Решение по дело №1853/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2018 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20184430101853
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 07.12.2018год.

                            

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

          при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 1853 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявена от „К.И.“ ООД *** против  К.Б.Ц.  искова молба, в която се твърди че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е получил сумата 200 лв., твърди се,че в резултат на подадена заявка и предоставените данни, служител на ищеца се е свързал с него, ответникът е потвърдил самоличността си, и е потвърдил желанието си да сключи договор за кредит. Твърди се, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните институции. Твърди се, че дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка с №  ***, както и удостоверение ***за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни. Твърди се, че основната дейност на ищцовото дружество „К.И." ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). В молбата се твърди, че ищецът е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните институции. Твърди се, че договорът за кредит с кредитополучателя е сключен във формата на електронен документ и правоотношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Твърди се, че  К.Ц. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Твърди се, че в резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищцовото дружество при условията на дружеството, кредит в размер на 200, 00 лв. Твърди се, че след обработване на данните кредитът е бил отпуснат, като с ответника по електронен път е бил сключен договор за потребителски кредит „Екстра” ***и желаната сума му е била преведена чрез системата е- рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу представена от ответника лична карта. Твърди се, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ап. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Твърди се, че същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди се, че видно от данните, посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ответника, която той лично е предоставил на дружеството при кандидастването. Твърди се, че следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Твърди се, че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди се, че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай и когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Твърди се, че неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). Твърди се, че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди се, че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай и когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Твърди се, че неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). Твърди се, че в настоящия случай е представен договора, сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Твърди се, че съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Твърди се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail-и, адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП. Твърди се, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Твърди се, че съгласно чл.180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване ответникът е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. Твърди се, че с оглед формата за кандидатстване ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И.” ООД, с което на основание т. 4. 1 б. „б” от договора, сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Твърди се, че ищцовото дружество „К.И.” ООД има сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25. 10. 2014 год. с ***ООД, рег. номер ***съгласно който ***ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Твърди се, че съгласно чл. 1 ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. Твърди се, че в чл. 1 ал. 3 е предвидено, че дружеството  гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от две години от датата на предсрочната им изискуемост. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail ***за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Твърди се,  че съгласно условията на сключения договор, ищцовото дружество „К.И.” ООД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението-286,26 лв. е платимо ведно с главницата на три равни месечни вноски със следните падежи: 16.01.2017 г., 16.02.2017 г., 16.03.2017 г. Твърди се, че първата вноска по кредита с падеж настъпил на 16.01.2017 г. е изцяло погасена от ответника. Твърди се, че към дата 07.08.2017 г. ответникът не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили. Твърди се, че служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни e mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Твърди се, че служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с ответника, посредством изпращане на напомнителни e-mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.  Твърди се, че съгласно чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцовото дружество „К.И.” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 6,31 лв. Твърди се, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 11.08.2017 г. е подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение като пред Плевенския районен съд е било образувано ч. гр. дело № 6031/ 2017 г., като по същото е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу така издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение в законоустановения срок, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Моли съда да признае за установено, че вземането  за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***съществува.  Претендират се направените по делото разноски.

В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, в който оспорва предявения иск. Оспорва представените писмени доказателства- Прави искане на осн. чл. 184 ал.1 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи на електронен носител договорите за кредит и всички документи относими към сключения договор за кредит.Оспорва, че ответникът е получил сумата 200 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***е, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, за сумата от 133,33 лв. – главница; 12,00 лв. – договорна лихва за периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г., 45,51 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г. 6,31 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2017 г. до 07.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25,00 лв. – внесена държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – ответницата по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането си в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът  – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит.

Видно от приложения по делото договор е, че  К.Б.Ц. с ЕГН ********** е подал до ***заявка за получаване в заем на сумата 200 лв. Видно от заявка № ***е, че заявката е одобрена на 16.12.2016г. и сумата следва да бъде изплатена чрез Изипей.  По делото е представена разписка за извършено плащане, от която е видно, че на 16.12.2016г. от ***е наредено плащане към К.Б.Ц. на сумата 200 лв. за задоволяване на потребителски нужди със срок на погасяване 3 месеца до 16.03.107г., при лихва 36 % годишна лихва и други условия, подробно уговорени с договора и приложимите към него ОУ. Страните са договорили връщането на заема да стане на три равни месечни вноски, всяка по 95,42 лв., като общият размер на дължимата сума възлиза на  286,26лв. Договорът е сключен във формата на електронен документ, чрез електронната страница на „К.и.“ ООД, на която ответникът - попълвайки заявлението за кандидатстване за потребителски кредит, е приел и общите условия към договора. Видно от приложената към делото разписка от Изи Пей е, че на  16.12.2016г. К.Ц. е получила сумата 200 лв от К.и. ООД.   В този смисъл съдът приема, че сумата 200 лв е  била усвоена на 16.12.2016г.  от кредитополучателя на каса на „И.” АД, видно от разписка ***Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно е, че плащането на сумата 200 лв към ответника е извършено чрез системата за електронни разплащания ePay.bg. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца счетоводните записвания относно предоставения кредит са правилно направени и са спазени изискванията на счетоводното законодателство. В счетоводството на „Кредит инс  задължението  по кредита към 07.08.2017г е отразено в сметка 531 краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия и други клиенти, вкл. главница в размер на 133,33 лв, договорна лихва за периода 16.12.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 12 лв, договорна такса „Гарант“ за периода 16.12.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 45,51 лв, законна лихва за забава за периода 17.12.2017г.- 07.08.2017г. в размер на 6,31 лв. Разноските за образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 325 лв са отразени в съответните сметки – сумата 300 лв по счетоводна сметка 499-други кредитори и държавната такса от 25 лв по сметка вземания по съдебни спорове. Разноските за образуване на исковото производство в размер на 775 лв също са отразени  в счетоводството на дружеството по съответните сметки.ВЛ е установило, че на 28.02.2017г. е извършено плащане на сумата 96 лв по кредита, което е осчетоводено по сметка 531 както следва –първа  вноска по погасителния  план в размер на 95,42 лв , дължима на 16.01.2017г./ главница 66,67 лв, договорна лихва 6,00 лв , такса „Гарант“-22,75 лв, законна лихва за забава  от 16.01.2017г.- 28.02.2017г. 0,42 лв, законна лихва за забава от 16.02.2017г.- 28.02.2017г.- 0,16 лв. Общия размер на задължението на ответника към „К.и.“ ООД  е в размер на1297,15 лв, по отделни пера, както следва : 133,33 лв главница, договорна лихва за периода  16.12.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 12 лв, договорна такса „Гарант“ за периода 16.12.2016г.- 07.08.2017г.- 45,51 лв, законна лихва за забава за периода 17.02.2017г.- 07.08.2017г. 6,31 лв,  разноски в производството по чл. 410 от ГПК 325 лв,  както и разноски за образуване на исково производство 775 лв.

От заключението на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че регистрацията на кредитополучателя е направена чрез уеб адрес, чрез попълване на електронна форма с лични данни : име, ЕГН, лична карта, адрес и т.н., получената заявка от кредитора носи информация за IP адреса на заявителя, от който е направена- в случая 212.233.136.98 , както и всички данни попълнени on line.След проверка на данните на кредитополучателя от страна на кредитополучателя от страна на „кредитен инспектор“ на „К.и.“ ООД, към същия се изпраща договор за подписване на посочения от него мейл и след прочитането му от страна на кредитополучателя, същия изпраща потвърждение към мейла на к.и. ООД.  ВЛ не е установило данните да са подправени- номера на заявката, договора  носят едни и същи базови  данни.ВЛ е установило получаване на потвърждение на мейла на „К.и.“ ООД относно потвърждение на получен подписан договор.

По делото е назначена съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно, от която се установява че подписа след текста „Подпис“ в разписката и ръкописния текст са изписани от К.Б.Ц..

 При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство, по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на сключен договор за потребителски кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Ищецът следва да докаже и, че са уговорени в договора възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорна възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Ищецът следва да докаже и, че в изпълнение на договора, ответникът е избрал да му бъде начислена такса "Гарант" за предоставената услуга – обезпечение на кредита, както и че има сключен с трето за спора лице - ***ООД – Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, съгласно който последното дружество в качеството му на дружество– гарант се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания – че е изпълнил насрещното си задължение за връщане на получената в кредит сума в срок. С оглед релевираните в подкрепа на иска твърдения и направените от ответницата възражения, първият спорен по делото въпрос е - дали между страните е налице сключен договор за потребителски кредит "Екстра" *** Твърдението си за постигната между страните уговорка за сключване на Договор за потребителски кредит от 16.12.2016 г. при твърдените условия, ищецът основава на подадена от длъжника – ответник Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 200 лева, същият бил отпуснат и получен от ответника на каса на партньорски офис на "И." АД срещу представена от ответникът лична карта.  Действително, в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответницата, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответницата. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответникът, е извършвано по електронен път  на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.  Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В конкретния случай са представените разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. От заключението на вещото лице К.Т.  по назначената съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява  че регистрацията на кредитополучателя е направена чрез уеб адрес на ищеца, чрез попълване на електронна форма с лични данни. Не е установено също, чрез кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че посочените в електронните документи ІР – адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на ответникът. ВЛ е установило, че може да бъде установено категорично само получаването на потвърждение на мейла на К.и. ООД.По делото не са представени доказателства, които да установяват, че  ответникът  е авторът на електронната заявка от 16.12.2016 г. по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, но и че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. В тази насока, с оглед приетото заключение на вещото лице се налага изводът, че ищецът не е изпратил дори Общите условия на "К.И." ООД, приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно  чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит "Екстра" № ***от 16.12.2016. С оглед на изложеното, макар да е безспорно, че ответникът е получил сумата от 200 лева, което се установява от представената разписка предоставена й от ищцовото дружество, ищецът не проведе пълно и главно доказване, че сумата е получена на договорно основание по силата на твърдения договор за потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се в него, поради което и предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание и следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на делото съдът намира, че на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата 180 лв представляваща направени по делото разноски от бюджета на съда. Водим от горното, Съдът

         

                                       Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  представлявано от законния представител ***, ЕГН ********** – Управител против К.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание  чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД с петитум да се признае за установено, че К.Б.Ц. дължи на ***сумите 133,33 лв. – главница; 12,00 лв. – договорна лихва за периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г., 45,51 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 16.12.2016 г. до 07.08.2017 г. 6,31 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2017 г. до 07.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  представлявано от законния представител ***, ЕГН ********** – Управител да заплати по сметка на ПлРС сумата 180 лв представляваща направени по делото разноски от бюджета на съда за ВЛ.

 Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :