Р
Е Ш Е Н И Е
№ 349
09.12.2019г. гр.
Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на дванадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия
М.Берберова-Г.
административно наказателно дело №
1164 по описа за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на З.Т.Б.
с ЕГН **********, в качеството й на управител на „Г.2.“ ЕООД с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.П. ***/ против Наказателно постановление №
02-0002578 от 19.08.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, който поддържа
жалбата от името на доверителя си. Ангажира гласни доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ - гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и пледира
за потвърждаване на обжалваното наказателното постановление, като
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена
в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като
взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка на 25.06.2019г. в 13.45 часа в обект – бистро „А.“, находящ
се в КК Слънчев бряг, хотел „А.“,
инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че „Г.2.“ ЕООД с ЕИК ........, в
качеството му на работодател, е допуснал
до работа лицето И.П.И.с ЕГН **********, преди да й предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Лицето И.П.И.е
установена да полага труд в кухнята на процесния обект, като „подава готовата
храна от готвача към шубера на сервитьор. Същата собственоръчно е декларирала в
справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че работи в горепосоченото дружество от
10.06.2019г., като „шпикер“, с работно време от 13.30 часа до 15.30 часа, с два
почивни дни в седмицата и трудово възнаграждение в размер на 230 лева. Нарушението
е установено на 10.07.2019г. и 22.07.2019г. при извършената проверка по
документи в ДИТ-Бургас във връзка с проверката в процесния обект на 25.06.2019г.
в 13.45 часа. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е
съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция. В жалбата се твърди, че към момента на проверката
дружеството-жалбоподател е било в облигационни отношения със самоосигуряващото
се лице И.П.И.. С последната имали уговорка да бъде викана при необходимост, за
да свърши конкретна по обем работа с определен трудов резултат, изразяващ се в
изготвянето на определено количество заготовка или да издава/пренесе на
сервитьорите определен брой готови ястия, респективно да предаде за изготвяне
на готвачите определен брой поръчки от сервитьорите. С оглед на това се сочи,
че съществуващите между дружеството-жалбоподател и лицето И.И.гражданскоправни
отношения погрешно били възприети, като трудови. Наред с горното,
жалбоподателят сочи, че изпълнил дадените му предписания да сключи трудов
договор с работника И.и сключил такъв след приключване на проверката.
Независимо от горното с сочи, че жалбоподателят незаконосъобразно е
санкциониран за установено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като за същото
се изисквало наличието на сключен трудов договор, поради което не бил изпълнен
фактическия състав на визираното в акта и НП нарушение.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол,
след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без
да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта
и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия. От представените по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че на 25.06.2019г., лицето И.П.И.е било допуснато до
работа от жалбоподателя, в качеството му на работодател, в процесния обект – бистро
„А.”, находящо се в КК Слънчев бряг, да полага труд, като подава в кухнята на
бистрото храната от готвача към шубера на сервитьора, преди да й е връчено
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. И.е
потвърдила това обстоятелство и в собственоръчно попълнена от нея справка по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.25/, като е посочила местоработата, длъжността й,
работното й време и получаваното трудово възнаграждение. От представения при
проверката по документи трудов договор № 12 от 25.06.2019г. и справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 02388193073129 от
25.06.2019г., 20:27:06 часа, същата е била назначена след приключване на
проверката в ответното дружество на длъжност – „работник кухня“ и е постъпила
на работа на 26.06.2019г. /л.30-31 вкл./, обстоятелство което се потвърждава и
от самия жалбоподатели се потвърждава от показанията на водения от него
свидетел – И.П.И.. От показанията на актосъставителя Г.С. и свидетеля Итова,
безспорно се установява, че при извършената от нея проверка на место в процесния
обект на 25.06.2019г. в 13.45 часа, при влизането й в кухнята на ресторанта,
същата е заварила лицето И.И.да подава готовата храна от готвача към шубера,
където сервитьорите взимали ястията. Не се спори, че И.е била допусната да
полага труд в процесния обект преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД
на НАП. Гореизложеното налага извода,
че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него
административно нарушение.
Съдът не кредитира представения по
делото граждански договор № 01 от 10.06.2019г., на първо място тъй като същият
е с недостоверна дата. От друга страна, договорът не може да промени
правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания
труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството на
полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната
дейност – работа в кухнята, описана в граждански договор № 01 от
10.06.2019г., сключен между дружеството и работника Итова, представлява престиране на
работна сила, а не изработване (на предмет, произведение на изкуството и т.н.)
по смисъла на чл.258 от ЗЗД. При анализа на събраните доказателства се
установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на
всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност,
месторабота, работно място, трудово възнаграждение. За законосъобразността на
наказателното постановление е достатъчно обстоятелството, че към момента на
проверката – 25.06.2019г. правоотношението с работника не е било оформено като
трудово.
При извършената от служебна проверка, съдът не установи
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Що се
отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът
намира същата за необосновано завишена. Предвид на това, съдът счита, че същата
следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева като
счита, че в максимална степен би способствала за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002578 от 19.08.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Г.2.“ ЕООД с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.Т.Б., със съдебен адрес:***
/чрез адв.С.П. ***/, е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА
санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: