НОХД № 692/09г.
МОТИВИ :
Подсъдимата Т.Е.А. *** е обвинена в
това, че за периода от 01.05.2003г. до 31.07.2009г. в гр.Лом, като осъдена по
гр.д. № 443/03г. по описа на ЛРС да заплаща чрез свид.В.С.В. ***, като законен
представител на роденото от брака им дете Станислав В.В. месечна издръжка в
размер на 35лв, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски за 72
месеца и 8 дни, за което дължи общо сумата от 2 530лв – престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
Представителят
на ЛРП поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да
постанови осъдителна присъда, с която признае подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което е предадена на съд, като и наложи
наказание, при условията на чл.54 от НК – “Пробация”, с пробационните мерки :
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” и “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, двете за срок от 1 /една/ година.
Подсъдимата се явява лично в с.з., не се
признава за виновна по повдигнатото и обвинение, като твърди, че за част от
периода на обвинението е живяла със св.В.
и заедно са се грижили за детето им Станислав, както и че е заплащала част от
месечните вноски. За тези доказателства подсъдимата не представи доказателства,
въпреки дадената и от съда възможност за това чрез отлагане на делото, напротив
не се яви в следващото с.з. и производството приключи в нейно отсъствие, тъй
като се касае за престъпление, което не е тежко умишлено по смисъла на чл.93,
т.1, т.7 от НК и присъствието и в с.з. не е задължително, съгл. чл.269, ал.1 от НПК.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Изслушано е заключението на вещото лице – Н.П., изготвило назначената
по делото Съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното
:
На 24.10.1999г. подсъдимата А. и свид.В.
сключили граждански брак, по време на който на 06.04.2000г. им се родило дете –
Станислав. Първоначално двамата живеели заедно, но през 2003г. последвала
фактическа раздяла между съпрузите, като подсъдимата първоначално живеела и работела в гр.Бургас, а след това
се установила за постоянно в гр.Пловдив. Св.В. останал заедно с детето им при
своите родители в гр.Лом.
След фактическата им раздяла през м.април 2003г.
В. завел дело за издръжка, и с Решение по гр.д. № 443/03г. на ЛРС А. била
осъдена да заплаща на малолетното си дете Станислав В., чрез неговия баща и
законен представител по 35лв месечна издръжка, считано от 01.05.2003г.
Въпреки, че подсъдимата знаела за това
решение, последната съзнателно не изпълнявала това свое задължение, като видно
от образуваното изпълнително дело в СИС при ЛРС гр.Лом под № 1002/04г. са
постъпили 95лв, от които 60лв на 01.03.2004г. и 35лв – на 16.03.2004г.
Видно
от заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно
и безпристрастно, за периода от 01.05.2003г. до 31.07.2009г. подсъдимата не е
изпълнила своето задължение да заплаща месечна издръжка в размер на 72 месеца и
8 дни. Постъпилата сума по изпълнителното дело в размер на 95лв – се равнява на
изплатена издръжка за 2 месеца и 22 дни. Общата дължима сума за издръжка от А.
е в размер на 2 625лв.
Горното се установява от фактическа страна от
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели В.В., З. и С. Янакиеви, които съдът кредитира, като обективни,
взаимносвързани, не само помежду си, но и с останалите събрани доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимата, които не са логични, представляват нейна защитна позиция и се
намират в противоречие с целият събран по делото доказателствен материал.
Твърденията, че за периода от 2005г. до 2008г. са живеели заедно със св.В. и
двамата са се грижили за детето си Станислав се опровергават от събраните по
делото писмени доказателства. От отговора на направеното запитване до ОУ ”Елин
Пелин” гр.Пловдив се установява, че Станислав В. не е бил и в момента не е
ученик в това училище. Напротив от отговора на ЦДГ № 1 “Снежанка” гр.Лом се
вижда, че Станислав е бил записан като възпитаник на това детско заведение от
19.09.2005г. и е посещавал редовно същото до 01.06.2007г., когато го е
напуснал, а от м.септември 2007г. е
ученик в 1-ви клас на СОУ-ЧЕМИ “Димитър Маринов” гр.Лом.
Съдът намира, че от обективна и
субективна страна А. е осъществила състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно, че за периода от 01.05.2003г. до 31.07.2009г. в
гр.Лом, като осъдена по гр.д. № 443/03г. по описа на ЛРС да заплаща чрез свид.В.С.В.
***, като законен представител на роденото от брака им дете Станислав В.В.
месечна издръжка в размер на 35лв, съзнателно не е изпълнила това свое
задължение в размер на повече от две
месечни вноски за 72 месеца и 8 дни, за което дължи общо сумата от 2 530лв.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е
целяла настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимата,
съдът взе предвид видовете наказание предвидени в нормата на чл.183, ал.1 от НК “Пробация” или
“До една година лишаване от свобода” /в сила от 01.10.2009г./, разпоредбите на
общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващите отговорността
обстоятелства, свързани с чистото съдебно минало на А., и факта, че се грижи за
второто си дете – Жана, родено през 2008г., което има здравословни проблеми, и
липсата на отегчаващи отговорността такива. С оглед индивидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимата съдът съобрази степента обществена
опасност на деянието и дееца, нейната личност, мотивите и подбудите за
извършването му.
Съобразявайки всички изисквания за
закона съдът определи и наложи на подсъдимата наказание при условията на чл.54
от НК, при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, а именно
“Пробация”, като определи следните пробационни мерки : “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – два пъти седмично” и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОЧАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, двете за срок от 6 /шест/ месеца.
С оглед на тежкото семейно положение
на подсъдимата съдът намира, че няма необходимост за определяне на трета
допълнителна пробационна мярка, извън предвидените в закона две задължителни
такива.
Така наложеното наказание съдът намира, че
е от вид и характер да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
както по отношение на подсъдимата, като я превъзпита занапред да спазва
законите в страната и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства възпитателно и предупредително.
На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди
подсъдимата Т.Е.А. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ВСС
гр.София направените по делото разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, от
които на 50.00лв на досъдебното производство и 30.00лв на съдебното
производство, както и 5.00лв държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :