Р Е Ш Е Н И Е
№ 765 09.06.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 239 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на Н.П.Я., със съдебен адрес:***, офис 401, против Отказ за съгласуване и
одобряване на инвестиционен проект на главния архитект на община Царево, обективиран
в писмо с изх.№ УТ-3-1-001 от 19.01.2022г. Жалбоподателят твърди, че процесният
отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с нормите на материалния
закон, несъответстващ на административно правните принципи и е постановен в
несъответствие със законовите цели, поради което са налице отменителни
основания по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на адм.акт. Ангажират се
доказателства, вкл. извършване на съдебно-техническа експертиза.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакувания отказ на ответника.
Ответникът– Г.А.О.Ц.,
се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата, като
неоснователна. Представена е административната преписка по делото.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, адресат на административен акт
/отказ/, който по същество е неблагоприятен за жалбоподателя. Оспорването е
направено в законния срок и е насочено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят Я. е
собственик на поземлен имот с № 66528.501.44, находящ се в с.Синеморец,
обл.Бургаска.
Със Заявление вх.№
УТ-3-1 от 12.01.2022г. е сезиран ответният административен орган да съгласува и
одобри инвестиционен проект, който предвижда в собствения на жалбоподателя имот
етапно да се изгради двуетажна жилищна сграда, да се поставят четири броя
преместваеми обекти и да се извърши допълващо застрояване – навеси, склад и
лятна кухня /л.11 от делото/. Представени са изискуемите документи, като
приложения.
На 19.01.2022г. е
изготвен отговор на главния архитект на община Царево, съдържащ се в
писмо с изх.№ УТ-3-1-001, с което се уведомява заявителят, че съгласно издадена
Заповед № РД-01-611 от 03.09.2021г. на К на общината е постановена забрана на
строителството и исканата от Я. услуга не може да бъде извършена, поради
спиране прилагането на влезлия в сила ПУП/ПРЗ, на основание чл.198, ал.4 от ЗУТ.
Отказът е връчен на пълномощник на заявителя на
26.01.2022г. /л.14 от делото/, а в законния 14-дневен срок е подадена жалба
срещу този отказ /вх.№ 94-01-166 от 09.02.2022г./л.3 от делото/.
По делото е приложена и цитираната Заповед №
РД-01-611 от 03.09.2021г. на К на община Царево /л.15 от делото/. Видно от
нейното съдържание е наложена строителна забрана на територията на с.Синеморец,
общ.Царево „от издаване на заповедта до
трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото.“Самият
акт въвежда и някои изключения, които са описани изрично, както следва:
Изключения се допускат само за:
1.Неотложни аварийно-ремонтни и геозащитни мерки и
дейности и в случаите на реализиране на обекти от техническата и социална
инфраструктура, финансирани от оперативни програми и от общинския бюджет.
2.Обекти, чието отвеждане на отпадъчните води е
решено с водоплътни резервоари /безотточни резервоари/, и за всички обекти,
чието изпълнение и функциониране няма отношение към канализационната мрежа.
Изрично е разпоредено предварителното изпълнение на
заповедта, на основание чл.60 от АПК, като е указана и възможността за
оспорване на заповедта пред съответния административен съд /АС-гр.Бургас/, в
30-дневен срок от обнародването в ДВ.
Видно от отговора на община Царево, цитираната
заповед не е влязла в законна сила към момента на приключване устните
състезания по настоящото дело, а от нарочна справка на съдебното деловодство се
установява, че по отношение оспорването на тази заповед на К на община Царево в
настоящия съд са образувани две дела. В тази връзка, приложено е Определение №
2252 от 12.11.2021г. по адм.дело № 2495 от 2021г., във връзка с оспорване на
заповедта от собственик на поземлен имот с идентификатор № 66528.501.593, по което е оставено без уважение
искането на страната за спиране изпълнението на заповедта за налагане на
строителна забрана, по реда на чл.166, ал.2 от АПК. Това определение е оставено
в сила с Определение № 999 от 03.02.2022г. на ВАС на РБ по адм.дело № 333 от
2022г. по описа на касационната инстанция. От публично обявените съдебни актове
на страницата на настоящия съд се установява, че с Решение № 560 от
29.04.2022г. по адм. дело № 2945 от 2021г. на АС-Бургас заповедта на К на
община Царево е отменена.
Постановено е решение и по второто съдебно производство, а именно Решение № 559
от 29.04.2022г. по адм. дело № 2524 от 2021г. на АС-Бургас, по което Заповед
№ РД-01-611 от 03.09.2021г. на К на община Царево е отменена и в частта й по
отношение два други недвижими имота в с.Синеморец.
В хода на настоящото
производство е допусната и приета без възражения от страните съдебно-техническа
експертиза, от чието заключение се установява какъв метод на отвеждане на
отпадните води е предвиден в процесният проект на жалбоподателя Н.Я.. Видно от
неоспореното заключение на вещото лице, поради липса на канализация в района,
отвеждането на отпадните води е предвидено в изгребна яма, ситуирана в дъното
на имота, съгласно графичната част на проекта. Вещото лице сочи, че отвеждането
на битовите отпадъчни води е посредством площадкова мрежа, състояща се от 5бр.
РШ, както следва: РШ-3 и РШ-5 приемат повърхностни води от двуетажната жилищна
сграда; РШ-2 и РШ-4 приемат повърхностни води от настилки и тротоари, като
всички те се вливат в РШ-1 и оттам в изгребна яма с обем 12 куб.м. Отпадъчните
води от четири броя преместваеми обекта и допълващо застрояване – навеси се
вливат в канализационен клон, изграден от посочения материал и описан диаметър
на тръбата, като се вливат в ИЗГРЕБНА ЯМА. Сочи се, че каналната мрежа е
площадкова и е изградена от пластмасови тръби и фасонни части с описан диаметър
по трасе, съгласно графичната част на проекта- ситуация.
При изслушването на
вещото лице в съдебно заседание, експертът изрично заяви, че представеният
процесен проект отговаря на изискванията за обхват и съдържание.
При така установените факти,
съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В контекста на правомощията си по чл.168, вр. с чл.146
от АПК, след като анализа установените по делото факти, настоящият състав
намира, че оспореният отказ, съставляващ административен акт е издаден в кръга
на властническите правомощия на ответния орган, поради което е постановен от компетентен административен орган, в
предвидената от закона писмена форма и
принципно съдържа изискуемите реквизити.
Съдът не констатира съществено нарушение на административно-производствените правила.
Въпреки изложеното в жалбата, постановеният отказ съдържа мотиви, но
оспорващата страна изразява несъгласие с тях. По-конкретно, жалбоподателят
счита, че основанието за постановяване на отказа посочено в писмото до
заявителя не кореспондира на реалните факти, доколкото в голямата част на
населеното място липсва въобще канализационна мрежа, поради което не е
обоснована връзката между разглеждането на инвестиционния проект и решаване
проблемите на канализацията, респективно постановената в тази връзка забрана за
строителство с цитираната заповед на К на общината.
По отношение приложение нормите
на материалния закон и неговите цели, следва да се посочи следното:
В процесният отказ не се съдържат
никакви факти и обстоятелства съставляващи пречки за одобряване на проекта,
които да се основават на приложимите норми за изграждане на инвестиционния
проект и описаните в него видове обекти. При това положение, обективно не би
могло да се обсъжда наличието на подобни пречки, след като самият орган не ги
констатира и не мотивира отказа си с подобни обстоятелства.
Единственото основание за
постановяване на отказа съставлява цитираната Заповед №
РД-01-611 от 03.09.2021г. на К на община Царево, налагаща строителна
забрана. В тази връзка, следва да се отбележи, че допуснатото с разпореждане на
органа предварително изпълнение на заповедта на К на общината действително е
влязло в сила, а и както стана ясно от изложеното по-горе, с влязъл в сила
съдебен акт цитиран по-горе искането за спиране на изпълнението на тази заповед
е отхвърлено. От друга страна, заповедта е отменена в две отделни съдебни
производства досежно имотите описани в съответните дела. По-важното обаче в
случаят е дали въобще тази заповед може да обоснове постановяване на подобен
отказ от гледна точка наличието на изключения, визирани в самия административен
акт, на който се позовава ответника по настоящото дело. Действително, другият
адм. акт от 03.09.2021г. налага забрана за строителство, но същата не е
безусловна. Както вече бе отразено, налице са изключения описани в самият акт.
Съгласно описаното изключение в т.2, забраната не се
отнася за „Обекти, чието отвеждане на
отпадъчните води е решено с водоплътни резервоари /безотточни резервоари/, и за
всички обекти, чието изпълнение и функциониране няма отношение към
канализационната мрежа.“
Приетото и неоспорено заключение на вещото лице в
тази връзка обективира именно хипотезата по т.2, поради което по същество
разглеждането на процесния инвестиционен проект не може да бъде отказано на
това основание. В тази връзка, следва да се отбележи, че независимо от
оспорването на посочената заповед, предмет на отделни съдебни производства с
този предмет, статуса на тази заповед не предпоставя извод за законосъобразност
или незаконосъобразност на постановения отказ, доколкото последният въобще не
държи сметка за наличието на изключения, а процесният казус обективиран именно
втората хипотеза, при която няма пречка за разглеждане на инвестиционния проект
и произнасяне на компетентния орган по съществото на заявлението, въпреки
постановената строителна забрана. Следователно, постановеният отказ е
незаконосъобразен, като противоречи на изискванията на материалния закон и неговите цели, поради което оспореният
административен акт следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на
ответния орган за произнасяне по компетентност, тъй като произнасянето по
заявлението на жалбоподателя не е в компетентността на съда и с настоящият
съдебен акт не е възможно съдът да се произнесе по съществото на тези въпроси.
По изложените съображения, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена, а оспореният отказ отменен, респективно преписката по отменения отказ
да се върне на органа за произнасяне при спазване на дадените задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изхода на спора и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 710.00 лева, включващи
сумата от 300 лева –платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя, депозити за вещи лица общо в размер на 400 лева и платена
държавна такса в размер на 10 лева, които следва да бъдат възстановени на
оспорващия от община Царево, тъй като ответният орган е част от структурата на
общинската администрация.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, постановен от Главния
архитект на община Царево, обективиран в писмо, с изх.№ УТ-3-1-001 от
19.01.2022г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА
преписката на Г.А.Община Царевоза произнасяне по компетентност, при спазване на
дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Царево да заплати на Н.П.Я., със
съдебен адрес:***, офис 401, разноските
по делото, общо в размер на 710.00 /седемстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: