Решение по дело №705/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Й.Д.М., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител, против Решение № 5/20.02.2023 г., постановено по АНД № 410/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0769-002326/15.09.2022 г., издадено от началник група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 200. 00 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано. Оспорва съставомерността на вмененото му нарушение. Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени в касационната жалба. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация - началник група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Бургас, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 21.06.2022 г., около 12:20 ч., на път III-795, до разклон за автомагистрала „Тракия“, в посока гр.Карнобат, управлява собствения си лек автомобил БМВ 330Д с рег. № В 5147 ТК, като автомобилът е технически неизправен – липсват два броя шумозаглушители в задната част на МПС, което било заснето с РСОД № 7888. Установеното нарушение било квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на това изискване представлява нарушение по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство /МПС/. В обстоятелствената част на оспореното НП е посочено, че техническата неизправност в конкретния случай представлява липса на два броя шумозаглушители на управлявания от М. лек автомобил. Констатираната от контролните органи липса на шумозаглушители обуславя извод, че нивото на шум на процесното МПС не е съответствало на предписаните нормативни стойност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, буква "б" от Правилника за прилагане на ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът на касатора е бил технически неизправен.

Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни, като посочените понятия са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Още по - детайлно съдържание на понятието "значителна неизправност" се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно която, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година. Съгласно т. 8.1.1., буква "б" от Методиката, отнасяща се до системата за намаляване на шума, липсата на част от системата за намаляване на шума следва да се квалифицирана като значителна или опасна неизправност на превозното средство.

Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми, установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от М. автомобил, поради което правилно с процесното наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни.

Развитите в касационната жалба доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум, са неотносими към извършването на процесното административно нарушение. В случая административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за техническа неизправност, представляваща липса на част от шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., видно от която повредата в системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква "а" – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и буква "б" – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства се установява, че в разглеждания казус отговорността на М. е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква "б", предложение второ от Методиката /липсва част от системата за намаляване на шума/, поради което не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие върху околната среда и в какво се изразява това въздействие. Самата липса на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума /т. 8.1.1., буква "б", от Методиката/, респ. върху околната среда /§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП/.

Неоснователни са възраженията на касатора, че процесното МПС е преминало технически преглед на 05.07.2022 г., доколкото изложеното води единство до извод за това, че към посочената дата процесният автомобил е бил технически изправен, но по никакъв начин не доказва изправността му към момента на проверката – 21.06.2022 г.

Неоснователни са и изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение при съставяне на АУАН, тъй като не е посочен вида на техническата неизправност – незначителна, значителна или опасна. Действително в АУАН липсва посочване на вида на техническата неизправност, но настоящата инстанция приема, че допуснатата нередност в акта е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Освен, че е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, противно на наведените доводи в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил подробно и всички възражения, посочени във въззивната жалба, като аргументирано е достигнал до извода за тяхната неоснователност, който извод се споделя напълно и от касационната инстанция, с оглед на което не следва отново да ги преповтаря. В съответствие с доказателствата правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП административно нарушение.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/20.02.2023 г., постановено по АНД № 410/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: