№ 7058
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110112740 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът М. В. Я. твърди, че на 23.06.2021 г. е сключил застрахователен договор за
застраховка „Каско +“ с /фирма/ за собствения му лек автомобил марка „....“, модел „....“, рег.
№ ...., с период на застрахователно покритие от 26.06.2021 г. до 25.06.2022 г. На 24.11.2021
г. ищецът установил, че паркираният му в ... лек автомобил бил с откраднат катализатор,
поради което още на същия ден било образувано досъдебно производство № 1694/2021 г. по
описа на Софийска района прокуратура. Последното обаче било спряно на законно
основание, поради неоткриване на извършителя. В исковата молба се твърди, че ответникът
бил сезиран за настъпилата увреда с уведомление, по което била образувана щета № .... г.,
като на 24.11.2021 г. бил извършен оглед от него и бил изготвен фотоалбум и Опис –
заключение по щетата. На основание т. 2.2.3, раздел II от Общите условия на ответника
обаче, последният отказал да заплати претендираното от застрахования ищец
застрахователно обезщетение с доводи, че събитието не е включено в застрахователното
покритие, а именно: „Застрахователят не покрива частични щети вследствие на откраднати
и липсващи агрегати, възли и детайли на МПС“. Ищецът поддържа, че отказът на /фирма/ е
неоснователен и незаконосъобразен, като към момента на предявяване на иска не му е
заплатено застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, М. В. Я. моли съда да осъди
ответника /фирма/ да му заплати на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 2 500 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинените му имуществени
1
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 10.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 73,61 лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираното обезщетение за периода от 24.11.2021 г. до 09.03.2022 г. Претендира
разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Оспорва, че дължи претендираното от ищеца застрахователно обезщетение с
доводи, че за соченото в исковата молба застрахователно събитие не предоставя
застрахователно покритие съгласно сключената между страните полица. Заявява, че
процесния случай касае непокрит от застраховката риск, като преценката кои събития
следва да бъдат обезщетявани е лично негова и ищецът, в качеството си на застрахован и
потребител, се е съгласил с клаузите на Общите условия на застрахователя, полагайки
подписа си върху тях. Оспорва размера на претенцията за застрахователно обезщетение като
завишен. Оспорва дължимостта на акцесорната претенция за лихва. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор
за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените
вреди и техния размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или друг
правопогасяващ факт.
По делото не е налице спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за застраховка "Каско +", обективиран в Полица № .... от
23.06.2021 г., за автомобил марка „....“, модел „....“, рег. № ...., валидна от 26.06.2021 г. до
25.06.2022 г. Застрахователната сума е в размер на 665,44 лева, а застрахователната премия
е в размер на 652,40 лева, като същата е заплатена разсрочено на вноски от по 166,36 лева,
съответно на 25.06.2021 г., 25.09.2021 г., 25.12.2021 г. и на 25.03.2022 г.
На 24.11.2021 г. е установено увреждане на автомобила, изразяващо се в липсата на
автомобилна част – „катализатор“, за което ищецът е уведомил застрахователя на 24.11.2021
г., и за което е заведена щета № .... г. На същия ден от установяване на увредата е извършен
оглед на автомобила, за което е съставено Опис – заключение /л. 8 по делото/. С
Уведомление с изх. № 13-4127/03.12.2021 г. /л. 9 по делото/ ответното дружество –
застраховател е отказало изплащането на претендираното застрахователно обезщетение с
2
доводи, че не е в риск съгласно т. 2.2.3, раздел II от Общите условия и не покрива щети,
вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли на МПС.
По подаденото от ищеца сведение, срещу неизвестен извършител е образувано
досъдебно производство № 1694/2021 г. по описа на Пето РУ - СДВР за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК, но същото е спряно на основание чл. 244, ал. 1,
т. 2 НПК.
По делото е изслушано и заключението на вещо лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като професионално изготвено и
обосновано, и от което се установява, че вероятният механизъм на настъпване на процесната
вреда, за която се претендира обезщетяване, е чрез злоумишлени действия чрез заготовки –
диамантени ножовки (с корди или листове) и определени други инструменти, целенасочено
демонтиране на катализатора, като се отрязва отсек от изпускателната система на
автомобила – катализаторът. Експертът е обяснил в заключението си, че катализаторите,
известни още като „каталитичен конвертор“, имат главна роля ефективно да намаляват
вредните емисии от изгорелите автомобилни газове в атмосферата като въглеродният оксид,
въглеводород и азотен оксид. Заявява, че при проверка в официалния сервиз за марката и
модела се констатира, че катализаторът на процесния автомобил е част от изпусквателната
система на двигателя и този възел/детайл не е трайно закрепен за автомобила и подлежи на
монтаж/демонтаж. Установи се от експертизата, че чрез необходимите инструменти
катализаторът може да бъде демонтиран/изрязан в покой на автомобила, като този
катализатор може да бъде износен – запълнен и запушен, спрямо експлоатацията на
автомобила от вредните емисии на изгорели газове в изпускателната система. При
изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание от 16.11.2022 г. същото на
въпроси на съда е отговорило, че без катализатора автомобилът не може да се придвижва и
да функционира като такъв, тъй като създава много шум, въпреки, че самият катализатор
може да се сваля/демонтира. Уточнява, че това е възел – агрегат, в който се обработват
изгорелите газове от автомобила в режим на работа. Заявява, че при демонтаж на
катализатора, без последния автомобилът не може да изпълнява функциите си на автомобил
и няма да покрива необходимите качества от завода – производител и защита на еврото.
Към момента на увреждането, респективно към момента на предявяване на
претенцията пред застрахователното дружество, спорещите страни, са били обвързани от
валиден договор за имуществена застраховка, поради което и според разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Между страните в настоящото производство е формиран спор относно
обстоятелствата дали процесната демонтирана част от автомобила – катализаторът,
представлява трайно закрепена част към МПС-то и покрива ли се неговата кражба от
сключената между ищеца и ответното дружество застрахователна полица като застрахован
риск.
3
От анализа на доказателствата по делото се установява, че по клауза „Супер“ /л.6 по
делото/ застрахователят е поел задължението да покрива всички рискове, възникнали
вследствие от злоумишлени действия на трети лица, които могат да доведат до пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС. Така клаузата от сключената между страните
полица, в която е посочено, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за
частични щети настъпили в резултат на откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли на
МПС следва да бъде интерпретирана във връзка с покриването на частични щети, настъпили
от кражба или грабеж на цялото МПС. Граматическото тълкуване на двете клаузи в
общоприетия им смисъл води до вътрешно противоречие, което е неприемливо. Затова
следва да се приложи чл. 20 от ЗЗД и гореупоменатите клаузи да бъдат тълкувани в духа на
договора, имащ за предмет застраховка на цялото МПС.
Доколкото при имущественото застраховане основанието на договора е
прехвърлянето на носенето на риск от увреждане на имуществото на застрахования върху
специализиран търговец срещу съответното възнаграждение, ограниченията на покрития
риск не следва да се тълкуват по начин, изключващ принципно пълното покритие в клауза
"Кражба и грабеж" на цяло МПС, приложима по клауза "Каско +". Алеаторният характер на
застрахователният договор, произтичащ от съществуващата вероятност от увреждане на
имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от
волята на застрахованото лице, предполага изключването на рискове да бъде правено в
насока целенасочено поведение на застрахования. В този смисъл, следва да бъде възприето
тълкуване на упоменатата клауза в частта „Какво не покрива застраховката“ от
застрахователната полица като ограничение на отговорността на застрахователя за случаи, в
които увреждането на имуществото носи пряка полза за застрахования -например,
разкомплектоване на детайли, оборудване, принадлежности от автомобила, които биха
могли да се използват самостоятелно като резервни части или комплектовки, но без при
отделянето им да се нанася вреда върху самия автомобил. Покриването на такъв риск
несъмнено би поставило застрахователя в позиция да обезщетява "вреди", които реално не
са понесени. Настоящия случай обаче не е такъв. Според приетото заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, детайлът на автомобила – катализаторът, е бил отнет чрез
разрушаване на връзките с целостта на изпусквателната система на автомобила. Увреждане
реално е настъпило, тъй като липсва детайл и то в резултат на кражба, конструктивен
елемент от застрахованото имущество. Именно последното обстоятелство вещото лице
безспорно установи като обясни в о.с.з., че без катализатор авотомобилът дори и да може да
потегли, то той не би изпълнявал функциите си на автомобил и не би отговарял на
правилата на еврото, предвид ефективната роля на катализатора. Така, в процесния случай, е
налице събитие, попадащо в обхвата на застрахователния договор / в този смисъл и Решение
№ 94 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 900/2009 г., II т. о. относно задължителното
тълкуване на клаузите, изключващи отговорност на застрахователя/.
В светлината на гореизложеното не може да бъде споделен изводът на ответното
дружество, че за ищеца не е възникнало валидно вземане към него, в качеството му на
4
застраховател, за заплащане на застрахователно обезщетение.
След като искът се явява доказан по своето основание, следва да бъде поставен за
разглеждане и въпросът какъв е размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено
от застрахователя.
В отговора на исковата молба, застрахователното дружество е навело възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ,
според която то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400 от КЗ, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 от КЗ.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на
автомобила /в този смисъл и Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ
т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., Решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др. /. Затова, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено
отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключението на вещото лице. Съобразно
констатацията на експертизата, към датата на ПТП – 24.11.2021 г., при влагане на
оригинална нова част, размерът на вредата по процесното МПС марка „...“, модел „....“, с
рег. № ...., възлиза на 2689,67 лева, която сума е в по-голям размер от размера на
предявената претенция, поради което и искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да
бъде уважен изцяло.
Върху сумата от 2500 лева следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г., до погасяване на задължението.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, то и акцесорната
претенция за лихва подлежи на уважаване в пълния предявен размер от 73,61 лева и за
периода от 24.11.2021 г. до 09.03.2022 г.
5
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 753 лв., представляваща сбор от
сторените от последния съдебно – деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на
предявения иск – 103 лева, за възнаграждение на вещо лице – 300 лева, и за адвокатско
възнаграждение – 350 лева.
С оглед на пълното уважаване на исковите претенции ответникът няма право на
разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г...., да заплати на
М. В. Я., ЕГН **********, с адрес ...., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 2500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за вредите от щети по МПС марка „....“, модел
„....“, рег. № .... от застрахователно събитие, настъпило на 24.11.2021 г., за което МПС е
сключен застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
.... за застраховка „Каско +“ от 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 73,61 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от
24.11.2021 г. до 09.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: г...., да заплати на М. В. Я., ЕГН **********, с адрес ...., сумата от 753 лв. –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6