Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………28.08.2020 година……………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………тридесет
и първи юли..….……..…..……..….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова.………………………………………………………
Прокурор…………………………………..………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 572…по описа за…..……….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата М.Ж.С. твърди, че е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514-88-1-47 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, представляващ
Апартамент № 47Д, на Четвърти етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. Стара
Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 2, вх. „Б“, ет. 4, със застроена площ от 83.02
кв.м., състоящ се от: кухня, две спални, дневна, баня, тоалетна, домакинско
помещение, две антрета и два балкона, на едно ниво, със съседни самостоятелни
обекти: обект № 68859.514.88.1.48 и обект № 68859.514.88.1.68; под обекта:
обект № 68859.514.88.1.45 и над обекта: обект №: 68859.514.88.1.49, заедно с
прилежащото му избено помещение № 8, заедно с 1.556% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №:
68859.514.88.1.88.
Сочи, че през 1999 г. дарила недвижимия имот на сина
си Костадин Тодоров Стоянов, като с влязло в сила решение № 29618.09.2017г. по
гр.д. № 27/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, с което извършеното от мен
дарението било отменено на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Малко преди да
предяви своя иск узнала, че през 2014г. синът й сключил граждански брак с
ответницата Т.З.С. и учредил в нейна полза правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване на ½ ид. част процесния имот.Ищцата изяснява, че от
дълги години синът й и ответницата живеят и работят в Гърция. От тогава до
сега, те не са обитавали и не са ползвали имота, чието дарение бе отменено.
През всичките години от 1999 г. до сега, апартаментът
се обитавал единствено от ищцата тя била единствения негов ползвател и
обитател. Ответницата никога не е живяла в имота, никога не го е обитавала
имота и никога не е проявявала интерес от неговото ползване. От 2014г. до
26.11.2019 г., ищцата не е виждала ответницата, тя не е идвала в апартамента,
върху който й е било учредено право на ползване и никога до сега не е
предявявала каквито и да било претенции за неговото обитаване или ползване.
През всички тези години, тя и синът на ищцата са живеели и работели в Гърция,
рядко са идвали в България. Във времето, в което са се връщали, те не са
пребивавали в апартамента, и никога не са търсили контакт с ищцата.
Поради това ищцата счита, че правото на ползването
върху апартамента е погасено по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че правото на ползване върху ½ ид. част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68850.514-88-1-47 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Стара Загора, представляващ Апартамент № 47Д, на
Четвърти етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Хан
Аспарух“ № 2, вх.Б, ет.4, със застроена площ от 83.02 кв.м., състоящ се от:
кухня, две спални, дневна, баня, тоалетна, домакинско помещение, две антрета и
два балкона, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти: обект №
68859.514.88.1.48 и обект № 68859.514.88.1.68; под обекта: обект №
68859.514.88.1.45 и над обекта: обект №: 68859.514.88.1.49, заедно с прилежащото
му избено помещение № 8, заедно с 1.556% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №:
68859.514.88.1.88, учредено в полза на Т.З.С. с нотариален акт № 78, том III,
рег.№ 5482, н.д. № 370/2014г. по описа на Денчо Недялков, нотариус с рег.№ 181
на НК е погасено на основание чл.59, ал.З ЗС поради неупражняването му в
продължение на повече от пет години.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба, като е заела позиция за неоснователност на иска.
Признава, че ищцата е собственик на процесния имот, и че през 1999 г. го е
дарила на сина си Костадин Тодоров Стоянов, както и че с влязло в сила съдебно
решение това дарение е отменено.сочи, че от 1993 г. тя и съпруга й работят в
Гърция, но оспорва, че не е ползвала имота. Имотът е бил обитаван винаги,
когато ответницата е била в България, а това се случвало често през всяка от
годините. Адресната регистрация на ответницата на адреса на жилището била от 04.04.2008
г. вкл. и до момента. Към настоящия момент в апартамента имало вещи на
ответницата и нейния съпруг-дрехи, посуда, покъщнина, мебели, телевизори,
хладилник, пералня, климатик, бойлери. Има и каса, в която се намирали златни
накити и документи на ответницата. Заплащала местен данък и такса битови
отпадъци за учреденото право на ползване, като по инициатива на ищцата тя е
заплатила и нейната част за 2020 г.
Действително ищцата живеела в
апартамента, като ответницата и съпруга й помагали за покриване на ежедневните
и нужди, като изпращали пари от Гърция за заплащане на ток, вода, телевизия.
Договора за основния приемник на Булсатком бил сключен с ищцата през 2008 г., а
за допълнителните приемници към основния с ответницата. До края на 2019 г. ответницата
и съпруга й плащали всички месечни такси към оператора. Инсталирали през 2009
г. и плащали СОД за жилището до 2019 г. включително. Поради това оспорва, че за
процесния период 15.05.2014 г. до 15.05.2019 г. не е проявявала какъвто и да
било интерес към апартамента и не упражнявала учреденото си право на ползване.
През 2014 г. и през 2015 г., ответницата се е връщала многократно в Ст. Загора,
и е пребивавала в жилището. Последно на 15.12.2015 г. имала възможността да
влезна със собствените си ключове. През следващите три години 2016, 2017 и 2018
г. ответницата не си е идвала в България, поради това че трудовите й доходи
намалели. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с
установителен иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 59, ал. 3 ЗС.
С доклада по делото
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между
страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор № 68850.514-88-1-47 представляващ Апартамент № 47Д, на Четвърти
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 2,
вх. „Б“, ет. 4, със съседни самостоятелни обекти: обект № 68859.514.88.1.48 и
обект № 68859.514.88.1.68; под обекта: обект № 68859.514.88.1.45 и над обекта:
обект №: 68859.514.88.1.49, заедно с прилежащото му избено помещение № 8,
заедно с 1.556% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор №: 68859.514.88.1.88, като на ответницата е
учредено право на ползване върху ½ ид. част от имота /така и решение №
296/18.09.2017 г. на Старозагорски окържен съд по гр.д. № 27/2017 г. и
нотариален акт № 78, том III, рег. №
5482, дело № 370/2014 г., л. 5-9 от делото/ и ул. „Стоян Златев“ и ул. „Хан
Аспарух“ в гр. Стара Загора са различни имена в различни периоди на една и съща
улица в града.
Спорът по делото се
концентрира относно въпроса дали ответницата е упражнявала правото си на
ползване в периода след м. май 2014 г. до м. ноември 2019 г. В тази връзка от събраните по
делото доказателства се установява следното:
Свидетелят Костадин Стоянов /син на ищцата и съпруг на
ответницата/, твърди, че с ответницата живеели
преимуществено в Гърция. В България се върнали на 11.05.2014 г. и през лятото
на същата година като правели курбан за здраве. През 2015 г. се върнали отново
на 11.05.2015 г. за курбан и на 05.08.2015 г., тъй като баща му починал. През
всичките си завръщания свидетелят и ответницата живеели в процесния апартамент
при майка му. Ответницата и свидетелят притежавали ключ от апартамента като на
15.11.2019 г. открили /когато свидетелят искал да почерпи майка си за рождения
си ден/, че патронът е сменен. Ищцата отключила, почерпили се, като свидетелят
и ответницата си взели дрехи и документи от апартамента, които се намирали в
него. Не взели каса, съдържаща злато собственост на ответницата, която се
намирала в апартамента от 2014 г. — 2015 г. Свидетелят изяснява, че в апартамента
имало негови и на ответницата вещи – дрехи, ризи, рокли, костюми, които
съхранявали в кашони. Носели и различна техника – телевизор, хладилник, пералня
закупени от Гърция, които били на свидетеля и ответницата. Свидетелят и
ответницата заплащали инсталирания през 20001 г. СОТ през 2014 г. и 2015 г.
наведнъж, също консумативи за ток, вода през 2014 г. и 2015 г. когато се
връщали в България. Заплащали и „Булсатком“ чрез Гергана С., но която изпращали
пари, през 2014 г. – 2017 г. Ответницата заплащала всички данъци за имота от
2014 г. до 2020 г. отново изпращайки парични средства на Гергана С.. Св. сочи, че поискали
ключ след смяната на патрона, но ищцата отказала да им направи.
Свидетелят Стефан Петров сочи, че се е виждал с
ответницата и съпруга й /св. Стоянов/ през 2014 г. и 2015 г., а през 2016 г. –
2018 г. не се е виждал с тях. През м. август когато починал бащата на св.
Стоянов взел с неговия автомобил ответницата и посочения свидетел и ги закарал
на погребението, освен това ги е взимал още два три пъти. През м. май 2015 г.
отново ги е посрещал. Изяснява, че през м. ноември – декември 2015 г. е
посрещнал ответницата на автогарата, закарал я до процесния апартамент. Там тя
оставила багажа, който носила със себе си /излязла само с дамската си чанта/.
Твърди, че ответницата има лични вещи в апартамента, вкл. дрехи, тъй като се е
преобличала там. Техниката – хладилник, климатик, печка били донесени от
ответницата и св. Стоянов, като последно е видял тези вещи ноември-декември
2015 г. в апартамента. Освен това св. Петров сочи, че през лятото на 2015 г. е
лепил плочки в апартамента – там били ищцата, ответницата и св. Стоянов.
Св. Дорка Коева твърди, че ответницата и св. Стоянов
последно са пребивавали в апартамента през м. май 2014 г., когато си дошли за
курбан. Ищцата плащала сметки и данъците за апартамента. Миналата година дошли
от СОТ да си вземат оборудването. Св. сочи, че първоначално ищцата ползвала „Булсатком“,
до 2014 г. когато сключила договор с „Виваком“. В апартамента имало вещи
поставени в кашони, на ответницата и св.
Стоянов още отпреди 2014 г. когато бил продаден друг техен апартамент. Последно
св. Стоянов правил курбан през 2014 г. и 2015 г., първата година пред блока,
през 2015 г. св. Коева не знае къде е бил правен. Ищцата си закупувала
електроуредите, а плочки били сменяни през 2011 г., а не през 2015 г. Преди две
или три години патронът бил сменен от ищцата, като преди това св. Стоянов имал
ключ за апартамента. Ответницата си дошла през м. ноември 2019 г., като тя и
св. Стоянов заплашвали ищцата.
Св. Таня Боюклиева сочи, че се е виждала с ответницата
и св. Стоянов до 2014 г., като само през 2015 г. св. Стоянов й донесъл буркан
от курбан, който е правил. В апартамента имало кашони пълни с вещи на
ответницата и св. Стоянов донесени през 2008 г.-2009 г., като оттогава до
настоящия момент не били изнасяни. През 2011 г. бил правен ремонт на кухнята с помощта
на св. Петров. От м. юни 2014 г. ищцата ползвала „Виваком“. Св. Боюклиева не
знае през 2015 г. къде са отсядали ответницата и св. Стоянов когато са били в
България. През 2019 г. бил сменен патрона на входната врата на апартамента.
Ищцата не е дала ключ на ответницата и св. Стоянов, тъй като те отказали да й
дадат пари за него, като няма спомен кога ответницата и св. Стоянов са
разбрали, че е сменен патрона и как е била проведена комуникацията между тях. Имало
донесена техника от ответницата и съпруга й /телевизор, хладилник, печка/ около
2011 г.
Още тук следва да се посочи, че всички свидетели по
делото са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като участинице в
производството страни и свидетели са роднини. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от
страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на
възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива
свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с
оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му /вж. решение № 131/12.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г.о./.
Представени са и писмени доказателства: 1/ билети за пътувания на
ответницата От Гърция за България и обратно за периода 2014-2015 г. /л. 23-32
от делото/, приходни квитанции от 2019 г. /л. 33 от делото/, договори с
сключени между ответницата и „Булсатком“ и касови бонове за плащания /л. 36-39
от делото/, приемо-предавателен протокол, фактури и разписки за СОТ /л. 40-49
от делото/, адресна карта и лична карта на ответницата от 2008 г. /л. 51 и 52
от делото/.
Други доказателства относими към правния спор не са
ангажирани от страните.
При така
установената фактическа обстановка Старозагорски
районен съд намира от правна страна следното:
Правото на
ползване, като ограничено вещно право, е абсолютно субективно материално право,
и е противопоставимо на всеки, вкл. и на собственика на имота.
Законодателят е
уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с
разпоредбите на чл. 59 ЗС –правото на ползване се погасява със смъртта на
ползвателя физическо лице, с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото
на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период
по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател с това на
собственик.
Възприето е, че по съдържание упражняването на вещното
право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на
имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване
на недвижимия имот, а като всяка форма на фактическо и правно използване на
този имот, като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит стопанска дейност
изпълнение на задължения с оглед съхранението
му, заплащане на дължимите данъци и такси и др. Няма спор, че ползвателят може
да предоставя ползването на имота на друго лице под формата на наем, както и
под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез
другиго /така решение № 14/20.03.2015 г.
на ВКС по гр.д. № 5426/2014 г., II г.о./, също изпълнение на задължения с оглед
съхранението му, заплащане на дължимите данъци и такси и има широко съдържание
/така решение № 298/08.10.2018 г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 295/2018
г./. Няма съмнение, че възможността за
достъп до едно жилище чрез собствен ключ
за него и ежедневното /както и неежедневното/ и необезпокоявано
пребиваване и преспиване в него, са действие на ползване на жилището съгласно
неговото предназначение и не водят до същественото му променяне /така решение № 1602/20.12.2018 г. на Пловдивски окръжен съд
по в.гр.д. № 2252/2018 г., недопуснато до касационно обжалване с определение №
517/15.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2019 г., I г.о./.
Срокът по чл. 59, ал. 3 ЗС е давностен. За да настъпи
погасителното му действие е необходимо титулярът на вещното право на ползване
да не упражнява нито едно от правомощията, които то съдържа.
Настоящият съд приема, че в релевирания период от 2014
г. -2019 г. г. ответницата е упражнявала вещното си право на ползване. От
фактическа страна няма спор, че от момента на учредяването на правото на
ползване ответницата не е живяла в имота в смисъла на постоянното му обитаване,
тъй като е живяла в Република Гърция и през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не се е
прибирала в България. Независимо, че същата не е пребивавала постоянно в
жилището, от свидетелските показания на всички разпитани по делото четирима
свидетели /въпреки останалите противоречия в показанията/ се установи, че
ответницата съхранява в жилището голямо количество свои лични вещи в кашони /запълват една цяла стая/ намиращи се в
апартамента дори отпреди исковия период, вкл. и към настоящия момент през 2020
г. /никога вещите не са били изнасяни/. Това безспорно установено
обстоятелство води до извод за несъщественост на въпросите дали е имало и каса
в жилището собственост на ответницата, кога ответницата фактически се е
прибирала в България, заплащането на различни консумативи за имота, с оглед
реализирането на правото си на ползване през целия исков период чрез съхранение
на своите вещи в процесния апартамент, но въпреки това противоречията в
показанията на свидетелите ще бъдат обсъдени.
От показанията на св. Стоянов и св. Петров се
установи, че е посещавала имота периодично м. май, август, ноември 2015 г./,
когато това е било възможно с оглед нейната месторабота в Република Гърция. Разполагала
е с ключ от жилището, респ. имала е достъп до жилището до момента на смяната на
патрона, което се е случило около 2019 г. Действително св. Боюклиева и Коева
твърдяха, че ответницата не се е прибирала в апартамента от м. май 2014 г.,
като в случая съдът дава вяра на показанията на св. Стоянов и особено на св.
Петров, които кореспондират на писмените доказателства по делото –
представените билети за пътувания между Атина и Стара Загора през 2015 г. –
месеците май, август и ноември/. Освен това св. Боюклиева изнесе данни за
проведена комуникация между ответницата и св. Стоянов от една страна и ищцата
от друга по повод сменения патрон на входната врата на апартамента. Самата
свидетелка потвърди, че ответницата и св. Стоянов са искали ключ от ищцата,
което води до извод, че не е налице дезинтересиране от страна на ответницата от
нейното право на ползване. Самото поведение на ищцата също сочи на признаване
на правата на ответницата в имота – според св. Боюклиева ищцата е „искала да й
оставят пари да им извади ключ“. Наблюдава се и известна избирателност в
показанията на св. Боюклиева – не отговори поради липса на спомен кога
ответницата е разбрала за сменения патрон, по какъв начин са комуникирали
страните по делото, не знае някой да е плащала СОТ.
Следва да се посочи отново, че въпреки противоречията
в св. показания на св. Стоянов и Петров от едно страна и св. Коева и Боюклиева
от друга, досежно обстоятелствата дали ответницата е посещавала процесния имот
след м. май 2014 г. тези противоречия не са решаващи за изхода на правния спор.
При безспорно установеното, че ответницата е съхранявала сериозно количество
лични вещи в апартамента преди и по време процесния период, вкл. до настоящия
момент не може да се приеме, че тя не е упражнявала правото си на ползване.
Същата е разполагала и с ключ от имота до смяната на патрона, което се е
случило през 2018 г. - 2019 г.
Отделно от това съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси. Точно това е правила ответницата заплащайки данъчни задължения
за имота през исковия период /приходните квитанции са от дата 22.02.2019 г./.
Освен това по отношение на договора с „Телепол“ ЕООД за услугата СОТ, от
представените писмени доказателства се установи заплащането на задължения през
процесния период от страна на ответницата /разписките са от 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г./. Отделно от това от фактурите и разписките се установява
ритмичност за изплащане на тези задължения веднъж годишно /както сочи св. Стоянов/.
Поради изплащането на данъчни задължения и разходи за СОТ от страна на
ответницата през процесния период не може да се счете, че тя се е
дезинтерисирала от имота.
Единствено представените договори между ответницата и „Булсатком“
не установяват релевантни за ползване на апартамента действия от ответницата до
делото, тъй като не само са сключени преди исковия период, но и срокът на
договорите е изтекъл още към 2012 г., а договорите не съдържат клауза за
автоматично подновяване. Представените по делото касови бонове за заплатени
задължения към „Булсатком“ не могат да бъдат свързани с договорите, тъй като по
договори абонат е ответницата, а във касовите бонове като абонат е записана
ищцата. Това означава, че дори да се приеме, че ответницата е заплатила тези
суми не е ясно за чия сметка е сторено това и на какво основание.
С оглед на изложеното по-горе за съдържанието на
правото на ползване, неупражняването му по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗС предполага неосъществяване на нито едно от
изброените по - горе правомощия. При така събраните доказателства, съдът
приема, че по делото не се установи в продължение на пет години ответницата да
не е използвала процесния недвижим имот. Напротив, установи се, че и до момента
ответницата държи в апартамента свои вещи в кашони запълващи цяла стая, в която
ищцата не влиза /така всички свидетелски
показания/, плащала е задължения за имота данъци, СОТ /писмени доказателства/.
Посещавала е имота през 2014 и 2015 г. /показания на св. Стоянов и св. Петров и
билети за пътувания/ Поради това предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер
на 830,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна
защита и съдействие от 11.03.2020 г. /с отбелязване в договора е изпълнено
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г. ОСГТК/. Възражението на ищцата за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК на адвокатското възнаграждение на ответницата е неоснователно, тъй като
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК по
искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за
сключване на окончателен договор цената на иска е стойността на договора, а
когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т.
2-данъчната оценка на имота, а върху 1/4 от нея се определя само дължимата
държавна такса /чл. 71, ал. 2 ГПК/. В случая цената на иска е равна на
½ от данъчната оценка на вещното право на ползване 39 846,50 лв./
или тя е в размер на 19 923,00 лв., за който минималния размер на
възнаграждението е 1127,00 лв. /830,00 лв. + 3% от 9923,00 лв. или 297,00 лв./.
Адвокатското възнаграждение платено от ответницата е под минимума в чл. 7, ал.
2, т. 4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно възнаграждението,
платено от ответницата, е под минимума и следва да се възстанови в пълен размер.
Независимо от изхода на настоящия правен спор
настоящият съд намира за необходимо да посочи, че делото е в резултат на
недопустими от морална гледна точка отношения не само между страните по делото,
а между всички участници в процеса /страни и свидетели/, които са роднини и
техните отношения следва да бъдат изградени на съвсем различна основа.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235,
ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3 ЗС от М.Ж.С., ЕГН:
**********,*** установителен иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че учреденото в полза на Т.З.С., ЕГН: ********** с нотариален акт № 79, т. ІІІ, н.д. № 370/2014 г. на
нотариус Денчо Недялков, право на ползване върху ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.514-88-1-47 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара
Загора, представляващ Апартамент № 47Д, на Четвърти етаж от жилищната сграда,
находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 2, вх.Б, ет.4, със
застроена площ от 83.02 кв.м., състоящ се от: кухня, две спални, дневна, баня,
тоалетна, домакинско помещение, две антрета и два балкона, на едно ниво, със
съседни самостоятелни обекти: обект № 68859.514.88.1.48 и обект №
68859.514.88.1.68; под обекта: обект № 68859.514.88.1.45 и над обекта: обект №:
68859.514.88.1.49, заедно с прилежащото му избено помещение № 8, заедно с
1.556% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор №: 68859.514.88.1.88 е погасено по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Ж.С., ЕГН: **********,*** да заплати на Т.З.С., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 11
сума в размер на 830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, направени съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: