Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр. Шумен, 26.06.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 119 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по депозирана искова молба от „Райфайзен- банк (България)” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Со- фия, район Лозенец,
бул. „...”, № 55, представлявано от изп. директор А.В.А. и прокуриста М.Т.П.,
чрез пълномощника си юрисконсулт Х.Б.Г.срещу „Икомма” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Плана, общ. София, представлявано от И.К.М. и
И.К.М., ЕГН **** ***. С исковата
молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на банката спрямо ответниците за следните суми: 63 371.28 евро – главница; 721.37 евро –
просрочена редовна лихва за периода от 06.07.2010 г до 05.8.2010 г.;
10 440.29 евро – наказателна лихва за периода от 06.08.2010 г. до
20.03.2011 г., включително; 350.00 евро комисионна уп- равление, дължима на
05.08.2010 г., ведно със законната лихва от 21.03.2011 г. до изплащане на
вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в
заповедното производство.
В сроковете по чл.367, ал.1, чл.372, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК са подадени отговори на исковата молба, допълнителна искова молба и отговори на допълни- телната искова молба. В допълнителната искова молба, ищецът, съобразявайки се с новонастъпили обстоятелства, след депозиране на исковата молба прави изменение на иска в частта относно признаване съществуването на вземане за комисионна, ка- то намалява претенцията си от 350.00 евро на 132.70 евро.
С определението си от 19.03.2019 г. по чл.374 от ГПК, ШОС е прекратил производството по делото относно предявения от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД срещу „Икомма” ЕООД установителен иск, поради недопустимостта му.
Съдържащата се в исковата молба претенция, произтича от следните факти: На 21.07.2008 г. между ищеца и „Галисман” АД е сключен договор за овърдрафт, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 100 000.00 евро. Усвоената главница по кредита, както и всички лихви, такси и ко- мисионни е следвало да се плащат съгласно погасителния план уговорен с догово- ра, с краен срок за погасяване 31.07.2009 г. Договорът е подписан и от „Икомма” ЕООД, „Росил” ЕООД, „Анимил”ЕООД, „Венеа” ЕООД, „Унибро” ООД, И.К.М., Г.Т.В., В.М.В.и И.И.И.в качеството им на солидарни длъжници, като се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя за заплащане на задълженията му по него. Впо- следствие са подписани четири анекса, като с Анекс № 4 от 31.05.2010 г. крайния срок за погасяване на всички дължими суми по кредитния договор е променен на 05.01.2011 г. Всички усвоени и непогасени суми по кредитния договор са станали дължими и изискуеми от кредитополучателя и солидарните длъжници с падежира- нето им на 05.01.2011 г. Последното доброволно плащане по кредита преди паде- жирането му е извършено на 29.07.2010 г. От тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не са заплатени дължимите на ищеца суми. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист от 23.03.2011 г., издадени по ч.г.д. № 353/2011 г. по описа на НПРС е образувано изп. д. № 603/2011 г. по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 878 на КЧСИ. След подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, а впоследствие и след образуване на изп. дело са постъпили плащания, с които са погасени част от задълженията по кредитния договор. На 28.06.2018 г. е получено съобщение от НПРС, ведно с Разпореждане от 25.06.2018 г. постановено по ч. г. д. № 253/2011 г., с което на банката е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск срещу солидарния длъжник ”Икомма” ЕООД, който е подал възражение. При справка в съда, ищецът е установил, че възражението по чл.414 от ГПК е подадено от И.К.М.. Доколкото допуснатата от районния съд очевидна фактическа грешка не е поправена към датата на депозиране на исковата молба, ищецът е предявил настоящия установителен иск срещу двамата солидарни длъжници, за да не пропусне срока по чл. 414, ал.2 от ГПК.
Ответникът счита, че искът е неоснователен и го оспорва по основание и размер. Прави възражение за настъпила обща петгодишна погасителна давност, която е изтекла към момента на предявяване на иска – 26.07.2018 г. Според него давността е изтекла на 22.03.2016 г. счита, че задълженията са погасени предвид извършените доброволни плащания, а също и постъпили по изпълнителното дело суми в резултат на осъществени изпълнителни способи. Постъпилите суми са в общ размер на 181 186.00 лв. Ответникът оспорва претенцията и поради липса на волеизявление от негова страна, че е съгласен с измененията на кредитния договор и по-специално с Анекс № 1 от 31.07.2009 г. и Анекс № 3 от 31.03.2010 г.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 21.07.2008 г. между ищецът и „Галисман“ АД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление с. Енево Община нови пазар, област Шумен е сключен договор за овърдрафт, съгласно който банката е предоставила на търгов- ското дружество овърдрафтен кредит в размер до 100 000.00 евро (чл.1.1) Кредитът ще бъде ползван от кредитополучателя за оборотни средства, с възможност за многократно усвояване, като крайния срок за погасяването му е 31.07. 2009 г. - чл.2.1 и чл.3.1. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на стойност на банковия ресурс за евро с надбавка от 4 пункта – чл.4.1. Кредитният договор е подписан от „Икома“ ООД, „Росил“ ЕООД, „Анимил“ ЕООД, „Венеа“ ЕООД, „Витико“ ООД, „Унибро“ ООД, И.К.М., Г.Т.В., В.М.В.и И.И.И.в качеството им на солидарни длъжници или съдлъжници, като се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД, за изпълнение на всичките му задължения по договора за банков кредит. Изрично е посочено, че съдлъжниците безусловно се задължават да изплатят всички задъл- жения на кредитополучателя към банката по договора и последващо сключените анекси към него, включващи главница, лихва, наказателна лихва, разноски по об- служването на кредита, разноски по събирането на кредита по съдебен и извънсъ- дебен ред (чл.8.1-чл.8.8). Към кредитния договор са сключени последователно Анекс № 1 от 31.07.2009 г., Анекс № 2 от 23.12.2009 г., Анекс № 3 от 31.03. 2010 г. и Анекс № 4 от 31.05.2010 г. С тях са изменяни условията на подписания между тях кредитен договор, като крайния срок за погасяване, уговаряно е погасяването на натрупаните просрочени вноски по кредита, учредяване на ипотека върху недви- жими имоти за обезпечаване вземанията на банката по договора. Видно от Анекс № 4, крайния срок за погасяване на кредита е 05.01.2011 г. Всички анекси са подпи- сани и от солидарните длъжници.
След падежирането на кредита на 21.03.2011 г., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от 21.03.2011 г. На 22.03.2011 г. по ч.г.д. № 353/2011 г. на НПРС е издадена Заповед № 246 от 22.03. 2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.03.2011 г., с който осъжда „Галисман“ АД, „Ико- ма“ ООД, „Росил“ ЕООД, „Анимил“ ЕООД, „Венеа“ ЕООД, „Витико“ ООД, „Уни- бро“ ООД, И.К.М., Г.Т.В., В.М.В.и И.И.И.да заплатят солидарно на ищеца сумата от 82 266.00 евро главница; 721.37 евро просрочена редовна лихва, начислена за периода от 06. 07.2010 г. до 05.08.2010 г., включително; 10 440.29 евро просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 06.08.2010 г. до 20.03.2011 г., включително; 350 евро комисионна управление, дължима на 05.08.2010 г., законна лихва от 21.03.20 11 г. до изплащане на вземането и разноските по настоящото производство: 3 668.26 лв. – държавна такса и 2 284.13 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20118780400603 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 878 с район на действие ОС – Ямбол. С молбата си (л.1-л.4, т.І от изп.д.) ищецът е насочил принудителното изпълнение върху недвижими имоти, собственост на един от солидарните длъжници „Витико“ ООД и запор на банковите сметки на солидарните длъжници в „Уникредит Бул- банк“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. На 27.07.2011 г. ЧСИ е изпратил за- порни съобщения на двете банки съответно с изх. № 9403 и изх. № 9402 (л.296 и 297 т.І). „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е получила запорното съобщение на 29.07.2011 г. (л.409, т.І от изп. д.). На 27.07.2011 г. е изпратена и покана за добро- волно изпълнение на ответника на посочения от него в кредитния договор адрес – гр. София, ул. „...“ , № 5 с изх. № 9424. Поканата е върната на 19.08.2011 г.с изрично отбелязване от пощенската станция, че пратката не е потърсена от по- лучателя (л.302, 431, 432 и 433, т.І). С оглед на това съдът счита, че поканата за доброволно изпълнение е надлежно връчена на ответника. С молба вх. № 20259 от 09.08.2017 г., банката е поискала от ЧСИ И.Х. да извърши проверка в регистър банкови сметки към БНБ за наличие на открити на ответника банкови сметки и в случай на установяване на такива да наложи запор (л.932,т. ІІІ). Със запорно съобщение изх. № 67 62/15.03.2018 г. до НОИ гр. София, ЧСИ е наложил запор върху пенсията на И.К.М. (л.978, т. ІІІ). На същата дата е изпратена и покана за добро- волно изпълнение изх. № 6763, връчена на 27.04.2018 г. по реда на чл.47 от ГПК (л.1108, л.1109-1110 и л.1011-1012, т.ІІІ) С писмо изх. № 3010-21-99#1 от 20.03.20 18 г. на НОИ ТП – София град, ЧСИ е уведомен за наложена удръжка върху пенсията на ответника (л.987, т. ІІІ).
Въз основа на влязло в сила Решение № 290 от 14.09.2018 г.,постановено по в.г.д. № 232/2018 г. по описа на ОС – Ямбол, с Постановление от 17.09.2018 г. (л. 11 26, т.ІІІ от изп.д.) на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено производ- ството по изп.д. № 20118780400603 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 878 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ямбол само по отношение на И.К.М.. На 03.10.2018 г. е постъпила молба от ищеца изпълнителното дело да бъде прехвърлено в съдебния район на ОС – Ловеч за извършване на изпълнителни дей- ствия л.1143, т. ІІІ). Въз основа на молбата делото е прехвърлено и с Разпореждане от 14.01.2019 г. на ЧСИ И.Л., рег. № 903 на КЧСИ, с район на дейст- вие ОС-Ловеч е образувано изп.д. № 20199030400026 по описа на ЧСИ (л.1166, т. ІV).
Междувременно с Разпореждане № 1427 от 25.06.2018 г. по ч.г.д. № 353/20 11 г. по описа на РС – Нови пазар, на ищеца е даден едномесечен срок да предяви установителен иск срещу солидарния длъжник „Икома“ ЕООД. Ищецът е получил съобщението за постановеното разпореждане на 28.06.2018 г.
С Разпореждане № 2489 от 19.10.2018 г. на РС – Нови пазар по ч.г.д. № 353/20 11 г. по описа съда е поправена очевидна фактическа грешка допусната в мотивите и диспозитива на титулната част на Разпореждане № 1427 от 25.06.2018 г., като вместо записаното: „Дава едномесечен срок на заявителя за предявяване на установителен иск срещу солидарния длъжник „Икома“ ЕООД с. Плана, общ. София, с ЕИК *********, представлявано от И.К.М. …“ да се чете: „Дава едномесечен срок на заявителя за предявяване на установителен иск срещу солидарния длъжник И.К.М. с ЕГН ********** ***…..“.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, не- оспорено от страните, както и от допълнителните разяснения на вещото лице даде- ни в съдебно заседание се установява, че в търговските книги на ищеца записвания- та по отношение на банковия кредит, предоставен с договор за овърдрафт от 21.07. 2008 г. са водени редовно. Кредитополучателят „Галисман“ АД е ползвал целия разрешен кредитен лимит в периода от 21.07.2008 г. до 05.01.2010 г., според необходимостта му от оборотни средства. За периода от 21.07.2008 г. до 08.11.2010 г. са погасени общо 41 873.96 евро, от които главница – 16 400.00 евро; просрочена гланица – 1 334.00 евро; договорна лихва 14 084.08 евро; просрочена лихва – 7 529.35 евро; лихва просрочена главница – 524.92 евро;комисионна управление и обработка – 2 000.00 евро и комисионна ангажимент – 1.61 евро.
Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за издава- не на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК са общо 93 777.66 евро, от които главница – 82 266.00 евро; просрочена редовна лихва – 721.37 евро; наказателна лихва – 10 440.29 евро, комисионна управление и обработка – 350.00 евро.
Към датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2018 г., като се вземат предвид постъпилите на 14.09.2015 г., 15.03.2017 г., както и по изп. д. № ********* 00603 парични суми и погасените с тях задължения, непогасените задължения оста- ват общо 25 638.11 лв., включващи 11 294.36 евро от които просрочена редовна лихва – 721.37 евро; наказателна лихва – 10 440.29 евро, комисионна управление и обработка – 132.70 евро и съдебни разноски - 3548.26 лв.,
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от до- говор за овъдрафт от 21.07.2008 г. сключен между ищеца и „Галисман” АД и пасив- ната солидарност на ответника И.К.М., вследствие на поетото от него задължения да отговаря солидарно с кредитополучателя. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следните съображе- ния:
Вземането което ищецът претендира да бъде установено произтича от ва- лидно сключен между ищеца и третото лице „Галисман“ АД кредитен договор от 21.07.2008 г. в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съще- ствените елементи на този вид договори, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облига- ционно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер до 100 000.00 евро, а третото лице се е задължило да ползва сумата и да я върне, съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.Страна по договора е и ответника И.К.М., който го е подписал в качеството си на солидарен длъжник, като изрично и и недвусмислено е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения за заплащане на главницата, лихва, наказателната лихва, разноски по обслужване на кредита, раз- носки по събиране на кредита по съдебен или извънсъдебен ред наред с кредитопо- лучателя „Галисман“ АД. С оглед на това, предвид изричните клаузи на кредитния договор (чл. 8.1 – чл.8.8), по силата на чл.121, ал.1 от ЗЗД е възникнала солидарна отговорност между ответника за задълженията по него и подписаните впоследствие анекси.
Ответникът е направил възражение, че не е запознат с всички анекси към договор и по-специално с Анекс № 1 и Анекс № 3 към кредитния договор. Оспорва валидността на двата анекса, поради обстоятелството, че не ги е подписвал като физическо лице, липса на негов подпис като на всяка една от страниците. Изразява съмнение, че положения подпис на последната страница на Анекс № 3 е негов. Съдът в настоящия си състав, счита че възражението е неоснователно. Задължение- то на ответника в качеството му на солидарен длъжник да изплати всички задълже- ния на кредитополучателя възниква по силата на кредитния договор, в който ясно и недвусмислено е изразена волята му да се задължи да отговаря солидарно с креди- тополучателя за задълженията му по договора, а не въз основа на горепосочените анекси. Дори и да се приеме, че действително ответникът не е запознат с двата анекса и да не ги е подписал като физическо лице това не рефлектира върху въз- никналата въз основа на кредитния договор облигационна връзка между него и ищеца и не го освобождава задължението което е поел в качеството му на солида- рен длъжник, тъй като с двата анекса не се подновява задължението по смисъла на чл.124, ал.1 от ЗЗД. С оглед на това ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали двата анекса са автентични в частта, касаеща подписа положен от ответника И.К.М., в качеството му на физическо лице. Следва да се съобра- зи, че както договорът, така и четирите анекса са подписани от ответника първо в качеството му на главен изп. директор и представляващ кредитополучателя, второ в качеството му на управител и представляващ „Икомма“ ЕООД и трето в качеството му на физическо лице.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та до уговорения с договора размер, което е дало възможност на кредитополучате- ля да усвоява суми съобразно договорените условия. Поради непогасяването им от страна на кредитополучателя, ищецът в резултат на проведено заповедно производ- ство се е снабдил с и изпълнителен лист и е предприел действие за събиране на взе- манията си, включително и срещу ответника в качеството му на солидарен длъж- ник.
Ответникът счита, че не дължи претендираните от ищеца суми, поради изти- чането на общата петгодишна погасителна давност. Налице е солидарно задълже- ние, чийто източник е договор за овърдрафт от 21.07.2008 г. Със сключването на кредитния договор възникват множество облигационни отношения, като всяко едно от тях, въпреки общата им цел да обезпечат ищеца, самостоятелно и незави- симо от останалите го свързва с всеки един от солидарните длъжници. С оглед на това, всяко едно от облигационните отношения се погасява по давност самостоя- телно, независимо от останалите. Спирането и прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл.125, ал.1 от ЗЗД. Следователно, предвид относителното действие на солидарно- стта, в конкретния случай тя следва да бъде съобразена само по отношение на от-ветника в настоящото производство – И.К.М..
Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемане на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: на- сочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършва- нето на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършване- то на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР е прието, че не са изпълнителни действия и не пре- късват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назна- чаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършва- нето на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприе- мането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълни- телно действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С извършването на всяко едно от лимитативно определените действия се прекъсва погасителната давност на вземането, като започва да тече нова такава. В ТР е въз- прието становището, че постановлението за прекратяване има декларативно дейст- вие по отношение на констатирането на настъпилия юридически факт, поради което действието на перемцията настъпва от момента на осъществяване на съответ- ния факт – изтичане на законово определения срок в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В конкретния случай, вземанията по кредитния договор са станали изискуе- ми с изтичане на крайния срок за погасяване 05.01.2011 г., уговорен между страни- те по кредитния договор и всички съдлъжници с Анекс № 4 от 31.05.2010 г. Давно- стта е била прекъсната с искането на ищеца за налагане на запор върху всички бан- кови сметки на ответника в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД – 28.06.2011 г. Впоследствие давността отново е прекъсната по отно- шение на ответника с налагането на запора от ЧСИ на 27.07.20 11 г. върху банкови- те му сметки. От 27.07.2011 г. е започнал да тече нов давностен срок, като общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла на 27.07.2016 г. Следователно задължението на ответника да изплати всички задължения по издадения на 22.03.20 11 г. изпълнителен лист – главница, просрочена редовна лихва, просрочена наказа- телна лихва, комисионна управление и разноски по заповедното производство е погасено по давност преди депозиране на исковата молба на 26.07.2018 г. и искане- то на ищеца от 09.08.2017 г., ЧСИ да извърши проверка в регистър банкови сметки към БНБ за наличие на открити на ответника и другите съдлъжници банкови смет- ки и в случай на установяване на такива да наложи запор.
Следва за пълнота да се отбележи, че на 27.07.2013 г. е изтекъл двугодиш- ния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и предвид наличието на перемция изпълнител- ното производство се прекратява автоматично по отношение на ответника. С оглед на това всякакви действия извършени от ЧСИ след изтичането на този срок не по- раждат действие.
Съдът, в настоящия си състав, не споделя тезата на ищеца, че в конкретния случай за периода до 26.06.2015 г. следва да се съобрази с ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като неговата отмяна е настъпила с обявяване на същото за загубило действие с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановленията на Пленума на Върховния съд имат за цел да се установи истинския смисъл на дей- стващите норми до които се отнасят, да изяснят и отстранят грешките при тълкува- не и прилагане на съответните правни норми и да гарантират еднаквото решаване на правните спорове. Именно поради това те са задължителни за съдилищата (чл. 130, ал.2 от ЗСВ), но независимо от това не са нормативни актове. За разлика от тях, ППВС не създават ново правно положение, а са ограничени в рамките на закона и от целта определена от него. С оглед на това ППВС няма срочно и трайно действие и може във всеки един момент да бъде изменено или отменено и да се възприеме нова линия на тълкуване и то на същите правни норми. Поради това съ- дът при прилагане на правната норма следва да се съобрази с тълкувателните реше- ния и постановления, действащи към момента на разрешаването на конкретния правен спор, а не с тези тълкували съответната правна норма в минал период. Т. е. в периода от образуването на изп. д. № 20118780400603 по описа на ЧСИ И.Х. – 28.06.2011 г. до 26.06.2015 г. не е налице основанието посочено в чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД и висящия изпълнителен процес не е спрял протичането на дав- ностния срок по отношение на ответника. Следователно предявения установителен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказателства и направеното искане ищецът следва да бъде осъ- ден да заплати на ответното дружество сумата от 4 459.17 лева, представляващи на- правените от него деловодни разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователен предявения от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозе- нец, бул. „...”, № 55, представлявано от изп. директор А.В.А. и прокуриста М.Т.П. срещу И.К.М., ЕГН **** *** установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК да се признае за установено съще- ствуването на изискуеми вземания на банката спрямо ответника И.К.М. за следните суми: 63 371.28 евро – главница; 721.37 евро – просрочена ре- довна лихва за периода от 06.07.2010 г до 05.8.2010 г.; 10 440.29 евро – наказателна лихва за периода от 06.08.2010 г. до 20.03.2011 г., включително; 132.70 евро коми- сионна управление, дължима на 05.08.2010 г., ведно със законната лихва от 21.03. 2011 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 246 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.03.2011 г. по ч.г.д. № 353/2011 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
Осъжда „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „...”, № 55, пред- ставлявано от изп. директор А.В.А. и прокуриста М.Т.П. да заплати на И.К.М., ЕГН **** *** сумата от 4 459.17 (четири хиляди четиристотин петдесет и де- вет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща направените от него раз- носки по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: