О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 07.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII
въззивен състав, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Борисова въззивно наказателно общ характер дело номер 43 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.73а,
ал.3, вр. ал.1 НПК, вр. с чл.396, ал.1 ГПК.
С протоколно определение от 18.12.2019
г. постановено по нохд № 19872/2018 г. по описа на СРС, НО, 10 състав е
оставено без уважение искане на СРП по реда на чл.73, ал.3, вр. ал.1 НПК за
налагане на обезпечителна мярка - запор на основание чл.397, ал.1, т.2 НПК в
полза на държавата върху иззетата парична сума в размер на 2630,00 лева от осъдения
И.Д.Д. и иззетата парична сума в размер на 214,00 лева от подсъдимия Л.В.И. при
извършеното по отношение на всеки един от двамата процесуално следствено
действие обиск и изземване по досъдебно производство № 513 ЗМК 357/2015 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 46794/2015 г. по описа на СРП, с цел обезпечаване на
направените по делото разноски.
В срока по чл.396, ал.1 ГПК срещу
протоколното определение от 18.12.2019 г. е постъпил частен протест от прокурор
при СРП, с който се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт като
се моли за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт от въззивния съд,
с който се уважи направеното искане по реда на чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК.
Представителят на СРП твърди, че определението на районния съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни съображения в
частния протест. Твърди, че са налице основанията и предпоставките на чл.73а НПК за налагане на обезпечителната мярка - запор върху иззетите от осъдения Д. и подсъдимия И.
парични суми, независимо, че като веществени доказателства са вложени за
съхранение в банкова сметка ***, защото в хода на досъдебното производство са
направени разноски по делото в размер на 3215,71 лева. На следващо място се
твърди, че е налице обосновано предположение, че двамата подсъдимия и осъдения
са извършители на престъплението, за което са предадени на съд, както и е
налице обезпечителна нужда и съразмерност между вземането, което би имала
държавата и размера на иззетите от двамата парични суми, т.к. в хода на
досъдебното производство са направени разноски за изготвените експертни заключения
в размер на 3215,71 лева, които са заплатени от бюджета на държавата. По
изложените съображения се твърди, че за държавата е налице правен интерес от
налагане на обезпечителната мярка - запор, защото осъдения Д. не полага труд по
трудово правоотношение, защото към настоящия момент изтърпява наказание
лишаване от свобода, а подсъдимия И. макар и да твърди трудова ангажираност, не
представя доказателства за размера на получаваните доходи.
С разпореждане от 03.01.2020 г.,
първоинстанционният съд е указал да се връчи препис от частния протест на
другата страна и е определил срок за отговор от 1 /една/ седмица съгласно
чл.396, ал.2 ГПК, както и че препис не следва да се връчва т.к. СРС е отказал
обезпечение.
Въззивният съд намира, че в случая е
допусната неяснота в разпореждането на първия съд от 03.01.2020 г., която би
могла да се отстрани единствено чрез връщане на делото на този съд, с цел
надлежното администриране на частния протест след неговото съобщение на всички
страни участници в съдебната фаза на наказателния процес. Това е така, защото в
конкретния случай първоинстанционния съд е докладвал и разгледал депозирано от
представител на СРП искане по реда на чл.73а, ал.3, вр. ал.1 НПК в открито,
публично съдебно заседание в хода на провежданото наказателно производство
срещу подсъдимия И., при което преди да
постанови атакувания пред въззивния съд съдебен акт – определение е изслушал
становището на страните – прокурор, защитник на подсъдимия И. и подсъдимия И.
по искането на прокурора. При това положение и доколкото мотивите към
протестирания съдебен акт са изложени устно и непосредствено пред страните в
хода на съдебното следствие и същите са им станали известни още към този
момент, то в случая не се налага изискуемата се процесуална изненада за лицето,
срещу което е насочено искането за допускане на обезпечителната мярка – запор,
за да намери приложение разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.2 ГПК. Въззивният съд
намира, че доколкото наказателния процес в съдебната си фаза е непосредствен
съгласно чл.18 НПК, устен съгласно чл.19 НПК и непосредствен съгласно чл.20 НПК, то в случая следва да бъде връчен препис от частния протест на останалите
страни в процеса с цел да се обезпечи в пълнота правото на защита на подсъдимия
И., който вече е взел становище по същество, ведно със своя процесуален
представител при разглеждане на въпроса касаещ допускането исканата
обезпечителна мярка – запор от страна на прокурора в хода на съдебното
следствие. В противен случай би се допуснало процесуално нарушение, с което ще
се ограничат права на страни в процеса по смисъла на чл.15, ал.2 НПК.
Процедурата по чл.396, ал.2, изр.2 ГПК би намери приложение в случай, че
атакувания съдебен акт бе поставен в закрито заседание, при което действително
една от страните в производството щеше да бъде поставена в процесуална
изненада, какъвто е и смисъла на налагане на една обезпечителна мярка по реда
на ГПК.
При това положение председателят на
първоинстанционния съдебен състав е администрирал делото по компетентност на
въззивната инстанция преждевременно без да даде възможност на подсъдимия И. и
неговия процесуален представител да вземат становище и по депозирания частен
протест от прокурор при СРП, на които от друга страна са известни мотивите към
атакувания съдебен акт.
Това налага делото да се върне на
СРС, НО, 10 състав, за да се връчи препис от частния протест на подсъдимия И. и
неговия процесуален представител, доколкото са самостоятелни страни в
наказателния процес съгласно чл.253 НПК разполагащи с права, която процедура е
изцяло в правомощията на първата съдебна инстанция и въззивния съд не разполага
с процесуалната възможност да я упражни за първи път.
Водим от горното, Софийски градски
съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
внохд № 43/2020 г. по описа на СГС, НО, ХIII въззивен състав.
Връща делото на Софийски районен съд
за изпълнение на указанията дадени в мотивите на определението.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.