Р Е Ш Е Н И Е № 967
19.07.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На 19.06.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №337 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба , подадена
от Ф.Р.Б.,
ЕГН: ********** и Р.Ш.З.,ЕГН:**********,чрез
процесуалния им представител адв.М.Г., против
решение № 443/ 05.12.2018г., постановено по гр.д.№1383/2016г. по описа на РС-Карлово,
с което е допуснато да се извърши
съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ 8,102 дка., седма категория,
находяща се в землището на с. Христо Даново, ЕКАТТЕ: 77462, община Карлово,
местност „ПОД КОРИЯТА”, представляваща имот №171006, при граници и съседи на
имота: Имот №171007- нива на наследниците на П.Г.Г.; Имот №1710249 - полски път
на община Карлово; Имот № 171005 - нива на наследниците на А.К.М.; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ - нива с площ 9,102 дка, седма категория, находяща се в землището на с.
Христо Даново, ЕКАТТЕ: 77462, община Карлово, местност „КОРИЯТА”,
представляваща имот №178003 , при граници: Имот № 178009 - индустриална култура
на наследници на Г.М.А.; Имот №178010 - нива на наследниците на Х.В.К.; Имот
№178002 - нива на наследниците на М.И.К.; Имот № 000503 - полски път на община
Карлово; Имот № 178004 - нива на наследниците на М.А.М.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с
площ 2,999 дка, пета категория, находяща се в землището на с. Христо Даново,
ЕКАТТЕ: 77462, община Карлово, местност „КОРИЯТА”, представляваща имот №186017,
при граници и съседи на имота: Имот № 186018 - нива на М.И.С.; Имот №186031 -
нива на Я.И.Т.; Имот №186030 - нива на Я.И.Т.; Имот №186029 - нива на
наследниците на Т.П.Т.; Имот № 186016 - нива на наследниците на А.А.С.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с площ от 4,101 дка, седма категория, находяща се в
землището на с. Христо Даново, ЕКАТТЕ: 77462, община Карлово, местност „ДВАТА
ПЪТЯ”, представляваща имот №177027, при граници и съседи : Имот № 177028 - нива
на А. Б.; Имот №177023 - нива на М.С.; Имот №177025 - нива на спортен клуб
„Скайномад“; Имот №177026 - индустриална култура на И.М.С.; Имот № 000503 -
полски път на община Карлово; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ливада с площ от 1,438 дка , пета
категория на земята, находяща се в землището на с. Христо Даново, ЕКАТТЕ:
77462, община Карлово, местност „ЕШЕЛИЕТО“ , представляваща имот №162048, при
граници и съседи на имота: Имот № 162047 - ливада на Г.И.И.; Имот № 000182 -
пасище с храсти на ОПФ Христо Даново; Имот № 00213 - др. лека промишленост на
ДПФ - МЗГ; Имот №162052 - ливада на наследниците на Т.Х.Х.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
ливада с площ от 1,128 дка, пета категория, находяща се в землището на с.
Христо Даново, ЕКАТТЕ: 77462, община Карлово, местност „КОЧ КАРА“,
представляваща имот №166009, при граници и съседи на имота: Имот № 166010 -
ливада на Д.К.Г.; Имот № 166017 - ливада на наследниците на братя Ю. и И. А.;
Имот №166008 - ливада на Й.Н.Д., между сънаследниците
Л. С., Ю. Р.Б., Ф.Р.Б., Ш. А.С. , Ф.А.С., при квоти – по 1/5 ид. ч. за всеки от тях и са отменени нотариален акт № 17, том IV,
peг. № 6857, дело № 576/2015 г. и нотариален акт № 18, том IV, peг. № 6858,
дело № 577/2015 г. за собственост върху недвижими имоти придобити по наследство
и давностно владение, до размер на
притежаваните от Ф.Р.Б., ЕГН: **********, 1/5 ид.ч.
от правото на собственост.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като се поддържа от жалбоподателите , че предмет на делото за делба са наследствени земеделски имоти , възстановени с решения на Поземлена
комисия гр.Карлово съответно №28272/01.07.1999г. и №28271/ 12.10.1998г. Към
момента на възстановяване на земеделските земи, ищците са били чужди
граждани-граждани на Република Турция , поради което по силата на действащото
към датата на земеделската реституция законодателство , са били длъжни в 3-годишен срок да прехвърлят собствеността върху придобита
по наследство от тях земеделска земя на
друго лице, което има право да я притежава. След изтичане на 3-годишния
срок за прехвърляне на правото на
собственост, държавата може да упражни правото си на изкупуване, но
наследниците губят правото си на собственост върху земеделската земя.В мотивите на решението
първоинстанционният съд е обсъждал обстоятелството във връзка придобиването на
земеделски имоти от чужди граждани , но
е стигнал да неправилния извод и е допуснал делба на процесните земеделски
имоти,като се е позовал на изменения на Конституцията и законите , приети и
влезли в сила след изтичане на 3- годишния срок за прехвърляне на правото на
собственост. Така ищците не са имали право да завеждат дело за делба поради
липса на активна процесуална легитимация.Въз основа на така изложените
съображения се настоява за отмяна на решението на първоинстанционния съд и и отхвърляне на иска за делба като
неоснователен.
Въззиваемите
страни Л.С. и Ю. Р.Б.,чрез процесуалния си представител адв.Ш., оспорват жалбата като неоснователна и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
От
събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията
на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен
от Л.С., ЕГН: ********** и Ю.Р.Б., родена на *** г. против Ф.Р.Б., ЕГН: **********,
Ш.А.С., роден на *** г. и Ф.А.С., родена на *** г., иск за делба на недвижими
имоти - земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследници
на Р.Б.С., роден на *** г., починал на 01.11.1957 г. и Б.С.С., роден на *** г.,
починал на *** г. , с Решение № 28271/12.10.1998 г. на
Поземлена комисия – гр. Карлово и Решение № 28272/01.07.1999 г. на Поземлена
комисия – гр. Карлово.
С протоколно определение от 26.02.2018 г. и с оглед релевираното от ищците
в първото по делото съдебно заседание на
22.01.2018г. възражение по чл.76
от ЗН, като страна – ответник по делото,
е конституиран Р. Ш. З., ЕГН: **********, приобретател по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №
87, том IV, рег. № 7733, дело № 643/2015г.
от 02.10.2015 г. , в чиято полза сънаследника Ф.Б. се е разпоредила с наследствените земеделски земи.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че с Решения на Поземлена комисия – гр.
Карлово, № 28271/12.10.1998 г. и 28272/ 01.07.1999 г., на наследниците на Б.С. С.
и Р. Б.С. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху процесните земеделски земи.Съделителите Л.С., Ю.Р.Б.,
Ф.Р.Б., Ш.А.С. , Ф.А.С., са законни наследници на Б.С.С., роден на *** г.,
починал на *** г. и сина му Р.Б.С., роден на *** г., починал на *** г., като двете
ищци и ответницата Ф.Б. са дъщери на Р.С. и внучки на Б.С.С.. Ответниците Ш.С.
и Ф.С. също са внуци на Б.С.С.– деца на починалия му син С.С.. Приел е за неоснователен доводът на Ф.Б.,
касаещ изключителната нейна собственост върху спорните земеделски имоти,
описани в нотариален акт № 17, том IV, peг. № 6857, дело №
576/2015 г. и нотариален акт № 18, том IV, peг. № 6858, дело № 577/2015 г. на нотариус
при РС –Карлово за придобиването им на оригинерно
основание – придобивна давност,изтекла в нейна полза след реституирането им
от органа по земеделска реституция. Изложил е съображения,че липсата на
българско гражданство на двете ищци към
датата на реституцията не е пречка за
извършването на делбата, тъй като след изменението на чл.29 ЗС през
1990г. и приемането на Конституцията от 1991г. чуждите граждани са могли да
придобиват земя в страната при наследяване по закон. По силата на реституционните
закони - ЗВСОНИ, ЗВСМСА, ЗСПЗЗ и др., приети в периода 1991-1997г., чуждите
граждани са имали право да придобият земя, включена в новооткритото наследство,
когато се възстановява собственост на техен наследодател. Веднъж придобито,
това право на собственост се ползва със закрилата на чл.17 от Конституцията. При
отсъствие на уредени в закона правни последици от неизпълнение на изискването
чужденците да прехвърлят придобита по наследяване по закон земя, собствеността
им не се губи и не може да се придобие от другиго поради отсъствие на предвиден
в закон придобивен способ.Така с решението си районният съд е допуснал до делба
реституираните земеделски земи между сънаследниците Л.С., Ю.Р.Б., Ф.Р.Б., Ш.А.С. , Ф.А.С., при квоти – по 1/5 ид. ч. за
всеки от тях , като е приел , че последващото разпореждане от сънаследникща Ф.Б. със земеделските земи в полза на Р.З. не
е породило правно действие спрямо останалите сънаследници и като последица е
отменил констативните нотариални актове за собственост, до размер на притежаваните от Ф.Р.Б. 1/5 ид.ч.
от правото на собственост.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и служебно следи
единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд единствено на
императивна материалноправна норма (уредена в обществен интерес), каквото
нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение
В конкретния случай
единственото релевирано от въззивниците оплакване във възззивната
жалба е , че ищците, като чужди гражданин, са
загубила правото на собственост, поради
неизпълнение на задължението си да прехвърлят собствеността в тригодишния срок от възстановяване на
правото на собственост върху земеделската земя, поради което и не са
процесуално легитимирана да предявяват
иск за съдебна делба.
Решаващият състав на съда
намира така релевираното оплакване от жалбоподателите за неоснователно.
По спорния по делото правен
въпрос за правните последици при неизпълнението на изискването на чл. 22 от Конституцията и чл. 29 ЗС
в редакция от 1996 г., чуждите граждани, придобили недвижими имоти по
наследяване, да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на
наследството е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК обективирана в Решение № 286 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3788/2014 г., I г. о., ГК и Решение №
307 от 7.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 435/2012 г., II г. о., ГК , в които е прието , че чуждите
граждани имат право да придобият земя, включена в новооткритото наследство,
когато се възстановява собственост на техен наследодател. Веднъж придобито,
това право на собственост се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията.Възможността за придобиването на земеделски земи от
чужденци е уредено в ЗСПЗЗ
още с обнародването му в ДВ бр. 17/1991 г. - чл. 3, ал. 4
в тази му редакция, предвижда като способ за това само наследяването по закон,
както и задължението в тригодишен срок от откриване на наследството те да
прехвърлят земята на лицата, имащи право да я притежават - тези по ал. 1.
Разширяване в режима на придобиването при условията на международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила и в хипотезите на чл. 3, ал. 4,
5
и 6 ЗСПЗЗ
е прието с измененията в ДВ бр. 24/2007 г., когато е приет и чл. 3б /нов/,
предвиждащ задължението на чужденците, придобили земеделски земи при
наследяване по закон, но които не отговарят на условията, предвидени в Договора
за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е
предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2
от Конституцията на Република България, в тригодишен срок от
откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право
да придобиват такива имоти. Алинея 2 от същата разпоредба се отнася до лицата
по ал. 1, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи,
тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността да тече от момента на
възстановяването им, а ал. 3 предвижда при неспазване на срока по ал. 1
държавата да може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на
Министерския съвет. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 10а, ал.
3 и ал. 4 ЗСПЗЗ.
Неизпълнението на това задължение в предвидения срок обаче няма за последица
загубване на правото на собственост, тъй като то е абсолютно вещно право и при
липса на изрична разпоредба в закона в горния смисъл, такава правна последица
не може да се предполага. Съгласно чл. 99 ЗС
правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се
откаже от него, поради което и при предвидената в ЗСПЗЗ уредба за
възможността на държавата да изкупи земеделските земи, за които е изтекъл
предвидения срок за разпореждане от придобилите ги по възстановяване чужденци
/при изключенията по чл. 10а, ал.
4 ЗСПЗЗ/, то при липсата на реализиране на тази възможност за
изкупуване, правото на собственост на чуждия гражданин не е загубено в полза на
държавата, а на още по-голямо основание на трето лице /което би следвало да
противопоставя права по отношение на държавата в тази хипотеза/. Предвидената в
закона възможност за изкупуване от държавата следва да се тълкува като
евентуално ограничение в режима на разпореждането със земеделските земи, но във
всяка друга хипотеза чуждият гражданин се легитимира като собственик на
възстановените по ЗСПЗЗ
земеделски земи, по отношение на които не е проведена процедура по изкупуване
от държавата, и като такъв има право да търси защита при нарушаване на правото
му срещу всяко трето лице.
С оглед на горните
съображения оплакванията на жалбоподателите във въззивната жалба са
неоснователни.Ищците по спора, за които няма доказателства по делото да са били български граждани към датата на
земеделската реституция, като Л.С. е с
възстановено българско гражданство с
Указ №125 от 07.11.2012 на Вицепрезидента
на РБ, а относно Ю.Б. да няма
данни в НБД“Население“ да притежава българско гражданство , се легитимират като собственици на
реституираната земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, по отношение на която не е проведена
процедура по изкупуване от държавата, и като такива имат право да търсят защита
при нарушаване на правото им срещу всяко трето лице, както и да предявят иск за
съдебна делба срещу останалите сънаследници.
Предвид гореизложеното доколкото крайният извод на
настоящата съдебна инстанция съвпада с извода, до който е достигнал
първоинстанционният съд, то следва обжалваният съдебен кат да се потвърди като
правилен и законосъобразен.
При този изход на правния
спор жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите Л.С. и
Ю.Б. направените по делото разноски в
размер от 607,10 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 443/ 05.12.2018г., постановено по
гр.д. №1383/ 2016г. по описа на РС-Карлово.
ОСЪЖДА Ф.Р.Б., ЕГН: ********** и Р.Ш.З.,
ЕГН:********** , да заплатят на Л.С., ЕГН: ********** и Ю.Р.Б., родена на *** г., сумата от 607,10
лева-разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.