РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Христина З. Марева
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500369 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана Р. М. ХЮС. и АЛ. Ш. Ч., двамата чрез пълномощника им адвокат
Я.К., както и от Ш. М. Ч. чрез пълномощника й адвокат С.Б., против решение
№ 291/ 16.07.2021 г., постановено по гр.д. № 220/ 2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете им против „Д.“ ЕАД
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Р.Х.,
настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, както следва: за Р. М. ХЮС.
сумата от 100 000 лв., представляваща неиздължена част от обезщетението,
цялото в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год.
до окончателното изплащане и за АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. – сумите от по 80 000
лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до окончателното
изплащане.
Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност,
немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение, което е
постановено в нарушение на материалния закон. Считат, че
първоинстанционният съд не е обсъдил подробно събраните доказателства в
1
тяхната съвкупност, направил е погрешни изводи и е приложил неправилно
чл.52 от ЗЗД, във вр.с т.2 от ППВС №4/68 год. Намират, че в нарушение на
принципа на справедливостта съдът е счел доброволно изплатеното
обезщетение в размер на 100 000 лв. за справедливо и е отхвърлил
претенцията на първия въззивник за присъждане на допълнителен размер от
100 000 лв. Излагат твърдения, че не са съобразени събраните свидетелски
показания, от които се установяват вида и интензитета на претърпените
емоционални болки и страдания от внезапната загуба на детето. Сочи се във
въззивната жалба, че изводът на съда за достатъчен размер на изплатеното
обезщетение в размер на 100 000 лв. на първия въззивник не е мотивиран с
конкретните критерии, възприети от съдебната практика, и не е ясно защо
съдът приема този размер за справедлив. Твърди се, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно поради това, че не е съобразено с
обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, във
връзка с нормативно определените лимити по застраховката „гражданска
отговорност“.
По отношение на другите двама въззивници – баба и дядо на
загиналото дете, се излагат твърдения за наличие на двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди –
създадена особена близка връзка между починалия и въззивниците и
действително претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет
обичайните. Сочи се, че голямата житейска близост между детето и неговите
баба и дядо е резултат от неговото отглеждане в с.Д.п. за период от две
години, непосредствено след развода на родителите. Заявява се, че
непосредственото полагане на грижи от бабата и дядото се установява от
събраните гласни доказателства. Твърди се, че от свидетелските показания се
установяват и претърпените неимуществени вреди – болки и страдания с
интензитет, по-силен от обичайното, довели до тежко психично състояние и
налудни идеи във въззивницата Ш.Ч..
Във въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния
съд за сливане на качеството кредитор и длъжник у въззивниците Ч.. Сочи се,
че подобно сливане може да се осъществи само при предявяване на регресен
иск от застрахователното дружество против причинителя на деликта, но в
настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на закона, не са
2
представени доказателства и изобщо не е направено възражение от
застрахователя, а отделно от това сливането трябва да е настъпило, а не
евентуално.
Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Бургас и за
постановяване на съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ в заявените размери, както за
присъждане на разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Д.“ ЕАД, чрез адв.В., в който се навеждат доводи за нейната
неоснователност. Заявява се, че изводите на БОС за правно релевантните
факти са правилни и обосновани от събраните доказателства. Сочи се, че
правните изводи са в съответствие с установената съдебна практика в
аналогични случаи и са съобразени с икономическото статукво в страната.
Във връзка с отхвърлените претенции на въззивниците Ч. се излагат
съображения, че те не са доказали наличие на предпоставки за присъждане в
тяхна полза на обезщетение като легитимирани лица по ТР №1/2016 год. на
ОСНГТК ВКС. Според въззиваемото дружество, събраните в хода на
производството доказателства сочат съществуване на нормални семейни
отношения между бабата и дядото и починалото дете, както и наличието на
естествена емоционална реакция от тяхна страна при смъртта на тяхното
внуче, но не и обстоятелства, обуславящи определяне на застрахователно
обезщетение. Твърди се, че изводите на БОС са правилни и са изцяло
съобразени с установилата се съдебна практика. Заявява се, че при наличие на
живи родители на загиналото дете не може да се приеме, че най-близките
хора до него са били бабата и дядото. Признава се, че действително за един
кратък период от време въззивниците са подпомагали дъщеря си и нейното
дете, но това е обичайното, нормално и естествено в този тип отношения.
Твърди се, че в конкретния случай няма данни за възникнали житейски
обстоятелства или ситуации, от които може да се направи извод за особено
близка връзка с починалото дете и действително претърпени вреди.
Моли за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
3
сезиран, взе предвид следното:
Предявените искове пред Окръжен съд Бургас са с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от родител, баба и дядо на загинало
при пътно-транспортно произшествие дете.
Р. М. ХЮС., АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. са предявили искове против „Д.“
ЕАД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, както следва: за Р.
М. ХЮС. сумата от 100 000 лв., представляваща неиздължена част от
обезщетението, цялото в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от
24.07.2018 год. до окончателното изплащане и за АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. –
сумите от по 80 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до
окончателното изплащане.
С доброволното изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
бащата Р. М. ХЮС. в размер на 100 000 лв. въззиваемият-застраховател е
признал осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, както и своята отговорност по чл.432 ал.1 от КЗ. Спорен остава
размера на обезщетението, като според първоинстанционния съд изплатеното
обезщетение в размер на 100 000 лв. на 22.08.2018 год. (за което между
страните не се спори и са представени доказателства), е адекватно и е
репарирало претърпените от бащата болки и страдания от загубата на детето
му.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се
определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да
се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са
очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са
настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката
4
на обществено-икономическите отношения, променените критерии за
справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на
застрахователните лимити.
За доказване на претърпените неимуществени вреди от въззивника Р.Х.
са ангажирали гласни доказателства. От показанията на свидетеля С. се
установява, че Р. и съпругата му се разделили поради несходство в
характерите. След развода бащата продължил да се грижи за детето, не
минавала седмица без да го вземе при себе си. Свидетелят видял въззивника
месец след инцидента, нито свидетелят успял да му каже нещо, нито Р. можел
да говори. Според свидетелските показания, след катастрофата и загубата на
детето въззивникът започнал да пие, имал проблеми със съня и вземал
приспивателни. Свидетелят съобщава за конкретен случай, в който се обадил
по телефона на Р.Х. и той бил пиян. Според свидетеля, въззивникът се
променил коренно, страни от хората, не иска да контактува, живее сам.
От показанията на св.Б. се установява, че родителите Р. и НН. се
развели когато детето било на пет години, но запазили добрите си отношения,
включително Р. запазил добри отношения с родителите на съпругата си. Р.
вземал детето и го водел в неговото село при другата баба. След инцидента
се сринал, получил емоционален срив, изпаднал в нервна криза. Свидетелката
сочи, че въззивникът няма друго дете и бил силно привързан към загиналия
М..
С оглед на така установеното до тук въззивният съд приема, че между
загиналото дете и преживелия го баща е съществувала силна емоционална
връзка, която е продължила и след развода на родителите. От свидетелските
показания се установява, че родителите запазили добри отношения, не са
били създавани никакви трудности за бащата да взема детето през почивните
дни при себе си или при своите родители. Установява се също, че трагичната
загуба на единствено дете причинила на въззивника силен шок, емоционален
срив, неспособност да се справи с мъката, което довело до злоупотреба с
алкохол, проблеми със съня и социална самоизолация. Към момента на
катастрофата детето било на ненавършени 10 години, което направило
загубата още по-тежка и трагична. При отчитане на тези обстоятелства, съдът
намира за справедлив размер на обезщетение сумата от 150 000лв., която е
5
съобразена с обществено- икономическите условия в страната и
застрахователните лимити към момента на настъпване на вредите - м.
октомври 2017г. От този размер доброволно са изплатени 100 000 лв., ето
защо с настоящото решение в полза на въззивника Р.Х. следва да бъдат
присъдени още 50 000 лв.
Поискано е присъждане на законна лихва върху обезщетението считано
от 24.07.2018 год. – датата на претенцията до застрахователя, до
окончателното изплащане на главницата. От представеното копие от щета се
установява, че действително молбата за изплащане на застрахователно
обезщетение е била подадена от Р. М. ХЮС., АЛ. Ш. Ч. , Ш. М. Ч. и Ш.Ю.
(другата баба на детето, която не участва в делото) на 24.07.2018 год.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. Предявяването
на застрахователна претенция на 24.07.2018 год. прави искането за
присъждане на лихва от тази дата основателно.
Втората група искове е предявена от бабата и дядото на починалото
дете с твърдения, че между тях и внучето им съществувала особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка, породена от отглеждането на детето за
период от две години, както и че те са преживели изключително тежко
смъртта на детето.
С приемането на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се разшири кръга на правоимащите лица, като към лицата,
очертани в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., са добавиха и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, които по изключение да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
6
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на
която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. В
решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС е посочено,
че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от
баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или
работа на родителя/родителите в чужбина. За доказване на обстоятелствата
по материалноправната си легитимация лицата от по-широкия роднински
кръг следва да установят три групи факти : 1 / такива, които по своето
естество са годни да провокират създаването на особена близка връзка,
надхвърляща – когато се касае за лица в някаква степен на родство -
типичното съдържание на такава връзка, традиционно за българското
семейство, бит и морал; 2/ факти, свидетелстващи за съдържанието на
установилата се, по причина особената житейска ситуация, връзка между
съответните родственици - с продължителност, интензитет и проявления,
съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на
смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/
търпимите болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек.
Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва
обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по
искове за обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга, очертан с
ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. – така решение №60070/29.06.2021 год.
по т.д.№904/2020 год. І т.о. ВКС.
От показанията на св.Б. се установява, че детето било отглеждано от
своите баба и дядо по майчина линия за период от две години. След развода
на родителите майката започнала работа на две места в гр.А. и живеела на
квартира там, ето защо детето било в семейството на баба си и дядо си в
предучилищна възраст и първи клас. Свидетелката заявява, че детето имало
своя стая. Майката се прибирала в с.Д.п. само през почивните дни. След като
НН. заживяла с друг мъж в гр.А., детето се преместило при майка си, но
7
продължило да посещава баба си и дядо си. За връзката между въззивниците
и детето свидетелката изнася, че бабата и дядото виждали в детето техен
наследник, имали надежда, че М. ще израсне при тях, те ще му построят къща
и на старини той ще се грижи за тях. Това било продиктувано от
обстоятелството, че по-малката дъщеря на *** и Шукрие живеела в Турция
със семейството си. Въззивниците понесли смъртта на детето много тежко –
според свидетелката те се променили коренно, те се сринали, дядото прекарал
два инсулта, а бабата на М. живеела в своя свят и считала, че има направена
магия. Състоянието им било толкова тежко, че другата им дъщеря се отказала
да живее в Турция и се прибрала със семейството си в с.Д.п..
Според въззивния съд, от гласните доказателства се установяват факти,
годни да създадат особено близка и трайна връзка между загиналото дете и
неговите баба и дядо по майчина линия, надхвърлящи типичното съдържание
на отношенията за този вид родство. Свидетелските показания са депозирани
от родственик на въззивниците, но съдът не ги подлага под съмнение, още
повече, че въззиваемият признава обстоятелството, че за кратък период от
време въззивниците са подпомагали дъщеря си и нейното дете. Традиционно
за българските традиции бабата и дядото участват непосредствено в
отглеждането на своите внуци. В случая обаче се установява, че за период от
две години детето е било отглеждано изцяло от въззивниците, тъй като
майката работела на две места в друго населено място. Тя виждала детето
само в почивните дни, когато се връщала в с.Д.п. при родителите си.
Установява се, че въззивниците обзавели стая за детето. То било записано и
учило в предучилищна група на детската градина в с.Д.п., а после и в първи
клас. Важно е да се отбележи, че това са били две много значими години от
живота на детето, особено когато то е започнало училище, а хората, които са
били до него и са му помагали в усвояването на първите знания и умения, в
придобиването на навици и в изграждането му като самостоятелна личност,
са били именно родителите на неговата майка. Също така е много
съществено, че това се е случило веднага след развода на родителите, когато
детето е останало едновременно без майка си и баща си и ролята на
биологичните родители и на пълноценно семейство и била поета от
въззивниците Ч.. Създаването на толкова близка, заместваща връзка е била
8
причината, след като детето заживяло с майка си и новото си семейство в
гр.А., да продължи да посещава баба си и дядо си и там да се чувства добре.
Спрямо краткия живот на детето, периодът, в който то е било отглеждано
изцяло от своите баба и дядо, се явява значителен. Силната близост между
бабата и дядото и детето се е проявила не само в резултат на неговото
отглеждане, но и поради обстоятелството, че то е било внучето, което е било
близо до тях. Както се установява от гласните доказателства и от
удостоверението за родствени връзки на НН. Ч., Али и Ш.Ч. имат още една
дъщеря, която живеела в Турция със семейството си. Това карало
въззивниците да се надяват, че М. ще живее при тях и ще се грижи за тях на
старини. Също от свидетелските показания се установява, че въззивниците
преживели смъртта на своя внук (а и на дъщеря си, тъй като двете събития не
могат да бъдат разделени) толкова тежко, че друга им дъщеря се върнала от
Турция и заживяла в с.Д.п.. Те били съсипани емоционално и здравословно.
Както вече се посочи, съдебната практика възприема трайното
отглеждане на внук от неговите баба и дядо като основание за възникване на
особена, изключителна емоционална и житейска връзка. Това отглеждане не
следва да бъде само в резултат на дезинтересиране или болест на родителя,
може да бъде и по възлагане на родителя, когато няма физическата
възможност да отглежда детето, както в случая. Освен това, в резултат на
отглеждането не е необходимо да се прекъсне близката връзка със самия
родител и да се замести от връзката между внука и неговите баба и дядо.
Затова в случая е без значение, че майката е съхранила връзката с детето си и
след като създала ново семейство го взела при себе си в гр.А.. Поради
последното, без значение е и обстоятелството, че детето също така е
съхранило връзката със своя баща след развода. Доказани са, както
изключителната емоционална обвързаност, така и изключителните като вид и
характер неимуществени вреди, което прави претенциите на Али и Ш.Ч.
доказани по основание.
При определяне на размера им съдът съобрази, както критериите по
ППВС №4/68 год., така и по-далечната степен на родство. Както се сочи в ТР
№ 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, най-големи вреди
търпят най-близките на починалия. Затова съдът намира за справедлив размер
на обезщетенията сумите от по 10 000 лв., които следва да се присъдят в
9
полза на всеки един от въззивниците, ведно със законната лихва, считано от
24.07.2018 год.
Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията
на Р.Х. над размера от 50 000 лв. до претендирания размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 100 000 лв., както и в частта, в която са
отхвърлени претенциите на А. и Ш.Ч. над размера от 10 000 лв. до
претендирания размер на обезщетенията за неимуществени вреди от всеки от
тях в размер на 80 000 лв. и вместо това да се постанови ново, с което в полза
на въззивниците да се присъдят обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, както
следва: за Р. М. ХЮС. сумата от 50 000 лв., представляваща неиздължена част
от обезщетението, цялото в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва
от 24.07.2018 год. до окончателното изплащане и за АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. –
сумите от по 10 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до
окончателното изплащане. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
И двете страни са поискали присъждане на разноски пред настоящата
инстанция и имат право на такива съразмерно на уважената/отхвърлената
част от претенциите. Освен това, отговорността за разноски в
първоинстанционното производство също следва да се преразгледа, което
налага решението да бъде отменено в частта за разноските и да се постанови
ново съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Въззивниците-ищци не са представили списъци по чл.80 от ГПК пред
първоинстанционния и пред настоящия съд. Въззивникът-ищец Х. е заплатил
две държавни такси в общ размер от 6000 лв. (4000 лв. + 2000 лв.) и
възнаграждение на адвокат в размер на 3 530 лв. за процесуално
представителство във въззивното производство. Пред първата инстанция той
е бил представляван безплатно при условията на чл.38 ал.2 от ЗА –
пълномощно на л.150. От общо сторените разноски (9 530 лв.), съразмерно на
уважената част от иска следва да се присъди ½ или 4 765 лв. Върху уважения
размер от 50 000 лв. следва да бъде определено възнаграждение на
представлявалия го адвокат пред БОС по реда на Наредба №/2004 год. на
10
ВАС, а именно 2030 лв.
Въззивниците-ищци Ч. не са сторили разноски. Били са
представлявани от адвокат при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Следва да бъде
определено възнаграждение на представлявалия ги адвокат пред всяка от
инстанциите по реда на Наредба №1/2004 год. на ВАС, а именно 830 лв. за
инстанция.
В полза на въззиваемия също следва да се присъдят разноски пред
двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете. Пред Бургаски
окръжен съд и пред настоящата инстанция са били заплатени по 8 076 лв. за
адвокатско възнаграждение, общо 16 152 лв. От тях, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на въззиваемото дружество се следват 11
104,50 лв., от които 4 038 лв. следва да се понесат от Р.М. и 7066,50 лв. - от
Али и Ш.Ч..
В тежест на въззиваемия-застраховател следва да се възложи
държавна такса в размер на 4% върху уважените искове – 2800 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №291 от 16.07.2021 г., постановено по гр.д. №
220/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, в която са отхвърлени
исковете на Р. М. ХЮС. против „Д.“ ЕАД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на М. Р.Х., настъпила
на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 24.07.2018
год., над размера от 50 000 лв. до претендирания размер от 100000 лв.,
предявен като допълнителен над вече изплатено обезщетение в размер на 100
000 лв., в частта, в която са отхвърлени исковете на АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч.
против „Д.“ ЕАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) от смъртта на М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 24.07.2018 год., над размера от
10 000 лв. до претендирания от всеки един от тях размер от 80 000 лв., както и
в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
11
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Б., бул.“С. №/, да заплати на
Р. М. ХЮС., АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. следните суми:
на Р. М. ХЮС. с ЕГН**********, с постоянен адрес в с.Д. общ.А.,
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на
М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, в размер на
50 000 (петдесет хиляди) лв., предявен като допълнителен над вече
изплатено обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от 50 000 лв. от 24.07.2018 год. до окончателното й
изплащане;
на АЛ. Ш. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с.Д.п., общ.Р.
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на
М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, в размер на
10 000 (десет хиляди) лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год.
до окончателното изплащане на обезщетението;
на Ш. М. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с.Д.п., общ.Р.
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на
М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, в размер на
10 000 (десет хиляди) лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год.
до окончателното изплащане на обезщетението;
ПОТВЪРЖДАВА решение №291 от 16.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 220/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Б., бул.“С. №*, да заплати на
Р. М. ХЮС. с ЕГН**********, с постоянен адрес в с.Д. общ.А., разноски пред
двете инстанции съразмерно на уважената част от иска в размер на 4 765
(четири хиляди седемстотин шестдесет и пет) лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Б., бул.“С. №* да заплати на
адв. Я.К. от АК Бургас, със служебен адрес гр.Б., ул.“А.Д. № *,
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Р. М.
ХЮС. при условията на чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата пред Окръжен
12
съд Бургас в размер на 2 030 (две хиляди и тридесет) лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Бургас, бул.“С. №* да заплати на
адв. Я.К. от АК Бургас, със служебен адрес гр.Б., ул.“А.Д. № *,
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на АЛ. Ш. Ч.
при условията на чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата за двете инстанции в
размер на 1 660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Бургас, бул.“С. №* да
заплати на адв. С.Б. от АК Бургас, със служебен адрес гр.Б., ул.“А.Д. № *,
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Ш. М. Ч.
при условията на чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата за двете инстанции в
размер на 1 660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лв.
ОСЪЖДА Р. М. ХЮС. с ЕГН**********, с постоянен адрес в с.Д.
общ.А. да заплати на „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Б., бул.“С. №*,
разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 4 038 (четири хиляди тридесет и осем) лв.
ОСЪЖДА АЛ. Ш. Ч. с ЕГН ********** и Ш. М. Ч. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес в с.Д.п., общ.Р. да заплатят на „Д.“
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“В.“№***
със съдебен адрес в гр.Б., бул.“С. №*, разноски за двете инстанции
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 7 066,50 (седем
хиляди шестдесет и шест 0.50) лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“В.“№*** със съдебен адрес в гр.Б., бул.“С. №* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски апелативен съд
държавна такса върху уважения размер на исковете от общо 2 800 (две хиляди
и осемстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14