Р Е Ш Е Н И
Е
Номер ……….. 06.04.2017
г. град Казанлък
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II
граждански състав
На шести април Година две хиляди и седемнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия
Георгиева гражданско дело № 2404 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по молба на К.С.Х. против М.Х.С.,
с която се иска издаване на заповед за незабавна защита чрез налагане на
мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от Закон за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Молителката
твърди в молбата си, че с ответника живеели на семейни начала от г. до месец г.
От съжителството си имали родено едно дете Р.М.С., родена на ***г. Детето
понастоящем било ученичка в първи клас на ОУ . С решение по гр.д. № г. по описа
на КРС родителските права и местоживеенето на детето били предоставени на нея,
а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето. Бил му определен
режим на лични контакта с дъщеря им. Когато детето било при баща си, в режима
на лични контакти, той го водил постоянно в кварталната кръчма, където се събирал с приятели да пият. Сочи, че детето
от 11 часа до 16 часа стояло в кръчмата,
на един стол и слушало пиянските им
приказки, и обсъжданията за нея, майка ѝ и псувните отправяни по техен
адрес. От раздялата им досега ответника непрестанно я заплашвал,че ще я убие. Пишел
ѝ съобщения, по телефона, със заплахи за здравето и живота ѝ.
Обиждал нея, майка ѝ и баба ѝ.
Заявява, че на
в ч. отишла с нейната кола да вземе Р.
от дома на баща й. Обадила му се по телефона да доведе детето пред входа и
зачакала в колата си. М. слязъл с детето и бил във видимо нетрезво състояние -
слязъл пред блока по чорапи, залитал и фъфлел. Детето се качило на задната
седалка на колата, а тя стояла на предната седалка. М. отишъл, отвори предната
врата на колата и започнал да й крещи, да я обижда и да я псува. Наричал я
„курва", казвал ,че ще я убие, ще ѝ извади гръцмула, ще ѝ обърне
хастара. Казал, че е завършил военно училище и ще я убие с пистолета си.
Посегнал и я ударил с юмрук по лявата част на главата. След това затворил силно
вратата на колата,тръгнал си , но отново се върнал и ѝ посегнал. Не могъл
да я удари втория път, защото тя тръгнала с колата. От думите и действията му
молителката много се изплашила и се разплакала. Детето било в колата и видяло и
чуло всичко и много се разстроило.
След случилото се на
г. се страхувала да се прибира сама или с детето когато се стъмни, за да нея
срещне ответника и да не ѝ направи нещо.
Твърди, че през периода на съвместното им съжителство с ответника тя
знаела, че М., като бивш военен има пистолет, който държал в къщи без каса.
Непрекъснато държал пистолета в себе си - вечер като спял и дори като излизал
навън.
Заради
поведението на ответника тя непрекъснато живеела в стрес и страх, че ще бъде
отново подложена на психически и физически тормоз, като ответната страна не
показвала с нищо, че ще си промени поведението. Страхувала се, че ответникът
може отново да ѝ посегне или да я убие. Страхувала се за детето им и за
нейното физическо и психическо здраве.
Моли съда като се
убедите в основателността на молбата, да наложите на ответника М.Х.С. с ЕГН **********
с адрес ***,тел.: подходяща мярка по чл. 5 от ЗЗДН, а именно: издаване на
заповед за защита и задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея - К.С.Х. с ЕГН ********** и дъщеря им Р.М.С. с ЕГН **********;
забрана на извършителя да ги приближава на разстояние по-малко от 50 метра
; забрана на извършителя да приближава
на разстояние по-малко от 50 метра жилището което обитават тя и детето –
апартамент № на ул. „С." в гр.К.,
местоработата ѝ - в гр. К. и учебното заведение, което посещава детето – ОУ
, за срок от месеца. Моли да ѝ бъдат присъдени разноските по делото. В
съдебно заседание молбата се поддържа от адвокат М. Д. като на основание чл .232
от ГПК заявява, че оттегля искането си за издаване на заповед за защита спрямо
малолетното дете Р.С..
По делото не
е постъпил отговор от ответника по молбата. В съдебно заседание ответникът по
молбата М.Х.С. се явява лично и заявява,
че изложеното в молбата не е вярно. Желае да продължи да вижда детето си.
Твърди, че никога не е злоупотребявал с алкохол, не е обиждал молителката и
никога не я е заплашвал.
С протоколно
определение от 06.04.2017 г., постановено по гр. дело № 2404/2016г. по описа на
Районен съд – Казанлък, съдът е прекратил производството в частта му, относно
искането за издаване на заповед за защита по отношение на детето Р.М.С., поради
оттегляне на молбата в тази й част.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, намери за установено следното:
По делото не
се спори, че К.С.Х. и М.Х.С. са били във фактическо съжителство през периода г. до г.
По време на съвместното им съжителство се е родило детето Р.М.С..
С влязло в
сила решение № г., постановено по гр.д. № г. по описа на Районен съд – К.
родителските права спрямо детето Р.М.С. са предоставени за упражняване на
майката. Със същото решение е определен режим на лични контакти между бащата и
детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа
в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване; 25 дни през лятната ваканция,
когато платеният годишен отпуск на двамата родители не съвпада; всяка нечетна
година от 10,00 часа на 25 декември до 17,00 часа на 26 декември, с преспиване;
всяка четна година на Великденските празници от 10,00 часа на първия ден до
17,00 часа на следващия ден, с преспиване, като детето се взема и връща от дома
на майката К.С.Х..
По делото е
представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето Р.М.С.,
изготвен от Д. „С.п.“ – К. От същия се установява, че основни грижи за детето
полага майката, с подкрепата на бащата. Установява се още, че детето е в
начална училищна възраст, период през който се формират интелектуалните сили и
способности. Относно случилото се на г. детето е споделило, че „видях как тати
докосна мама по главата“. Посочено е, че детето не може да отговори дали я е
ударил. От социалния доклад се установява още, че детето е силно емоционално
привързано към бащата и желае да продължи да се среща с него както и да ходи в
неговия дом. Детето се чувства сигурно и
спокойно в негово присъствие. В доклада е посочено, че бащата на детето М.Х.С.
не е упражнявал нито психическо, нито физическо насилие над детето.
По делото е
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са отразени
обстоятелствата, изложени в молбата за закрила, относно извършен от ответника
акт на домашно насилие на г. в ч. на ул. ., на която дата молителката отишла да
вземе детето си Р. от дома на баща ѝ. Когато ответникът отишъл до колата
с детето бил във видимо нетрезво състояние, залитал и фъфлел. Ответникът отишъл
до предната врата на колата и започнал да крещи на молителката, да я обижда и
да я псува с думите „курва“. Казвал ѝ, „че ще я убие, ще ѝ извади
гръцмула, ще ѝ обърне хастара, и че е завършил военно училище и ще я убие
с пистолета си“. Посегнал и я ударил с юмрук по лявата част на главата. В
резултата на инцидента молителката се изплашила и разплакала, а детето, което
било в колата се разстроило.
Посочената декларация по естеството си
представлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържат твърдения
за изгодни за молителката факти. Подобен документ в гражданския процес няма
доказателствена стойност, но чл.13, ал. 3 от ЗЗДН му придава такава при липса
на други доказателства, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл.13, ал. 3 от ЗЗДН когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на
основание, приложената декларация по чл.9, ал. 3.
При така
установената фактическа обстановка, съдът след като взе и предвид специалните
правила в производството по Закон за защита срещу домашното насилие и общите
приложими правила, приема от правна страна следното:
Районен съд
– Казанлък е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е
подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.
Съдът следва
да провери дали по отношение на молителката е осъществено противоправно
действие, което може да се подведе под законовото определение за домашно
насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН. При преценката си съдът изхожда от твърденията
в молбата и събраните по делото доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
Въпреки, че
отрича изложените в молбата фактически твърдения ответникът не сочи
доказателства, от които съда да може да приеме различно от изложената по–горе
фактическа обстановка, относно инцидента на г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че са доказани твърденията на
молителката за упражнено физическо и психическо насилие спрямо нея от страна на ответника на г., около часа в град К., улица . От представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ат ЗЗДН се установи, че ответникът е
извършил описаните в молбата за защита действия.
Поради
изложеното съдът счита, че от доказателствата по делото се установява, че
ответникът е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
спрямо молителката К.С.Х.. Поради това следва да бъде издадена заповед за
защита, чрез налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да
доближава пострадалото лице, местоработата, местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице. С оглед тежестта на извършеното от ответника съдът
намира, че следва да бъде определен срок от шест месеца, съгласно чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН, като продължителността на този срок ще съдейства за сигурността и
спокойствието на молителката.
На основание
чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН извършителят М.Х.С. следва да
бъде осъден да заплати глоба в размер на 200 лева по сметка на Районен съд – К.
На
основание чл. 11, ал. 2, вр. с § 1 от ЗЗДН и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират по ГПК, следва да бъде осъден извършителя да заплати
държавна такса в размер на 50 лева. С оглед направеното от молителката искане
за присъждане на направените по делото разноски – възнаграждение за един
адвокат съдът счита, че на нея следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на
480,00 лева.
На
основание чл.16, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита, в
която да се съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 2,
ал. 2 от ЗЗДН.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на К.С.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М. Д. като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН извършителя
М.Х.С., с адрес ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо К.С.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М. Д..
ЗАБРАНЯВА на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя М.Х.С., с адрес: ***, ЕГН:**********,
да приближава жилището, находящо се в град К., , в което живее К.С. за срок от шест месеца, считано от
постановяване на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя М.Х.С., с адрес ***,
ЕГН:********** да приближава местоработата на К.С.Х. – фризьорски салон,
находящ се в град К., , както и местата за социални контакти и отдих за срок от
шест месеца, считано
от постановяване на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
М.Х.С., с
адрес ***, ЕГН:**********, че при неизпълнение на заповедта на съда ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и незабавно ще бъде
уведомена прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
НАЛАГА глоба на М.Х.С., с адрес ***, ЕГН:********** в размер на
200 лева, платима по сметка на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М.Х.С., с адрес ***, ЕГН:**********, за заплати
в полза на държавата по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА М.Х.С., с адрес ***, ЕГН:********** да заплати на К.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Д. сумата в размер на 480,00 лева,
представляващи направени по делото разноски.
РАЗПОРЕЖДА да бъде издадена заповед за защита,
която да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението ѝ по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита
да се връчат на страните и на РУ „Полиция” – К. за сведения и изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред
Окръжен съд – С., като обжалването не спира изпълнението.
Районен съдия: