряване безопасност при пожар, където е казано, че гараж със застроена площ под 100 кв.м. може да бъде със степен на огнеустойчивост V, т.е. да бъде изпълнен от горими материали“.
Този извод на вещото лице е в противоречие с изложеното в заповедта и протокола към нея. Административният орган е бил длъжен да изследва има ли възможност за поправяне или заздравяване на гараж и да извърши необходимите ремонтни и възстановителни работи и при наличие на такава възможност е следвало да постанови заповед по реда на чл. 195 ал. 4 от ЗУТ, с която да задължи собственикът да ги извърши в определен срок. Събарянето на обект е крайна мярка и се прилага само в случаите, когато за същият не може да се извършат необходимите работи в интерес на сигурността и спокойствието на гражданите. В този смисъл, тъй като не са налице кумулативно определените по смисъла на чл. 195 ал. 5 от ЗУТ материални предпоставки за постановяване на атакуваната заповед, същата се явява незаконосъобразна.
Що се отнася до това законна или не е постройката, дали е такава, явява ли се в този смисъл неподходяща по местоположение и разположение, не на последно място - приложим ли е чл. 225а от ЗУТ и т.н., е предмет на отделно производство и не променя изводът на съда, че издадената заповед се явява незаконосъобразна на посочените по – горе основания. Бланкетното посочване на законовата норма /чл. 195 ал. 5 от ЗУТ/, без конкретно описание по какъв начин, къде, как и доколко процесният гараж е неподходящ по местоположение и разположение, не позволяват на съда да извърши и съответната съдебна проверка на твърдените от административния орган обстоятелства.
С оглед на изложените мотиви, обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка ще бъде върната на Кмета на Община Дупница, който следва да издаде заповед по чл. 195 ал. 4 от ЗУТ за ремонтиране и заздравяване на гаража или да прецени налице ли са предпоставките за приложение на чл. 225а от ЗУТ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-04-928/30.08.2019 г. на Кмета на Община Дупница и
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА Община Дупница да заплати на Г.Й.С. ***, направените по делото съдебни разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: