Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 15. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на първи
октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ
гр. д. № 1714 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
59 ал. 9 във вр. с чл. 51 ал. 4 от СК.
Постъпила е искова молба от
С.Н.В. *** против Е.Л. ***. В молбата
се твърди, че страните са имали сключен
граждански брак, от който имат
родено едно малолетно дете- Н.. Твърди се, че в началото на месец октомври 2015 год.
ответницата е заминала сама в ***, към който момент малолетното
дете Н. не е имало навършени 3 години. Твърди се, че през
този период ищецът е полагал грижи за малолетното
дете, подпомаган от своите родители.
Твърди се, че ответницата е удължила престоя си в ***. Твърди се, че отношението
й се е променило както спрямо ищеца,
така и спрямо малолетното дете Н. като поведението й се е характеризирало с прояви на агресия,
отчужденост и изнервеност. Твърди се, че
с цел да подобри семейните си отношения с ответницата ищецът е напуснал работата си като военнослужещ
и през 2016 год. е заминал за *** с малолетното дете Н.. Твърди се, че
ответницата се е била установила в *** и е работела в бежански лагер на смени- дневни,
нощни, събота и неделя. Твърди се, че непосредствено
след пристигането си в *** ответникът е започнал работа с работно време от
09. 00 часа до 16. 00 часа от понеделник до
петък. Твърди се, че
основни грижи в отглеждането на малолетното дете Н. в *** са полагали ищецът
и наетата бавачка С. . Твърди се, че
ищецът е узнал от ответницата, че последната поддържа
връзка със свой колега италианец.
Твърди се, че скандалите между
ищеца и ответницата са зачестили и то в присъствието на малолетното дете Н.. Твърди се, че двукратно
ответницата е напускала квартирата за период
от няколко дена като единият
път е взела със себе си
и малолетната Н.. Твърди се, че при
завръщането си в квартирата ответницата е била придружена от непозната жена
и е накарала ищеца да подпише документ
на *** език, като същият е отказал
категорично да полага подпис, тъй като не
е бил запознат със съдържанието на документа. Твърди
се, че ищецът
е преценил, че е в интерес на детето
Н. същият да се завърне заедно
с Н. в Б., за да расте детето в спокойна среда и обстановка. Твърди се, че през
месец юли 2016 год.
малолетната Н. се е прибрала с баба си по майчина
линия Х. в Б., като грижите за
Н. са били полагани от родителите
на ищеца. Твърди се, че
в началото на м. август 2016 год. ищецът е напуснал *** и се е завърнал в Б.. Твърди се, че
за период от 18 месеца- от
м. октомври 2015 год. до м. март 2017 год.,
по време на който ответницата
е пребивавала в чужбина, единствено ищецът е полагал грижи за
отглеждането на малолетното дете Н., подпомаган от своите
родители. Твърди се, че през
този 18-месечен период малолетната Н. е била много уплашена, объркана и стресирана. Твърди се, че
през м. юли 2017 год.
бракът между ищеца и ответницата е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие. Твърди се, че с оглед
постигнатото между страните споразумение по гр. д. № 4612/ 2017
год. по описа на П.ския
районен съд родителските права върху роденото от брака на
страните дете Н. са били предоставени
на майката, а на ищеца е бил
определен режим на лични контакти
с детето и издръжка. Твърди се, че
ответницата е започнала работа в гр.П., но често е предприемала
пътувания до ***, заявявайки, че е във връзка със
служебни ангажименти. Твърди се, че
в периодите, когато ответницата е отсъствала, ищецът е полагал грижи за малолетната
Н., като между бащата и детето съществува силна привързаност. Твърди се, че
през месец декември 2017 год. ответницата е заявила на ищеца, че
желае отново да работи в *** и че няма намерение
да остава в Б.. Твърди се, че
липсата на подсигурена работа, жилище и доходи от страна на
ответницата в *** са били основателна предпоставка за излагане на риск
на малолетното дете Н.. Твърди се, че през
м. декември 2017 год. ответницата е посетила жилището на ищеца,
придружавана от малолетната Н., проявявайки агресия, придружена със заплахи и обиди
към ищеца и в присъствието на жената, с която той съжителства. Твърди се, че
след този скандал ищецът е продължил да спазва
режима на лични контакти с малолетното дете Н.,
като е полагал грижи за детето
и в периодите, когато ответницата е пребивавала в ***. Твърди се, че
на 22. 02. 2018 год. ответницата е заминала за *** и към момента
на ищеца не е известно нейното
местонахождение. Твърди се, че за
периода от 23. 02. 2018 год.
до депозиране на настоящата искова
молба единствено ищецът полага грижи
за малолетното дете Н.. Твърди се, че ищецът
е закупил телефон и карта на малолетната
Н., за да провежда същата телефонни разговори с ответницата, но впечатлението на ищеца е, че след
тези разговори малолетната Н. е била видимо разстроена от изявленията на ответницата. Твърди се, че
поведението на ответницата е крайно агресивно и на моменти същата се държи неадекватно
като често изпадала в нервни кризи, говорейки за смърт и за
други странни неща. Твърди се,
че малолетната Н. е силно привързана към ищеца и към
неговите родители, които са създали
за него условия
то да се
чувства спокойно. Ищецът счита, че е налице сериозна промяна в обстоятелствата, при които е
било одобрено споразумението между страните за развод по взаимно съгласие. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което измени решението по
гр. дело № 4612/ 2017 год. по описа
на П.ския районен съд в частта
досежно упражняването на
родителските права върху малолетното дете Н., установения режим на лични
контакти и издръжката на
детето, като бъде предоставено упражняването на родителските права на ищеца,
бъде определен режим на лични контакти на детето с ответницата и последната
бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че
исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното удостоверение
за раждане от *** ***, че детето Н. С.В., ЕГН **********, е родено от майка Е.Л.
С., ЕГН **********, и баща С.Н.В., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № 1250/
27. 07. 2017 год., постановено по гр.
дело № 4612/ 2017 год. по описа на П.ския районен съд, е бил прекратен с развод
сключеният между Е.Л. С. и С.Н.В. граждански брак. Със същото решение е било
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК, като упражняването
на родителските права върху малолетното дете Н. е било представено на майката, а
на бащата е бил определен режим на лични отношения с детето и същият е поел
задължението да плаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лв.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 51 ал. 4 от СК следва да бъде установено изменение
на обстоятелствата, което обуславя промяна в режима на лични отношения между
родителя, който не упражнява родителските права, и детето. Обстоятелствата, които следва
да се имат
предвид от съда при искане
за изменение на мерките относно
родителските права след развода, са посочени в Постановление
№ 1 от 12. 11. 1974 год. по гр. дело № 3/ 1974 год. на Пленума
на ВС, което обобщава съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод и относно
обстоятелствата, които следва да се
имат предвид от съда както
при първоначалното определяне на мерки
относно упражняването на родителските права, така и при
искане за тяхното изменение. При предоставяне упражняването
на родителските права спрямо децата
на единия родител следва да се имат
предвид преди всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения
за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови
навици и др., морални качества на родителя, социално
обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,
привързаност между деца и родители и между децата, помощ
на трети лица и др., а изменени
обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК са както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено
за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение. В конкретния случай в хода на съдебното дирене са събрани
многобройни писмени и гласни доказателства, анализът на които обуславя извода,
че след постановяването на решението по гр. дело № 4612/ 2017 год. е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, което налага промяна в титуляра, който
ще упражнява родителските права върху малолетното дете Н., определения режим на
лични отношения и издръжката. По делото е безспорно, а това се установява и от
обясненията на страните, показанията на разпитаните свидетели и изготвените
социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., че от 22. 02. 2018
год. ответницата Е.Л. С. живее и работи в ***, а непосредствените грижи за отглеждането
и възпитанието на детето Н. се полагат от ищеца С.Н.В.. Установява се, че за
детето са осигурени отлични жилищни и социално- битови условия, че бащата е
отговорен и грижовен родител, който работи по трудово правоотношение и
реализира сравнително високи доходи, че е налице съответна подкрепяща среда в
лицето на жената, с която бащата живее на семейни начала, и бабата и дядото по
бащина линия. Установява се, че предстоящото раждане на ново дете в семейството
на бащата се възприема положително от малолетната Н. /“тя е много щастлива от
този факт, че ще става кака, тя се чувства страхотно в тази среда“- св. Г.П.;
„тя я милва по коремчето, милва я по ръцете…казва „Обичам бебчо“, знае, че ще
има бебенце и че ще става кака“- св. В.В.; „тя се чувства добре, привързано е
към Г., радва се на корема“- св. В.И./. Не на последно място, както от
свидетелските показания, така и от приложените социални доклади и изготвената
психологическа оценка се установява, че съществува силна емоционална връзка
между детето Н., неговия баща и бабата по бащина линия. В оценката изрично е
отразено, че към настоящия момент детето възприема баба си като възрастния, към
когото може да се обърне за задоволяване на потребностите му, като именно това
обуславя и явното нежелание на детето да отиде да живее в *** при майка си.
Предвид така събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че
установяването на ответницата Е.Л. С. в *** води до обективна невъзможност същата
да упражнява предоставените й с решението по гр. дело № 4612/ 2017 год. по
описа на П.ския районен съд родителски права върху детето Н.. В този смисъл са
и разясненията, дадени в раздел V б. „б“ от цитираното по- горе постановление № 1 от 12. 11. 1974 год., според които напускането от родителя, при когото е
детето, на пределите на страната е основание за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права. Наистина, с някои последващи решения на
ВКС на РБ /срв. напр. решение № 165- 2014- III г. о. и решение № 288- 2016- IV г. о./, е направено известно отстъпление от горното
разрешение, като е прието, че обстоятелството, че родителят, на
когото е възложено упражняването на родителските права,
отсъства от страната за период
от време, поради полагане на труд в друга
държава членка на ЕС и за този
период е предоставил на родителите си
отглеждането на детето не представлява
само по себе
си основание за изменение на
определения режим за упражняването на родителските права върху детето. Следва да се отбележи обаче, че горните решения разглеждат хипотеза, при
която се касае за отделни периоди от време, през които родителят пребивава в
чужбина, за да реализира доходи и осигури издръжката на своето семейство, като
е предоставил непосредствените грижи за детето на своите родители. Настоящият
случай е различен: родителят, на когото са предоставени родителските права,
трайно се е установил извън страната, а детето се отглежда и възпитава от
другия родител. При тези обстоятелства правно и житейски оправдано е да се
извърши промяна в титуляра, упражняващ родителските права, като детето остане
да живее в семейната среда на своя баща, в която се чувства щастливо и
спокойно. Ето защо родителските права върху детето Н. С.В. следва да се
предоставят за упражняване на ищеца С.Н.В.. На ответницата Е.Л. С. следва да се
предостави разширен режим на лични контакти с детето й, а именно: същата да
взема детето всяка първа и трета седмица от месеца- от 18. 00 часа в петък до
18. 00 часа в неделя, с преспиване; за новогодишните празници- всяка четна
година; за коледните и великденските празници- всяка нечетна година, както и 30
дни през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. По
този начин би се създала възможност не само майката да изрази своята обич и
привързаност към детето, но и детето да развие същите чувства и израстването му
да се извършва при непосредствените ласки, грижи и подкрепа не само на бащата,
но и на майката.
С исковата молба ищецът е предявил и претенция с правно
основание чл. 143 ал. 2 от СК за сумата от 130 лв. ежемесечна издръжка. Действително с оглед на
обстоятелството, че детето ще живее при баща си, за майката възниква
задължението да се включи в осигуряването на неговата издръжка с определена
парична сума. При съобразяване на възрастта и нуждите на детето, както и
възможностите на страните да дават издръжка, съдът счита, че ответницата Е.Л. С.
следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., като останалата част
от издръжката следва да се поеме от ищеца С.Н.В., който полага и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Издръжката се
дължи считано от влизане на съдебното решение в сила, като дотогава задължението
за издръжка ще се основава на постановеното определение за привременни мерки от
30. 03. 2018 год. С оглед на горното отпада и необходимостта от допускане на
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката. Последната се
дължи до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 680 лв. Независимо, че настоящото
производство не е исково, а с характера на спорна съдебна администрация, за
разноските по същото важи общото правило на чл. 78 ал. 1 от ГПК /така:
определение № 18- 2014- III г. о., опр. № 306- 2017- III г. о. и др./.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ постановените
с решение № 1250/ 27. 07. 2017 год. по
гр. дело № 4612/ 2017 год. по
описа на П.ския районен съд мерки за упражняване на родителските права върху
детето Н. С.В., режим на лични отношения и издръжката на детето, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Н. С.В., ЕГН **********,
на бащата С.Н.В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н. С.В., ЕГН **********, да бъде при неговия баща
С.Н.В., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ на майката Е.Л. С., ЕГН **********, режим на лични отношения с малолетното й дете Н. С.В.,
ЕГН **********, както следва: същата да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца- от 18. 00 часа в петък до 18. 00 часа в неделя, с
преспиване; за новогодишните празници- всяка четна година; за коледните и
великденските празници- всяка нечетна година, както и 30 дни през лятото, който
период не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Е.Л. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Н. С.В., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.Н.В.,
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до настъпването на причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е.Л. ***, ЕГН **********, да заплати на С.Н.В. ***, ЕГН **********, направените деловодни
разноски в размер на 680 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: